№ 17114
гр. София, 23.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря Г. Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20221110138744 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на ЗАД „Д....” АД, ЕИК .....,
със седалище и адрес на управление в гр. С, представлявано заедно от главния изпълнителен
директор ........... чрез процесуалния си представител адвокат Г. С. Я. против С,
представлявана от К на С, с адрес - град С
Ищецът твърди, че на 12.01.2021 г., около 15:00 ч. в гр. София, на ул. „Беловодски
път“, на около 500 м. от местност „Бялата вода“, водачът на автомобил марка „ВМ^“, модел
„Series 3“, с рег. № СВ ....., попада в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното
платно, вследствие на което на управлявания автомобил биват причинени щети.
Твърди се, че МПС марка „ВМW“, модел ,,Series 3“, с рег. № СВ ....., рама №
WВАVТ91050КТ88540, е застраховано в „Д" ЕАД на основание застрахователна полица
„КАСКО+”, № ....... с валидност от 23.11.2020 г. до 22.11.2021 г. за застрахователна сума от 10
100,00 лв.
Твърди се, че по повод нанесените имуществени вреди на застрахования автомобил при
Д...." ЕАД е образувана щета № 44012132101042. Нанесените в резултат на ПТП щети на
увреденото МПС са описани в протокол за ПТП, уведомление за щета и опис - заключение от
вещо лице. Вследствие на произшествието е увредена задна дясна гума, което е наложило
нейната подмяна.
Твърди се, че с касова бележка № КБ60013099 от 15.01.2021 г. застрахованият А. П. е
заплатил на автосервиз „П ЕООД" за извършения ремонт сума в размер на 140,63 лв. с ДДС.
С ликвидационен акт по щета от 26.01.2021 г., на база цени и методики, прилагани по
застраховките „Каско+" и въз основа на калкулация по претенцията, ,,Д...." ЕАД е одобрило
да се изплати на застрахования обезщетение в размер на 89,83 лв. Твърди се, че с
представеното с настоящата искова молба платежно нареждане тази сума е изплатена на
27.01.2021 г.
Твърди се, че изплащането на застрахователното обезщетение „Д...." ЕАД на основание
1
чл. 410 от Кодекса за застраховането встъпва в правата на застрахования собственик на
увреденото имущество срещу С, която е отговорна за поддържането на пътя.
Твърди се, че до С е изпратена регресна покана за възстановяване на заплатеното
обезщетение в размер на 89.83 лв. и ликвидационни разходи в размер на 15.00 лв. общо
104.83 лв. Твърди се, че с писмо от 10.12.2021 г. С изрично отказа да заплати дължимата
сума.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника - С,
БУЛСТАТ: ......, адрес: гр. С, представлявано от К на С, да заплати на „Д...." ЕАД сумата от
104,83 лв., включваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+” във
връзка с щета № 44012132101042 и 15,00 лв. ликвидационни разходи, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба - 18.7.2022 година до
окончателното изплащане на сумата, както и сторените по делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба - такъв е постъпил по делото, като заявения
регресен иск се оспорва по основание и размер.
Твърди се от ответника, че от страна на ищеца е изплатено без годно правно основание
застрахователното обезщетение, тъй като то не е платено в изпълнение на застрахователния
договор. Твърди се, че повредената гума не представлява покрит риск съгласно раздел II, т.
2, 3 (стр. 5 и 6) от Общите условия на застрахователното дружество и не подлежи на
обезщетяване, защото не е включена в обхвата на приложената застрахователна полица.
Твърди се, че не се установява по несъмнен начин причинно-следствената връзка
между настъпилите вреди и процесното ПТП. Твърди се, че липсват доказателства за
обстоятелствата, които оказват влияние върху механизма на настъпилото ПТП и причинно-
следствената връзка с щетата по автомобила, а именно: къде точно е ситуирана въпросната
дупка; нейният размер; състоянието на настилката и невъзможността да бъде преодоляна,
ако се приеме, че са налице такива, без опасност за останалите участници в движението и
скоростта на движение на автомобила към момента на ПТП. Твърди се, че наличието на
дупка е необосновано, тъй като в ИМ не е локализирано мястото на реализиране на
произшествието.
