Решение по дело №47739/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6630
Дата: 28 април 2023 г.
Съдия: Аделина Николаева Андреева
Дело: 20221110147739
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6630
гр. София, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110147739 по описа за 2022 година

При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени
осъдителни искове по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД.
Ищецът „ТЕАД е предявил с исковата молба, уточнена с допълнителна писмена молба
от 12.09.2022г. искове за осъждане на ответника да му заплати следните суми: 2 428,80 лв,
представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин”, бл.201, вх.Г, ет.3, ап.54, с
абонатен № 138795, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2017г.
до 30.04.2019г. ; 389,12 лв, представляващи мораторната лихва върху цената на
топлоенергията за периода от 15.09.2018г. до 24.11.2020г.; 25,58 лв, представляващи
цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.11.2017г. до
30.04.2019г., и 5,38 лв, представляващи мораторната лихва върху цената на услугата
„дялово разпределение” за периода от 31.12.2017г. до 24.11.2020г. , заедно със законната
лихва върху двете главници от датата на предявяване на исковата молба – 01.09.2022г. до
окончателното плащане.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа исковете. При
устните състезания в заседанието на 29.03.2023г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за
уважаване на исковете.
Ответникът А. Н. А. оспорва предявените искове изцяло по основание и по размер
според изявленията на пълномощника му в представения на 20.10.2022г. отговор на
исковата молба. Предявено е възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност както за
1
главницата , така и за лихвата.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа
оспорването на исковете. В заседанието на 29.03.2023г. , в което е даден ход по същество на
делото , не се е явил представител на ответника , но с писмена молба от 28.03.2023г.
адвокатът на ответника е пледирал за отхъврляне на исковете.
Подпомагащата страна – „БООД (конституирана с определението по чл.140 ГПК
б.с.) не изразява становище по исковете , не изпраща представител по делото и не представя
доказателства.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно възражението за изтекла погасителна давност :
Възражението по чл.120 ЗЗД е ОСНОВАТЕЛНО.
Вземанията за заплащане стойността на потребена топлоенергия (каквито са тези, които
са предмет на предявения иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с
чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ ) са периодични- независимо, че произтичат
от общ правопораждащ юридически факт (договорното правоотношение за продажба на
топлоенергия между страните) всяко от тях е САМОСТОЯТЕЛНО и различно от
останалите. Ноторно известен
факт, регламентиран и в публично оповестените Общи условия за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация София”ЕАД на потребители за битови
нужди в гр.София, приложими и в разглеждания случай е, че топлофикационното
дружество предоставя топлоенергията всеки месец, като потребителят заплаща цената на
доставената топлоенергия месечно. Касае се за повтарящи се през определен период от
време самостоятелни еднородни задължения с общ източник. Обстоятелството, че
месечните плащания не са еднакви и не са с предварително фиксиран размер, не
променя периодичния характер на вземанията, които възникват за топлофикационното
дружество относно плащането на цената за доставената топлоенергия. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело №
3/2011г. Следователно предявените от ищеца главни вземания съгласно изричната
разпоредба на чл.111,буква"в", предл.3 ЗЗД се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Това е възприетото становище в решение № 168/ 22.12.2009г. по
търг. д. № 408/2009г. на ВКС, ТК , което е постановено по реда на чл.290 ГПК и е
задължително за съдилищата с оглед изрично посоченото в т.2 от Тълкувателно решение
№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, от който
вземането е станало изискуемо, т.е. от датата на падежа. В исковата молба изрично е
посочено от ищцовата страна , че съгласно чл.33 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Т ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, „клиентите
2
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32,ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода , за който се отнасят.”Следователно погасителната
давност за тези задължения започва да тече от деня , следващ изтичането на 45 дни след
края на месеца , през който е била доставена топлоенергията.
Погасителната давност се счита прекъсната на основание чл.116, буква „б”,предл.1
ЗЗД с предявяването на исковата молба, т.е. на 01.09.2022г. видно от удостовереното с
печата на регистратурата на СРС.
От гореизложеното се налага юридическия извод , че всички вземания на ищцовото
дружество за стойността на доставена топлоенергия ,чийто падеж е настъпил 3 години
преди предявяване на исковата молба (01.09.2022г.), т.е. преди 01.09.2019г., са ПОГА.И ПО
ДАВНОСТ. Това означава , че искът по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ
относно вземанията за цената на доставената топлоенергия и сума за дялово разпределение
общо през периода от месец 05.2017г. до месец 04.2019г. включително е погА. по давност
и като такъв следва да бъде отхвърлен в съответствие с наложената трайна съдебна
практика. Видно е , че давностни срок за вземането за последния месец от процесиня период
– за месец април 2019г. е започнал да тече от 15.06.2019г. ( след изтичане на 45 дни след
края на последния месец от процесния период – 30.04.2019г.) и следователно е изтекъл на
15.06.2019г. Давностните срокове за вземанията за останалите месеци през процесния
период са изтичали преди 15.06.2019г. , защото падежите на тези вземания са настъпвали
по-рано от падежа на последното задължение за месец април 2019г. и следователно
давностните срокове са започвали да текат от по-ранна дата от 15.06.2019г.
Тъй като за посочения период главният иск е погА. по давност , не следва да се
установява съществуването на претендираните за този период вземания.
Според чл.119 ЗЗД с погасяването на главното вземание се погасяват и
произтичащите от това допълнителни вземания , макар и давността за тях да не е изтекла.
Следователно погА.и по давност са и акцесорните вземания на ищеца
за мораторните лихви върху погА.ите по давност главни вземания за топлинна енергия и за
дялово разпределение. Акцесорният иск по чл.86,ал.1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложеното по отношение на посочените части от предявените искове
възражението на ответника по чл.120 ЗЗД е основателно. Както бе посочено , като погА.и
по давност исковете относно главните и лихвените вземания за посочените периоди следва
следва да бъдат отхвърлени в съответствие с възприетото от съдебна практика в такива
случаи.
Относно разноските по делото :
На ответника не следва да бъдат присъдени разноски ,тъй като не са представени
доказателства за осъществени от него разходи по настоящото дело.
Тъй като ответникът е бил представляван по настоящото дело от адвокат по реда на
чл.38 ,ал.1 ЗА , следва на основание чл.38,ал.2 ЗА ищцовото дружество да бъде осъдено да
заплати на този адвокат (Д. Н. Д.) възнаграждение , чийто размер следва да бъде определен
3
според чл.7,ал.2 от Наредба№ /2004г. на ВАС и според претендираното със списъка на
разноските от адвоката ( 400 лв).
На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете не са уважени.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „ТОПЛОФИ-КАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул.
Ястребец №23Б, против А. Н. А., ЕГН: **********, гр.София, ж.к. „Люлин”, бл.201, вх.Г,
ет.3, ап.54, със съдебен адрес : град София, ж.к. „Овча купел” , ул. „Народен герой” № 2,
Сграда А, ет.1, ат.1 , чрез адв. Д. Н. Д., обективно съединени осъдителни искове по чл.79,
ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца следните суми : 2 428,80 лв (две хиляди четиристотин двадесет и осем
лева и осемдесет стотинки), представляващи стойността на доставена , но неизплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин”, бл.201,
вх.Г, ет.3, ап.54, с абонатен № 138795, по договорни отношения между страните през
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. ; 389,12 лв (триста осемдесет и девет лева и
дванадесет стотинки), представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенергията
за периода от 15.09.2018г. до 24.11.2020г.; 25,58 лв (двадесет и пет лева и петдесет и осем
стотинки), представляващи цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот
през периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019г., и 5,38 лв (пет лева и тредесет и осем
стотинки), представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 31.12.2017г. до 24.11.2020г., заедно със законната лихва
върху двете главници от датата на предявяване на исковата молба – 01.09.2022г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ТЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец №23Б ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. Н. Д., ЕГН : **********, със съдебен
адрес: град София, ж.к. „Овча купел” , ул. „Народен герой” № 2, Сграда А, ет.1, ат.1,
сумата от 400 лв (четиристотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл.38,ал.2 ЗА във връзка с чл.78,ал.1 ГПК в съотвествие с чл.7,ал.2
от Наредба № 1 /2004г. на ВАС в качеството му на пълномощник на ответника А. Н. А. по
настоящото исково гр.д. № 47739/2022г. по описа на СРС, 68 състав.
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „БООД,гр.София,
бул. „Братя Бъкстон” № 85.


Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5