№ 6366
гр. София, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петър Милев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20221100508361 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20035246/12.05.2022г. по гр.д. № 20312 по описа за
2020г. Софийски районен съд, 51-ви състав е признато за установено по
предявени с искова молба вх. № 2008864/28.05.2020г. по регистъра на СРС
изпратена по пощата на 27.05.2022г. на „ А1 България” ЕАД, ЕИК *******
срещу К. В. Д., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415 от ГПК вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, чл. 200от ЗЗД, че К. В. Д., ЕГН
********** дължи на „ А1 България” ЕАД, ЕИК ******* заплащане на
сумата от 437,27лв. ведно със законната лихва от 04.12.2019г., до
изплащането й, представляващи стойност на неплатени мобилни услуги по
договор № ********* за периода от 21.01.2018г. до 21.07.2018г; сумата от
15,80лв. ведно със законната лихва от 04.12.2019г., до изплащането й,
представляващи неплатена част от стойност на мобилно устройство Alcot
Pixi4 7, предоставено по договор за продажба на изплащане от 24.07.2017г. и
договор за електронни съобщителни услуги ********* дължими за периода
след 21.01.2018г-.; сумата от 1848,68лв. ведно със законната лихва от
04.12.2019г., до изплащането й, представляващи неплатена част от стойност
на мобилно устройство iPhone X 64GB Space сив, предоставено по договор за
продажба на изплащане от 16.02.2018г. и договор за електронни
съобщителни услуги ********* дължими за периода след 21.01.2018г; сумата
от 547,14лв. ведно със законната лихва от 04.12.2019г., до изплащането й,
представляващи неплатена част от стойност на мобилно устройство
HPProBook 250G5, предоставено по договор за продажба на изплащане от
1
16.02.2018г. и договор за електронни съобщителни услуги *********
дължими за периода след 21.01.2018г, за които е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 70403/2019г. по описа на СРС, като К. В.
Д., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „ А1 България” ЕАД, ЕИК
******* на основание на чл. 78, ал.1 и ал. 8 от ГПК сумата от 488,75лв.. ,
представляващи съдебни разноски по заповедно и по исково дело, като
неоснователни са отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх. №
2008864/28.05.2020г. по регистъра на СРС изпратена по пощата на
27.05.2022г. на „ А1 България” ЕАД, ЕИК ******* срещу К. В. Д., ЕГН
********** с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД, чл. 200 от ЗЗД, за признаване за установено, че К. В. Д., ЕГН
********** дължи на „ А1 България” ЕАД, ЕИК ******* заплащане на
сумата над 15,80лв. до предявен размер от 17лв. ведно със законната
лихва от 04.12.2019г., до изплащането й, представляващи неплатена част от
стойност на мобилно устройство Alcot Pixi4 7, предоставено по договор за
продажба на изплащане от 24.07.2017г. и договор за електронни
съобщителни услуги ********* дължими за периода след 21.01.2018г-.; за
сумата над 1848,68лв. до 1943,50лв. ведно със законната лихва от
04.12.2019г., до изплащането й, представляващи неплатена част от стойност
на мобилно устройство iPhone X 64GB Space сив, предоставено по договор за
продажба на изплащане от 16.02.2018г. и договор за електронни
съобщителни услуги ********* дължими за периода след 21.01.2018г; за
сумата над 547,14лв. до 574,54лв ведно със законната лихва от 04.12.2019г.,
до изплащането й, представляващи неплатена част от стойност на мобилно
устройство HPProBook 250G5, предоставено по договор за продажба на
изплащане от 16.02.2018г. и договор за електронни съобщителни услуги
********* дължими за периода след 21.01.2018г,както и исковете чл. 422 от
ГПК вр. с чл. 92 от ЗЗД за неустойка както следва: сумата от 1531,45лв.
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
електронни съобщителни услуги ********* със системен номер *******,
анексите и приложенията му по чл. 5.3.1. от Приложение №1/24.07.2017г. за
мобилен № **********; *******; неустойка по чл. 7.1 от Приложение №
1/16.02.2018г. за мобилен № *******; по чл. 5.3.1. от Приложение № 1/
17.04.2015г. за услуга фиксиран интернет № 101000187283. за които е
издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 70403/2019г. по описа
на СРС, 51-ви състав.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх№
25044054/03.06.2022г. по регистъра на СРС от ищеца „ А1 България” ЕАД,
ЕИК ******* в частта, в която исковете са отхвърлени за неустойката от
общо 1531,45лв. Изложило е съображения, че решението в тази част е
неправилно, постановено при нарушение на материалния закон..
Претендирало е разноски.
Въззиваемият- ответник по исковете К. В. Д., ЕГН ********** не е
изразила становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема следното:
2
Првоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2008864/28.05.2020г. по регистъра на СРС изпратена по пощата на
27.05.2020г. на „ А1 България” ЕАД, ЕИК ******* срещу К. В. Д., ЕГН
********** искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД, чл. 200от ЗЗД, че К. В. Д., ЕГН ********** дължи на „
А1 България” ЕАД, ЕИК ******* заплащане на сумата2535,04лв.
неплатена стойност на устройство, закупено на изплащане по договор за за
електронни съобщителни услуги ********* със системен № м 4530306 за
периода от 21.01.2018г. до 21.07.2018г., ведно с лихва от 04.12.2019г. до
изплащането й; сумата от 437,27лв. ведно със законната лихва от
04.12.2019г., до изплащането й, представляващи стойност на неплатени
мобилни услуги по договор № ********* за периода от 21.01.2018г. до
21.07.2018г; сумата от 1531,45лв., представляващи неустойка по чл. 6.3. от
приложение № 1 към договора поради прекратяване на договора по вина на
потребителя, за които е издадесна заповед по заповедно дело № 70403/2019г.
на СРС.
По делото е приложено заповедно дело № 70403/2019г. по описа на
СРС, съгласно което по заявление вх. № 3088619/04.12.2019г. е издадена
заповед за изпълнение с която е разпоредено К. В. Д., ЕГН ********** да
заплати на „ А1 България” ЕАД, ЕИК ******* сумата от 2535,04лв.
неплатена стойност на устройство, закупено на изплащане по договор за за
електронни съобщителни услуги ********* със системен № м 4530306 за
периода от 21.01.2018г. до 21.07.2018г., ведно с лихва от 04.12.2019г. до
изплащането й; сумата от 437,27лв. ведно със законната лихва от
04.12.2019г., до изплащането й, представляващи стойност на неплатени
мобилни услуги по договор № ********* за периода от 21.01.2018г. до
21.07.2018г; сумата от 1531,45лв., представляващи неустойка по чл. 6.3. от
приложение № 1 към договора поради прекратяване на договора по вина на
потребителя, както и 140,08лв. разноски по делото. За така издадената заповед
длъжникът е уведомен на13.01.2020г., на 28.01.2020г. длъжникът е подал
възражение срещу задълженията по заповедта, на 27.02.2020г. заявителят е
уведомен за необходимостта да представи в едномесечен срок от
съобщението доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията
по заповедта, като му е връчен препис от Разпореждането №
38045/30.01.2020г. на СРС, сочещо и последиците от неизпълнението на тези
указания в срок – обезсилване на заповедта. С молба вх. №
3024147/01.06.2020г. , изпратена по пощата на 27.05.2020г. е представена
искова молба вх. № 2008864/28.05.2020г. , изпратена по пощата на
27.05.2020г.
С разпореждане от 22.11.2023г. съобщено на ищеца на 28.11.20203г., е
дадена възможност на ищеца да докаже в едноседмичен срок от
съобщението, че е предявил установителния иск в срок от един месец от
уведомяване за необходимостта за същото.
С молба от 06.12.2023г. ищецът е посочил, че не разполага с
доказателства, които да не са представени по делото.
3
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно, но в
обжалваната част е недопустимо. Това е така, защото предявените искове
са за установяване на задълженията, за които е издадена заповед за
изпълнение. Срокът за предявяване на тези искове и представяне на
доказателства за същото съгласно чл. 415 т ГПК е едномесечен, считано от
съобщението. Този срок е преклузивен. Правото на иск за установяване на
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при
наличието освен на общите и на специални процесуални предпоставки за
надлежното му упражняване. Спазването на едномесечният срок по чл. 422
вр. с чл. 415 от ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване
на правото на иск, като особеността в случая произтича от обвързаността на
правото на иск на кредитора от депозирано от длъжника в заповедното
производство възражение, подаването на което също е ограничено със срок.
Служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща
наличието на възражение на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК и спазването на
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК за подаването му пред съда по заповедното
производство, както и спазването на срока за предявяване на установителния
иск. Преценката на съда в заповедното производство за наличието на тези
специални процесуални предпоставки за допустимостта на установителния
иск не обвързват съдая, разглеждащ установителния иск.
В случая на 27.02.2020г. заявителят е бил уведомен, че срещу заповедта е
подадено възражение и следва да представи доказателства ,че е предявил
установителния иск в едномесечен срок от съобщението, уведомен е и за
последиците от неизпълнението в срок на това задължение. Исковете са
предявени на 27.05.2020г., тоест след изтичане на срока за същото, поради
което и по съображения изложени по-горе съдът приема, че са недопустими.
При така възприето решението на СРС в обжалваната част следва да се
обезсили и производството по исковете в тази част следва да се прекрати.
Ответникът не е претендирал разноски и такива не му се следват.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 20035246/12.05.2022г. по гр.д. № 20312 по
описа за 2020г. Софийски районен съд, 51-ви състав в частта, с която са
отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх. № 2008864/28.05.2020г.
по регистъра на СРС изпратена по пощата на 27.05.2022г. от „ А1 България”
ЕАД, ЕИК ******* срещу К. В. Д., ЕГН ********** с правно основание
чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 92 от ЗЗД, за признаване за установено,
4
че К. В. Д., ЕГН ********** дължи на „ А1 България” ЕАД, ЕИК *******
заплащане на сумата от 1531,45лв. представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за електронни съобщителни услуги
********* със системен номер *******, анексите и приложенията му по чл.
5.3.1. от Приложение №1/24.07.2017г. за мобилен № **********; *******;
неустойка по чл. 7.1 от Приложение № 1/16.02.2018г. за мобилен № *******;
неустойка по чл. 5.3.1. от Приложение № 1/ 17.04.2015г. за услуга фиксиран
интернет № 101000187283., за които е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 70403/2019г. по описа на СРС, 51-ви състав и
ПРЕКРАТЯВА производството по исковете в тази част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5