№ 730
гр. Пловдив, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20215300502592 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба на П. Д. П., ЕГН:
********** от гр.К., ул. ***, чрез пълномощника адвокат Г.Д., подадена
против Решение № 260315/23.08.2021г. постановено по гр.д.№ 949 по описа
за 2020 г. на Районен съд Асеновград, с което са отхвърлени предявените от
П. Д. П., ЕГН: ********** против ИВ. ИВ. Ч. ЕГН: ********** от село Б.,
общ С., ул. „6-та“ № 14, искове да му заплати сумата от 1 121, 40 лв с ДДС,
представляваща стойността на транспортна услуга за доставяне на рулонни
бали от с.Б., общ. С. до с.Б. общ. К., ведно с обезщетение за забава в размер на
48,28лв. за периода от 22.01.2020 г. до 24.06.2020г., както и на 1 120 лв.
представляваща цената на 32 бр. рулонни бали люцерна по 40лв броя, ведно с
обезщетение за забава в размер на 52,89 лв за периода 17.01.2020 г. до
24.06.2020г., ведно със законната лихва от предявяване на иска, както и
осъжда П. Д. П. да заплати на ИВ. ИВ. Ч., разноски по производството в
размер на 520 лава.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че първоинстанционното
решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени
1
нарушения на съдопроизводствените правила, материалния закон и е
необосновано. Навеждат се доводи за постановяването на решението в
нарушение на чл.235 от ГПК, чл.236 от ГПК и чл.7, ал.1 от ГПК с
необсъждането от районния съд на доказателствената съвкупност. Позовава
се на представения по делото констативен протокол № 1 от 20.01.2020 г. и
намира, че от решението не става ясно дали оспорването на протокола е
успешно или не. Излагат се съображения за едностранчиво разглеждане на
събраните по делото гласни доказателства, оспорват се показанията на св.С. и
подробно се обсъждат показанията на свидетелите. Излагат се доводи за
основателността на претенциите. Възразява се, че районният съд не е
съобразил решението си с представените по делото писмени и гласни
доказателствени средства и е нарушил логическите правила при
интерпретиране на фактите по делото. Искането към съда е да отмени изцяло
обжалваното решение и да уважи предявените искове, както и да присъди
сторените разноски пред първата и настоящата инстанция.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна ИВ. ИВ. Ч., чрез пълномощника му адвокат С.Д., с който
жалбата се оспорва като неоснователна. Поддържа, че решението е правилно,
законосъобразно и обосновано. Излага съображения за изправността си по
договора. Излага доводи по отношение на констативния протокол № 1 от
20.01.2020 г. и сочи, че е оспорено неговото съдържание, а не авторство, при
което ищецът е следвало да докаже констатациите в протокола. Навежда
довода относно съставянето на констативния протокол, проверените бали и че
балите в протокола не се отнасят за процесните. Оспорва развалянето на
договора и поддържа, че този факт е недоказан по делото, както и че
купувачът е уведомил продавача за недостатъци. Допълва, че всички останали
бали, които е имал ответника са били продадени без забележка от
последващите купувачи. По отношение на транспортните разходи намира, че
направата им се дължи от купувача, както и че няма доказателства за
извършването им. Моли да се потвърди решението.
Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на
обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, прие следното:
2
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Производството пред районния съд е образувано по искова молба от П.
Д. П., ЕГН: ********** против ИВ. ИВ. Ч., ЕГН: **********, с която са
предявени обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата в размер на 1 121,40лв с ДДС, представляваща стойността на
транспортна услуга за доставяне на рулонни бали от с.Б., общ. С. до с. Б.,
общ. К., ведно с обезщетение за забава в размер на 48, 28лв за периода от
22.01.2020г до 24.06.2020г., както и за заплащането на сумата в размер на
1 280 лева представляваща заплатена продажна цена на 32 бр. рулонни бали
люцерна по 40лв. броя, ведно с обезщетение за забава в размер на 60,44 лв. за
периода 07.01.2020 г. до 24.06.2020 г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска. С протоколно определение от 23.03.2021 г. на осн.чл.214
ГПК районният съд е допуснал изменение на предявения иск за връщането на
цената от 1 280 лева на 1 120 лева, както и на акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД
за присъждането на лихва за забава върху посочената главница от 60, 44 лева
на 52, 89 лева за периода 07.01.2020 г. до 24.06.2020 г., като за разликите
производството е прекратено поради оттегляне на претенциите.
Ищецът обосновава предявените искове с твърденията, че е земеделски
производител, който отглежда животни в района на с. Б., общ. К. и по обява,
публикувана в интернет от ответника, поръчал бали люцерна за изхранване на
животните си. Количеството било 32 рулонни бали с тегло по 350 кг. всяка и
цена – 40лв. всяка. Първоначално на 07.01.2020 г. ищецът превел по банков
път на ответника сумата от 3 500 лева, от която в последствие ответникът
възстановил 2 220 лева на 13.01.2020 г. Не била възстановена сумата от 1280
лева - цената на получените 32 броя бали по 40 лева всяка. Ищецът заплатил
на „ТУПАРОВ ИНВЕСТ“ ЕООД сумата от 1121,40лв., представляваща
цена на извършена транспортна услуга за доставяне на закупените рулонни
бали люцерна до с. Б., където се намира животновъдният обект на ищеца, за
което се позовава на фактура № 227 от 21.01.2020 г. Доставката била
извършена на 09.01.2020 г./според уточнителна молба на л.38 пред АРС/. В
последствие се оказало, че доставените до този момент рулонни бали
люцерна са негодни за изхранването на животнитe, тъй като били мухлясали,
3
сеното било силно овлажнено, с променен цвят и зловонна миризма. Това
обстоятелство било установено с Констативен протокол № 1 от 20.01.2020 г.
от доктор Р.Р.. Въпреки направените опити да се договори с ответника и да
получи обратно парите за негодните бали и сторените транспортни разноски,
ищецът до настоящия момент не успял да стори това.
С молба - уточнение на исковата молба, депозирана във въззивната
инстанция, ищецът уточнява, че е налице пълно неизпълнение на договора от
страна на ответника, поради което договорът е развален, с което обосновава и
претенцията си за връщането на платената цена по договора и направените по
него разноски за транспорт. Неизпълнението от ответника се обосновава с
лошото качество на получените рулонни бали люцерна, които били напълно
негодна и опасна храна за животните му, в който смисъл били и
задължителни указания от БАБХ за тяхното унищожаване. Процесните 32
броя рулонни бали люцерна следвало да бъдат второ косило. По отношение
на уговорките за продажбата ищецът уточнява, че същите са били
осъществени между него и посредника на ответника - Г.Д., който не е
присъствал на товаренето. Няколко дни след купуването на балите ищецът
казал по телефона на Д., че балите са мокри и мухлясали и си иска цялата
сума, а посредникът да отиде да си вземе балите, защото не ставали за нищо.
Тогава ответникът, който своевременно бил уведомен от посредника за
възникналия проблем, заявил на ищеца, че ще му върне остатъчната сума,
която била предварително преведена. По отношение на отстатъчната сума
ищецът сочи, че същата се отнася за бали над процесните 32 броя, по
отношение на които договорът е прекратен поради отказ и не представлява
предмет на настоящия иск. Ищецът заявява, че повторно е уведомил по
телефона Д., че иска да му бъде възстановена не само цялата сума, която е бил
превел /3 500 лева/, но и да му бъде възстановена и сумата за транспорта на
рулонните бали люцерна до село Б.. Посредникът Д. информирал
своевременно ответника за разговора си с ищеца. Ищецът уточнява, че
върнатата сума от ответника е в размер на 2 380 лева на 13.01.2020 г., тоест за
четири бали повече, като остатъкът за връщане е цената за 28 бали по 40 лева
броя или общо 1 120 лева, която продажна цена се претендира.
С отговора на исковата молба по реда на чл.131 ГПК ответникът ИВ.
ИВ. Ч. оспорва основателността на исковете. Не оспорва, че е продал на
4
ищеца 32 бали люцерна на цена от 40лв всяка. Твърди, че продажбата е била
за 32 броя бали, второ качество - ищецът бил предупреден, че балите са
съхранявани цяла зима навън и на места по тях /най-вече по въшният им край
има люцерна/, която е мухлясала и негодна да се ползва. Това се отнасяло
само за част от всяка една бала, а не за всички бали. По-голямата част отвън
на балата, както и вътрешността им били годни за употреба при предаването
им. Поради посочените причини цената е била по ниска – 40 лв, вместо
обичайната цена на бала люцерна първо качество от 80лв. Твърди, че ищецът
е бил предупреден за качеството на балите и няколкократно е бил поканен да
огледа балите независимо от качеството им. Превел парите на ответника с
уговорката, че който превозва балите ще ги огледа на място при предаването
им. Транспортът бил изцяло за сметка на ищеца като балите е следвало да се
предадат в обекта на ответника в с Б.. Балите били предадени един или два
дни след получаване на сумата от 3 500лв. Твърди, че в с. Б. е пристигнал
камион, който е бил представител на ищеца, и заявил, че го изпраща ищеца,
за да получи част от платените бали люцерна. В същия ден шофьорът заявил,
че е имал курс до Пловдив и на връщане искал да вземе бали, да да бъде по
евтин курса за ищеца. Шофьорът бил поканен да избере и огледа всяка една
от балите, той огледал и приел балите без забележки, камиона бил натоварен
и той заминал. След няколко дни ответникът бил уведомен от ищеца, че не
желае повече бали и иска възстановяване на разликата между цената на
получената стока и остатъка от преведената по банкова сметка на ответника
сума, която ответникът възстановил на 13.01.2020г. Ответникът оспорва
развалянето на договора от страна на ищеца, както и че е бил поканен от
ищеца да върне цената на заплатените 32 броя бали. Оспорил е размерът на
транспортните разходи по фактурата и че същите се отнасят за транспорта на
процесните бали. Оспорил е констатациите в констативния протокол.
Оспорил е твърдението на ищеца, че процесните бали са негодни за употреба.
Посочва, че ако е имало бали, които са изцяло негодни за употреба, то това е
следствие на тяхното превозване или съхранението след получаването им.
В производството са ангажирани писмени и гласни доказателства за
установяване на твърдените от страните релевантни факти и обстоятелства.
Представен е Констативен протокол № 1 от 20.01.2020 г. от д-р Р.Р. –
инспектор в отдел ЗИС в животоновъдния обект на ищеца в село Б.. В
5
констативната част на протокола е отбелязано за доставени люцерновите
рулонни бали 32 броя с тегло 350 кг., доставени на 09.01.2020 г. с доставчик
И.Ч.. При проверката е установено, че в обекта е обособено място без достъп
на животни, където се съхраняват балите и при разтварянето на три от тях е
констатирано, че вътрешността и средните слоеве на сеното е силно
овлажнено, видимо има мухъл, плесени и е с черно оцветяване на места, и
нехарактерен за вида цвят и неприятен мирис. В заключение констатирано, че
сеното не е годно за изхранване на животни. Дадени са предписания за
унищожаване на сеното - със срок за отстраняване до 02.02.2020 г. По
отношение на този констативен протокол е открито прозводство по чл.193
ГПК след оспорването му от ответника.
Приложена е оферта, публикувана в интернет, за продажбата на
рулонни бали люцерна, второ косило с размери 120/140 см. с тегло от 300 кг.
и цена за всяка бала от 40 лева, посочен е телефон за връзка.
Представени са извлечения от Банка „ДСК“, удостоверяващи превод от
банковата сметка на ищеца на ответника на сумата от 3 500 лева на
07.01.2020 г., както и за превод по сметка на ищеца от ответника на сумата от
2 380 лева на 13.01.2020 г.
Приложена е фактура № 227/21.01.2020г за сумата от 1121,40лв.
издадена от „ТУПАРОВ ИНВЕСТ“ ЕООД гр Ракитова за транспорт по
релация Богданци - Б. с получател П.П. гр. К..
В производството е прието заключение на ССчЕ, от което се
установява, че фактура № 227/21.01.2020г. на стойност 1121,40 лв. не е
осчетеводена в счетодводството на „ТУПАРОВ ИНВЕСТ“ ЕООД, не е
включена в дневник за извършени продажби и не участва при формиране на
данъчен резултат за периода. Вещото лице не е открил първични документи
или счетоводен регистър, в който сумата от 1121,40лв по така издадената
фактура да е отразена.
По почин на страните са разпитани свидетелите Д.А.С. и А.Б.Г. на
ищеца, и тези на ответника Г.С. Д. и А.З. С..
От показанията на св.Д.С. се установява, че е работи съвместно
„ТУПАРОВ ИНВЕСТ“ ЕООД. Свидетелят сочи, че по възлагане от ищеца
трябвало да направят два или три курса с бали. След като закарали първия
6
курс, другите курсове отпаднали. Имали издадена фактура, която анулирали,
тъй като имало неуредици с останалото количество бали. Ищецът му платил
за курса който е направил на ръка. Сочи, че са издали фактурата, в
последствие са я анулирали, защото трябвало да направят три курса. Издали
фактурата, но я анулирали. Фактурата била издадена за извършения превоз,
който анулирали, защото трябвало да правят още два курса. Също така сочи,
че фактурата била за един курс. Не знае защо анулирали фактурата.
Според показанията на св.А.Г., същият работи за фирма „Тупаров“,
направил курса до село Б.. Не оглеждал балите, няма спомен да е бил канен да
ги оглежда. Не познавал момчето, което товарило балите. С челен товарач
натоварвали балите, с машина на ответника. Не бил товарил. Балите не били
завити, доставил ги на следващия ден сутрнта. Пренощувал в МС
Дървообработване на околовръстното, балите били на открито, през този ден
не валяло или през нощта.
От показанията на св. Г.Д. се установява, че ответникът е пуснал обява
за продажбата на бали. Свидетелят се обадил на ответника да пита дали има
още налични, дали има против да ги препродаде, тоест ако му прати човек
дали ще вземе някаква горница. Ответникът отговорил, че няма проблем.
Свидетелят пуснал обява във „Фейсбук“, ищецът му се обадил и попитал дали
има бали за продан и тогава свидетелят му казал че има. По отношение
приложената на л. 9 от делото обява, свидетелят е заявил, че той я е
публикувал, а посоченият телефон за връзка е негов. Ищецът се свързал със
свидетеля и попитал дали има бали, на което свидетелят му отговорил, че има
около 200 бр. второ косило и са отвън, а не под навес. Свидетелят уточнява,
че второ косило означава, че балите не са толкова качествени, може да има
примес на трева. Ищецът посочил, че няма да праща никой да огледа балите,
да му прати банкова сметка, както и че същия ден ще прати камион да товари.
Свидетелят свързал страните, за да плати ищецът на ответника по банков път.
Свидетелят казал на ищеца, че може да има мухлясали. Транспортът бил за
сметка на ищеца, а от свидетеля било само товаренето на балите. Свидетелят
не бил присъствал на товаренето. Няколко дни след като ги бил купил,
ищецът казал на свидетеля, че балите били мокри и мухлясали и си иска
цялата сума, ищецът казал да отидат да си ги вземат лично от там, за нищо не
ставали и били хвърлени на площадка, за нищо не ставали. Свидетелят казал
7
да върнат остатъчната сума, която е за другите, които са останали.
Ответникът казал, че ще върне на ищеца остатъчната сума. Ищецът бил качил
32 бали, другите останали при ответника. Ищецът се обадил след това и казал
на свидетеля, че има два или три дни да предаде парите. От тогава не бил
звънял. Ответникът казал, че ако ищецът върне балите ще даде парите, ако
ищецът ги върне откъдето ги е взел, а не те да отидат да си ги натоварят и да
си ги върнат. Ищецът казал по телефона на свидетеля, че иска да му върнат не
само цялата сума, а и парите за транспорта, които е изхарчил. След това
свидетелят пратил на ответника свой познат, който купил всички бали без
забележка.
От показанията на св. А. С., която живее на семейни начала с
ответника, се установява, че знае за процесната продажба. Натоварени били
около 30 бали на камион, който дошъл от Б.. Шофьорът на камиона си ги
товарел с товарач, който бил към самия камион, сам си ги качил с товарача, и
той си избирал балите. Присъствала на разговор, на който му се обадил и
казал, че изпраща камион, тогава ответникът го поканил да изпрати да човек
да си избере. Ответникът го предупредил че балите са на открито и е хубаво
да дойде някой да види в какво състояние са. Сочи, че цената на сухи бали е
80-90лв, а тези които ответникът продал били на 40лв, защото били на
открито, на места имало влажно и за това били на по-ниска цена. Имали челен
товарач, който в случая не бил използван. Товарачът, който бил използван е
на камиона.
С решението си по делото районният съд е приел за доказано, че между
страните е постигната договорка ищецът да закупи от ответника процесните
рулонни бали люцерна на цена 40лв за брой, заплащането от ищеца на сумата
от 3 500лв. по банков път, както и че след това балите са били натоварени и
транспортирани до животновъден обект на ищеца. За да отхвърли
предявените искове районният съд е приел за недоказано твърдението на
ищеца, че е развалил договора поради неизпълнение от страна на ответника,
както и че е налице лошо изпълнение на договора от отвеника. По отношение
на претенция за заплащането на транспортните разходи, районният съд приел,
че не се доказва заплащането на същите в размер на 1 121,40лв.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
8
същото е валидно и допустимо, като при постановяването му не е било
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Предвид
горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността на решението, съобразно оплакванията в жалбата, като
въззивният съд се произнесе по правния спор между страните.
