№ 193
гр. Шумен, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20223600500229 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №260012 постановено по гр.д.№276/2019г. Районен съд гр.Велики
Преслав е приел за установено, че Н. М. Н. с ЕГН ********** и Е.П.С. с ЕГН **********
дължат солидарно на "Лизингова къща София лизинг" ЕАД с ЕИК *********, сумата от
5682,21 евро, вземане по запис на заповед от 18.06.2013г., за която е издадена заповед за
незабавно изпълнение по ч.гр.д.№1174/2018г. на ШРС, и е отхвърлил иска до пълния
предявен размер от 11741,51 евро, представляваща дължимост на неустойка за забава в
размер на 5077,46 евро и 1920,16 лева вноски за данък МПС и застраховки. С решението са
присъдени деловодни и съдебни разноски.
С молба по чл.247 и чл.248 ГПК, ответната страна Н. М. Н. и Е.П.С., са поискали от
първоинстанционния съд да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в
постановеното решение - 1. Липсвало дата на постановяване на съдебния акт, която е
задължителен елемент от решението съобразно чл.236, ал.1, т.1 ГПК; 2. В съдебното
решение било вписано, че същото е постановено в открито заседание, проведено на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, а на тази дата било проведено
открито съдебно заседание и даден ход по същество, но не било постановявано съдебно
решение в открито съдебно заседание. Поискано е и допълване на решението и изменението
му в частта за разноските. С Решение №260019/18.04.2022г. по гр.д.№276/2019г. ВПРС е
оставил без уважение молба за поправка на очевидна фактическа грешка в решението, като е
приел, че не е налице такава, а посочената в решението дата на проведено открито съдебно
заседание е съответна на датата в която делото било обявено за решаване. Вписаната в
1
съобщението, получено от страните дата на Решението, а именно 18.02.2022г. и посочената
в публичния регистър във ВПРС, била релевантната към възможността да се обжалва
решението. С Решение №260020/18.04.2022г. по с.д., ВПРС е оставил без уважение молбата
за допълване на процесното решение, а с Определение №260025/18.04.2022г. по с.д., ВПРС е
оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските.
Недоволна от така постановеното решение останала ответната страна Н. М. Н. и
Е.П.С., като атакуват Решение №260012 постановено по гр.д.№276/2019г. по описа на
ВПРС, в частта с която са уважени предявените от "Лизингова къща София лизинг" ЕАД
срещу жалбоподателите искови претенции по чл.422, ал.1 ГПК. В жалбата си,
жалбоподателите излагат, че не са доволни от решението на съда. Моли решението да бъде
отменено, и да се отхвърли изцяло предявения иск. Депозирани са и жалби срещу решение
№260019 от 18.04.2022г. по настоящото дело, с което е оставена без уважение молбата за
поправка на очевидна фактическа грешка в горното решение, срещу Решение №260020 от
18.04.2022г. с което е оставена без уважение молба за допълване на решението, и срещу
определение №260025 от 18.04.2022г. с което е оставена без уважение молба за изменение
на решението в частта за разноските.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговори на
жалбите, в които излага че решението е правилно и законосъобразно, поради което и моли
да бъде потвърдено.
Жалбите са подадени в срок и отговарят на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4, и 7 от
ГПК и чл.261 от ГПК, поради което се явяват допустими.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е невалидно, поради което
следва да се обяви неговата нищожност.
Правната теория и трайната съдебна практика приемат, че постановеното съдебно
решение е нищожно, когато излиза от правораздавателната власт на съда, не е постановено в
законния състав и не е облечено в съответствие с чл. 235, ал. 4 ГПК в предвидената от
закона писмена форма, както и когато няма изискуемото от чл. 236 ГПК съдържание, чрез
което ясно да е изразена формираната от съда правораздавателна воля. Процесуалният закон
не определя с отделен текст кое съдебно решение е нищожно. Според възприетото от
съдилищата становище, нищожността е най -тежкият порок на съдебното решение. Той не е
изрично дефиниран в закона, но към настоящия момент, в решения на ВКС постановени по
реда на чл. 290 ГПК и задължителни за съдилищата, вече е дадено задължителното
тълкуване на въпроса кога следва да се приема, че решението е нищожно. Тъй като по
естеството си съдебното решение е едностранно властническо волеизявление на държавен
правораздавателен орган, с което се разрешава правен спор, съдебната практика приема, че
нищожно е всяко решение, което не съставлява валиден съдебен акт поради липса на
надлежно волеизявление на правораздавателния орган. Нищожно е решението, което не
отговаря на изискванията за валидно решение. За да е валидно решението трябва да бъде
постановено от надлежен орган - съд, функциониращ в надлежен състав. Нищожно е
2
решение постановено от незаконен състав, еднолично от съдия вместо от съдебен състав,
само от съдебни заседатели без участието на съдия и т. н. За да е валидно, решението трябва
да е изготвено в писмена форма и да е подписано, поради което устното, неподписаното или
нередовно подписаното решение е нищожно. Съгласно чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК и съдебната
практика по неговото прилагане, както и по приложението на чл. 209 от ГПК от 1952 г, отм.,
относима и в случая, нищожно е съдебното решение когато няма дата, постановено е от
незаконен състав, не е подписано, когато постановява нещо недопустимо с оглед
обществения ред или когато е абсолютно неразбираемо, така че съобразно диспозитива на
съда, не може да се установи волята на съда. В горния смисъл са и разясненията в мотивите
на Определение № 60442 от 26.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 2446/2019 г., II т. о., Решение №
437 от 10.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1209/2010 г., I г. о., и др.. В настоящия случай съдът
не е посочил един от задължителните реквизити на съдебния акт, посочени в чл.236, ал.1, т.1
ГПК - датата на постановяване на решението. Съдът не се е възползвал и от предоставената
му възможност и излагани мотиви в тази насока, ако приеме наличие на очевидна
фактическа грешка, да коригира постановеното решение в горния смисъл. Отбелязана е
датата на разглеждане на делото в открито съдебно заседание, в което, видно и от
изготвения протокол, съдът нито е обявил решението на страните в съдебно заседание, нито
е посочил датата, на или до която ще обяви решението, съобразно чл.149, ал.2 ГПК.
Ето защо, решението следва да се обяви за нищожно, а делото върне на
първоинстанционния съд за разглеждането му от друг състав. Разноските по настоящото
производство, следва да се съобразят при новото разглеждане на делото в зависимост от
изхода на спора по същество.
Водим от горното, и на основание чл.270, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на решение №260012 постановено по гр.д.
№276/2019г. на Районен съд гр.Велики Преслав, и ВРЪЩА делото на Районен съд
гр.Велики Преслав за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3