Решение по КНАХД №1485/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от С. С. А. от [населено място], [община], подадена чрез пълномощник – адв. Г. Г., срещу Решение №160/07.07.2025г., постановено по АНД №111/2025г. по описа на Районен съд Хасково, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-1253-003102 от 10.10.2024г. на Началник –група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково.

В касационната жалба се твърди, че атакуваното решение било постановено при неправилно прилагане на закона. Неправилни били изводите на съда, че от доказателствата по делото се установява субективната страна на вмененото на наказаното лице деяние. Счита се, че неправилно съдът не кредитирал показанията на св. М. Е. Р., която категорично заявила, че С. А. не е бил наясно с факта, че автомобилът не е бил пререгистриран. Излагат се твърдения, че наказаното лице не е собственик на автомобила и същият не е бил наясно, че новият преобретател следва да пререгистрира автомобила, откога е започнал да тече срока за тази пререгистрация и дали същият е изпълнил това си задължение. По подробно изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяна на атакуваното решение и отмяна на наказателното постановление, както и присъждане на сторените в първоинстанционното производство разноски.

Ответникът не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Хасково потвърждава Наказателно постановление № 24-1253-003102 от 10.10.2024г. на Началник - група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което С. С. А. от [населено място], [община], [област] на основание чл. 53 от ЗАНН, и по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания: „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Районният съд е приел, че съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията за неговата редовност по чл. 42 от ЗАНН относно необходимите реквизити, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На следващо място е посочил, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, а при издаването му са спазени формата и редът за това, като по съдържанието си същото отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Съдът не е констатирал допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, като е приел за обоснована преценката на административнонаказващия орган, че от обективна и субективна страна е осъществен състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Изложил е мотиви, че на посочената в НП дата и място С. С. А. е управлявал МПС, като при проверката е установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на 27.04.2024г., по чл.143, ал. 15 ЗДвП. Съдът е посочил, че по делото липсва спор относно обстоятелството, че процесното моторното превозно средство в предходен момент е било регистрирано по надлежния ред и същото е било с регистрационни табели, поставени на съответното място. Взел е предвид също така, че жалбоподателят не е приобретател и собственик на дерегистрирания автомобил, а е бил негов водач, но въпреки това е приел, че доколкото същият фактически съжителства в едно домакинство с приобритателя на автомобила и е присъствал при сключване на сделката за придобиването му, включително е разполагал с копие от договора за покупко- продажба, който е представил пред контролните органи, то същият несъмнено е бил наясно, със задължението на приобритателя и негов съжител в съответния законов срок да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства и е могъл да е наясно за обективните признаци от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, свързани с основанието за служебно прекратяване на регистрацията. С оглед събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства съдът е достигнал до извод за осъществяване както от обективна, така и от субективна страна на състава на вмененото нарушение от страна на наказаното лице. Съдът не е дал вяра на показанията на собственика на процесното МПС – св. М. Е. Р., като е приел изложените от същата твърдения, че е казала на А., че е пререгистрирала автомобила и последният е смятал, че управляваното от него МПС вече е регистрирано на нейно име, за въведени в производството изцяло в услуга на защитната теза на жалбоподателя и сочещи на очевидна заинтересованост на свидетеля от изхода на делото, предвид безспорния факт на близки отношения и фактическо съжителстване с жалбоподателя.

Настоящата инстанция споделя изцяло изложените от Районен съд Хасково изводи въз основа, на които е потвърдил атакуваното наказателно постановление, предвид което на основание чл. 221, ал.2 от АПК се препраща към тях.

Съдът е събрал в хода на въззивното производство всички допустими и относими доказателства и е изяснил в пълнота фактическата обстановка по делото. Задълбочено и обстойно е анализирал всяко едно от доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, като при липса на каквито и да било процесуални нарушения е извършил оценка на същите, като е посочил онези от тях на който не дава вяра и е обосновал аргументирано този си извод. В унисон със съвкупния доказателствен материал е преценката на съда за заинтересованост от изхода на делото на св. Р. и за дискредитиране на очертаната от показанията й теза за липса на знание у наказаното лице относно липсата на извършена на автомобила пререгистрация след неговото закупуване.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че св. Р. макар и приобретател на процесното МПС, няма СУМПС и че закупения на нейно име автомобил, в присъствието на касационния жалбоподател, е бил управляван от момента на закупуването му от последния. Изхождащо от житейската логика е обстоятелството, че жалбоподателят А. е бил наясно с това какъв е бил регистрационния номер на автомобила в деня на неговото закупуване и че той не е променян до момента на процесната проверка, а предоставените му документи за същото МПС, не сочат за собственик на същото св. Р..

По изложените съображения, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при липса на съществени процесуални нарушения и съответства на материалния закон, поради което следва да се остави в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №160/07.07.2025г., постановено по АНД №111/2025г. по описа на Районен съд Хасково.