№ 129
гр. Варна, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20213000500467 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и по реда на чл.274 и сл.
от ГПК. Образувано по подадени въззивна жалба и частна жалба, както
следва.
Въззивна жалба, подадена от „Застрахователно дружество Евроинс“АД,
гр.София чрез процесуалния му представител ю.к.Й.С., против решение
№260051/17.06.2021г., постановено по т.д.№40/20г. по описа на СОС, в
частите му, с които: 1/ „Застрахователно дружество Евроинс“ АД е осъдено,
в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност"
относно лек автомобил марка „Сеат", модел „Толедо" с рег.№СС 3219 АМ, на
осн. чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на ИЛ. Н. К. сумата, представляваща
разликата над 6 000лв. до 12 000лв., представляваща обезщетение за
причинени на ищеца неимуществени вреди - претърпените от него болки,
страдания и стрес от ПТП от 24.12.2019г., ведно със законната лихва върху
тази сума/разликата над 6 000лв. до 12 000лв./ от 15.04.2020г. до
окончателното й изплащане; 2/ „Застрахователно дружество Евроинс“ АД е
осъдено да заплати на процесуалния представител на ищеца адв. В.В. О.
сумата, представляваща разликата над 302, 31лв. до 604, 62лв.-адвокатски
1
хонорар, съобразно уважената част от исковите претенции; 3/
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД е осъдено да заплати в приход на
държавния бюджет, по сметката на ОС-Силистра сумата, представляваща
разликата над 332, 59лв. до 665,19лв.-държавна такса и разноски съобразно
уважената част от исковите претенции.В жалбата се твърди, че решението в
обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата
подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен в частта му за
разликата над 6 000лв. до 12 000лв., ведно със съответната законна лихва.
Претендират се разноски.
Въззиваемият ИЛ. Н. К. в депозирания отговор по жалбата в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.В.О., поддържа
становище за нейната неоснователност и моли решението на СОС да бъде
потвърдено в обжалваните му части.Претендира разноски.
Частна жалба, подадена от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД,
гр.София чрез процесуалния му представител ю.к.Й.С., против определение
№260197/10.08.2021г., постановено по т.д.№40/20г. по описа на СОС, с което
по реда на чл.248 от ГПК: 1/ е изменено Решение №260051/17.06.2021г..,
постановено по т.д.№40/20г. на СОС, като вторият пореден диспозитив на
решението вместо “Осъжда ЗД „Евроинс“АД да заплати на процесуалния
представител на ищеца адв. В.В. О. сумата от 604, 62лв.-адвокатски хонорар
съобразно уважената част от исковите претенции“ да се чете „Осъжда ЗД
„Евроинс" АД да заплати на процесуалния представител на ищеца адв. В.В. О.
сумата от 604, 62лв. без ДДС или 725, 54 лв. с ДДС-адвокатски хонорар
съобразно уважената част от исковите претенции; 2/ е отхвърлена молбата на
ЗД „Евроинс"АД за изменение на Решение №260051/17.06.2021г.,
постановено по т.д.№40/20г. на СОС, в частта за разноските. В частната
жалба се твърди, че определението е неправилно по подробно изложените в
същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което: 1/ се остави без уважение молбата на В.В. О.
като процесуален представител на ИЛ. Н. К. с пр.осн. чл.248 от ГПК за
изменение на решението в частта за разноските, с която му е присъдена
сумата от 604, 62лв.-адвокатски хонорар, съобразно уважената част от
исковите претенции, чрез присъждане и на ДДС върху тази сума или общо за
2
присъждане на сумата от 725, 54лв.; 2/ се уважи подадената от дружеството
молба с пр.осн. чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за
разноските, с която на адв.В.О. е присъдена сумата от 604, 62лв.-адвокатски
хонорар, съобразно уважената част от исковите претенции, като се остави без
уважение искането за присъждане на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от
ЗА на процесуалния представител на ищеца поради липсата на предвидените
в нормата предпоставки за подобно присъждане.
В депозирания отговор по частната жалба от адв.В.О. като процесуален
представител на ИЛ. Н. К. в срока по чл.276, ал.1 от ГПК се поддържа
становище за нейната неоснователност и се моли обжалваното определение
да бъде потвърдено.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
По въззивната жалба.
В исковата си молба и допълнителната си искова молба ищецът ИЛ. Н. К.
излага, че на 24.12.2019г., около 18, 50ч., в гр.Силистра, по ул.“Патриарх
Евтимий“ Д.В.Д. управлявала л.а.“Сеат Толедо“, рег.№СС 3219 АМ. Навлязла
в кръстовището с ул.“Васил Левски“, без да спре, въпреки наличието на пътен
знак „Б1-Стоп“ и без да намали скоростта, като така не пропуснала движещия
се по път с предимство-ул.“Васил Левски“ л.а.“Мерцедес Ц220“, рег.№СС
0690 СК, управляван от ищеца И.К.. Последвал сблъсък в предната лява част
на автомобила, който от силата на удара бил изтласкан и се ударил втори път
в друг паркиран от дясната му страна л.а. Ищецът не е имал техническата
възможност да предотврати удара, движил се е в дясната лента, спазвайки
правилата за движение, с поставен обезопасителен колан.Водачът Д.Д.
нарушила правилата за движение по пътищата и станала причина за
настъпване на ПТП, при което при непредпазливост причинила на ищеца
следните телесни увреждания: черепно-мозъчна травма, контузия на мозъка,
контузия на главата, сътресение на мозъка, разкъсно-контузна рана на лявата
вежда, контузия на врата, болки и шум в ушите.След ПТП пристигнал екип на
СМП, извършен е преглед на ищеца, раните на главата му са хирургично
обработени.Поради недобър ефект от проведеното амбулаторно лечение и
появилите се световъртеж, гадене, повръщане, шум в ушите, главоболие и
отпадналост, ищецът постъпил за лечение в „МБАЛ-Силистра“АД на
30.12.2019г., от където след проведени множество прегледи от различни
3
специалисти, клинични и образни изследвания, компютърна томография и
медикаментозно лечение, е изписан на 02.01.2020г.Ищецът изпитвал силно и
продължително главоболие, понякога придружено с гадене и световъртеж,
което водело до бърза уморяемост и непълноценност.Търпените физически
страдания и ежедневните затруднения в бита довели до срив в
самочувствието му и тежък психически шок.Трудно преодолявал стреса от
ПТП-страхувал се да излиза навън, не спял спокойно, станал
чувствителен.Оздравителният процес бил дълъг и бавен, като не е приключил
и понастоящем.Все още изпитвал болки в главата и световъртежи,
невъзможност за концентрация при четене и умствен труд, което
изключително го затруднило, т.к. е студент и в този период бил в сесия.На
виновния водач са издадени АУАН от 24.12.2019г. и наказателно
постановление от 22.01.2020г., влязло в сила.
Към датата на ПТП за л.а.“Сеат Толедо“, рег.№СС 3219 АМ е имало
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗД
„Евроинс“АД с полица №BG/07/11900142068, валидна от 03.01.2019г. до
02.01.2020г.Предявил застрахователна претенция по реда на чл.380, ал.1 от
КЗ пред застрахователното дружество на 14.01.2020г., но то не му изплатило
обезщетение.
Предвид гореизложеното претендира ответникът ЗД “Евроинс“АД да бъде
осъден да му заплати сумата от 26 000лв., представляваща обезщетение за
претърпените в резултат от ПТП неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 15.04.2020г. до окончателното
изплащане.
Ответникът ЗД“Евроинс“ АД в депозираните писмени отговори в срока по
чл.367, ал.1 и чл.373, ал.1 от ГПК оспорва предявените искове и моли да
бъдат отхвърлени.Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение,
възникнало от договор по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите за л.а.“Сеат Толедо“, рег.№СС 3219 АМ
към настъпването на описаното в исковата молба ПТП, както и
обстоятелството, че е получил на 14.01.2020г. отправената от ищеца писмена
извънсъдебна застрахователна претенция.Оспорва твърдения в исковата
молба механизъм на ПТП, както и, че Д.Д. е допуснала нарушение на
правилата за движение.Твърди, че ищецът се е движил с превишена скорост и
4
не е спазил пътната маркировка.Ако и да се установи, че Д.Д. е отнела
предимството му, то същият е имал възможността да спре или да отклони
автомобила и да избегне сблъсъка, но реакцията му е била закъсняла, а от
неправилното боравене с органите на управление на превозното средство се е
получил вторият удар.Ако и да се установи, че Д.Д. е причинила ПТП, то се
касае за случайно деяние, т.к. няма противоправно поведение от нейна
страна.С оглед горното твърди, че е налице съпричиняване от страна на
пострадалия, който е допринесъл за настъпване на вредите, като е допринесъл
и с това, че е пътувал без поставен предпазен колан, евентуално с неправилно
поставен колан.Оспорва да са получени твърдените от ищеца, че са получени
телесни увреждания. Твърди, че действително получените наранявания са
били леки и е последвало пълно възстановяване.Оспорва твърденията за
получена психическа травма в резултат от ПТП.
Първоинстанционното решение е влязло в сила в частите му, с които
исковата претенция е уважена до размера от 6 000лв., ведно със законна лихва
от 14.05.2020г.,както и е отхвърлена за разликата над 12 000лв. до 26 000лв.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Предявени са искове с пр.осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
С наказателно постановление №19-1099-000935/22.01.2020г., издадено от
ОД на МВР Силистра, сектор Пътна полиция, влязло в сила на 25.02.2020г. на
Д.В.Д. са наложени по реда на ЗДвП пет наказания глоба/за нарушение на
чл.6, т.1, чл.147, ал.1, чл.100, ал.1, т.3, чл.100, ал.1, т.1 и чл.190, ал.3 от ЗДвП/,
за това, че на 24.12.2019г. в гр.Силистра, на ул.“Васил Левски“, като водач на
л.а.“Сеат Толедо“, рег.№СС 3219 АМ на кръстовището с ул.“Патриарх
Евтимий“ при наличие на пътен знак Б 2 не пропуснала движещия се по
ул.“Васил Левски“ л.а.“Мерцедес Ц220“, рег.№СС 0690 СК, в резултат на
което реализирала ПТП с материални щети, не представя ППС на технически
преглед, не носи задължителна застраховка ГО, не носи контролния талон от
свидетелството за управление и управлява МПС след наложено наказание
глоба, незаплатено в срока за доброволно изпълнение.
От заключението на КСМАвТЕ от 12.05.2021г., кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено, и неоспорено от страните, и обясненията на
5
в.л. в о.с.з. на 19.05.2021г., се установява, че на 24.12.2019г., около 18, 30ч., в
гр.Силистра между л.а.“Сеат Толедо“, рег.№СС 3219 АМ, управляван от
Д.В.Д., и л.а.“Мерцедес Ц220“, рег.№СС 0690 СК, управляван от ИЛ. Н. К., е
настъпило ПТП със следния механизъм - л.а.“Мерцедес Ц220“, рег.№СС 0690
СК се е движил по ул.“Васил Левски“, посока запад-изток, със скорост 36
км/ч.Л.а. “Сеат Толедо“, рег.№СС 3219 АМ се е движил по ул.“Патриарх
Евтимий“, посока север-юг със скорост около 31-32 км/ч. Пътните платна на
двете улици са двупосочни, без наличие на хоризонтална
маркировка.Движението е извършвано нощно време, на фарове, при мокра
асфалтова настилка.Двете улици се пресичат като на кръстовището им за
движещите се по ул.“Патриарх Евтимий“ има и в двете посоки стандартни,
ясно видими пътни знаци „Б 2-„Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство““.При навлизането си в кръстовището водачът на л.а. “Сеат
Толедо“ не е спрял, нито е намалил скоростта си, съответно е предприел
преминаване през кръстовището без да извърши горните действия, като така
не се е съобразил с наличието на пътния знак „Б 2“.Водачът на л.а.“Мерцедес
Ц220“ се е движил в дясната лента, близо до мислената осева линия на
ул.“Васил Левски“.При наближаване на кръстовището водачът е знаел, че се
движи по път с предимство и е продължил своето движение напред.Поради
така движещите се по своите направления два автомобила е настъпил удар
между тях на около 4, 5 м. от северния ръб на ул.“Васил Левски“ и на около 3,
6-4 м. от западния ръб на ул.“Патриарх Евтимий“.При настъпване на удара
водачът на л.а.“Мерцедес Ц220“ не е имал техническа възможност да реагира
преди достигане мястото на удара /опасността е възникнала на 5-5, 8м. преди
удара/.Същият е задействал спирачната система след удара, но поради
малкото разстояние от дължината на опасната зона на спиране, и т.к. е бил
изтласкан надясно след 13-14м. се е ударил в задната част на паркиран върху
десния тротоар друг автомобил, ориентиран косо надясно спрямо
първоначалната си посока на движение.Няма закъсняла реакция от негова
страна или неправилно боравене с органите на управление на
автомобила.Ударът е бил предотвратим, само ако водачът на л.а. “Сеат
Толедо“ беше изпълнил задължението си да спре преди преминаване през
кръстовището, да се огледа и след като няма преминаващи превозни средства
да предприема преминаване през кръстовището.Водачът на л.а.“Мерцедес
Ц220“ е бил с поставен предпазен колан.
6
Предвид гореустановеното, съдът приема, че при навлизането си в
кръстовището, заключено между ул.“Васил Левски“ и ул.“Патриарх
Евтимий“, гр. Силистра, водачът на л.а.“Сеат Толедо“, рег.№СС 3219 АМ
Д.Д. не е съобразила поведението си с императивните разпоредби на чл.6, т.1
от ЗДвП, вр. чл.45, ал.2 от ППЗДвП, и чл.50, ал.1 от ЗДвП, т.к. на кръстовище,
на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачът
на пътно превозно средство от друг път, с поставен пътен знак „Б 2“ е бил
длъжен да спре и да пропусне пътното превозно средство, което се е движило
по пътя с предимство. Деянието на водача е противоправно деяние, като на
осн.чл.45 от ЗЗД в гражданското производство неговата вина се
предполага.Установената форма на вина е непредпазливост, т.к. водачът е
могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на последиците, навлизайки
без да спре и намали в кръстовище с път с предимство.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените писмени
доказателства, че към 24.12.2019г. за л.а.“Сеат Толедо“, рег.№СС 3219 АМ е
имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗД
“Евроинс“АД с полица №BG/07/11900142068, валидна от 03.01.2019г. до
02.01.2020г.
На осн. чл.432, ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахователят
е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл.380
от КЗ. Ищецът е отправил писмено към ответното дружество своята
застрахователна претенция /за заплащане обезщетение за претърпени
неимуществени вреди/, получена с вх.№302/14.01.2020г.Страните не спорят,
че обезщетение от дружеството не е било изплащано.
Съгласно разпоредбите на чл.429 от КЗ с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, като застрахователят заплаща обезщетение,
включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен
резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава/при определени
условия/, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице.Обект на застраховане по задължителната застраховка
7
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, съгласно чл.493 от КЗ, е
гражданската отговорност на застрахованите лица за причинените от тях на
трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в
движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или
престой, вкл. неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт.
Съгласно заключението на цитираната КСМАвТЕ от 12.05.2021г.,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните, и обясненията на в.л. в о.с.з. на 19.05.2021г., както и съгласно
представената по делото медицинска документация, включително
амбулаторен лист от 27.12.2019г., компютърна томография от 27.12.2019г.,
история на заболяването за престоя на ищеца в „МБАЛ-Силистра“АД,
постъпил на 30.12.2019г. в 17, 50ч., изписан на 02.01.2020г. в 9, 10ч., епикриза
от 02.01.2020г., издадена от „МБАЛ-Силистра“АД, и съдебно-медицинско
удостоверение за освидетелстване от 06.01.2020г., на 24.12.2019г. в резултат
от ПТП като водач в л.а.“Мерцедес Ц220“, рег.№СС 0690 СК, И.К. е получил
следните травматични увреждания: контузия на главата, сътресение на
мозъка, ръзкъсно-контузна рана на лявата вежда, контузия на врата. При
първичен преглед на 27.12.2019г. се е оплаквал от главоболие и шум в
ушите.Поставената основната диагноза е мозъчно сътресение, без открита
вътречерепна травма, предписано е медикаментозно лечение. На 30.12.2019г.
след преглед в СПО е насочен към хирургично отделение.Приет е в същото с
клинични и амнестични данни за лека черепно-мозъчна травма. Извършени са
образни изследвания.Проведено е стационарно, консервативно,
медикаментозно лечение, от което пострадалият се е повлиял добре и е
изписан на 02.01.2020г. с овладяна неврологична симптоматика, без
субективни оплаквания.След консултативен преглед с невролог на
31.12.2019г. е установен нормален неврологичен статус, след консулт с
специалист УНГ, предвид оплаквания от болка в лявото ухо, отоскопично не
са установени отклонения/няма разкъсване на тъпанчевата мембрана, няма
намален слух/.При освидетелстване на 06.01.2020г. е съобщил за болки и шум
в ухото, за което провежда лечение и за болки в областта на врата по задно-
страничните му повърхности/болката във врата е вероятно от настъпилото
усукване при удара на главата/.Над вътрешната половина на лявата вежда на
8
06.01.2020г. е установен розово-кафеникав ръбец от разраснала груба
гранулационна тъкан в мястото на разкъсно-контузна рана с дължина около 0,
6 см./в стадии на възстановяване/.Поради липсата на мозъчно увреждане/вкл.
видно от разчитането на компютърната томография/ или счупване на кости,
периодът на болки и страдания е около 10-20 дни.Понастоящем ищецът е в
добро състояние, няма данни за възникнали усложнения или невъзстановени
увреждания, прогнозата е добра, без вероятност за късни
усложнения.Оплакванията, които е имал - световъртеж, гадене, повръщане, са
резултат от мозъчното сътресение, но поради липсата на установени при
скенера органично мозъчно увреждане, контузия на мозъка, кръвоизлив, или
някакво по-сериозно травматично увреждане в дълбочина, ангажиращо
мускули, кости, гръбначен мозък, подобни оплаквания следва да отшумят за
кратък период от време/не повече от 20 дни/.
Съгласно показанията на св.Н.К. /баща на ищеца, ценени при условията на
чл.172 от ГПК/, на 24.12.2019г. синът му претърпял ПТП.Обадил му се от РУ
на МВР, видял го 2 часа след инцидента.Бил в критично състояние, облепен с
лепенки и марли по лицевата част/лявата част на веждата/ и по горната част на
главата, бил в окаян вид, неадекватен.Прибрали се в къщи.Имал 3-4 дни
гадене и повръщане, по няколко пъти на ден.Когато го изписали от
болницата, стресът му видимо продължавал, имал болки във врата и в лявото
ухо, казвал, че се появява шум и не чува добре.Приемал около 3 месеца
болкоуспокояващи. Емоционално се чувствал зле, затворил се в себе си,
спрял социалните си контакти, година след инцидента не шофирал.Болките в
слепоочието, насълзяването на очите, отпадналостта и умората повлияли зле
на учебния му процес като студент.И сега при разговор не е концентриран, не
мисли върху това, което му се говори, оплаква се от шум в лявата част на
главата.
Предвид цитираните заключение и свидетелски показания съдът приема,
че търпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се във физически
болки и психични страдания, установени с тези доказателства, са в пряка
причинно -следствена връзка с осъщественото от застрахованото по см. на
чл.477, ал.2 от КЗ лице виновно противоправно деяние, за които вреди има
право на обезщетение.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
9
определя от съда по справедливост.Понятието "справедливост" по смисъла на
чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне на размера на обезщетението - ППВС
№4/23.12.1968г.При определяне на справедливото обезщетение за
неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен
случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с
характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на
което е и минималната застрахователна сума по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите за неимуществени и
имуществени вреди в следствие увреждане или смърт.Като паричен
еквивалент на претърпените болки и страдания справедливите обезщетения
за неимуществени вреди изискват съобразяване на конкретните икономически
условия, чийто обективен белег са и посочените лимити, макар да нямат
самостоятелно значение по отношение на критерия за справедливост.От своя
страна икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие се влияят от множество фактори, като минимална
работна заплата/към момента на деликта 560лв./, инфлационни процеси/3, 1%
за 2019г./, нарастване на цените и др.
На първо място съдът съобразява броя и вида на травматичните
увреждания. В настоящия случай те се изразяват в контузия на главата,
сътресение на мозъка, ръзкъсно-контузна рана на лявата вежда, контузия на
врата.Основната поставена диагноза е мозъчното сътресение, което е довело
до типичните за това състояние главоболие, шум в ушите, световъртеж,
гадене и повръщане.Тези оплаквания са продължавали няколко дни, вкл. и
поради тях е извършен на 30.12.2019г. прием в болнично заведение, основно,
за да бъдат извършени необходимите образни изследвания.Така проведените
изследвания и консулт с невролог обаче не са установили никакви органични
увреждания на мозъка, вътремозъчни и вътречерепни кръвоизливи, или
контузии, ангажиращи кости/фрактури/ или гръбначен мозък.При
изследванията на лявото ухо, поради оплаквания за болка, също не са
установени отклонения, вкл. няма разкъсване на тъпанчевата мембрана, нито
намаление на слуха.Изписан е на 02.01.2020г. след проведено стационарно,
10
консервативно, медикаментозно лечение, от което се е повлиял добре, с
овладяна неврологична симптоматика, без субективни оплаквания.Болката по
задната повърхност на врата е следствие от страничния удар в главата, но без
външни видими следи.Разкъсно-контузната рана на лявата вежда е с размер 0,
6 см. и е зараствала нормално към прегледа на 06.01.2020г.При
освидетелстването е посочено, че е налице временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.Страданията, получени от сътресението на
мозъка, което е вид лека черепно-мозъчна травма, стандартно отшумяват за
около месец.Свидетелят описва периода, в който те са били най-
интензивни/около седмица/, вкл. до приема в болничното заведение, след
изписването от което не се съобщава за световъртеж, гадене и
повръщане.Останали са главоболието, за което са приемани аналгетици в
период от около 3 месеца, съгласно цитираните показания, но кредитирани
при условията на чл.172 от ГПК, т.к. не се подкрепят от други събрани
доказателства/има представена една рецептурна бланка от 27.12.2020г. и един
фискален бон за закупени на същата дата така предписаните лекарства, едно
от които аналгетик/, шумът в ушите, които също са отшумели с
времето.Понастоящем ищецът е в добро състояние, няма данни за възникнали
от уврежданията усложнения или невъзстановени увреждания или вероятност
за късни усложнения.Съобразява се възрастта на пострадалия - на 20 години
при настъпване на ПТП, без данни за влошено здравословно състояние,
студент.Съобразява се начинът, по който събитието, с произтеклите
физически травми, се е отразило на психичното му състояние-затворил се в
себе си, спрял социални контакти в началото, отказвал да управлява
автомобил за около една година, поради главоболието изпитвал затруднения
при вземане на изпитите си от сесията на първия семестър.
Съобразявайки всички горепосочени обстоятелства, както и обществено-
икономическите условия в страната и лимита на застрахователно
обезщетение към датата на ПТП, съдът приема, че обезщетение в размер на 6
000 лв. представлява справедлив еквивалент на претърпените от въззиваемия
неимуществени вреди.
Направено е от въззивното дружество в срок възражение за
съпричиняване с твърдения, че ищецът се е движил с превишена скорост, не е
спазил пътната маркировка, имал е възможността да спре или да отклони
автомобила и да избегне сблъсъка, но реакцията му е била закъсняла и
11
неправилно е боравил с органите на управление на превозното средство, както
и, че е бил без поставен обезопасителен колан при настъпване на
ПТП.Горните твърдения изцяло се опровергават от заключението на
цитираната експертиза.
Предвид несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението на СОС в обжалваните му части следва
да бъде отменено и вместо него поставено друго, с което се отхвърли искът в
частта му за разликата над 6 000лв. до 12 000лв.
По частната жалба.
С решението си първоинстанционният съд е присъдил разноски при
условията на чл.38, ал.2 от ЗА, а именно адв.възнаграждение на адв.В.О. в
размер на 604, 62лв./минималният предвиден в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/04г. на ВАдвС, съобразно основателната част от иска, без включен ДДС/
въз основа на представения договор за правна защита и съдействие от
16.10.2020г., сключен между ИЛ. Н. К. и адв.В.О., съгласно който
процесуалният представител осъществява безплатна адвокатска помощ на
осн. чл.38, ал.1, т.3 от ЗА.Представен е и списък на разноските, в който се
претендира присъждане на възнаграждение при условията на чл.38 от ЗА,
ведно с ДДС. Представено е удостоверение за регистрация на адв.О. по
ЗДДС.В о.с.з. процесуалният представител на насрещната страна е възразил
против присъждане на разноски при условията на чл.38 от ЗА, защото адв.О.
не е роднина на ищеца.
В срока по чл.248, ал.1 от ГПК е депозирана молба от адв.В.О. като
процесуален представител на ищеца с искане за изменение на решението в
частта за разноските, чрез присъждане и на ДДС върху така определеното
възнаграждение, т.к. е регистриран по ЗДДС, т.е. още на сумата от 120, 92лв.
В срока по чл.248, ал.1 от ГПК е депозирана молба от ЗД „Евроинс“АД
/списъкът по чл.80 от ГПК на дружеството е обективиран в протокола от о.с.з.
на 19.05.2021г. с точното посочване от процесуалния му представител на
сумите, които се претендират като разноски/ с искане за изменение на
решението в частта за разноските, с която ответникът е осъден да заплати
сумата от 604, 62лв.Твърди се в молбата, че неправилно са присъдени
посочените разноски, защото адв.О. не е нито роднина, нито близък на ищеца,
предвид което се претендира да се измени решението в частта за разноските,
12
като се отхвърли изцяло искането за присъждане на разноски за безплатно
оказана адвокатска помощ.
С обжалваното определение молбата на ищцовата страна е намерена за
основателна, предвид което решението в частта за разноските е изменено чрез
присъждане на сумата от 604, 62лв. без ДДС, или 725, 54лв. с ДДС.Молбата
на ответника е намерена за неоснователна.
Видно от сключения договор от 16.10.2020г. е, че между ищеца и неговия
процесуален представител е уговорено той да осъществява безплатна
адвокатска помощ на И.К. по т.д.№40/20г. по описа на СОС до окончателното
му приключване пред всички инстанции на осн. чл.38, ал.1, т.3 от ЗА/така е
осъществявано представителството и пред въззивната инстанция/.В трайната
практика на ВКС се приема, че основанията, при които адвокатът може да
оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, са предвидени в чл.38, ал.1
от ЗА, а именно на: 1/ лица, които имат право на издръжка; 2/ материално
затруднени лица; 3/ роднини, близки или на друг юрист, като в посочената
разпоредба не е предвидено изискване клиентът да доказва наличието на
някое от посочените основания при сключване на договора за правна
помощ.Преценката, дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е
материално затруднено или не, съответно роднина, близък и колко близък, се
извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и
клиента.Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на
адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на
чл.38, ал.1 и ал.2 от ЗА - адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на
някое от основанията по чл.38, ал.1, т.1-3 от ЗА; в съответното производство
насрещната страна да е задължена за разноски, т. е. да е постановено
позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38,
ал.2 от ЗА, вр. чл.78 от ГПК/.При осъществяване на посочените предпоставки
и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение,
съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия
безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в
Наредба №1/04г. на ВАдвС, като осъди другата страна да го заплати.При
негативно решение за страната, представлявана от съответния адвокат,
адвокатът няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради което
преценката дали да окаже безплатната правна помощ е негова.С оглед
горното и при така постигнатата между страните по договора от 16.10.2020г.
13
уговореност, и своевременно направеното искане за присъждане на разноски,
съдът приема, че възнаграждение се дължи на адв.В.О. съразмерно на
основателната част от иска.Това възнаграждение се дължи и ведно с ДДС на
осн. §2а от ДР на цитираната наредба и предвид регистрацията на адв.В.О. по
ЗДДС.
По изложените съображения съдът приема, че обжалваното определение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Страните претендират разноски.Предвид основателността на въззивната
жалба следва да се присъдят сторените по нея разноски от
въззивника.Дружеството претендира държавна такса за въззивно обжалване в
размер на 120лв. и юрисконсултско възнаграждение.Съдът на осн. чл.78, ал.8,
вр. чл.25, ал.1 от НЗПП определя същото в размер на 130лв., или общо
дължима е сумата от 250лв. на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №260197/10.08.2021г., постановено по т.д.
№40/20г. по описа на СОС.
ОТМЕНЯ решение №260051/17.06.2021г., постановено по т.д.№40/20г. по
описа на СОС, в частите му, с които: 1/ „Застрахователно дружество
Евроинс“АД е осъдено, в качеството му на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност" относно лек автомобил марка „Сеат", модел
„Толедо" с рег.№СС 3219 АМ, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на ИЛ. Н.
К. сумата, представляваща разликата над 6 000лв. до 12 000лв.,
представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди -
претърпените от него болки, страдания и стрес от ПТП от 24.12.2019г., ведно
със законната лихва върху тази сума/разликата над 6 000лв. до 12 000лв./ от
15.04.2020г. до окончателното й изплащане; 2/ „Застрахователно дружество
Евроинс“АД е осъдено да заплати на процесуалния представител на ищеца
адв. В.В. О. сумата, представляваща разликата над 302,31лв. без ДДС или
362,77лв. с ДДС до 604,62лв. без ДДС или 725,54лв. с ДДС-адвокатски
хонорар, съобразно уважената част от исковите претенции; 3/
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД е осъдено да заплати в приход на
държавния бюджет, по сметката на ОС-Силистра сумата, представляваща
14
разликата над 332, 59лв. до 665,19лв.-държавна такса и разноски съобразно
уважената част от исковите претенции, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ИЛ. Н. К., ЕГН **********, против
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, искове в частите
им за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата, представляваща
разликата над 6 000лв. до 12 000лв., представляваща обезщетение за
причинени на ищеца неимуществени вреди - претърпените от него болки,
страдания и стрес от ПТП, реализирано от 24.12.2019г., по вина на водача на
л.а.“Сеат“, модел „Толедо“, с рег.№СС 3219 АМ, чиято отговорност към
момента на инцидента е била застрахована при ответника по застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в Полица
№BG/07/11900142068, ведно със законната лихва върху тази сума/разликата
над 6 000лв. до 12 000лв./, считано от 15.04.2020г. до окончателното й
изплащане, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ИЛ. Н. К., ЕГН **********, да заплати на „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, сумата от 250лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78,
ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15