Определение по дело №661/2024 на Административен съд - Перник

Производството е образувано по жалба подадена:

ОТ: Д-р Н. А. ИППИМП - ***

със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица]/, представлявано от Н. А.,

със съдебен адрес - адрес за призоваване: [населено място] - ***. [улица], ***

ЧРЕЗ адв. Б. В., член на САК

ПРОТИВ: Протокол без № от 05.11.2024 г. за провеждане на търг с тайно наддаване за отдаване под наем на недвижим имот - сграда здравно заведение, находящо се в [жк], *** - собственост на ***, [населено място], получен срещу подпис на ***г.

Жалбоподателя твърди, че в качеството си на участник в конкурса и в същото време класиран, като такъв на 4-то място за него възниквал правен интерес от обжалване на Протокол без № от 05.11.2024 г., поради което на основание чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, го обжалва изцяло, като изготвен и постановен при съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, при нарушение на материалния закон, несъответстващ с целта на закона, както и постановен в пълно противоречие с действителната фактическа обстановка.

Поради което моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се отмените изцяло посочения ИАА - Протокол без № от *** г. за провеждане на търг с тайно наддаване за отдаване под наем на недвижим имот - С. З. заведение, находящо се в *** - собственост на ***, [населено място] и бъдат присъдите направените по делото разноски.

Съдът, след като се запозна с представената административна преписка, прецени и приложимото право намира, че жалбата е процесуално недопустима, защото оспорения с жалбата акт по своята същност не представлява индивидуален административен акт - а акт по управлението на собствен на акционерно дружество, недвижим имот /чрез отдаването му под наем/, който не съдържа властническо волеизявление, не е и властническо волеизявление на орган на власт и не засяга пряко и непосредствено права и законни интереси на жалбоподателя, нито създава за него нови задължения, поради което и подадената срещу него жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото прекратено.

Това е така поради следните съображения:

Спорът между страните е по отношение на правоотношения, възникнали във връзка с отдаването под наем на дълготрайни активи на лечебно заведение – публично предприятие, регламентирани в разпоредбите на чл. 105 от ЗЛЗ и чл. 29, ал.2 от Правилника за прилагане на закона за публичните предприятия.

Според правната регламентация отдаването под наем на дълготрайни материални активи, собственост на държавно или общинско лечебно заведение – еднолично търговско дружество, както и на лечебно заведение – търговско дружество със смесено държавно и общинско участие в капитала, се извършва чрез провеждане на търг или на конкурс при спазване на Правилата за провеждане на търг и конкурс и за сключване на договори за продажба и наем с работници и служители съгласно приложение № 1.

