РЕШЕНИЕ

Номер 844                                  30.04.2019г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                  ХІV наказателен състав

 

На девети август                                 двехиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Катя Чокоевска

като разгледа докладваното от съдията

АН дело номер     4343  по описа за    2018   година

намира и приема за установено следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е наказателно постановление № 244120-F236109/3.2.2017г. на Зам. Директор на ТД на НАП Пловдив, с което на И.И. И., ЕГН **********, адрес ***  е наложено административно наказание Глоба в размер на 100 / сто / лв. за нарушение по чл.3, ал.3 т.2, б.а от Наредба Н-8/29.12.2005г., вр. с чл.355, ал.1, вр с чл.5, ал. 6 от КСО.

          Жалбоподателя  моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения  изложени в жалбата и в съдебно заседание.

          Въззиваемата страна – ТД на НАП - Пловдив, чрез своя представител моли да бъде потвърдено процесното НП.

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

 

          ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА за разглеждане, а по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

          Жалбоподателя И. била самоосигуряващо се лице и като такава следвало да подава декларация по чл.2 от Наредба Н-8/29.12.2005г. по образец. За 2015г. декларацията следвало да се подаде в ТД на НАП Пловдив до 03.05.2016г. Вместо това обаче жалбоподателяката подала декларацията на 24.08.2016г. Тогава било установено и че е пропуснала законовия срок, поради което за горното срещу нея бил съставен  АУАН № F236109/24.8.2016г., а въз основа на него било издадено и атакуваното НП.

          Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетеля Х.И.И. - разпитана в съдебно заседание пред настоящата инстанция, както и от писмените доказателства представени по делото- АУАН, справки от НАП – 4бр., Заповед №ЗЦУ 1582/23.12.15г, които Съдът възприема и кредитира като последователни и непротиворечиви.

 

Горната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, но сочи възражение относно съществено процесуално нарушение при издаване процесното НП. Твърди се, че изтекла давност по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН. Аргумент за това е факта, че нарушението в случая се изразява в неподаването в срок на декларацията  обр.6., а самото подаване е станало на 24.8.16г. Следователно едва от тази дата започва да тече срока по чл.34 от ЗАНН. Очевидно е обаче изискването на законодателя срока да тече не от датата на която е било възможно да се установи нарушителя, а от момента когато това е вече станало. Безспорно в процесния случай това е станало на 24.8.16г. Същевременно АУАН е издаден в законоопределения такъв. Ето защо не е било допуснато соченото от жалбоподателя нарушение. Не е основателно и възражението за неприложение на чл.28 б.а ЗАНН. Действително нарушението не е резултатно, в този смисъл не е и нужно да са настъпили някакви конкретни вредни последици. Настоящото нарушение не се отличава от други от същия вид.

По отношение приложимия закон според съда правилно е квалифицирано извършеното нарушение от страна на актосъставителя, както и от наказващия орган. Съгласно чл.3, ал.3, т.2 от Наредбата Декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите до 30 април. Като не е сторила това чрез бездействие жалбоподателката е извършила нарушението. Правилно наказващия орган е приложил и санкционната норма - чл.355, ал.1 от КСО я е определил по вид – Глоба. По отношение на размера обаче законодателя е предвидил минимум от 50 лева с горната разпоредба. Действително максимума е 500лв, но като е определил такава от 100 лева все пак е наложено наказание което не е обосновано и се явява прекомерно. Отчитайки периода от време изминал от извършване на нарушението, то настоящата инстанция намира , че глоба на минимума от 50 лв. се явява най-справедливо и съответно на нарушението. Под този размер обаче него не може да се слиза съгласно правилото на чл.27, ал.5 от ЗАНН.

При извършената служебна проверка съда констатира, че не са допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили съществено правото на защита на жалбоподателя.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 244120-F236109/3.2.2017г. на Зам. Директор на ТД на НАП Пловдив като НАМАЛЯВА глобата на 50 /петдесет/ лева.

 

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала.

Секретар: К.Ч.