Твърди се, че приложените документи от ищеца съдържат субективни твърдения на
лицето, заинтересовано от изплащане на обезщетение по сключена застраховка, предвид
което същите са израз на личното и субективно възприятие на това лице относно
настъпването на ПТП и в тази връзка не следва да бъдат приети от съда, защото не са
потвърдени от обективни доказателства.
Твърди се, механизмът на произшествието е възприет от застрахователя единствено въз
основа на данни на водача на МПС, поради което не се доказва по категоричен начин
причинно-следствената връзка между констатираните щети и установената необезопасена
дупка по пътното платно.
Твърди се, че мястото на произшествието не е посетено от служител на Столична
дирекция „Полиция“, непосредствено след увреждането на автомобила, и е предаден празен
протокол, тоест липсва такъв. Твърди се, че описанието на мястото на реализиране на ПТП е
неиндивидуализирано, посочено е единствено името на улицата, където е настъпило
събитието, без да е посочен точният номер, броят на платната за движение, описание на
движението - еднопосочно или двупосочно.
С отговора на исковата молба се оспорва механизмът на произшествието, причинно-
следствената връзка и наличието на дупка на платното за движение.
Твърди се, че във връзка със изясняването на фактическата обстановка, следва да се
вземе предвид часът на настъпване на процесното ПТП, за който липсват данни, защото е
относим към пътните и атмосферните условия и наличието на предпоставки за ограничаване
отговорността на водача на автомобила.
2
С отговора на исковата молба се твърди, че е налице съпричиняване от водача на
застрахованото МПС, тоест е допринесъл за настъпването на процесното ПТП, защото не е
съобразил поведението си на пътя. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД принос е налице винаги, когато
с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди. възникване на вредите или е улеснил механизма на уврежданото,
предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Твърди се, че застрахователното обезщетение от страна на ищеца е изплатено без годно
правно основание и в тази връзка категорично не е изпълнено изискването на чл. 410, ал. 1
от Кодекса на застраховането, което да поражда право на регресен иск срещу ответника.
Същевременно липсват и безспорни данни за възникване на деликтната отговорност.
С отговора на исковата молба се оспорва получаването на регресна покана от ищеца
като недоказано.
Със заявените искания се иска намаляване на обезщетението, като се вземат под
внимание съпричиняването на вредите от страна на водача.
Твърди се, че неоснователно е ангажирана отговорността на С, респективно исковата
претенция спрямо С следва да бъде отхвърлена и искът да бъде предявен срещу „Т“ АД,
ЕИК ......., поради факта, че процесният участък от ул. „Беловодски път“ попада в обхвата на
Договор № ....... г., сключен между С и „Т“ АД.
При заявените искания ответникът моли съда да отхвърли исковите претенции като
неоснователни и недоказани и присъждане на всички разноски по делото, както и
юрисконсултско възнаграждение.
По делото е допуснато до участие и конституирано като трето лице помагач на
ответника - „Т“ АД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. С.
Срещу третото лице помагач на ответника и допуснат за съвместно разглеждане
предявения обратен иск от С, БУЛСТАТ ......, представлявана от К на С, с адрес - град С
против „Т“ АД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. С, с искане да бъде
осъден „Т“ АД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. С да заплати на С,
БУЛСТАТ ......, представлявана от К на С, с адрес - град С сумата от 104,83 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от депозиране на исковата молба – 2.12.2022
година до окончателното й изплащане, както и сторените по делото разноски.
В съдебно заседание за ищеца, редовно призован се е явил надлежно упълномощен
процесуален представител. Последният поддържа заявените искови претенции, сочи
доказателства и претендира разноски, за които е представен списък на разноските по чл.80
от ГПК.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа заявените възражения и оспорвания. Представят
се доказателства и се претендират разноски, за които е представен списък на разноските по
чл.80 от ГПК.
За третото лице помагач на ответника не се явява представител в съдебно заседание.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства, като е
допуснато и прието заключението по съдебно – автотехническата и оценителна експертиза
и съдебно – техническа експертиза.
Въз основа на анализа на доказателствената съвкупност и по смисъла на чл.12 от ГПК,
съдът е мотивиран да стори следните фактически констатации:
Доказва се от фактическа страна, че на 12.01.2021 г., около 15:00 ч. в гр. София, на ул.
„Беловодски път“, на около 500 м. от местност „Бялата вода“, водачът на автомобил марка
„ВМW“, модел „Series 3“, с рег. № СВ ....., попада в несигнализирана и необезопасена дупка
3
на пътното платно, вследствие на което на управлявания автомобил са причинени
имуществени вреди, изразяващи се спукване на предна и задна дясна гума.
Установява се, че увреденото МПС, към датата на настъпване на застрахователното
събитие е с валидно сключена в „Д“ ЕАД застрахователна полица „КАСКО+”, № ....... с
валидност от 23.11.2020 г. до 22.11.2021 г. за застрахователна сума от 10 100,00 лв.
Доказва се от фактическа страна, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие
е било депозирано уведомление за щета и съответно е била образувана преписка по щета №
44012132101042. Установява се, че е бил извършен оглед на увредените елементи на МПС-
то, за което е бил съставен протокол за ПТП, уведомление за щета и опис - заключение от
вещо лице. При огледа е прието и констатирано, че е увредена само задна дясна гума, което е
наложило нейната подмяна.
Установява се, че на застрахованото лице е била възстановена платената от него сума.
Така видно от касова бележка № КБ60013099 от 15.01.2021 г. застрахованият А. П. е
заплатил на автосервиз „П“ ЕООД за извършения ремонт сума в размер на 140,63 лв. с ДДС.
Видно от ликвидационен акт по щета от 26.01.2021 г., на база цени и методики,
прилагани по застраховките „Каско+" и въз основа на калкулация по претенцията, ,,Д...."
ЕАД е одобрило да се изплати на застрахования обезщетение в размер на 89,83 лв.
Установява се, че тази сума е платена на застрахованото лице – така видно от платежно
нареждане тази сума е изплатена на 27.01.2021 г.
След изплащане на застрахователното обезщетение на застрахованото лице, се
установява, че до ответника - С е изпратена регресна покана за възстановяване на
заплатеното обезщетение в размер на 89.83 лв. и ликвидационни разходи в размер на 15.00
лв. - общо 104.83 лв.
Установява се – така видна от писмо изх.№ СОА21-ТД26-6644/1/ от 10.12.2021 г., че С
изрично отказа да заплати дължимата сума.
Установява се от доказателствата по делото, че С е сключила договор с третото лице
помагач на ответника - „Т“ АД, ЕИК ....... – така Договор № ....... г., сключен между С и „Т“
АД.
Видно от цитирания договор – възложителят възлага, а изпълнителят приема и се
задължава да извършва на територията на С – зона I/едно/, включваща райони – „Витоша“,
„Лозенец“ и „Триадица“, дейността по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и
пътните съоръжения, в съответствие с техническата спецификация на възложителя и пи
приложен към договора списък на улиците и булевардите, предмет на договора, в точа число
и пътната настилка на същите.
Доказва се, че съгласно списъка, приложен към договора със С – третото лице помагач
на ответника е следвало да извършва поддържане и текущ ремонт на Беловодски път до
обръщалото на колелото на автобус № 63.
Доказва се, че с Констативен протокол от 25.1.2021 година е прието без забележки
извършеното пътно обслужване – на пътната настилка, в това число пукнатини, дупки и
пропадания. Така и в Протокол за месечна инспекция – лист 86-87 от делото, е отбелязано,
че при извършване на проверката на 25.1.2021 година не е отбелязано да е налице
неизпълнение, за която и да е от улиците и съответно не е отбелязано неизпълнение по
отношение на ремонт и поддръжка на дупки и пропадания на пътната настилка.
От обсъдените писмени доказателства – приложените към договора, сключен между С
и „Т“ АД не се установява какво е било състоянието на пътната настилка към дата 12.1.2021
година в района на процесното ПТП - ул. „Беловодски път“, на около 500 м. от местност
„Бялата вода“. В този смисъл съдът дава вяра на представените от ищеца писмени
доказателства и приема за доказано, че към дата 12.1.2021 година в този пътен участък е
съществувала необезопасена и немаркирана дупка, в която е попаднало увреденото МПС и е
4
спукало задна дясна гума.
От заключението по допуснатата и назначено съдебно – автотехническа и оценителна
експертиза, съдът приема за доказано, че от техническа гледна точка и при представените по
делото доказателства, щетите, нанесени на процесното МПС БМВ 330 ХО. рег.№ СВ ....., се
намират в причинно-следствена връзка с твърдения и възможен механизъм на ПТП. Доказва
се от същото заключение, че към датата на ПТП - 12.01.2021 г., размерът на щетите нанесени
на процесното МПС - БМВ 330 ХИ. рег.№ СВ ....., възлиза на 97,68 лв. (деветдесет и седем
лева и шестдесет и осем стотинки), а с включени 15.00 лв. ликвидационни разноски - 112.68
лв. (сто и дванадесет лева и шестдесет и осем стотинки).
Изводите на вещото лице по съдено автотехническата и оценителна експертиза,
съответстват на показанията на св.П., водач на увреденото ПТП. Така в показанията същият
сочи, че е попаднал в дупка, която не е видял заради снега. Същият сочи в показанията си,
че е отбил от пътя и е видял спукана гума и, че автомобилът не е бил в движение заради
спуканата гума.
Във връзка с възраженията на третото лице помагач на ответника по дулото е
допусната и назначена съдебно техническа експертиза. От заключението по същата, което
съдът приема за вярно, с оглед и на анализа на писмените доказателства, съдът приема, че
процесния участък на настъпване на разглежданото ПТП, застрахователно събитие е част от
пътната мрежа, за която третото лице се е задължило да ремонтира и поддържа. В
приложения договор №......г., е отразено че, зона I, включва районите „Витоша“ , „Лозенец“
и „Триадица", като конфигурацията им е показана на извадка, карта 2 към заключението.
Процесното ПТП е станало на ул.“Беловодски път“, която влиза в територията на район
Витоша, видно от извадка -карта 3, приложена към заключението. Установява се, че
съгласно допълнително възлагане (Пр.1)към договор №......г. СО възлага на „Т“ АД :
„Извършване на ремонтни работи по платното на ул.“Беловодски път", в участъка от
обръщалото на авт.63 до „Златните мостове“.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на събраните доказателства,
които съдът приема за достоверни, доколкото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се.
Въз основа на доказаното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори следните
правни изводи:
В настоящето производство е заявен осъдителен иск с правна квалификация чл.411,
ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.49 във връзка с чл.45 от Закона за
задълженията и договорите за сумата от 104,83 лева.
Заявеното от ответника възражение е с правна квалификация чл.51, ал.2 от Закона за
задълженията и договорите относно твърдяното съпричиняване.
Допуснатия за съвместно разглеждане обратен иск е с правна квалификация чл. 219,
ал. 3 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предложение второ от Закона за задълженията и
договорите.
Така заявените искови претенции са допустими, като предявени от лице, което твърди
и доказва правен интерес пред местно и родово компетентния съд, поради и което се следва
да бъдат разгледана по същество.
По същество
По иска с правна квалификация чл.411, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането във
връзка с чл.49 във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите.
В казуса в тежест на ищеца беше да установи основанията на които основава иска си.
Същият в условията на пълно главно доказване следваше да установи, с оглед заявените от
ответника: възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане
срещу застрахователя по застраховка "Каско " на причинителя на имуществени вреди
5
(деликвента). В този смисъл ищецът следваше да докаже кумулативното осъществяване на
следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от деликвента чрез неговото виновно и
противоправно поведение, в казуса гаранционно обезпечителна отговорност на ответната
община по смисъла на чл.50 от Закона за задълженията и договорите; 3) застрахователят по
имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото
увреждане на застрахованата вещ; 4) към момента на настъпване на застрахователното
събитие (ПТП) между деликвента и застрахователя по застраховка "Каско“ да е
съществувало действително правоотношение.
В казуса от фактическа страна исковата претенция се доказа, като се установи по
категоричен начин механизма на настъпване на процесното ПТП и съответно за съда е
установено, че на пътното платно на Беловодски път, на около 500 м. от местност „Бялата
вода“ е имало необезопасена и необозначена дупка към дата 12.1.2021 година – препятствие
на пътя, в която е попаднал при движението си застрахования лек автомобил и е спукал
задна дясна гума.
Пак от анализа на доказателствата и установеното от фактическа страна, съдът прави
извода, че именно с това препятствие на пътното платно и вредите нанесени на лекия
автомобил е налице причинно – следствена връзка, като св.П., като водач на увреденото
МПС не е бил и не е бил в състояние да предотврати настъпването му. Не се установява от
фактическа страна, в неговото поведение да са налице обективни действия или бездействия,
с които същият да е допринесъл за настъпването на вредите по увредения лек автомобил,
заради и което заявеното от ответника възражение по смисъла на чл.51, ал.2 от Закона за
задълженията и договорите е неоснователно и не води до намаляване на претенцията на
това основание. Вярно е, че съгласно чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата,
водачите на МПС са длъжни да съобразяват скоростта на движение, наред с други фактори и
със състоянието на пътя, с оглед възможността да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Относно понятието "препятствие на пътя" легална дефиниция е дадена в § 1, т. 19 от ДР на
ППЗДвП, а именно следва да се има предвид - всяко нарушаване целостта на пътното
покритие.
Настоящия съдебен състав, приема, че на задължението на водача да се съобразява с
пътната обстановка противостои задължението на ответника – С да поддържа пътното
платно и не създава предпоставки за настъпване на ПТП. Не се установи дупката на пътя да
е била обозначена или сигнализирана по някакъв начин, за да се приеме за основателно
твърдяното съпричиняване, а именно водачът да е знаел и да е следвало да предприеме
действия по избягване на дупката. При това съдът приема, че поради липсата на
сигнализация за неравностите по пътното плътно е било практически невъзможно водачът
на автомобила в конкретната ситуация да изпълни предписаното в чл.20, ал.2 от Закона за
движението по пътищата.
Несъмнено е, че според чл. 11, ал.1 от Закона за общинската собственост, имоти и вещи
- общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Следователно, задължение да
осигури непрекъснато, безопасно и удобно движение в процесния пътен участък и да
поддържа изправността на пътното платно принадлежи на С. В казуса не се доказа от
ответника, чиято беше доказателствената тежест, че осъществил грижата на добър стопанин
и е изпълнил законоустановените си задължения. В резултат на бездействието на ответника,
на собственика на МПС са причинени имуществени вреди, които са били обезщетени от
ищеца и на основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за него се е породил правен интерес да претендира
платената сума от виновния за настъпилото ПТП. Съдът и прави извода, че това не е път от
6
републиканската пътна мрежа, поради и което именно отговорността на ответника се следва
да бъде ангажирана в казуса.
Съдът приема, че исковата претенция е доказана както по своето основание, така и по
размер, доколкото прие от фактическа страна, че действителната стойност на увредените
части и техния ремонт е на стойност от 97,68 лв. (деветдесет и седем лева и шестдесет и
осем стотинки), а с включени 15.00 лв. ликвидационни разноски - 112.68 лв. (сто и
дванадесет лева и шестдесет и осем стотинки), като се съобрази заявената цена на иска от
104,83 лева и диспозитивното начално – съдът следва да уважи исковата претенция в
претендирания размер.
Ищецът има качеството на застраховател по валиден застраховател договор по
застраховка „Каско“. Вследствие на настъпило вредоносно събитие, от категорията на
застрахователните, ищецът е заплатил на увреденото лице, чрез заплащане на разходите за
ремонт на застрахования автомобил. При това същият се е суброгирал в правата на
увредения от една страна срещу прекия причинител на вредата, а на следващо място срещу
неговия застраховател.
Правоотношението, по силата на което застрахователят е платил на увреденото лице,
произтича от застрахователния договор по имуществено застраховане, т.е. то е договорно по
своята правна същност, докато правоотношението, въз основа на което застрахователят
придобива суброгационно право (право да встъпи в правата на удовлетворения кредитор
(застрахован) е извъндоговорно и по-точно деликтно правоотношение. Това положение
изрично е прието и анализирано от Съда на Европейския съюз по съединени дела С-359/14 и
С-475/14 в решение от 21.1.2016 г. по повод на преюдициални запитвания, направени на
основание чл. 267 ДФЕС, подадени от Районен съд на град Вилнюс, Литва и Върховния съд
на Литва на 15. 7. и 8.10.2014 г. Практическото значение на правното разграничение е
свързано с приложението на Регламент (ЕО) 593/2008 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 17.6. 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения, известен
още като Рим I1 и Регламент (ЕО) 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от
11.7.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения, известен като Рим
II2.
Суброгацията се свързва с още едно правоотношение – между увреденото лице, което е
застрахованият собственик или държател на вещта, от една страна и третото лице, което е
деликвентът, от друга страна. Това правоотношение по начало е деликтно, но може да бъде и
договорно (ако вредите са причинени във връзка с неизпълнение на договорно задължение
на третото лице срещу застрахования).
Застрахователят ищец се е суброгирал в деликтното правоотношение, в което длъжник
е третото лице – ответникът в настоящето производство. Преди суброгацията и
удовлетворяването на застрахования, това правоотношение е съществувало между
застрахования (увреденото лице) и третото лице (носителя на гражданската отговорност).
Самата суброгация е законна цесия, т.е. вземането на удовлетворения кредитор преминава
върху застрахователя такова, каквото е било и преди да е удовлетворено. Длъжникът дължи
на застрахователя не повече от това, което е дължало преди суброгацията на застрахования и
неговото задължение не може да се модифицира от виновно в безвиновно при смяната на
кредиторите.
Суброгацията е упражняване на правата на застрахования от името на застрахователя и
суброгацията настъпва по силата на закона – при осъществяване на фактическия състав, без
да е необходимо волеизявление (cession legis).
Доколкото в казуса не се доказа ответникът да е заплатил на застрахованото лице се
налага и правния извод, че застрахователят - ищец има и е носител на суброгационно право,
до размера на сумата, която се доказа, че е платил на застрахования, която сума ответникът
дължи, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 18.7.2022
7
година до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.412, ал.3 от Кодекса за застраховането и към приключване на съдебното
дирене не се установи претенцията да е била заплатена от ответника.
С оглед на горното, доколкото е налице завършен фактически състав за ангажиране на
отговорността на ответника, като собственик на вещта от която са произлезли вредите, но не
поради характеристиките на вещта, а поради не полагането на дължимата грижа на добър
стопанин, се следва, че исковата претенция за сумата от 104,83 лева, представляващи
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди в резултат на
гореописаното ПТП, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на
предявяване на настоящия иск – 18.7.2022 година до окончателното изплащане на сумата е
основателна и следва да се уважи в пълен размер.
По допуснатия за съвместно разглеждане обратен иск с правна квалификация чл.
219, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предложение второ от Закона за задълженията
и договорите.
В тежест на ищеца по иска по чл. 219, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД е да
докаже, че между него и ответника е сключен договор за поддръжка на процесния пътен
участък и размера на претендираното обезщетение. Доказателствената тежест за
установяване факта на надлежно изпълнение на задълженията на изпълнителя по договора
пада върху него.
Обстоятелството, че „“Т“ АД е изпълнител по Договор № ....... г., сключен между С и
„Т“ АД не се оспорва, както и не се оспорва, че съгласно този договор, дружеството е имало
задължението да извърши поддръжка и ремонт на посочените в приложението към договора
пътни участъци.
Видно от свидетелските показания на св.П., както и от заключението по съдебно –
техническата експертиза, съдът прие за доказано от фактическа страна, че на 12.1.2021
година е била налице дупка на пътното платно – в процесния участък - на ул. „Беловодски
път“, на около 500 м. от местност „Бялата вода“, който попада, съгласно допълнително
възлагане в предметния обхват на договора. В този смисъл възраженията на третото лице
помагач на ответника за противното съдът приема за неоснователни, като недоказани.
Фактът, че към посочената дата пътното платно е било компрометирано по описания от
свидетеля начин се установява и от приетото копие от съставения протокол за ПТП. В този
смисъл от събраните по делото доказателства се налага извод, че ответникът по обратния
иск - не е изпълнил задълженията си за поддържане на пътния участък в изправно
състояние, поети с договора, сключен със С.
Въпреки, че по делото е приет като писмено доказателство - Констативен протокол от
25.1.2021 година, с който е прието без забележки извършеното пътно обслужване – на
пътната настилка, в това число пукнатини, дупки и пропадания, така и с Протокол за
месечна инспекция – лист 86-87 от делото, в който е отбелязано, че при извършване на
проверката на 25.1.2021 година не е отбелязано да е налице неизпълнение, за която и да е от
улиците и съответно не е отбелязано неизпълнение по отношение на ремонт и поддръжка на
дупки и пропадания на пътната настилка – не може да се приеме от съда, че към датата на
застрахователното събитие – 12.1.2021 година пътната настилка не е била с дупка на
установеното поделото място. В този смисъл не се доказва, че за конкретната дата и място е
било налице изпълнение на договорните задължения на третото лице, изпълнител по
договора със С. Съдът прави извода, че към 12.1.2021 година е било налице неизпълнение на
задълженията на „Т“ АД за поддържането на пътя. Поради това следва да бъде ангажирана
договорната му отговорност за сумата 103,84 лева - обезщетение за неизпълнението,
съответстващо на претърпените вреди - обезщетението, дължимо в полза на „Д“ ЕАД на
основание чл. 410, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва върху него, считано от датата на
8
подаване на исковата молба – 18.7.2022 година до окончателното изплащане на сумата.
С оглед на горното съдът намира, че предявеният иск по чл. 219, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 2 ЗЗД следва да бъде уважен и „Т“ АД да бъде осъдено да заплати на С сумата
104,83 лева, ведно със законната лихва от 18.7.20220 г., при условие че С удовлетвори
претенцията на „Д“ ЕАД.
По разноските
При изводите на съда за основателност на исковата претенция се дължат разноски на
ищеца по главния иск, а ако бъдат платени – на ищеца по обратния иск. От представения
списък на разноските и доказателствата за това, че са извършени, на ищеца по главния иск се
дължат разноски в общ размер на 858,00 лева, а на ответника с оглед изхода на спора не се
дължат разноски, като при плащане му са дължи същия размер от ответника по обратния
иск.
Ответникът по обратния иск дължи на ищеца по същия разноските за воденото на иска
– платената държавна такса в размер на 50,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150,00 лева.
С оглед изхода на спора и по аргумент от разпоредбата на чл.78, ал.10 от ГПК не се
дължат разноски, но то дължи.
Мотивиран от горното и на основание чл.411, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането във
връзка с чл.49 във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите, и на основание чл.
219, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предложение второ от Закона за задълженията и
договорите, и на основание чл.78 ал.1, ал.3 и ал.10, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С, БУЛСТАТ: ......, адрес: гр. С, представлявано от К на С да заплати на
„Д....“ ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление в гр. С, представлявано заедно от
главния изпълнителен директор ........... по банкова сметка - ВG58UBBS88881000476074 -
сумата от 104,83 лв., включваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско+” във връзка с щета № 44012132101042 и 15,00 лв. ликвидационни разходи, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба - 18.7.2022
година до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати сторените по гр.дело №
38744/2022 година по описа на Софийски районен съд разноски в общ размер на 858,00
лева.
ОСЪЖДА на основание на основание чл. 219, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1,
предложение второ от Закона за задълженията и договорите „Т“ АД, ЕИК ......., със седалище
и адрес на управление: гр. С да заплати на С, БУЛСТАТ ......, представлявана от К на С, с
адрес - град С сумата от 104,83 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
депозиране на исковата молба – 2.12.2022 година до окончателното й изплащане, както и
сторените по гр.дело № 38744/2022 година по описа на Софийски районен съд разноски в
общ размер на 858,00 лева, ПРИ УСЛОВИЕ ЧЕ С, с адрес: гр. С, заплати на „Д“ ЕАД, ЕИК
..... - сумата от 104,83 лв., включваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско+” във връзка с щета № 44012132101042 и 15,00 лв. ликвидационни разходи, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба - 18.7.2022
година до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати сторените по гр.дело №
38744/2022 година по описа на Софийски районен съд разноски в общ размер на 858,00
лева.
9
ОСЪЖДА „Т“ АД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. С да заплати
на С, БУЛСТАТ ......, представлявана от К на С, с адрес - град С на основание чл. 78, ал. 1 и
ал.10 ГПК сторените по гр.дело № 38744/2022 година по описа на Софийски районен съд
разноски по предявения и уважен обратен иск в общ размер на 200,00 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника - „Т“
АД, ЕИК ........
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10