№ 64
гр. Асеновград , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мария М. Караджова
при участието на секретаря Йорданка Д. Алексиева
като разгледа докладваното от Мария М. Караджова Гражданско дело №
20205310101526 по описа за 2020 година
Иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Ищецът твърди, че с присъда по НОХД№571/2014г. му е наложено
наказание глоба в размер на 3000 лева, като за тази сума и за сумата от 5 лева,
представляваща държавна такса, е издаден изпълнителен лист. Въз основа на
него е образувано изпълнително дело №620/2019г. по описа на ЧСИ М.О. рег.
№758 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд Пловдив. Твърди, че от
влизане в сила на присъдата 10,04,2014г. до датата на образуване на
изпълнително дело са изминали повече от пет години, поради което
вземанията са погасени по давност. Ето защо моли да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за установено, по отношение на ответника,
че не дължи горните суми. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че изпълнителният лист е
издаден на 30,04,2014г. и е изпратен на АДВ, тъй като се касае до публични
вземания, като е получен в АДВ РД – Пловдив на 20,05,2014г. По тази
причина той не е могъл да влияе върху хода на изпълнителното производство,
нито е бил уведомен за развитието му. Освен това този орган е извършвал
действия, с които е прекъснал давността, която за тези вземания е 10 години.
Ето защо моли да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде
1
отхвърлен. Твърди, че не е станал причина за образуване на делото, поради
което в случай, че искът бъде уважен, моли да не се присъждат разноски.
Третото лице помагаща страна не взема становище по предявения иск,
тъй като счита, че липсва правен интерес от привличането му в настоящото
производство.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Не е спорно между страните, а и от приетите писмени доказателства се
установява, че на 30,04,2014г. е издаден изпълнителен лист по въз основа на
влязъл в сила съдебен акт №794 от 10,04,2014г. по НОХД №571/2014г. по
описа на Районен съд Пловдив за събиране на сумата от 3000 лева,
представляваща глоба и сумата от 5 лева, представляваща държавна такса за
служебно издаден изпълнителен лист. Въз основа на същия е образувано
изпълнително дело №16140002616/2014г. по описа на публичен съдебен
изпълнител, препис от документите по което са приети в настоящото
производство. От тях се установява, че на длъжника е изпратено съобщение
за доброволно изпълнение от 06,06,2014г., връчено на 01,07,2014г. На
08,07,2014г. Илияна К. е подала заявление до Директора на Дирекция
„Събиране“, ТД на НАП – Пловдив да не бъде запорирана сметката й, като е
декларирала, че ще погасява задължението си на части от 50-100 лева от
месец октомври 2014г. Други действия по принудително изпълнение не са
извършвани. На 19,02,2019г. е постъпило писмо от Районен съд Пловдив за
прекратяване на производството и връщане на изпълнителния лист. Същото е
уважено с разпореждане от 18,06,2019г.
Не е спорно, че след събиране на вземането по същия изпълнителен
лист възложено на ЧСИ Мариана Обретенова с писмо от 12,11,2019г. и по
него е образувано изпълнително дело №620/2019г., както и че производството
по същото не е приключило.
Без значение за правния спор е дали ответникът е могъл да влияе върху
хода на изпълнителното производство, както и възраженията, че изтичането
му не се дължи на виновно бездействие, тъй като разпоредбата на чл. 171 от
ДОПК не изисква наличието на такова, за да е налице хипотезата й. Поради
това и изложените в тази насока доводи от ответника не следва да бъдат
2
обсъждани.
Изпълнителният лист от 30,04,2014г. е служебно издаден, тъй като с
присъда по НОХД №571/2014г. е наложено наказание глоба, съответно се
дължи държавна такса в размер на 5 лева за служебното му издаване.
Съгласно чл. 162, ал.2, т.3 от ДОПК това са публични държавни вземания.
Въпреки това и въпреки че в изпълнителното основание е посочено, че се
издава в полза на държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на
ВСС, взискател в изпълнителното производство е ответния районен съд. Това
се налага именно с оглед спецификата на вземането и е в изпълнение на
нормативната уредба. Ето защо същият е пасивно легитимиран да отговаря по
предявения иск.
Според чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с
изтичане на 5-годишен давностен срок, считано от първи януари на годината,
следваща тази, през която е следвало да се плати публичното задължение,
освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Образуването на изпълнително
производство изключва приложението на абсолютната давност по чл. 82, ал.
4 НК, като по този начин се гарантират интересите на фиска, в който смисъл е
установената съдебна практика на ВКС (Решение № 252 от 11.06.2015 г. на
ВКС, І-во н.о. по н.д. № 520/2015 г.). Но фактът на образуваното
изпълнително производство не изключва приложението на обикновената
давност по чл. 82, ал. 1 НК. Глобата, наложена с влязла в сила присъда или
със съдебно решение, съгл. чл. 162, ал. 2 ДОПК е публично държавно
вземане. Според чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с
изтичане на 5-годишен давностен срок, считано от 01-ви януари на годината,
следваща тази, през която е следвало да се плати публичното задължение,
освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Такъв по-кратък срок е
установения в чл. 82, ал. 1, т.5 от НК когато са изтекли две години от деня,
когато присъдата е влязла в сила. Или срокът на обикновената погасителна
давност е приложим при образувано изпълнително производство.
Последното действие по изпълнително дело №16140002616/2014г. по
описа на публичен съдебен изпълнител е изпратеното съобщение от
06,06,2014г. за доброволно изпълнение. Тъй като същото съставлява действие
на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на
наказанието, с него е прекъсната давността и е започнала да тече нова. От
3
този момент до датата на следващото действие – образуване на изпълнително
дело №620/2019г. по описа на ЧСИ Мариана Обретенова – 12,11,2019г. е
изтекъл срок по-дълъг от две години, а именно над пет години. Този извод се
налага дори да бъде прието, че началният момент на давността е 01.01.2015г.,
в който случай изтеклият срок е четири години и единадесет месеца. Ето защо
вземането за сумата от 3000 лева, представляваща глоба, е погасено по
давност.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение
№ 2 от 28.02.2018 г. по тълк. д. № 2 / 2017 г. на Върховен касационен съд,
ОСНК, с текста на чл. 82, ал. 5 от НК е изключено действието на абсолютната
давност по отношение на наказанието глоба при образувано изпълнително
производство. Важно е да се отбележи, че то може да се образува само за
изискуемо вземане – такова, което не е вече погасено поради изтекла в
сроковете по НК обикновена или абсолютна давност, т.е. изпълнителното
производство следва да е образувано преди изтичане на две години от влизане
на присъдата в сила или три години, ако междувременно давността е спирана
или прекъсвана, напр. с издаване на изпълнителен лист.
Законодателят е въвел отрицателна предпоставка – изпълнително
производство, която препятства прилагането на правилата за абсолютната
давност. С факта на образуването му глобата не променя своята същност на
наказание, наложено с влязла в законна сила присъда, следователно
аргументите за възможността осъденият, неизтърпял наказанието си, да се
реабилитира след последователно изтичане на давностния срок и срока за
реабилитация са валидни и в този случай. Изключването на тригодишния
срок по чл. 82, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 от НК не означава, че е изключена
възможността за погасяване изпълнение на наказанието глоба поради изтекла
абсолютната давност изобщо, а създава временна законова пречка
абсолютната давност да тече докато съществува изпълнително производство
за събирането й. След отпадане на тази пречка сроковете по чл. 82, ал. 1, т. 5 и
по чл. 82, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 от НК продължават да текат.
Разпоредбата на чл. 82, ал. 5 от НК дерогира само абсолютната давност,
но не и обикновената, която се прилага и при образувано изпълнително
производство. По този начин се постига справедлив баланс, от една страна, с
4
въвеждането на мерки за засилена защита на фискалния интерес, а от друга, с
ограничаване на възможността държавните органи да се ползват от тях,
когато забавеното събиране на глобата се дължи на бездействието им.
Образуването на изпълнително производство по своята същност е действие,
което прекъсва давността, т.е. от осъществяването му започва да тече нов 2-
годишен срок. Ако в този срок не се предприемат никакви изпълнителни
действия, наказанието глоба става неизпълнимо по принудителен ред на
основание чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК.
Или към момента на образуване на изп.д.№620/2019г. по описа на ЧСИ
Мариана Обретенова давностният срок е изтекъл и вземането за сумата от
3000 лева е било погасено по давност, тъй като изпълнително производство
може да се образува само за изискуемо вземане – такова, което не е вече
погасено поради изтекла в сроковете по НК обикновена или абсолютна
давност.
С оглед на горното предявеният иск за признаване на установено, че
ищцата не дължи същата е основателен и следва да бъде уважен.
Не така стоят нещата по отношение на вземането за сумата от 5 лева,
представляваща държавна такса за служебно издаден изпълнителен лист. По
отношение на същата няма законова разпоредба, която да предвижда по-
кратък срок. Поради това от 01.01.2015г. до датата на предприемане на
първото действие по принудителното изпълнение, а именно налагане на запор
– 27,11,2019г. не е изтекъл срок по-дълъг от пет години. Ето защо
предявеният иск следва да бъде отхвърлен по отношение на тази сума.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на направените по
делото разноски по съразмерност. Възражението, че не е даден повод за
предявяване на иска е неоснователно, тъй като ответникът не признава иска, а
освен това е образувал изпълнително дело – повод за завеждането му. Ето
защо същият следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 592,21
лева, от общо направените разноски в размер на 593,20 лева – 120,20 лева
внесена държавна такса, 444 лева заплатено адвокатско възнаграждение, 5
лева държавна такса за издаване на съдебно удостоверение и 24 лева,
разноски за препис от изпълнително дело.
Мотивиран от горното, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Районен съд
Пловдив с адрес гр. Пловдив, бул.“6-ти септември“ №167, представляван от
И.К., че ИЛ. С. К., ЕГН ********** от гр. Пловдив, ул.“Тодор Александров“
№40, ет.1, ап.1, не дължи сумата от 3000 лева (три хиляди лева),
представляваща глоба, наложена с присъда №794/10.04.2014г. по НОХД
№571/2014г. по описа на Районен съд Пловдив, за събиране на която е
издаден изпълнителен лист от 30.04.2014г., въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 620/2019г. по описа на ЧСИ Мариана Обретенова с
район на действие Окръжен съд Пловдив, рег. №758, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за признаване на установено, че не дължи сумата от 5 лева
(пет лева), представляваща държавна такса за служебно издаден
изпълнителен лист, за събиране на която е издаден изпълнителен лист от
30.04.2014г., въз основа на който е образувано изпълнително дело №
620/2019г. по описа на ЧСИ Мариана Обретенова с район на действие
Окръжен съд Пловдив, рег. №758.
ОСЪЖДА Районен съд Пловдив с адрес гр. Пловдив, бул.“6-ти
септември“ №167, представляван от И.К., да заплати на ИЛ. С. К., ЕГН
********** от гр. Пловдив, ул.“Тодор Александров“ №40, ет.1, ап.1, сумата
от 592,21 лева (петстотин деветдесет и два лева и двадесет и една стотинки),
направени по производството разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице Национална
агенция по приходите гр. София, представлявана от Галя Димитрова.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
6