РЕШЕНИЕ
№ 163, 14.01.2020 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX гр. с.
На 02.12.2019 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6710 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът Т.Н.Д. с ЕГН **********,***, представляван от
пълномощника му адвокат Д.Б., твърди, че на 03.12.2014 г. сключил с „ТЕРРА
КРЕДИТ“ ООД Договор за потребителски кредит /заем/ № ......., по който му бил
предоставен заем в размер на 2000 лева, който следвало да бъде върнат ведно с
възнаградителна лихва в размер на 40%, като общата стойност на плащанията е в
размер на 2197.92 лева. В преамбюла на договора било описано, че към него е
сключена застраховка при следните договорени от кредитора условия – 15% месечно
от стойността на главницата и към него бил приложен сертификат за застраховане,
сочещ на сключена групова застраховка „Злополука и заболяване” на
кредитополучателите на „Терра Кредит” ООД, като дължимата застрахователна
премия е в размер на 1042.52 лева, а покритите рискове - смърт в резултат на
злополука или заболяване, трайно намалена или загуба на работоспособност над
70% за срок от 2 или повече години вследствие на заболяване или злополука.
Ищецът счита, че договорът за кредит е недействителен, тъй като : в нарушение
на чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ договорът е изготвен
с размер на текстовата част на шрифта под 12; в него не са посочени условията
за прилагане на договорения лихвен процент, не е посочен и размерът на
възнаградителната лихва и как същата се разпределя във времето с плащането на
всяка една от месечните вноски по посочени в погасителния план, а освен това
договорената възнаградителна лихва от 40% е нищожна поради противоречието й с
добрите нрави; в него не е посочено от какви разходи е формирана общо дължимата
сума по кредита; в погасителния план не е посочено разпределението на вноските
измежду дължимите по договора суми, с оглед на което кредитополучателят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, като предвид обстоятелството, че
по договора са платени суми в общ размер на 2450.32 лева с настоящата исковата
молба ищецът моли съда да осъди ответника да му върне сумата от 450.32 лева
като получена при начална липса на основание ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 25.04.2019 г., до окончателното й
изплащане. Претендира присъждане на разноски, а
Продължение на решение по гр. д. № 6710/19 г. на РСПд
– стр. 2/4
пълномощникът
му адвокат Д.Б. е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата.
Иск
с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение 1-во от Закон за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ответникът „ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Арсеналски” №
11, ет. 8, ап. 12, представляван от пълномощника му адвокат Б.П., не оспорва, че е сключил с ищеца процесния
договор, както и че шрифтът, с който е изписан договорът е под 12 пункта, но оспорва
предявения иск, като счита, че дори и договорът да се прогласи за нищожен,
ответникът не дължи връщане на платената по договора за застраховка
застрахователна премия, поради това, че недействителността на договора за
кредит не влече автоматично и недействителността на договора за застраховка,
тъй като се касае за две самостоятелни договорни правоотношения, страните по които
са различни, а застрахователната премия е дължима на застрахователя.
Съдът като обсъди твърденията, доводите и
признанията на страните във връзка със събраните по делото доказателства намира
следното:
Страните не спорят, че на 03.12.2014 г. са сключили
договор, наименуван : „Договор за потребителски кредит /заем/ № .......”, имащ
за предмет предоставяне на потребителски кредит на кредитополучателя в размер
на 2000 лв. за финансиране на лични нужди на последния, срещу задължение да го
върне ведно дължимите лихви при условията и в сроковете, посочени в договора.
Изхождайки от предмета му – предоставяне на кредит под
формата на заем, както и от страните по него - физическо лице, което при
сключване на договора действа извън рамките на своята професионална
компетентност, т. е. потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 Закон за
потребителския кредит /ЗПК/, а също и финансова институция съгласно чл. 3, ал.
1, т. 3 Закон за кредитните институции, предоставяща кредита в рамките на
своята търговска дейност, т. е. кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК, то
съдът приема, че обсъжданият договор има характеристиките на договор за
потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия Закон за
потребителския кредит.
Последният предявява строги изисквания към формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит, които са уредени в глава
Трета на ЗПК, като съобразно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма,
която е форма за действителността му, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, всички елементи на договора се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните, а неспазването на визираните в тази разпоредба изисквания води до недействителността му съгласно
чл. 22 ЗПК.
Не се спори, също така, че макар и договорът да е
сключен в предвидената в закона писмена форма, при изготвяне на текста му е
използван шрифт, чийто размер е под 12 pt, т. е. в разрез с изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК
елементите на договора не са представени с размер на шрифта не по-малък от 12 pt.
Продължение на решение по гр. д. № 6710/19 г. на РСПд
– стр. 3/4
А щом размерът на шрифта на договора не е съобразен с
императивното изискване на закона в съответствие с разпоредбата на чл. 22 ЗПК
съдът приема, че договорът е недействителен.
Съобразно чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е
обявен за недействителен в този случай на връщане подлежи само чистата стойност
на кредита, без да се дължат лихви или други разходи по него. Следователно
платените суми от потребителя за разликата над чистата стойност на кредита
подлежат на връщане от кредитора като получени при начална липса на основание.
Не е налице спор,
а и се установява от приетия като доказателство по делото заверен препис на
Справка-извлечение по потребителски кредит /лист 26 от делото/, че по договора
са извършени плащания в общ размер на 2450.32 лева, с които суми са погасени
част от главницата в размер на 1464.98 лева; част от възнаградителната лихва в
размер 183.46 лева и 801.88 лева – застрахователна премия. Или реално по договора ищецът е заплатил общо 1648.44
лв., в това число 1464.98 лева - главница
и 183.46 лева - част от
възнаградителната лихва, а със сумата от 801.88 лв. е погасена част от
застрахователна премия, дължима по договор за групова застраховка „Злополука и
заболяване“ на ищеца, в качеството му на кредитополучател по сключения с
ответника договор за кредит, по който ответникът не е страна, а е действал като
застрахователен посредник видно от приетия като доказателство по делото и
неоспорен заверен препис на Сертификат за застраховане № ......./2014 г. Следователно
недължимо платеното по договора за кредит възлиза на 183.46 лв., поради което в
правната сфера на ищеца е възникнало вземане за връщане на дадено при начална
липса на основание до този размер и предявеният иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предложение 1-во ЗЗД следва да бъде уважен за него, като за разликата до
претендираните с исковата молба 450.32 лв. като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 20.37 лв.
разноски по производството за заплатена държавна такса съразмерно на уважения
иск.
На основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата във
връзка с чл. чл. 2, ал. 5 и 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2, т. 1 от Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на процесуалния представител
на ищеца – адвокат Д.Г.Б., следва да бъде определено адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство и защита по настоящото дело в размер на 122.22 лв.
съразмерно на уважения иск, за заплащането на която сума на адвокат Б.
ответникът следва да бъде осъден.
По изложените съображения съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище
в гр. София и адрес на управление – бул. „Арсеналски” № 11, ет. 8, ап. 12, да
върне на
Продължение на решение по гр. д. № 6710/19 г. на РСПд
– стр. 4/4
Т.Н.Д.
с ЕГН **********,***, сумата от 183.46 лв., платена от последния по Договор за
потребителски кредит /заем/ № ......./03.12.2014 г., тъй като е получена при
начална лиса на основание, като над уважения до пълния предявен размер от
450.32 лв. – отхвърля предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предложение 1-во ЗЗД като неоснователен.
ОСЪЖДА „ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и
адрес на управление – бул. „Арсеналски” № 11, ет. 8, ап. 12, да
заплати на Т.Н.Д. с ЕГН **********,***, сумата от 20.37 лв. разноски по
производството за заплатена държавна такса съразмерно на уважения иск.
ОСЪЖДА „ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище
в гр. София и адрес на управление – бул. „Арсеналски” № 11, ет. 8, ап. 12, да
заплати на адвокат Д.Г.Б., адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство и защита на ищеца по гр. д. № 6710 по описа на Районен съд –
Пловдив, ХІХ гр. с. за 2019 г. – Т.Н.Д. с ЕГН **********, в размер на 122.22
лв. съразмерно на уважения иск.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
На основание чл.7, ал. 2 ГПК преписи
на решението да се връчат на страните.
СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно с оригинала!
ММ