Ищецът обосновава исковете си с твърдението за пълно неизпълнение
от страна на ответника на сключения между тях договор за покупко-продажба
на рулонни бали люцерна, поради недостатъци на последните, които
съществено намаляват тяхната годност според уговореното предназначение за
изхранването на животните му, за което е уведомил продавача и е поискал от
него връщането на платената цена и разноските по продажбата. С тези
обстоятелства ищецът обосновава развалянето на договора, а от там и
предявяването на исковите претенции. В предвид изложените от ищеца
твърдения и търсената от него защита, предявените искове намират своето
основание в разпоредбата на чл. 195, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 193 ЗЗД, а не
както е приел районният съд чл. 88, ал.1. вр. чл. 55, ал. 1, пр. 2, 3 ЗЗД. Сама по
себе си определената от първата инстанция неправилна квалификация на иска
не води до недопустимост на решението, освен ако съдът не се е произнесъл
по непредявен иск. В случая въпреки дадената неправилна правна
квалификация от първоинстанционния съд, той се е произнесъл по очертаното
с исковата молба спорно материално право, разпределил е доказателствената
тежест и е разгледал всички предявени факти, които обуславят възникването
на спорното право. Поради това въззивният съд следва да разреши
материалноправния спор по същество въз основа на правилната квалификация
на предявените искове и се произнесе по основателността им.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1, вр. чл. 193 от ЗЗД, при
продажба на вещ с недостатъци, които съществено намаляват нейната цена
или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора
употребление, купувачът може да върне вещта и да иска обратно цената
заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на
цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача. Първата от
трите възможности предпоставя преустановяване на облигационната връзка
между страните, а останалите две възможности са приложими при запазване
на правоотношението. Доколкото продажбата на вещ с недостатъци
9
представлява неизпълнение на договора за продажба от страна на продавача
/неточно изпълнение по отношение качеството на вещта/, то
преустановяването на облигационната връзка между страните се осъществява
чрез разваляне на сключения между тях договор, което в конкретния случай
не предполага виновно неизпълнение на неизправната страна и не е
обусловено от изтичането на срок за изпълнение, даден на продавача.
Основателността на иска по чл. 195, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД се обуславя от
кумулативното наличие на всички елементи на фактическия състав на
разпоредбата, а именно: съществуване на валидна договорна връзка между
страните; продадената вещ да има недостатъци, тези недостатъци съществено
да намаляват нейната цена или нейната годност за обикновено или
предвиденото в договора потребление и да не са били известни на купувача
при продажбата и изявление на ищеца-купувач за разваляне на договора.
По делото безспорно се доказва съществувало между страните
договорно правоотношение. Предмет на договора е родово определена вещ
/балирана люцерна/, поради което за действителността на сключения договор
не е била необходима писмена форма и същият е валидно сключен след
постигането на съгласие между страните по офертата на ответника,
публикувана от неговия посредник в интернет, която е представена по делото.
Такива са твърденията на ищеца, в съответствие с които са и изявленията на
процесуалния представител на ответника, който е потвърдил сключването на
договора по представената оферта чрез посредничеството на Д., в който
смисъл са и свидетелските показания на последния.
Страните са постигнали съгласие за продажбата на повече от 32 бр.
рулонни бали люцерна/а така и на процесните бали/, второ косило с размери
120/140 см. с тегло от 300 кг. и цена за всяка бала от 40 лева, което се
установява както от офертата, така и от показанията на св.Д.. Така по делото
се доказва твърдението на ищеца, че балите люцерна са договорени второ
косило. Според показанията на св.Д., това е договореното качество на балите,
което като второ косило съдържа примеси на трева и се съхранява на открито,
тоест има по-ниско качество от първото косило, както и е на по - ниска
стойност от него. Изложеното опровергава твърдението на ответника, че е
било договорено второ качество на процесните рулонни бали люцерна.
Страните не спорят, че постигнатото между тях съгласие е за
10
продажбата на повече от 32 рулонни бали за храна на животните на ищеца.
Няма спор, че на 07.01.2020 г. ищецът е превел по банковата сметка на
ответника сумата в размер на 3 500 лева. Също така няма спор, че сочените 32
рулонни бали са били доставени в стопанството на ищеца на 09.01.2020 г.
чрез организиран от него транспорт. Не е спорно,че ищецът се е отказал от
договора по отношение на недоставените бали, поради което на 13.01.2020 г.
ответникът е върнал на ищеца сумата в размер на 2 380 лева и договорът по
отношение на същите е извън предмета на делото. Предмет на
производството е покупко-продажбата на 32 рулонни бали, по отношение на
които в хода на производството ищецът е уточнил, че при възстановяване на
сумата от 2 380 лева е върната стойността на 4 от процесните рулонни бали,
поради което претендираната сума от 1 120 лева представлява стойността на
28 бали.
От доказателствената съвкупност се налага извод за неточното
изпълнение в качествено отношение на договора за покупко-продажба от
страна на ответника. По делото не е спорно, че процесните рулонни бали са
били закупени от ищеца за изхранването на животните му, което се установя
и от показанията на св.Д., доколкото същият свидетелства, че ищецът е
закупил балите с посоченото предназначение. Доказва се, че балите са били
негодни за консумация от животните на ищеца, тъй като вътрешните и
средните слоеве на сеното е било овлажнено, видимо има мухъл, плесени и е с
черно оцветяване на места, и нехарактерен за вида цвят и неприятен мирис,
при което е дадено предписание за тяхното унищожаване. Това се установява
от приложения по делото Констативен протокол № 1 от 20.01.2020 г. от д-р
Р.Р. – инспектор в отдел ЗИС в животоновъдния обект на ищеца в село Б.,
дала предписание за унищожаването на балите. Констативният протокол
представлява официален удостоверителен документ, тъй като е издадена от
длъжностно лице (ветеринарен лекар) в рамките на неговата компетентност,
поради което и на основание чл. 179, ал. 1 ГПК се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила досежно удостоверените в документа факти
и обстоятелства. Действително ответникът е оспорил истинността на
официалния документ, противопоставяйки се на съдържанието му, което в
случая обаче е неуспешно. Ответникът носи тежестта за опровергаване
истинността на документа, в който смисъл са били и указанията на районния
съд, но не е ангажирал релевантни доказателства, а напротив - отказал се е от
11
разпита на допуснатия му свидетел - съставителя на документа доктор Р.Р..
Следователно констативният протокол следва да се цени като годно
доказателство досежно удостоверяваните в него обстоятелства за негодността
на балите на посочения доставчик - ответника за използването им за
изхранването на животните на ищеца, каквото е било тяхното договорено
предназначение към момента на възникване на облигационната връзка между
страните.
Посоченият недостатък на балите е бил значителен с оглед договорния
интерес на кредитора, което води до невъзможността да се използват по
договореното им употребление. Недостатъкът е бил скрит и не е могъл да
бъда открит при обикновен преглед, извод за което се прави от констативния
протокол № 1/20.01.2020 г., според който недостатъкът се установява след
разтварянето на вътрешните и средните слоеве на балите. Тоест този
недостатък не е могъл да бъде открит при обикновен преглед на вещта,
доколкото и всяка от балите е била 300 кг., с което се обосновава и
невъзможността му да се открие при товаренето на балите. След като
недостатъкът на балите е бил скрит, то в случая е без правно значение
обстоятелството, че ищецът не е прегледал вещите при тяхното товарене,
доколкото при обикновения им преглед недостатъкът не би могъл да бъде
установен. В същия смисъл, без значение е твърдяното от ответника
обстоятелство, че е уведомил ищеца, че има мухъл по външната част на
балите, доколкото по делото се доказва, че всъщност вътрешността им е била
с мухъл и плесен, с черно оцветяване на места, нехарактерен за вида цвят и
неприятен мирис, поради което са непригодни за изхранването на животните
на ищеца. Доколкото посоченото лошо качество на балите не е могло да се
установи при техният обикновен преглед, а по делото не се твърди и не се
установява, купувачът да е бил уведомен и да е знаел за това лошо състояние
на балите, то в случая не намира приложение разпоредбата на чл.193, ал.2
ЗЗД за освобождаването на продавача от отговорност. Дори и продавачът да
не е знаел за посоченото лошо качество на балите, същият отново не се
освобождава от отговорност, доколкото отговаря и когато не е знаел за
недостатъка по смисъла на чл.195, ал. 3 ЗЗД.
Същественото в случая е, че купувачът е изпълнил изискването на чл.
194, ал.1, изр.1 от ЗЗД като незабавно е уведомил продавача за забелязаните
12
недостатъци. За това безпротиворечиво свидетелстват показанията на
посредника Д., който изрично заявява, че няколко дни след като ищецът
купил балите се е обадил на свидетеля, че същите са мокри и мухлясали, при
което за нищо не стават и иска връщане на цялата сума. Свидетелят
удостоверява, че ответникът е бил уведомен за тези изявления на ищеца, но
решението на последния било за връщането само на сумата на недоставените
бали. Доколкото по делото не се спори, че процесните бали са били доставени
на 09.01.2020 г., а стойността на недоставените бали е била върната от
ответника на 13.01.2020 г., с оглед на коментираните показания на св.Д., се
налага извод, че ищецът своевременно е уведомил ответника за
непригодността на балите за изпълнение на договореното им предназначение.
Предвид установеното по делото, че продадените рулонни бали
люцерни от ответника са страдали от недостатъци, които ги правят негодни
за използването им по договореното предназначение, следва да се приеме, че
са налице предпоставките на чл. 193, ал. 1 от ЗЗД за ангажиране
отговорността на продавача-ответник чрез предвидената в чл. 195, ал. 1,
хипотеза първа от ЗЗД за разваляне на договора от ищеца-купувач.
Реституцията на разменените престации се явява закономерна последица от
развалянето на договора.
Принципът е, че договорите за покупко-продажба на движими вещи по
правило подлежат на разваляне по извънсъдебен ред. По аргумент от чл. 87,
ал. 1, изр. второ, формата на изявлението за разваляне на договора е
обвързана от законодателя с формата на договора. С оглед на това и предвид
неформалният характер на процесния договор за покупко-продажба се
извежда извод, че не е необходимо отправянето на писмено изявление за
разваляне на договора. В случая договорът е развален с отправянето на устно
изявление от ищеца за непригодността на вещите и искането му за връщането
на платената за тях цена. По делото се доказва, че това изявления е било два
пъти отправено от ищеца до ответника, който го е възприел чрез посредника
си по сделката. Изхождайки от възпроизведените от св. Д. изявления на
ответникът, по същество същият не е оспорил искането на ищеца за
връщането на цената на вещите, респективно и развалянето на договора, а е
поставил като условие за същото връщането на вещите от ищеца на
ответника. Така св.Д. изрично сочи за изявлението на ответника, че ако
13
ищецът върне балите ще даде парите, ако ищецът ги върне откъдето ги е взел,
а не те да отидат да си ги натоварят и да си ги върнат. Следва обаче да се има
предвид, че връщането на вещта с недостатъци не е предпоставка за надлежно
упражняване правата на купувача по чл. 195, ал. 1 от ЗЗД. В този смисъл е
практиката на ВКС, обективирана в Решение № 156 от 30.10.2012 г. на ВКС
по т. д. № 772/2011 г., II т. о., ТК, според което, реституцията на разменените
престации се явява само закономерна последица от развалянето на договора,
поради което връщането на вещта не може да се разглежда като условие за
настъпването му. Нещо повече, според застъпеното разбиране в съдебната
теория по приложеното на чл.198 ЗЗД по отношение на дистанционните
продажби, каквато е процесната, независимо от недостатъците на
продадената вещ, при дистанционните продажби купувачът не следва да
върне вещта, тъй като не трябва да се правят нови разходи за връщането на
една недоброкачествена стока и тя да се оскъпява излишно по този
начин./“Облигационно право“ Ал.К., отделни видове облигационни
правоотношение, изд.2002г.,§4, 6.3/.
По аргумент от изложеното се налага извод, че договорът за покупко -
продажба на процесните рулонни бали люцерна е развален от ищеца заради
съществен недостатък на вещите, който представлява и особен случай на
приложение на установеното в общата разпоредба на чл. 87 от ЗЗД право за
разваляне на договорите поради неизпълнение, като развалянето на договора
за покупко-продажба е настъпило с достигането на изявлението на ищеца до
до ответника, което безспорно се доказва от показанията на св. Д.. След като
договорът за покупко-продажба е развален, ответникът няма право да
задържи цената в размер на 1120 лева, а е длъжен да я върне като получена на
отпаднало основание - чл. 55, ал. 1, пр. трето и във вр. с чл. 193 и чл. 195, ал.
1, пр. първо от ЗЗД.
С оглед основателността на този иск следва да се уважи и акцесорната
претенция по чл.86 от ЗЗД, която се дължи от поканата до датата на
предявяване на иска. Доколкото от показанията на св.Д. се установява, че
следствие на отпратената покана от ищеца, на 13.01.2020 г. е извършено
плащане на остатъчната сума, то следва да се приеме, че безспорно към
посочената дата е достигнала поканата на ищеца до ответника. С оглед на
това законната лихва върху главницата, претендирана от ищеца за периода
14
07.01.2020 г. - 24.06.2020 г., следва да се присъди от 13.01.2020 г. до дата
24.06.2020 г.,доколкото и искът е предявен на 25.06.2020г. За посоченият
период съдът изчислява законната лихва за забава на главницата в размер на
51, 03 лв., до който размер следва да се уважи претенцията по чл.86 ЗЗД.
По отношение на исковата претенция за връщането на разноските,
настоящият съдебен състав намира, че същата следва да се остави без
уважение. От доказателствената съвкупност не се налага извод за
заплащането от ищеца на претендираните транспортни разноски от 1 121,40
лв с ДДС. За същите е представена фактура № 227/21.01.2020г. с отбелязан
начин на плащане в брой, като доказателство за последното не се представя.
Според приетото заключение на ССчЕ, процесната фактура не е
осчетоводена в счетоводството на „ТУПАРОВ ИНВЕСТ“ ЕООД, не е
включена в дневник за извършени продажби и не участва при формиране на
данъчен резултат за периода. От показанията на св. Стоянов също не се
доказва направата на посочените разноски, доколкото показанията на същия
са вътрешно противоречиво.Първоначално свидетелят сочи, че фактурата е
анулирана, тъй като е следвало да направят три курса, а само еден се е
осъществил, от което се налага извод, че фактурата е издадена за три курса.В
последствие свидетелят сочи, че фактурата е издадена за един курс, но не знае
защо фактурата е анулирана.
В аспекта на изложеното, настоящият съдебен състав на ПОС намира,
че ищецът, при условията на пълно и главно доказване, не е доказал
направата на претендираните транспортни разноски, поради което
претенцията му за тяхното присъждане, ведно с акцесорното вземане по чл.86
ЗЗД, следва да се остави без уважение.
Ето защо, първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено в
частта, с която е отхвърлен искът за връщане на цената по договора и вместо
това същият да бъде уважен за сумата в размер на 1 120 лева, съобразно
допуснатото изменение по реда на чл.214 ГПК, която сума според
допълнителните уточнения от ищеца се дължи за 28 рулонни бали, ведно с
акцесорната претенция по чл.86 ЗЗД в размер на 51, 03 лв. за периода от
13.01.2020 г. до 24.06.2020 г.
С оглед изхода на делото, първоинстанционното решение следва да се
отмени в частта на разноските, с която П. Д. П. е осъден да заплати на ИВ.
15
ИВ. Ч., разноски по производството в размер за разликата от 260, 10 лева до
520 лева, съразмерност.
В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
При този изход на делото на жалбоподателя се следват разноските,
които претендира за първата и въззивната инстанция. В първата инстанция
ищецът е направил разноски в общ размер на 1 112, 20 лева по представения
списък по чл.80 ГПК пред АРС, от които по съразмерност следва да му се
присъдят 556 лева. Във въззивната инстанция разноските на ищеца са в общ
размер на 700 лева по представен списък по чл.80 ГПК, от които по
съразмерност следва да му се присъдят 350 лева.
На въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в размер на 250,
10 лева от договореното възнаграждение от 500 лева, по съразмерност.
Така мотивиран, настоящият съдебен състав на ПОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260315/23.08.2021г. постановено по гр.д.№ 949 по
описа за 2020 г. на Районен съд Асеновград, III гр.с., в частта, с която са
отхвърлени предявените от П. Д. П., ЕГН: ********** от гр.К., ул. ***,
против ИВ. ИВ. Ч., ЕГН: ********** от село Б., общ С., ул. „6-та“ № 14,
искове да му заплати сумата от 1 120 лв. представляваща цената на 32 бр.
рулонни бали люцерна по 40лв броя, ведно с обезщетение за забава в размер
на 51,03 лв, ведно със законната лихва от предявяване на иска, както и в
частта на присъдените разноски за разликата над 260, 10 лева до 520 лева
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ИВ. ИВ. Ч., ЕГН: ********** от село Б., общ С., ул. „6-та“ №
14, ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. П., ЕГН: ********** от гр.К., ул. ***, сумата в
размер на 1 120 лв. /хиляда сто и двадесет лева/ представляваща цената на 28
бр. рулонни бали люцерна по 40лв броя, както и на обезщетение за забава
заплащането на главницата в размер на 51,03 лв за периода 13.01.2020г до
24.06.2020г, ведно със законната лихва за забава плащането на главницата от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260315/23.08.2021г. постановено по гр.д.
16
№ 949 по описа за 2020 г. на Районен съд Асеновград, в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА ИВ. ИВ. Ч., ЕГН: ********** от село Б., общ С., ул. „6-та“ №
14, ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. П., ЕГН: ********** от гр.К., ул. ***, сумата в
размер на 906 лева - разноски първоинстанционното производство и за
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА П. Д. П., ЕГН: ********** от гр.К., ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на
ИВ. ИВ. Ч., ЕГН: ********** от село Б., общ С., ул. „6-та“ № 14, на сумата в
размер на 250, 10 лева - разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.280,
ал.2, предл.второ ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17