Съгласно нормативните разпоредби и съдебната практика, когато лечебно заведение – публично предприятие, в процедурата по търг или конкурс за реализиране действията по управление и разпореждане със собствено на дружеството имущество издава актове, действа в качеството си на стопански субект за участие в търговския оборот, тъй като действията му имат за обект разпореждане с имущество на дружеството, като самостоятелен правен субект, включено в капитала му. Тези му действията нямат характер на актове на орган на власт, а на действия извършени от лице осъществяващо стопанска дейност, тъй като водят до реализиране на финансов резултат. Решението за определяне на победител, чрез утвърждаване на протокол от работата на комисията за провеждане на търга/конкурса, въз основа на резултатите от проведената тръжна/конкурсна процедура е само елемент от сложният фактически състав по сключването на договора за наем между равнопоставени субекти. Създаденият ред за провеждане на конкурса или търга, не регламентира отношенията, като административни. Решението за определяне на победител в търга /чрез утвърждаване на протокол от работата на комисията за провеждане на търга/ и въз основа на резултатите от проведената тръжна процедура, представлява акт на управление със собствени на дружеството имоти, който не съдържа властническо волеизявление, нито притежава белезите на подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, а води само и единствено до възникаването на облигационна връзка между равнопоставени субкети, по силата на които собственика на вещата, я предоставя за временно и възмезно ползване на несобственик. В този смисъл е постановено и тълкувателно решение № 3/27.06.2016 г. по тълкувателно дело № 5/2015 г. от Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, което не е изгубило правното си значение, с оглед действащата и понастоящем правна уредба, независимо от отмяната на Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала /отм. по ДВ бр. 40/2020 г., в сила от 05.05.2020 г./, според което при провеждането на търг или конкурс по реда на горепосочения правилник, органите на търговските дружества с държавно участие в капитала не действат като административни органи, съответно - издадените от тях актове във връзка с търга или конкурса нямат административен характер и не подлежат на съдебен контрол по реда на АПК. В същия смисъл е и посочената в тълкувателното решение политика на Европейските съюз, че Държавите - членки на Европейския съюз са длъжни да следват политика на неутралитет спрямо публичните търговския дружества. В тази връзка е основната идея, залегнала в Директива № 2006/111 ЕО на Комисията от 16 ноември 2006 г. относно прозрачността на финансовите отношения между държавите - членки и публичните предприятия, както и относно финансовата прозрачност в рамките на някои предприятия. Целта на европейската правна уредба е да предотврати дискриминация, както и нарушаване на правилата на конкуренцията. Дори и правният ред относно държавната собственост да попада под националния суверенитет на една държава - членка, действа принципът на неутралитет спрямо публичните предприятия, съгласно който всяка държава има право сама да регулира публичния сектор в икономиката си. Равнопоставеността на частните и публичните предприятия се обуславя от факта, че те извършват стопанска дейност. Държавата чрез публичните предприятия не осъществява властническа, административна дейност. Те не са носители на публична власт, а правни субекти, които осъществяват стопанска дейност. В европейското право на защита на конкуренцията и частните, и публичните предприятия са равнопоставени стопански единици без значение формата, вида и източника на финансиране. Следва да се посочи и че не е загубило и тълкуването относно неприложимостта на разпоредбата на чл. 120 от Конституцията на Република България липса на елемент от фактическия състав за прилагането й. Съгласно същата норма съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи. Тъй като органът на управление на търговско дружество с държавно участие не е административен орган, споровете относно законосъобразността на неговите актове в процедура по търг или конкурс не са подведомствени на административните съдилища на основание чл. 120 от Конституцията на Република България.

За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че по делото е безспорно, а и от служебно изготвените електронни справки се установява, че *** е публично предприятие, регистрирано в търговския регистър, като акционерно дружество, с едноличен собственик на капитала - , чрез ***. Няма спор и че сграда здравно заведение, находящо се в [жк],  - собственост на ***, [населено място] е собственост на ***. Следователно, издаденото от изпълнителния директор на дружеството, решение за определяне на победител в търга /чрез утвърждаване на протокол от работата на комисията за провеждане на търга/ и въз основа на резултатите от проведената тръжна процедура, представлява акт на управление със собствени на дружеството имоти, който не съдържа властническо волеизявление, нито притежава белезите на подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. / В този смисъл и Определение № 5295 от 18.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4222/2023 г. и Определение № 1025 от 30.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 148/2024 г./

Предвид изложеното съдът намира, че възникналите от оспорения акт правоотношения не са административни и споровете във връзка с тяхното съществуване, доколкото не са сред посочените в нормата на чл. 128 АПК, не са подведомствени на административните съдилища.

Поради липсата на годен за съдебно обжалване административен акт, жалбата се явява процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство - да се прекрати.

Водим от изложеното и на осн. чл.159, т.1 от АПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба подадена  Н. А. ИППИМП - *** със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от Н. А. против решение за утвърждаване на Протокол без № от 05.11.2024 г. за провеждане на търг с тайно наддаване за отдаване под наем на недвижим имот - сграда здравно заведение, находящо се в [жк],  - собственост на ***, [населено място].

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 661 / 2024 г. по описа на Административен съд – Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7 дневен срок от връчването му на страните пред В. А. С..

ПРЕПИС от съдебния акт да се изпрати на страните на основание чл. 138 от АПК.