МОТИВИ по НОХД № 1660/2018 г. по
описа на Русенски районен съд, Х н.с.
Русенска районна
прокуратура е обвинила Я.Г. *** в извършване на престъпление по чл.343 ал.ІІІ
б.”а” пр.1 вр. ал.1 б.”б” пр.1 вр.
чл.342 ал.І пр.3 от НК, за това, че на 02.12.2016 г., в гр.Русе, при управление на моторно
превозно средство- лек автомобил марка „Опел Мерива”
с рег. № Р 7452 ВР, в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта
си 2.51 на хиляда, установено по
надлежния ред- по реда на Наредба № 30/27.06.2001 г. на МЗ, МВР и МП за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства, нарушил правилата за движение:
Чл.20 ал.1 от ЗДвП- Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват;
Чл.20 ал.2 от ЗДвП- Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението;
Чл.119 ал.1 от ЗДвП- При приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре;
Чл.119 ал.2 от ЗДвП- При заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство
водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да се движи с такава
скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите на
пешеходната пътека пешеходци;
Чл.116 от - Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с
трайни увреждания, в честност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо- глухите, които се движат с червено- бял бастун и към
престарелите хора, в следствие на което по непредпазливост причинил тежка телесна
повреда на пешеходеца Н.Р.Н. ***, изразяваща се в дифузна мозъчна контузия, включително
и в мозъчния ствол, субарахноидален кръвоизлив,
кръвоизлив във вентрикуларната система на мозъка,
продължителна травматична кома с екстензорни гърчове,
разкъсна рана на лява вежда, микотичен гранулом на ларингса, обуславящи постоянно
общо разстройство на здравето, опасно за живота.
Като частен
обвинител по делото е конституиран Р.К.Н., баща на постр.Н.Р.Н..
Прокурорът и
частният обвинител поддържат повдигнатото обвинение.
Подсъдимият Я.А.
се възползва от правото си да не дава обяснения.
След преценка
на събраните доказателства, съдът приема за установени следните фактически
обстоятелства:
Подсъдимият Я.Г.А.
е български гражданин, роден на *** ***, със средно образование, женен, неосъждан, работи.А. е правоспособен водач на МПС,
категории „В”, „С”, „ТКТ”, „АМ”, като в това си качество е наказван за
нарушения по ЗДвП.
На
02.12.2016 г., в гр.Русе, след като
употребил алкохол, подс.А. привел в движение л.а. „Опел Мерива”
с рег. № Р 7452 ВР.По същото време, постр.Н.Н. се
намирал в района на автобусна спирка пред Бизнес център „Авко” по бул.”Липник” в гр.Русе.Управляваният от
подсъдимия автомобил се движел в посока Център гр.Русе, в средната лента на
северното платно за движение, като самото платно било с три ленти в посока.Най-
дясна и средна лента принципно били с направление централна градска част. В
автомобила заедно с подсъдимия на предна дясна седалка пътувала съпругата му- св.З.А..Водачът А. навлязъл в кръстовището,
образувано между бул.”Липник” и ул.”Иван Ведър” при разрешен зелен светлинен
сигнал на светофарната уредба и със скорост на движение около 46.4 км/ч.В този
пътен участък скоростта не била ограничена с допълнителна вертикална пътна
маркировка и водачите следвало да съобразяват поведението си с максимално
допустимата за градски условия скорост на движение.В същото време пешеходецът Н.Н.
се намирал в района на кръстовището и близката автобусна спирка , като бил
забелязан от чакащите на спирката свидетели Й.П., Г. Г.- М. и А.П. да
пресича неколкократно
цялото платно за движение на
бул.”Липник”, без видима причина,
показваща целенасочено движение.Към този момент Н. бил надлежно инвалидизиран, като с експертно решение от 27.10.2015 г. на ТЕЛК, на
същия била призната 75% трайно намалена работоспособност поради заболяване с
водеща диагноза лека умствена изостаналост, синдром на Аспергер-
психично разстройство от аутистичния спектър,
характеризиращо се със значителни трудности в социалното взаимодействие и
невербално общуване.Според бащата на момчето, заболяването му не препятствало
самостоятелната физическа активност и възможността да се придвижва без чужда
помощ, тъй като не влияело като проявления на физиката му.В 13 часа 53 минути 22.8 секунди пешеходецът Н.
започнал поредно пресичане на булеварда, от дясно на ляво по посока на центъра на гр.Русе,
като стъпил на платното на бул.”Липник” извън очертанията на пешеходната пътека
/по данни на очевидци- посочените по- горе свидетели/ и при забраняващ за
пешеходци, червен светофарен сигнал. Същевременно в най- дясна пътна лента на
северното платно на бул.”Липник” се движел бял на цвят товарен автомобил.В
момента, в който постр.Н.Н. навлязъл на платното за
движение, управляваният от подс.А. лек автомобил „Опел Мерива”
се намирал на разстояние от 31.86 м. Намиращият се в дясна пътна лента товарен
автомобил ограничавал видимостта към
пешеходеца.Реално подсъдимият възприел пресичащото лице 1.996 секунди преди
удара и така не успял да го предотврати.
В следствие на това, на пострадалото лице били причинени следните увреждания-
дифузна мозъчна контузия, включително и в мозъчния ствол, субарахноидален кръвоизлив, кръвоизлив във вентрикуларната система на мозъка, продължителна
травматична кома с екстензорни гърчове, разкъсна рана на лява вежда, микотичен гранулом на ларингса, обуславящи постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота и представляващи тежка телесна повреда по смисъла на
чл.128 ал.ІІ от НК.
Водачът на
автомобила задействал спирачната система веднага след настъпване на
съприкосновението с тялото на пострадалия, спрял превозното средство и се
насочил към св.Н., който бил изхвърлен от удара в страни на платното, цел да му окаже първа помощ.Междувременно
съпругата на А., както и други лица- очевидци, подали сигнал на ЕЕН 112 за
настъпилото произшествие, като на място се явили и медицински екип, и
полицейски патрул.При тестването на подс.А. с техническо средство „Алкотест 7410 +” с фабр. № APSM 043, в кръвта на
подсъдимия била
отчетена алкохолна концентрация от 1.99 на хиляда.А. в срок дал и кръвна проба за
изследване, като според приетото и неоспорено заключение на химическата
експертиза, в същата проба е установена алкохолна концентрация от 2.51 промила.
Съдът приема
изложеното за установено от показанията на свидетелите Р.Н., Й.П., С.С., З.А., Г.
Г.- М., А.П., Г. И., Д.Ю., Р.Ш. /вкл.приобщените такива/.Съдът дава вяра на
посочените гласни доказателства, като отчита, че от особено съществено значение
е възможността им да бъдат съпоставени с приложения като веществено
доказателство по делото видеозапис, който позволява да се установят обективно
фактическите обстоятелства посредством различните доказателствени
източници.Съдът оценява противоречията в гласните доказателства като следствие
от изминалия период от време и конкретните обстоятелства, при които са
формирани възприятията- неочаквано, без
специален акцент на вниманието и в този смисъл- до голяма степен
фрагментарно.Следва да се посочи, че гласните доказателства се потвърждават и
от писмените доказателства и доказателствени средства, приложени по делото-
протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, протокол за доброволно
предаване и копия от документи, декларация за семейно и материално положение,
автобиография, бюлетин за съдимост, справка за нарушител, химическа експертиза,
СМЕ, компютърна техническа експертиза, автотехнически
експертизи, карта за измерване на спирачната уредба на автомобил, списък с
номера на средства за измерване, документи от Сектор „ПП” ОДМВР Русе, писма от
Районен център 112, кореспонденция от Община Русе, документи от ЦПЗ Русе,
Решение на РРС.
В хода на
разследването са назначени две автотехнически
експертизи.По поставени задачи, първата от тях е дала следните заключителни
отговори: „При настъпилото произшествие съприкосновение е имало между преден
десен ъгъл на л.а. „Опел” и лявата страна на тялото на постр.Н.Н.,
като е определено точното място на сблъсъка от гледна точка на платното за
движение.Скоростта на движение на управлявания от подсъдимия лек автомобил е
определена на около 46.4 км/ч, а средната скорост на движение на пешеходеца от
момента на навлизане на платното до мястото на удара е била 6.84 км/ч.Опасната
зона за спиране на л.а. „Опел” при скорост на движение от 46.4 км/ч била 27.9
км/ч.Според заключението, към момента, когато е възникнала опасността за
движението, подсъдимият не е имал техническа възможност да спре преди мястото
на удара.Лекият автомобил „Опел Мерива” навлязъл в кръстовището при разрешаващ сигнал на светофара.Пешеходецът е навлязъл на
платното за движение при червен сигнал
на пешеходна секция П3.ПРичина за
произшествието от технически характер е навлизането на пешеходеца в коридора,
по който се е движил л.а. „Опел” в момент, в който разстоянието на видимост
/разстоянието между автомобила и мястото на удара при възникване на опасността
за движението/ е било по- малко от опасната зона за спиране на
автомобила.Водачът на л.а. „Опел” не е имал техническа възможност да
предотврати произшествието чрез спиране.Пешеходецът е имал техническа
възможност да предотврати ПТП, ако не е пресичал платното за движение при
забраняващ сигнал на светофарната секция за посоката му на движение”.
Според
заключението на назначената допълнителна автотехническа
експертиза „Предната част на лек автомобил „Опел Мерива”
се е намирала на разстояние 27.86 м от началото на пешеходната пътека /спрямо
посоката на движение на автомобила/ към момента, в който пешеходецът е навлязъл
на платното за движение.От видеозаписа се установява, че водачът Я.А. не е
реагирал и не е задействал спирачната
система на л.а. „Опел Мерива” до момента на удара с
пешеходеца.Скоростта на лекия автомобил в момента на навлизане на пешеходеца от
тротоара върху платното за движение е била около 46.4 км/ч.Към този момент л.а.
„Опел” се е намирал на разстояние около 31.86 метра от мястото на удара.Вещите
лица са заключили, че от сравняването на опасната зона за спиране с отстоянието на автомобила от мястото на удара към момента
на навлизане на пешеходеца от тротоара върху платното за движение, с
установената скорост на движение водачът на лекия автомобил Опел би имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара, ако е забелязал опасност към този момент и е
реагирал.
Съгласно
заключението на назначената допълнителна автотехническа
експертиза в съдебната фаза на процеса „Скоростта на движение на лекия
автомобил Опел Мерива
с рег. № Р 7452 ВР непосредствено преди произшествието на 02.12.2016 г.
е била около 46.4 км/ч.Преди удара с пешеходеца автомобила се е движел в лява
лента на платното за движение към центъра на гр.Русе.В дясната лента се е
движил бял товарен автомобил.Към момента, в който пострадалият е започнал да
навлиза на платното за движение пред белия автомобил, този товарен автомобил е
закривал видимостта на водача на л.а. Опел към пешеходеца.Отстоянието
на лекия автомобил Опел Мерива от мястото на удара
към момента, когато за Я.А. се е открила видимост към пресичащия платното за движнеие пешеходец, е било около 25.75 метра.Понятието
„опасност за движението” се споменава в текстове на Закона за движение по пътищата
и Правилника за неговото приложение.От тези текстове произтичат и действията,
които водачите са длъжни да извършват в конкретна пътнотранспортна
ситуация.Възможностите за предотвратяване на произшествието от страна на водача
на автомобила са в зависимост от това кой момент ще се приеме за начало на възникване на
опасността…Опасността за движението за Я.А. от техническа гледна точка е
възникнала в момента, в който за
него се е открила видимост към
пресичащия платното за движение пешеходец.От сравняването на опасната зона за
спиране с отстоянието на автомобила от мястото на
удара към момента, когато е възникнала опасността за движението от технически
характер, следва заключението, че с установената скорост на движение водачът на
лекия автомобил Опел не е имал техническа възможност да спре преди мястото на
удара.Видимостта за Я.А. напред и надясно към мястото, откъдето пострадалият е
навлязъл на платното за движение, е била ограничена от белия товарен
автомобил.От видеозаписа се установява, че Н.Н. навлиза на платното за движение
2.47 секунди преди удара.За водача на л.а. Опел се е открила видимост към пешеходеца 1.996 секунди преди
удара.Лекият автомобил Опел Мерива се е намирал на
около 25.75 метра от мястото на удара към момента, в който водачът му е имал
обективна възможност да възприеме пресичащият платното за движение
пешеходец.Когато пешеходецът е навлязъл на платното за движение, лекият
автомобил Опел се е намирал на разстояние 31.86 метра разстояние от мястото на удара.Я.А.
е имал техническа възможност да види пресичащия платното за движение пешеходец
1.996 секунди преди удара.Към този момент Н.Н. е бил на платното за
движение.Водачът на лекия автомобил Опел не е имал техническа възможност да види
навлизането на пешеходеца на платното за движение, защото към този момент
белият товарен автомобил е закривал видимостта на Я.А. към пострадалия”.
Правни изводи:
Подсъдимият Я.Г.А.
не е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.343
ал.ІІІ б.”а” пр.1 вр. ал.1 б.”б” пр.1 вр.чл.342 ал.І пр.3,
за което е предаден на съд.
От обективна
страна същото деяние се осъществява чрез действия.Същите се състоят в
извършване на нарушения по ЗДвП при управление на моторно превозно средство,
след употреба на алкохол с концентрация, надвишаваща законово регламентираната
като допустима.Съставомерният резултат от тези
действия е причиняването на съответни увреждания на пострадалото лице, които по
юридическите критерии се квалифицират като тежка телесна повреда. Така, на
подс.А. са вменени няколко нарушения.На първо място същият е обвинен в
извършване на съответното престъпление, след като като
водач е нарушил чл.20 ал.І от ЗДвП.Според този текст „водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”.По делото
не е установено нито едно доказателство, че подсъдимият е изгубил контрол над
управлявания автомобил. До съприкосновението с тялото на пострадалия,
фактически движението на превозното средство е било напълно предвидимо,
доколкото то не е напускало съответната лента на пътното платно, движело се е
при спазване на пътната маркировка, включително и показанията на светофарната
уредба, и със скорост, в рамките на максимално допустимата за съответния пътен
участък.Предвид това, не може да се заключи произволно, че автомобилът не е
контролиран, още по- малко- че това се обосновава от факта, че не спрял, за да
предотврати сблъсъка с пешеходеца, доколкото експертите по назначената автотехническа експертиза сочат различна причина за
настъпилото произшествие.За прецизност следва да се посочи, че при така
изготвените експертни заключения,
задействането на спирачната уредба на автомобила, 1.99 секунди преди съприкосновението
с тялото на пострадалото лице, отново не би предотвратило произшествието.Т.е.
ако се доведат до крайност разсъжденията, че използването на т.нар.”спирачки” е
доказателство за контрол над управляваното МПС конкретно, то и при спазването
на съответната разпоредба на ЗДвП, настъпването на произшествието е било
непредотвратимо.
На следващо
място, вменено е нарушение и по чл.20 ал.ІІ от ЗДвП, според който текст
водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
По делото не са установени фактически обстоятелства,
които да доказват нарушение на водача в тази хипотеза на закона.Преди всичко,
пешеходецът не може да бъде възприет като предвидимо препятствие.Независимо, че
практиката сочи, че като препятствия по смисъла на ЗДвП се определят както
одушевени лица, така и неодушевени предмети, то ключов момент за достигане до
съответните правни изводи конкретно е дали препятствието- пешеходец, е било
предвидимо.Съдът намира, че не може да се направи такъв извод, доколкото
поведението на св.Н. не е било правомерно, за да се оцени като предвидимо.Н. е
стъпил на платното за движение при забранен червен светлинен сигнал на
светофарната уредба, а подс.А. е имал обективна възможност да възприеме това
негово поведение 1.996 секунди преди удара.Безспорно е възникнала опасност за
движението поради поява на пешеходец на автомобилното платно, но отново според
експертните заключения подсъдимият не е имал обективна възможност да спре по
необходимост, за да предотврати произшествието, доколкото не е имал обективна
възможност и да възприеме тази опасност. По идентични
фактически съображения съдът намира, че
и вмененото нарушение на правилата за
движение по чл.119 ал.І от ЗДвП,
не е осъществено.Намаляването на скоростта или
спирането при приближаването към пешеходна пътека в тази хипотеза е указано с
цел пропускане на стъпилите или преминаващи по пътеката пешеходци.На първо
място, по отношение на същите следва да има обективна възможност да бъдат
възприети.С още по- голямо значение е тази предпоставка конкретно, доколкото по
делото е установено, че пострадалото лице се е намирало на платното за движение
при забранен сигнал на светофарната уредба.
В хода на
производството, още при разследването на досъдебното проведено такова, е
безспорно установено, че управлявайки автомобила си подс.А. не е извършил
маневра заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство. В
противоречие с диспозитива на обвинението, в
обстоятелствената част на обвинителния
акт прокурорът е приел, че превозното средство лек автомобил „Опел Мерива” се е движело в средната пътна лента на платното за
движение, а в най- дясната се е намирало неустановено превозно средство.От
фотоалбумите, изготвени по приложените по делото веществени доказателства,
както и от гласните такива, става ясно, че при три ленти за движение в посока
център на града, управляваният от подсъдимия автомобил се е движел направо, в
средна пътна лента, без да променя траекторията си по каквито и да било
причини, още по- малко- заобикаляне на друго МПС. Хипотезата на чл.119 ал.ІІ от ЗДвП изисква водачите да се движат с пътните си превозни средства в колона
преди да предприемат маневра заобикаляне на спрял пред пешеходна пътека
автомобил.
Като
анализира фактите, базирани на събраните доказателства по делото, съдът намира,
че не е осъществено и нарушение по чл.116 от ЗДвП.Според този текст на
специалния закон водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен
и предпазлив към пешеходците, особено към
децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се
движат с бял бастун, към слепо- глухите, които се
движат с червено- бял бастун и към престарелите хора.Диспозицията на нормата
поставя като условие за акцентиране на вниманието на водачите на МПС, конкретни
видими и ясно разпознаваеми физически
белези на уязвимост при определени групи участници в движението.Няма съмнения,
че децата, престарелите хора и онези с трайни увреждания притежават изразена
физиологична симптоматика, която е лесно разпознаваема и може да бъде бързо
възприета от останалите лица.Именно поради това, специалната норма е
отграничила други две групи с изискване да се придвижват с допълнителни
помощни средства, които не само улесняват физически движението им, но и
сигнализират останалите участници за необходимост от специално внимание.Безспорно
установено е, че към датата на инцидента, психичното заболяване на постр. Н.Н. не е било съпроводено с разпознаваеми външни
белези, които да определят пешеходеца като лице, попадащо в кръга на специално
защитените.Частният обвинител и баща- св.Н. изрично подчертава, че заболяването
на сина му по никакъв начин не е влияело на физиката му и придвижването. При
тези обстоятелства, да се вмени на подсъдимия отговорност, че не е оценил
психичното състояние на лице, което дори обективно не е имал възможност да
възприеме като участник в движението, пешеходец, появил се на пътното платно
при конкретните обстоятелства, е необосновано и в противоречие с всички
принципи на общите и специални закони.
С посочените
аргументи съдът намира, че от обективна страна конкретното деяние не е осъществено.
Събраните по
делото доказателства сочат, че то не е изпълнено и от субективна страна. Според
възприетата правна квалификация се касае до непредпазливо престъпление.Без
съмнение непредпазливо деяние под формата на самонадеяност не е налице, предвид
характера на обвинението и установената доказателствена съвкупност.От същата не
се установява и престъпление, извършено при небрежност като форма на вина.
Приетото и неоспорено заключение по назначената автотехническа
експертиза е категорично, че произшествието е било непредотвратимо чрез
действия на подсъдимия поради липса на обективна възможност пешеходецът да бъде
възприет на платното своевременно, за да бъде технически възможно спиране на
управляваното превозно средство.
По развитите
съображения съдът намира, че следва да признае подс.Я.Г.А. за невиновен в извършване на престъплението, за което е
предаден на съд, и да го оправдае по повдигнатото обвинение за деяние по чл.343
ал.ІІІ б.”а” пр.1 вр. ал.І б.”б” пр.1 вр. чл.342 ал.І пр.3 от НК и мотивиран така постанови
присъдата си.
Районен съдия: