№ 1617
гр. София, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110140705 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 25988/12.07.2021 г. на . със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. Стефан Караджа № 2, представлявано от ., срещу . ЕИК .,
представлявано от . със седалище и адрес на управление: гр.София, УЛ.СВЕТА СОФИЯ №7, ЕТ. 5,
с предявен иск с правно основание по чл. 422 от ГПК във връзка с чл.411, ал.1 КЗ за установяване
дължимостта на сумата от 5715,40 лв., представляваща регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение, ведно със законна лихва от 29.4.2021 г. до изплащане на вземането,
лихва в размер на 1741,75 лв. за периода от 23.4.2018 г. до 23.4.2021 г.
В исковата молба се твърди, че на 22.12.2015 г. в гр. София, около 12.20 ч. на ул. Източна
тангента по посока към Ботевградско шосе в близост до пресечката с ул. Летоструй настъпило
ПТП между лек автомобил "БМВ 530" с ДК№ . и лек автомобил "Мерцедес Е 300" с ДК № СА
1097 АС, като първият автомобил е пострадал от ПТП-то. Сочи, че лек автомобил "БМВ 530" с
ДК№ ., движейки се в дясното платно, е бил ударен от насрещно движещ се и преминал в същото
платно лек автомобил "Мерцедес Е 300" с ДК № .. Сочи, че за настъпилото произшествие е
съставен Протокол за ПТП № 1600409/22.12.2015 г. Твърди, че пострадалият лек автомобил "БМВ
530" с ДК№ . е бил застрахован при ищцовото дружество със застраховка "Каско на МПС" с
полица № 0306Х0095590. Съответно, за автомобил "Мерцедес Е 300" с ДК № СА 1097 АС е имало
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на настъпване на
застрахователното събитие при ответника.
След настъпване на ПТП-то в ищцовото дружество е подадено уведомление за щета по
застраховка „Каско“ на МПС на 23.12.2015 г. и била образувана ликвидационна преписка №
10015030141756. След оглед и опис на вредите, причинени от ПТП-то, с разходен касов ордер от
09.06.2016 г. на собственика на автомобила било изплатено застрахователно обезщетение за
тяхното отстраняване в размер на 11786.77 лв. и са направени разходи за ликвидационни разноски
1
в размер на 15 лв. Ответникът е бил уведомен за регресната претенция и заплатил частично с
платежно нареждане от 06.10.2016 г. сумата от 6086.37 лв. Претендира незаплатения остатък от
главницата в размер на 5715.40 лв. и разноските по делото.
Ответникът в отговора си на исковата молба, постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК,
оспорва предявения иск по размер. Счита, че искът е неоснователен, тъй като ответникът е
заплатил сума в размер на 6068.37 лв. и твърди, че отговаря до този размер. Признава твърдените
дата и място на ПТП-то и наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за автомобил "Мерцедес Е 300" с ДК № СА 1097 АС при ответника. Оспорва
стойността на причинените вреди. Счита, че е налице съмнение, че лекият автомобил, застрахован
при ищеца, е бил увреден от друго застрахователно събитие, а именно – от градушка в гр.София,
настъпила на 08.07.2014 г. и към датата на настъпване на ПТП на 22.12.2015 г. не е бил
отремонтиран. Моли съда да отхвърли исковата молба и да му присъди разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните,
че на 22.12.2015 г. в гр. София на ул. Източна тангента по посока към Ботевградско шосе в близост
до пресечката с ул. Летоструй е настъпило ПТП между лек автомобил "БМВ 530" с ДК№ . и лек
автомобил "Мерцедес Е 300" с ДК № СА 1097 АС, като първият автомобил е пострадал от ПТП-
то; че е налице застрахователно правоотношение между ответното дружество по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за автомобил "Мерцедес Е 300" с ДК № СА 1097
АС, че ответникът е заплатил по щетата сумата от 6068.37 лв. с платежно нареждане в полза на
ищцовото дружество на 06.10.2016 г., на основание чл. 146 от ГПК.
Със заявление по чл. 410 от ГПК ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение, като по образуваното ч.гр.д. 24912/2021 г. на СРС, 120 състав, е уважено
направеното искане и е издадена заповед за сумата от 5715.40 лв. главница, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 1741.75 лв. за периода от 23.04.2018 г. до 23.04.2021 г. и разноски. В
законовия срок е подадено възражение от длъжника и ответник по настоящото производство, в
което твърди, че не дължи изпълнение на вземането по заповедта и има насрещни вземания спрямо
кредитора. Претендира разноски. Съдът е дал указания на кредитора по реда на чл. 415 от ГПК за
предявяване на иск, като такъв е депозиран в законовия срок.
Не са спорни между страните обстоятелствата, свързани с настъпване на процесното ПТП,
както и относно наличието на валидни застрахователни правоотношения между собственика на
увредения автомобил и ищеца по застраховка „Каско“, респективно между виновния за ПТП водач
и ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилиста. Спорен е
размерът на вредите и доколко всички вреди са в причинна връзка с процесното ПТП.
Изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена съдебна автотехническа
експертиза установява, че щетите по лек автомобил "БМВ 530" с ДК№ . се намират в пряка и
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, като вещото лице е категорично, че от
приложения цветен снимков материал не се констатират невъзстановени увреждания по
автомобила, които да са причинени от градушка. Сумата, необходима за възстановяване на
автомобила по средни пазарни цени, възлиза на 9730.32 лв.
2
Няма спор между страните и се признава още в исковата молба, че ответникът е заплатил
сумата от 6068.37 лв. с платежно нареждане от 06.10.2016 г. по отправена регресна покана.
По искане на ответната страна ищецът е представил справка за регистрираните при него
щети, като видно от същата, щета, регистрирана на 08.07.2014 г. или около тази дата, за която
ответникът твърди, че е вероятно настъпила щета от градушка по автомобила, няма регистрирана
при ищцовото дружество.
При така събраните доказателства и установени факти, съдът счита, че искът е частично
основателен. Установи се, че ищцовото дружество е заплатило обезщетение в общ размер от
11786.77 лв., а ответникът е заплатил сумата от 6068.37 лв. с платежно нареждане от 06.10.2016 г.
Ищецът претендира разликата между заплатеното от ответника и заплатеното от него в полза на
собственика на увредения автомобил в размер на 5715,40 лв. Вещото лице е установило, че сумата,
необходима за репариране на вредите по автомобила възлиза общо 9730.32 лв. по средни пазарни
цени. Неоснователни са възраженията на ответната страна, че искът е изцяло неоснователен, тъй
като във възлагателното писмо били отразени само два елемента за ремонт. Видно от процесното
възлагателно писмо от 23.12.2015 г., в същото е вписано изрично, че застрахователят не заплаща
разходи за резервни части, труд и материали, които не са резултат на застрахователното събитие
или не отговарят на условията на сключения договор със сервиза, като при необходимост от
подмяна на части следва да се представи оферта за стойността на ремонта със съответните
каталожни номера на частите. Записано е изрично, че предна броня, калник преден десен следва да
се фактурират по тази щета, като се представи оферта за ремонта за предварително съгласуване.
Това отразяване по никакъв начин не води до извода, че посочените два елемента са единствените,
които подлежат на ремонт. Вещото лице, изслушано в открито съдебно заседание също заявява, че
по делото липсват данни да са били налични и други щети. Липсата на други щети по автомобила,
които да не са отремонтирани, е констатирано от вещото лице и в експертизата по категоричен
начин, а от друга страна, изисканата справка за щети върху процесния автомобил удостоверява, че
щета от датата, на която ответникът твърди, че е имало градушка, не е имало регистрирана.
С оглед на това, съдът приема, че следва да се уважи иска до размера, установен от вещото
лице, като се съобрази общият размер на обезщетението и сумата, погасена от ответника, а именно
– до размера от 3658.95 лв. Респективно, лихвите за забава следва да се начислят върху тази сума,
като съдът изчисли същите с електронен лихвен калкулатор и установи същите в размер на
1114.96 лева. Именно за тези размери следва да бъде уважена исковата претенция, както и за лихви
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК на 29.04.2021 г.
до окончателното плащане. В останалата част и до пълните размери на исковите претенции,
същите следва да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни.
При този изход от спора и двете страни имат право на разноски, съразмерно на уважената,
респективно отхвърлената част от исковете. Ищецът е направил разноски по заповедното
производство в общразмер на 199.14 лв., в това число държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв., определен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, а в исковото – общо
633.98 лв., в това число за държавна такса 183.98 лв., 350 лв. за депозит за вещо лице и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Съразмерно на
уважената част от исковете на ищеца му се следват разноски по исковото производство в размер на
405.86 лв., а по заповедното – 127.45 лв., или общо разноски в размер на 533.31 лв. за двете
производства. Ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
3
определя в размер на 100 лв. по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, като съразмерно на отхвърлената част
на ответника му се следва сумата от 36.00 лв. за разноски в исковото производство. Искане за
разноски в заповедното производство не е правено, поради което и съдът не присъжда такива.
След извършване на компенсация между дължимите от двете страни разноски до размера на по-
малката, следва на ищеца да се присъдят разноски в размер на 497.31 лв.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните . със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. Стефан Караджа № 2, представлявано от ., срещу . ЕИК .,
представлявано от . със седалище и адрес на управление: гр.София, УЛ.СВЕТА СОФИЯ №7, ЕТ. 5,
че ответникът . ЕИК . дължи на ищеца „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, на основание чл. 422
от ГПК във връзка с чл.411, ал.1 КЗ сумата от 3658.95 лв. /три хиляди шестстотин петдесет и осем
лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща незаплатена част от регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законна лихва от 29.4.2021 г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 1114.96 лв. /хиляда сто и четиринадесет лева и деветдесет и шест
стотинки/ за периода от 23.4.2018 г. до 23.4.2021 г., като отхвърля исковете за главница и лихви до
пълните им размери, присъдени със заповед по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2492/2021 г.
на СРС, 120 състав, а именно до пълния размер на главницата от 5715,40 лв. и до пълния размер на
мораторната лихва от 1741,75 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА . ЕИК ., представлявано от . със седалище и адрес на управление: гр.София,
УЛ.СВЕТА СОФИЯ №7, ЕТ. 5 да заплати на . със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул. Стефан Караджа № 2, представлявано от .,, сумата от 497.31 лв. (четиристотин деветдесет и
седем лева и тридесет и една стотинки) за разноски в исковото и заповедното производство,
съразмерно на уважената част от исковете и след извършена компенсация с дължимата сума в
полза на ответника, производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4