Р Е Ш Е Н И Е № 1593
05.12.2016г. град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав на десети ноември две хиляди и шестнадесета
година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: С.К., като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело №2791 по описа за 2015 година, намери
за установено следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правна квалификация чл.146 във вр. С чл.143, т.10 и т.12 ЗЗП и чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на С.К.И.,
ЕГН ********** и В.Й.И., ЕГН ********** ****** против “Юробанк България”АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район “Витоша”,
ул.”Околовръстен път”№260.
Ищците твърдят, че на 24.07.2007г. с ответника са
сключили договор за банков кредит за
покупка на недвижим имот ***, по силата на който “Юробанк България”АД е
отпуснало на ищците кредит в швейцарски франкове, равностойни на 60 450,00
лева по курс “купува” на банката в деня на усвояване на кредита. Кредитът бил
усвоен на 30.07.2007г. Твърди се, че съгласно приложения към договора
погасителен план, ищците следва да заплащат 360 равни месечни вноски за периода
от 30.08.2007г. до 30.07.2037г., като размерът на всяка погасителна вноска е
точно определен и възлиза на 289,49 швейцарски франка, като само последната
вноска е 281,88 швейцарски франка. Според изложеното в исковата молба,
ответникът едностранно е променил базовия лихвен процент /БЛП/ за жилищни
кредити и швейцарски франкове, което е довело до промяна в размера на дължимите
по техния кредит вноски за лихва. Според чл.3, ал.1 от договора за кредит
кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на БЛП на банката за
жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на
начисляване, плюс договорна надбавка от 0.95 пункта. Според чл.3, ал.5
посоченият размер на договорната надбавка не подлежи на договаряне и промените
в него стават незабавно задължителни за страните. Съгласно чл.12, ал.1 от
договора банката е запазила правото си по време на действие на договора да
променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага
при операциите си, а измененията в тарифата влизат в сила от деня на приемането
им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по договора.
Ищците считат, че клаузите по чл.3, ал.1 и ал.5 и по
чл.12, ал.1 от договора, касаещи правото на банката едностранно да променя БЛП,
а оттам и размер на лихвата по кредита, са нищожни като неравноправни такива и
противоречат на чл.3 от Директива 93/13/ЕИО, който текст е възприет в чл.143,
т.10 и т.12 ЗЗП. С тях според ищците, се дава право на търговеца да увеличава
цената, без да може потребителят да има право да се откаже от договора, ако
цената значително се завиши в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора. Ищците считат още, че сключеният от страните договор е търговска
сделка, както и че разпоредбите на чл.3, ал.1 и ал.5 не са индивидуално
договорени, тъй като са били изготвени предварително от ответника и те не са
имали възможност да влияят върху тяхното съдържание. Поддържат, че никъде в
текста на договора не е посочено как, кога и по каква причина е допустимо
изменението на БЛП, а е посочено единствено, че същия не подлежи на договаряне
и става задължителен за страните.
Излагат се твърдения, че: за периода от 07.08.2008г. до
09.10.2008г. БЛП на банката е бил в размер на 5% или с 0.5% увеличение в
сравнение в БЛП при подписване на договора; за периода от 10.10.2008г. до
09.09.2012г. БЛП е бил в размер на 7.20% или с 2.7% увеличение в спрямо БЛП при
подписване на договора; за периода от 10.09.2012г. до подаване на исковата
молба БЛП е в размер на 6.95% или 2.45% увеличение спрямо БЛП при подписване на
договора. Ищците твърдят, че вследствие на това увеличение за периода от
30.07.2007г. до 30.07.2015г. те са заплатили на ответника лихва в размер на
25 832,24 швейцарски франка, вместо 20 992,75 швейцарски франка,
колкото в действителност се дължи по договора, като не се има предвид
едностранното увеличение на БЛП. По този начин считат, че ответникът се е обогатил
без основание със сумата, явяваща се разлика между посочените стойности
/договорената с договора лихва и реално заплатената/, а именно с 4 839,49
швейцарски франка.
По изложените в исковата молба подробни съображения от
съда се иска: да прогласи нищожността на чл.3, ал.1 и ал.5 и чл.12, ал.1 от
договора за кредит, тъй като същите представляват неравноправни клаузи; да
осъди ответника да заплати на ищците сумата 4 839,49 швейцарски франка,
съставляваща разликата между реално платените и действително дължими лихви по
кредита за периода 30.07.2007г. – 30.07.2015г. Главницата се претендира ведно
със законната лихва, считано от подаване
на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се направените по
делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника
“Юробанк България”АД чрез упълномощен юрисконсулт. Навежда се възражение за
погасителна давност по отношение на осъдителната претенция, като ответникът се
позовава на чл.111 ЗЗД и счита, че се касае за периодични плащания, вземанията,
за които се погасяват в 3-годишен срок от момента на плащане на всяка вноска по
кредита.
По същество ответникът оспорва исковете. Счита, че ищците
не са били лишени от възможност да изразят становище по предложените от банката
условия за кредитиране, възприели са предложените условия доброволно и не са
изразили несъгласие с някои от клаузите в договора. Договорните клаузи според
ответника са индивидуално уговорени и ищците са имали възможност да изразят
несъгласие с предвиденото в договора, както и да не сключват същия. Атакуваните
клаузи са ясни и категорични и не са неравноправни, доколкото
кредитополучателите могат във всеки един момент да се откажат от договора чрез
предсрочно погасяване. Посочва се, че ищците сами са изразили съгласие да
сключат договора при предложените условия, включително дължимата лихва да се
формира от два компонента – един променлив /БЛП/ и един константен /договорната
надбавка/. В този смисъл се застъпва становище, че дължимата годишна лихва по
договора е ясно и категорично определена; промените в БЛП не са резултат от
субективното моментно желание на банката, а от действащите и променящи се
финансови, икономически и пазарни параметри и по специална методология на
банката, т.е. касае се за промени, които са извън контрола на банката. Промяната
на лихвата по кредита според ответника е била в резултат на изменение на БЛП
според постигнатата обща воля между страните и в съответствие с текста на
чл.58, ал.4 ЗКИ изменението е било надлежно обявено. Застъпва се, че не е
налице значително неравновесие между правата и задълженията на страните по
кредитното правоотношение, тъй като рисковете от влошаване на икономическите
условия се поемат и от двете страни. При това именно атакуваните клаузи от
договора имат за цел да възстановят справедливо икономическото равновесие,
отчитайки дългосрочния характер на договора. По изложените съображения
ответникът счита за неоснователен и осъдителния иск за платени лихви при
начална липса на основание. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:
По
делото не е спорно обстоятелството, че на 24.07.2007г. между ищците и ответното
дружество /последното с предишно наименование “Българска пощенска банка”АД/ е
бил сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот ***,
обезпечен с договорна ипотека, по силата на който банката е предоставила на
кредитополучателите И. кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 60 450 лева по курс “купува” за
швейцарски франк към лева на “Българска пощенска банка”АД в деня на усвояване
на кредита. Не е спорно още, че кредитът е усвоен на 30.07.2007г. Съгласно
чл.6, ал.1 кредитополучателите са поели задължение да погасяват кредита на
месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска, съгласно
погасителен план, представляващ неразделна част от него. Падежът на всяка
погасителна вноска е 30-то число на месеца, следващ датата на усвояване на
кредита.
В
чл.3, ал.1 от договора е предвидено, че кредитополучателите дължат на банката
годишна лихва в размер на Базовия лихвен процент /БЛП/ на банката за жилищни
кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на
лихвата плюс договорна надбавка от 0.95 пункта. Посочено е, че към момента на
сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в посочената валута е в
размер на 4.5%. Съгласно чл.3, ал.5 действащият БЛП на банката за швейцарски
франкове не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни
за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП и
датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите
салони. Договорените надбавки не се променят.
Приета
е съдебно счетоводна експертиза, която съдът кредитира изцяло като компетентно
изготвена. Същата установява, че към момента на сключване на договора между
страните годишния лихвен процент е в размер на 5.45%, представляващ сбора на
БЛП в размер на 4.5% и надбавка от 0.95 пункта. Комитет по управление на
активите и пасивите /КУАП/ е органът на ответната банка, който определя размера
на БЛП съгласно приета от самата банка методология, отчитаща съвкупното
изменение на множество компоненти /пазарни лихвени мерители като Софибор,
Юрибор, Либор – в зависимост от валутата на кредита, рискова премия за банката,
директни нелихвени разходи – минимални задължителни резерви, фонд за
гарантиране на влоговете в банките, буферна надбавка/. Така с решения на КУАП,
приети с Протокол №81/28.09.2007г., Протокол №87/21.03.2008г. , Протокол
№89/19.05.2008г., Протокол №90/18.06.2008г., Протокол №94/17.10.2008г.,
Протокол №128/26.05.2011г., Протокол №144/03.11.2012г., отчитайки промени в
тримесечния Либор и други количествени мерители, изразяващи приложимата за него
рискова премия, ответникът е извършил промени в стойността на БЛП за швейцарски
франк, както следва: от 01.01.2008г. до 07.07.2008г. – 4.50%, от 07.07.2008г.
до 09.10.2008г. – 5.00%, от 10.10.2008г. до 09.09.2012г. – 7.20%, от
10.09.2012г. до завеждане на исковата молба – 6.95%. В резултата на тези
промени вещото лице е изчислило, че към датата на исковата молба ищците са
платили на ответника възнаградителни лихви по договора с 4 976,35
швейцарски франка повече от договореното /размерът на възнаградителните лихви
по първоначалния погасителен план за посочения в исковата молба период от
30.07.2007г. до 30.07.2015г. е в размер на общо 20 993,55 швейцарски
франка, а реално заплатената от ищците възнаградителна лихва за този период
възлиза на 25 969,90 швейцарски франка/.
Следва да се приеме за безспорно, че ищците
имат качество на потребители на финансова услуга по смисъла на пар.13, т.1 от
ДР на Закон за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като те са физически лица,
които са сключили с ответника /кредитна институция по смисъла на чл.2 ЗКИ/
договор за банков кредит, ползвайки услуга, която не е предназначена за
извършване на търговска или професионална дейност. Ето защо в отношенията между
страните по договора са приложими разпоредбите на ЗЗП.
За
да се разреши спорния въпрос дали сочените в исковата молба клаузи от договора
са неравноправни, следва да се има предвид чл.143 ЗЗП, в който законодателят е определил
характеристиките на неравноправната клауза – това е всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните, като позволява
на търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание /т.10/ или му дава право да увеличи цената на
услугата , без потребителят да има право да се откаже от договора /т.12/.
Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен
ако са уговорени индивидуално. В настоящия случай ответникът твърди, че съдържанието
на договора е оформено в резултат на проведени преговори между страните и
ищците не са били задължени да приемат предложените от банката условия, имали
са възможност при неясноти да се консултират с експерти в областта и в крайна
сметка са се съгласили с договорните клаузи и с настъпилите промени в размера
на месечните вноски. На ответника е указано, че в негова тежест е да установи,
че възможността за промяна в размера на лихвения процент е индивидуално
уговорена. Доказателства от страната в тази насока не са ангажирани. Очевидно
е, че сключеният договор е типов, съдържанието на който е предварително
предвидено от банката. Дори да се приеме, че част от съществените елементи от
договора са индивидуално уговорени, за да обвържат валидно страните /размер на
кредита, срокове за връщане/, това не означава, че индивидуално е уговорена и
възможността за изменение на БЛП на банката.
В
сключения между страните договор за кредит липсват клаузи, с които да са
уговорени обективни критерии за промяна на БЛП, въпреки изискването на чл.58,
ал.1, т.2 ЗКИ договорът да съдържа методиката и условията за определяне на
лихвата за целия срок на договора. По време на действие на облигационното правоотношение,
възползвайки се от предвиденото в чл.3, ал.1 и ал.5 от договора, ответникът
едностранно и въз основа на субективната си преценка /чрез съответния орган на
дружеството – КУАП/, касаеща различни икономически показатели, непосочени в
договора, неясни и несведени до знанието на другата страна, е вземал решения за
нарастване на БЛП, увеличавайки по този начин цената на предоставената услуга. Липсват
уговорки, внасящи яснота за методиката и алгоритъма при формиране на
променливата лихва и единствено от банката зависи кога и с колко точно ще бъде
изменена тази лихва. Същевременно няма предвидена възможност
кредитополучателите да се откажат от договора. Уговорката, че БЛП, формиращ
цената на услугата, не подлежи на договаряне и промените в него /налагани едностранно
от банката, без да са продиктувани от предварително определи ясни и обективни
критерии/ стават задължителни за другата страна, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между страните, тъй като е
изцяло в полза на банката и в тежест на кредитополучателите. Недобросъвестността
на търговеца би била изключена само ако увеличението на престацията не зависи
от неговата воля, какъвто настоящият казус не е.
В
случая не е налице изключението, визирано в чл.144, ал.2 ЗЗП, тъй като в
договора липсва клауза, даваща право при промяна на лихвения процент от страна
на банката, кредитолучателите да могат да прекратят договора. Правото на
потребителя по смисъла на тази разпоредба свободно да може да прекрати договора
е различно от правото за прекратяване при предсрочно погасяване, уредено в чл.8
от процесния договор. Във втория случай за потребителя възниква неблагоприятна
последица - заплащане на такса в размер на 4% от предсрочно погасената главница,
която тежест е изключена при възможността за прекратяване по смисъла на текста
на ЗЗП.
Не
може да се сподели становището на ответната страна, че коментираните договорни
клаузи възстановяват справедливо икономическо равновесие между страните,
отчитайки дългосрочния характер на договора, респективно че рисковете от
влошаване на икономическата обстановка и неблагоприятните последици следва да
се поемат от двете страни. На първо място такъв критерий за равноправност не се
съдържа в ЗЗП. На второ място по съществото си същият цели да ограничи риска за
банката чрез прехвърляне на част от него върху потребителя, без съгласието на
последния, което отново подчертава неизгодното положение на икономически
по-слабата страна в правоотношението.
Изложеното
обосновава извод, че е изпълнена хипотезата на чл.143, т.10 и т.12 ЗЗП. С оглед
установената неравноправност на клаузите на чл.3, ал.1 и ал.5 от договора,
които не са индивидуално уговорени, на основание чл.146 ЗЗП същите следва да се
прогласят за нищожни.
Ищците
твърдят, че нищожна е и клаузата на чл.12, ал.1 от договора, предвиждаща правото
на банката по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите,
таксите и комисионните, както и лихвите по отпуснатия кредит при евентуалното
му превалутиране по реда на чл.20. Тази клауза касае евентуално бъдещо
договаряне, изискващо постигане на ново съгласие между страните за изменение на
договора чрез неговото превалутиране, което само по себе си изключва тя да бъде
неравноправна. Освен това увеличаването или намаляването на задълженията по
договора, дължащи се на промени във валутните курсове, е извън контрола на
страните по сделката и представлява риск, който ищците са поели с даденото от
тях съгласие, декларирано в чл.22, ал.1 от договора. Освен това самото
превалутиране е предоставено изцяло на волята на самите ищци. Ето защо исковата
претенция за нищожност в тази част е неоснователна и следва да се отхвърли.
По
иска с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Съгласно
тази разпоредба подлежи на връщане даденото при начална липса на основание.
Съгласно разясненията, дадени с Постановление №1/28.05.1979г. по гр.д.№1/79г.
на Пленум на ВС, когато е получено нещо въз основа на нищожен договор,
връщането на даденото може да се иска поради начална липса на основание. По
делото се установи, че клаузите от сключения между страните договор,
предвиждащи възможност за банката едностранно да измени възнаградителната
лихва, са нищожни. Следователно платената от ищците на ответника за процесния
период лихва в размер на 4 976,35 швейцарски франка като резултат на
повишения от банката БЛП, е платена при начална липса на основание.
Ответникът
е направил възражение, че вземането на ищците е погасено по давност. Отговор на
въпроса откога започва да тече погасителната давност в случаите на първия
фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД се съдържа в т.7 от горецитираното
Постановление – това е деня на получаване на престацията. В случая, макар
лихвите да са заплащани ежемесечно от ищците, исковата им претенция не касае вземания
за лихви по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД. Касае се за вземания в хипотеза на
неоснователно обогатяване, поради което същите се погасяват с общата петгодишна
давност съгласно чл.110 ЗЗД. В контекста на казаното давността за вземанията на
ищците за всяка направена по кредита вноска на възнаградителна лихва е
започнала да тече от деня на плащането й. Така до завеждането на исковата молба
на 25.08.2015г. погасени по давност са техните вземания за лихвите, платени до 25.08.2010г.
Според изчисленията на вещото лице /таблица приложение №1/ за периода от
30.08.2010г. до 30.07.2015г. дължимата възнаградителна лихва съгласно
първоначалния погасителен план е в размер на общо 12 781,96 швейцарски
франка. Съгласно таблица приложение №2 към заключението, за периода 27.08.2010г.
до 30.07.2015г. платените от ищците лихви са общо в размер на 16 463,21
швейцарски франка. Искът следва да бъде уважен за разликата между двете суми, а
именно за 3 681,25 швейцарски франка, тъй като това е сумата, която
ответникът е получил за този период без основание. За разликата над
3 681,25 швейцарски франка до пълния предявен размер от 4 839,49
швейцарски франка, както и за периода от 30.07.2007г. до 25.08.2010г. искът ще се
отхвърли като погасен по давност. Дължимата от ответника на ищците сума ще се
присъди ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба –
25.08.2015г. до окончателното изплащане.
По
отношение на разноските.
Ищците
са направили разноски по делото в размер на общо 6 177,40 лева, от които:
204,00 лева – за експертиза, 1413,40 лева – за държавна такса, 4560,00 лева –
за адвокатско възнаграждение /1920,00 лева – платени по договор за правна помощ
от 28.04.2015г. и 2 640,00 лева – платени по договор за прана помощ от
04.11.2015г./. Ответникът е направил разноски в размер на общо 1300,00 лева, от
които: 100,00 лева – за експертиза, 1200,00 лева – за адвокатско
възнаграждение.
Ответникът
е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на платеното от ищците
адвокатско възнаграждение. Като има предвид, че минималния размер на
адвокатското възнаграждение по предявените искове, съгласно чл.7, ал.2 Наредба
№1/09.07.2004г., възлиза на 2084,62 лева, и като отчита фактическата и правната
сложност на делото, съдът намира възражението за неоснователно.
Съобразно
с изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати
на ищците общо разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете в
размер на 4698,96 лева. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищците общо следва да
заплатят на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете в
размер на 311,13 лева.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА за нищожни, на основание чл.146, ал.1 ЗЗП
клаузите на чл.3, ал.1 и ал.5 от договор за кредит за покупка на недвижим имот ***,
сключен на 24.07.2007г. между С.К.И., ЕГН ********** и В.Й.И., ЕГН ********** ******
от една страна като кредитополучатели и “Юробанк България”АД/с предишно
наименование “Българска пощенска банка”АД/, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр.София, район “Витоша”, ул.”Околовръстен път”№260.
ОТХВЪРЛЯ иска за прогласяване нищожност на клаузата на
чл.12, ал.1 от същия договор.
ОСЪЖДА “Юробанк България”АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.София, район “Витоша”, ул.”Околовръстен път”№260 да
заплати на С.К.И., ЕГН ********** и В.Й.И., ЕГН ********** ****** общо сумата
3 681,25 швейцарски франка, платена при начална липса на основание и представляваща
разлика в размера на първоначално уговорената възнаградителна лихва по договор
за кредит за покупка на недвижим имот *** от 24.07.2007г. за периода
25.08.2010г. – 30.07.2015г. и платената в повече възнаградителна лихва за същия
период в резултат на изменение на БЛП от страна на банката, ВЕДНО със законна
лихва върху сумата, считано от 25.08.2015г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 3 681,25 швейцарски
франка до пълния предявен размер от 4 839,49 швейцарски франка, както и за
периода 30.07.2007г. – 25.08.2010г.
ОСЪЖДА
“Юробанк България”АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, район “Витоша”, ул.”Околовръстен път”№260 да заплати на С.К.И., ЕГН **********
и В.Й.И., ЕГН ********** ****** сумата 4698,96 лева – разноски съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
С.К.И., ЕГН ********** и В.Й.И., ЕГН ********** ****** да заплатят на “Юробанк
България”АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район
“Витоша”, ул.”Околовръстен път”№260 сумата 311,13 лева – разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: