№ 22991
гр. София, 29.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М. В. СТ.
като разгледа докладваното от М. В. СТ. Гражданско дело №
20221110139162 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба от 09.06.2023 г. на адв. М. М. за изменение в частта за
разноските на Решение от 20.05.2023 г. по гр.д. № 39162/2022 г. на СРС.
Твърди, че размерът на адвокатското възнаграждение за безплатно процесуално
представителство следвало да се определи според нормата на НМРАВ, действаща към
момента на приключване на съдебното дирене по делото и даване на хода по същество.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от „ф-ма“ ЕООД, в
който я оспорва като неоснователна.
Съдът, като съобрази данните по делото, намира следното:
Молбата е допустима като постъпила в срок от надлежна страна срещу акт,
който подлежи на допълване и изменение в частта за разноските, и редовна съгласно
чл. 102 ГПК, но неоснователна.
При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение се прилага
разпоредбата на НМРАВ, действала към момента на сключване на договора за правна
защита и съдействие, с оглед материалноправния характер на нормите на наредбата
(Определение № 27 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4729/2019 г., IV г. о.;
Определение № 499 от 19.07.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3019/2018 г., II т. о.;
Определение № 17 от 26.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 1193/2016 г., I т. о.; Определение
№ 782 от 12.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3545/2014 г., II т. о.; Определение № 703 от
13.10.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2472/2014 г., I т. о.; Определение № 270 от
24.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7159/2013 г., IV г. о.; Определение № 189 от
29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1024/2014 г., IV г. о.).
Основен принцип на гражданското право е принципът на равнопоставеност на
правните субекти в гражданския оборот, който се изразява в равната възможност за
извършване на правомерни юридически действия. Този принцип намира своето
проявление и в гражданския процес чрез принципа за равенство на страните по чл. 8
ГПК.
Съдът акцентира, че е честа, но и порочна процесуалната практика да бъдат
предявявани искове срещу комунални и кредитни дружества за установяване
недължимост на суми и за осъждане за заплащане на тези суми, като ищците
1
представят договори за безплатна правна помощ без каквито и да е доказателства в
подкрепа на основанието, сочено в тези договори, а именно, че съответната страна
била материално затруднена и не могла да заплати адвокатско възнаграждение, имайки
предвид и че в голяма част от случаите се касае за отрицателни установителни искове,
тежестта на доказване по които пада върху ответната страна, носеща и тежестта да
внесе предварително дължимите разноски по делото.
Страна, безплатно представлявана в процеса, без каквито и да е доказателства за
материалното й затруднение, не бива да бъде третирана по-благоприятно за сметка на
страна, която е заплатила за своя сметка дължимото адвокатско възнаграждение в
процеса. В противен случай би се стигнало до превратно упражняване на права в
процесуалния закон в разрез с принципа от римското частно право „Комуто ползите,
нему и тежестите“, както и в разрез с правата на останалите участници в гражданския
оборот.
Предвид изложеното, не са налице основания за ревизия на постановеното
решение в частта за разноските.
Воден от горното,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 09.06.2023 г. на адв. М. М. за изменение
в частта за разноските на Решение от 20.05.2023 г. по гр.д. № 39162/2022 г. на СРС.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2