Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.В.Търново, 05.06.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на десети май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№1679 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба
на „Е-П П” АД – гр. В.
В исковата молба ищецът твърди,
че между
страните по делото са налице облигационни отношения във връзка с ползване от страна на ответника на услуги свързани с доставка на електроенергия по клиентски №**** за обект с абонатен номер №*****, намиращ се в с.*******. В исковата молба се посочва, че ответникът има неизплатени задължения към ищцовото
дружество в общ размер на 345,63 лв., като в посочената сума са включени
незаплатени фактури за ел.енергия в размер на 327,95лв., представляваща
главница за ел.енергия и такса за възстановяване, както и мораторна лихва върху
главницата в общ размер на 17,68 лв., представляваща сбора от мораторната лихва
на всяка фактура от падежа й до 26.04.2018г, посочени в извлечение от сметка на
ответника по кл.№********** към същата дата. Ищецът твърди, че претендираните
суми по процесните
фактури са
дължими, поради което иска от съда да постанови решение, с което да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца горепосочените суми за главница и лихви.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника,
назначен по реда на чл.48 от ГПК, в който оспорва основателността на
предявените искове по съображения изложени в отговора. Счита, че приложените
към исковата молба документи не установяват, че ищецът реално е доставил
ел.енергията, която претендира за заплащане, както и че няма данни да са
записвани показанията на СТИ на място в обекта. С оглед гореизложеното отправя искане
за отхвърляне на предявените искове.
От събраните по делото доказателства, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Предмет на делото са обективно
съединени искове по чл. 79 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
От събраните
доказателства се установи, че за електроенергия в обекта на потребление в с.********,
по партида с клиентски №*******
и
абонатен №******
за периода
от 11.08.2017г. до 04.10.2017г., от ищцовото
дружество „Е-П П”АД гр.В са издадени следните фактури: ФП №********** от 11.08.2017г.
с падеж 25.09.2017г. на стойност 135,41 лв.,
ФП №********** от 12.09.2017г. с падеж 25.10.2017г. на стойност 130,98лв. и ФП
№********** от 04.10.2017г. с падеж 01.11.2017г. на стойност 61,56лв.
По делото са представени
справка за потреблението в обекта на ответника и извлечения за фактури и
плащания по клиентски номер ********** на името на ответника Ф.Х.Д., в която са отразени показания на
дневна и нощна тарифа за процесния период и е посочен общ размер на водените
при ищеца задължения за незаплатена ел.енергия за обекта на ответника в с.В, в
общ размер 327лв.-главници по горепосочените фактури за ел.енергия и такса
възстановяване и 17,68лв.-лихва за забава, изчислена към 26.04.2018г.
Представени са и Общи
условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Е-П П”АД В.
По делото е допусната
съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че
електроенергията, потребена в обекта на ответника за процесния период се е
измервала от трифазен статичен електромер, монтиран в обекта на 30.06.2009г.
Вещото лице е посочило, че за процесния период, при 24 часово дневно
потребление на максимална пропусквателна способност на присъединителните
съоръжения, захранващи абоната, посочените количества ел.енергия могат да
преминат и да се отчетат от СТИ, което е обслужвало обекта. В заключенито е
изложено, че киловатите електроенергия, отразени в справката за консумирана
електроенергия съответстват с фактурираните, начислени при редовен отчет, както
и че математически вярно са остойностени количествата ел.енергия по процесните
фактури. В съдебно заседание вещото лице заяви, че СТИ, което е обслужвало
обекта на потребление е било с изтекла метрологична годност към процесния
период, за който се претендира заплащане на ел.енергия.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.293 от ТЗ за сключването на търговска сделка, каквато е
продажбата на ел.енергия не е необходимо писмена форма. Ищцовото дружество,
като снабдител по смисъла на чл.98а от ЗЕ следва да доставя ел.енергия на
потребителя, по цени, определени от КЕВР, като е длъжен да снабдява с
ел.енергия всеки клиент, чието съоръжение е присъединено към електроразпределителната
мрежа. Съгласно чл. 98а и 98б
от Закона за енергетиката /ЗЕ/, между страните по
делото е възникнало облигационно отношение свързано с доставката на
електрическа енергия, по силата на което ответникът е
следвало да заплаща доставените от ищеца количества
енергия. Отношенията между страните са подробно
регламентирани в публично известни Общи условия, които са одобрени от ДКЕВР
съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ и са влезли в сила. Ищецът има качеството на краен
снабдител на електрическа енергия, а ответникът - на потребител по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката /отм./.
За
да се ангажира отговорността на ответника за заплащане на процесните фактури в
тежест на ищеца е да докаже, че реално е доставил потребеното количество електроенергия.
В
конкретния случай, от събраните по делото доказателства не се установи по
безспорен начин, че ищецът в качеството
си на продавач е доставил на ответника
посочените в процесните фактури количества енергия. Представените от ищеца
документи-фактури, справка за потребление са оспорени от особения представител
на ответника. При положение, че са оспорени, представените от ищцовата страна
фактури, в които са посочени количествата ел.енергия, които се претендират за
заплащане от ответника, не могат да бъдат сами по себе си доказателства за
установяване на потребената ел.енергия. Тези фактури не са подписани от
ответната страна и предвид правната им характеристика на частен документ,
изходящ от ищцовата страна, не могат самостоятелно да обосноват твърдените от
ищеца права. Посоченото в заключението на съдебно-техническата експертиза, че
киловатите от справката съответстват на фактурираните, също не доказва дали
това е реалното потребено количество за процесния период, а единствено, че
остойностяването им е математически вярно. Освен това, от заключението на
съдебно-техническата експертиза, неоспорена от страните и заявеното от вещото
лице при изслушването му се установи, че СТИ в обекта, към периода, за който се
претендира незаплатена ел.енергия, е било с изтекла метрологична проверка за
годност. В заключението е посочено, че СТИ е било монтирано в обекта през
2009г. и е подлежало на метрологична проверка през 2013г. При липсата на данни
за преминала метрологична проверка на СТИ, вещото лице приема, че е извън
метрологичната си годност. Страните по делото се намират в договорно
правоотношение по доставка на ел.енергия, но за ответникът като потребител
възниква задължение да заплати потребената ел.енергия, след като бъде установен
действителния размер на същата, посредством доказано метрологично годно СТИ.
Средството за търговско измерване не е собственост на потребителя и той няма
задължение да следи за неговата изправност и годност за измерване, а такова
задължение съгласно ОУ е вменено на доставчика на ел.енергия. В срока на
метрологична проверка законът създава презумпция за изправност на СТИ, то
такава не е налице, след като срокът изтече. В този смисъл, за да може ищцовото
дружество да претендира заплащане на ел.енергия, измерена със СТИ с изтекла
метрологична годност, то е следвало да установи неговата изправност, т.е. да се
установи, че въпреки, че е с изтекла метрологична годност, то измерва вярно
потребената ел.енергия, което обаче в случая не е направено.
С оглед изложеното съдът намира, че
ищецът не установи по безспорен начин,че е доставил в обекта на потребление и е
потребена от ответника за процесния период ел.енергия в количеството, което се
претендира за заплащане, поради което иска за заплащане на нейната стойност
подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан.
По отношение исковата претенция за заплащане на такса за възстановяване, съдът намира, че не се установи, че подаването на ел.енергия в обекта е прекъснато и възстановено. Освен това, клаузата на чл.21 ал.1 от ОУ на ДПЕЕ, която възлага на потребителя разходите за прекъсване и възобновяване на снабдяването в случаите, когато преустановяването е по негова вина е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП и не следва да се прилага, защото е нищожна. Съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи и без да е релевирано възражение от страните по делото.Цитираната клауза от ОУ противоречи на разпоредбите на чл.122-чл.124 от ЗЕ. В посочената правна регламентация липсва законово основание за доставчика да търси заплащането на разноски за прекъсване и възобновяване на снабдяването, като такова не е предведено и в клаузите на договора за продажба, уреждащи задълженията на потребителя, поради което съдът приема, че ответникът не дължи заплащане на претендираната такса за възстановяване на ел.захранването.
С оглед неоснователност на иска за главница в общ размер на 327,95лв., неоснователна е и акцесорната претенция за лихва за забава в размер на 17,68лв.
Ищцовото дружество
е претендирало присъждане на направените по делото разноски, но с оглед изхода
на спора не следва да бъдат присъждани разноски в негова полза.
Ответникът не е
претендирал присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е П П" АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. ******** против Ф.Х.Д., родена на ***г., гражданин на В, искове по чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата 327,95 лв. /триста двадесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща главница за незаплатена електрическа енергия и такса възстановяване за обект на потребление в с.********, с клиентски номер №*******, аб. абонатен №*******, по фактури, издадени за периода 11.08.2017г.-04.10.2017г. и мораторна лихва в размер на 17,68 лв./седемнадесет лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща сбор от мораторната лихва на всяка от фактурите от падежа до 26.04.2018г., съгласно извлечение от сметка за суми по фактури и мораторни лихви към тях, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /31.05.2018г./ до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: