О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1320/29.05.2023
година, град Бургас
Административен съд – Бургас, II-ри състав, в закрито заседание на 29.05.2023 г. в състав:
съдия: Константин Григоров
като
разгледа административно дело № 47
по описа на съда за 2023 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба от И.Г.Г. – К., ЕГН **********,***,
чрез адв. Н.Б. ***, срещу мълчаливо потвърждение на протокол № 10/17.08.2022
г., съставен от гл. инспектори МДТ Община Созопол, с който е отказано отписване
на задължения на основание изтекла погасителна давност.
С
решение № 399/19.04.2023 г. съдът отхвърли жалбата срещу оспорения протокол, в
частта за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2016 г., а в частта за периода 01.01.2008 г. – 31.12.2013 г. остави жалбата
без разглеждане и прекрати производството.
С молба
вх. № 4405/26.04.2023 г., на основание чл.248, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, И.Г.Г. – К. е заявила искане за допълване на
съдебното решение в частта за разноските, като й бъдат присъдени такива, така
както са поискани, съгласно представения списък. Сочи, че административният
орган се е произнесъл по направеното искане за отписване на задължения по
давност, като по този начин е оттеглил мълчаливия си отказ. Излага, че оттеглянето на отказа е станало след образуване на
производството по настоящото дело, предвид което позовавайки се на чл.143, ал.2
от АПК, претендира разноски.
С оглед заявената молба, съдът намира следното:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските за
допустима, заявена е в срока по чл.248, ал.1 от ГПК (решението е съобщено на страната на
25.04.2023 г., а молбата е получена на 26.04.2023 г.), но същата е неоснователна.
С постановеното съдебно решение е прието, че за жалбоподателя
не е налице правен интерес от оспорването на акта за периода от 01.01.2005 г.
до 31.12.2013 г. вкл. и на основание чл.159, т.4 от АПК производството в тази
му част е прекратено. В останалата част жалбата е отхвърлена като
неоснователна.
Съгласно чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски,
освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от
Закона за правната помощ, т.е. предвид изхода на спора на жалбоподателя
не се дължат разноски.
По отношение на позоваването от страна на молителя на чл.143,
ал.2 от АПК, настоящият състав намира, че посочената разпоредба регламентира
хипотезата, при която подателят на жалбата има право на разноски, но само при
прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен
акт. В случая не е налице оттегляне на оспорения административен акт, каквато
хипотеза изрично визира цитираната правна норма (Определение № 2523 от
9.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1630/2023 г.).
С искането за допълване на решението дефакто се иска промяна
на основанието за прекратяване на част от производството, което не може да бъде
сторено по този ред (Определение № 153 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. №
15117/2018 г.).
Съдът намира, че не са налице основания за допълване или
изменение на решението в частта по разноските, поради липсата на предпоставките
по чл.143, ал.2
от АПК и искането за това се явява неоснователно.
Предвид изложеното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, Административен
съд – Бургас, II-ри състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 4405/26.04.2023 г., подадена от И.Г.Г. – К. за
допълване на съдебно решение
№ 399/19.04.2023 г., постановено по адм.д. № 47/2023 г. по описа на Административен
съд – Бургас в частта за разноските.
Определението може да бъде обжалвано
по реда, по който подлежи на обжалване решението, с частна жалба в 7-дневен
срок от съобщаването му пред ВАС.
Съдия: