Решение по дело №391/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 460
Дата: 3 август 2020 г. (в сила от 30 март 2021 г.)
Съдия: Иван Божиков Димитров
Дело: 20201510100391
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

03.08.2020

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                    Година                                 Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

II гр. отделение

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                             състав

24.07.

 

2020

 
 


на                                                                                  Година

 

Иван Димитров

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

 

 
Съдебни заседатели:

      1.

Румяна Агонцева

 

 

 
       2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Гражданско

 

391

 

2020

 
 


                              дело №                          по описа за                          г.

 

И.К.М., ЕГН **********, е предявил срещу К.П., ЕГН **********, иск с правно основание чл.45 от ЗЗД. Искането е да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата 1 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на действията на ответницата, осъществени на 15.02.2019 г. и изразяващи се в написани от нея в писмо обидни думи по адрес на ищеца: има „нагло, безпардонно и неадекватно“ държание, „незряло и неадекватно”, опитва се „да надхитря системата като типичните байганьовци“, „доста безсрамно и безскрупулно си играе с лъжата“, „хванахме ви в лъжи още при първите си допири с вас и вашата пошлост“, че е „затънал в екскременти до ушите си”, „селяндури“, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 15.02.2019 г., до окончателното заплащане. Претендират се и направените по делото разноски.

Ищецът сочи, че е собственик и от 2018 г. заедно със семейството си обитава апартамент в сграда – етажна собственост в гр. Дупница, ул. „Неофит Рилски" № 10. Ответницата живее в същата сграда и е управител на етажната собственост.

Между ищеца и ответницата възникнали разногласия относно ползването на асансьора в сградата, във връзка с които на 01.02.2019 г. той подал до ответницата писмено становище. На 15.02.2019 г. тя му връчила отговор, съдържащ обидни думи и изрази: че има „нагло, безпардонно и неадекватно“ държание, „незряло и неадекватно", опитва се „да надхитря системата като типичните байганьовци“, „доста безсрамно и безскрупулно си играе с лъжата“, „хванахме ви в лъжи още при първите си допири с вас и вашата пошлост", че е „затънал в екскременти до ушите си", „селяндури“.

Ищецът се почувствал разстроен и засегнат от отправените му непредизвикани обиди и ползвания вулгарен език; изпитал огромно унижение от ползваните обидни квалификации, които в голяма степен накърнили достойнството, честта и доброто му име. При контактите им впоследствие ответницата отказала да се извини за нанесените обиди.

Ищецът счита деянието на ответницата, осъществено на 15.02.2019 г., за неправомерно и довело до причиняване на описаните негативни изживявания.

В постъпилия писмен отговор се оспорва основателността на иска и се твърди, че изложените в писмото от 15.02.2019 г. обстоятелства пресъздават оценки и мнения в рамките на свободата на словото и нямат противоправен характер.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото е прието за безспорно, че описаното в исковата молба писмо от 15.02.2019 г. до ищеца е написано от ответницата. Видно от текста на писмото /л.8-12/, в него държанието на ищеца е определено като „нагло, безпардонно и неадекватно“, „незряло и неадекватно", използвани са ирония и сарказъм по отношение на способността му да осмисля текст и по отношение на професионалните му качества, сочи се, че ищецът и семейството му се опитват да надхитрят системата като „типичните байганьовци“, че „доста безсрамно и безскрупулно си играят с лъжата“, били „хванати в лъжи още при първите си допири с Вас и Вашата пошлост", „издънили в лъжите си“, извършили „низки и просташки действия“, „затънали в екскременти /т.е. лъжите си/ до ушите", „пълни байганьовци“, „някакви селяндури“ и др.  

От показанията на свидетелката   /във фактическо съпружеско съжителство с ищеца/ се установява, че след получаването на писмото ищецът бил шокиран от използвания по негов адрес език, тъй като никога не бил отправял обиди към ответницата. Преживял силна емоционална травма, чувствал се унижен, странял от съседите. В следващите дни писмото било основна тема за разговор в семейството, ищецът се оплаквал, че през нощта не може да спи спокойно, буди се и мисли за случая. Тези преживявания продължили дълго време, като след случая се проявили и здравословни проблеми при ищеца.  

При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът намира следното от правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД и в тежест на ищеца е да докаже, че са налице всички кумулативни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на посоченото правно основание – чл.45 ЗЗД, с изключение на вината, която се предполага: да установи деянието, извършено от ответника, неговата противоправност, вредите, причинната връзка между деянието и вредите.

Ответникът следва да докаже възраженията си, направени с отговора на исковата молба.

От доказателствата по делото безспорно се установи, че на 15.02.2019 г., в отговор на предходно писмо с конкретни искания до ответницата в качеството на управител на етажната собственост в сградата, обитавана от страните, ответницата е връчила на ищеца изготвено от нея писмо. В него са използвани всички описани в исковата молба думи и изрази, използваният стил е язвителен, ироничен и саркастичен.

Съдът счита, че изразеното по този начин от ответницата намерение е било да обиди и уязви ищеца. В резултат на нейните действия той се е почувствал обиден и унизен, като причинените му негативни изживявания се установяват от събраните гласни доказателства.

Неоснователно е възражението, че деянието на ответницата няма противоправен характер, тъй като изложените в писмото от 15.02.2019 г. обстоятелства пресъздават оценки и мнения в рамките на свободата на словото. За да бъде правомерно, публичното изразяване на мнение следва да е съобразено с чл.39, ал.2 от Конституцията на Република България. С тази разпоредба свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, когато то накърнява правата и доброто име на другиго. Нарушаването на това ограничение води до неправомерност на поведението, съответно – до възможност да се ангажира отговорността по чл.45 ЗЗД /изрично в този смисъл – решение №443/19.07.2010 г. по гр. д. № 5059/2008 г., ІІ гр.о., ВКС/.

С използваните обидни думи и изрази ответницата е накърнила правата и доброто име на ищеца и поведението й е противоправно. Ирелевантно за настоящото производство е обстоятелството, дали е осъществен съставът на обидата по Наказателния кодекс.

Следователно са налице всички предпоставки, посочени в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД и ответницата следва да възмезди ищеца за претърпените от него негативни изживявания, които се намират в причинна връзка с деянието.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост по аргумент от чл.52 ЗЗД, при отчитане на конкретните обстоятелства по делото, имащи отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди. Съдът взе предвид: липсата на обидни думи и изрази в писмото от ищеца, в отговор на което е осъществено деянието на ответницата; големия брой употребени от ответницата обидни думи и изрази в процесното писмо, адресирани не само до ищеца, но и до членовете на семейството му; цялостния язвителен, ироничен и саркастичен стил на писмото; интензивността на предизвиканите негативни изживявания у ищеца.

Преценката на посочените обстоятелства дава основание на съда да определи обезщетение съгласно чл.52 ЗЗД за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на 1 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.02.2019 г. до окончателното изплащане.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът  следва да заплати на ищеца разноските по делото - за внесена държавна такса – 50 лв., адвокатско възнаграждение – 350 лв., в общ размер на 400 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА К.С.П., ЕГН **********, да заплати на И.К.М., ЕГН **********, сумата 1000 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на действията на ответницата, осъществени на 15.02.2019 г. и изразяващи се в написани от нея в писмо обидни думи по адрес на ищеца: има „нагло, безпардонно и неадекватно“ държание, „незряло и неадекватно”, опитва се „да надхитря системата като типичните байганьовци“, „доста безсрамно и безскрупулно си играе с лъжата“, „хванахме ви в лъжи още при първите си допири с вас и вашата пошлост“, че е „затънал в екскременти до ушите си”, „селяндури“, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 15.02.2019 г., до окончателното заплащане.

ОСЪЖДА К.С.П., ЕГН **********, да заплати на И.К.М., ЕГН **********, направените разноски по делото на стойност 400 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: