Р Е
Ш Е Н
И Е
01.07.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Номер 135 2 0 2 0 година град Кюстендил
Кюстендилски
административен съд,
на десети юни 2 0 2 0 година
в пубчно съдебно заседание в следния състав:
Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Членове: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА АСЯ СТОИМЕНОВА
Секретар: Светла Кърлова и с участието на
Прокурора: Йордан Г.
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
К.А.Н. Д. № 92 по описа на КнАдмС за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Адвокат В.С. ***, в качеството си на процесуален представител на К.Е.К. ***, обжалва Решение № 43/29.01.2020 г. на ДРС по Н.А.Х.Д. № 823/2019 г. по описа на същия съд за 2019 г., с което е потвърдено НП № 6177/14.06.2019 г., издадено от началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, за наложено административно наказание “глоба” на К.Е.К. в размер на 2 000 лв. на основание чл. 53 ал. 2 от Закона за пътищата, за нарушение по чл. 26 ал. 2 т. 1 б. “а” от ЗП, във връзка с чл. 37 ал. 1 т. 3 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Твърдят се касационни основания, съгласно които решението на ДРС е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – измерването е извършено с техническо неизправно средство, АНО неправилно е приложил материалния закон и счита, че е налице неправилна правна квалификация на нарушението, а водачът не е субект на отговорността, произтичаща от чл. 53 ал. 1 от закона. Моли се решението да бъде отменено, съответно да се отмени като незаконосъобразно процесното НП.
Ответникът по касационната жалба е редовно призован, не изпраща представител.
Заключението на прокурора е, че решението на ДРС е правилно и законосъобразно.
Административният съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема, че жалбата е процесуално допустима.
Предмет на касационна проверка е Решение № 43/29.01.2020 г. на ДРС по Н.А.Х.Д. № 823/2019 г. по описа на същия съд за 2019 г., с което е потвърдено НП № 6177/14.06.2019 г., издадено от началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, за наложено административно наказание “глоба” на К.Е.К. в размер на 2 000 лв. на основание чл. 53 ал. 2 от Закона за пътищата, за нарушение по чл. 26 ал. 2 т. 1 б. “а” от ЗП, във връзка с чл. 37 ал. 1 т. 3 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Потвърденото от ДРС наказателно постановление е заключителен акт в административно - наказателно производство, образувано с АУАН № 0006967/17.05.2019 г. срещу К.Е. Несторов, за това че на 17.05.2019 г. в 10:30 ч., на път І – 1, км. 343+200, на 200 м. след възел Смочево, в посока Благоевград - Дупница, управлява и осъществява движение на пътно превозно средство с 4 оси – МПС с две управляеми оси, марка “Мерцедес”, модел “Актрос 4140”, с рег. № КН 9613 АТ. В процес на проверката е направено измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС, както следва: измерено разстояние между осите 1.36 м., сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 21.925 т., при максимално допустимо натоварване 18 т., съгласно чл. 7 ал. 1 т. 5 б. „в“ от Наредбата. Съгласно чл. 3 т. 2 на Наредбата, при надвишаването на нормите по чл. 7, ППС е тежко. ППС превозва пясък.
Измерването е извършено с техническо средство ел. везна DFW – KR ) 118873 и ролетка 1305/18 – 5м.
Измерените параметри на гореспоменатото ППС показват, че ППС е извънгабаритно по симсъла на § 1 т. 1 от ДР на Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, във вр. с чл. 3 от Наредбата. Съгласно чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а“ от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение за дейност от специалното ползване на пътищата на АПИ. Водачът не е представил такова валидно разрешение на длъжностното лице на АПИ.
Нарушението е установено в хода на извършена проверка, като АУАН е съставен на 17.05.2019 г. Актосъставителят е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а“ от Закона за пътищата, във вр. с чл. 37 ал. 1 т. 3 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ. Актът е връчен на същата дата, като нарушителят е направил възражения по същия, цитирам: „Не съм съгласен с написаното, защото сме дали заявление за претоварка, но във нея не е отбелязано т.2 за реципрочно натоварване на осите“. Въз основа на АУАН е издадено НП № 6177/14.06.2019 г., в което е възприета фактическата обстановка от акта и на нарушителя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 лв., като е направено отбелязване, че нарушението е за втори път /НП № 5282/01.08.2018 г., влязло в сила на 14.08.2018 г./.
Първоинстанционният съд е приел, че в процедурата по установяване на административното нарушение и налагане на наказанието не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, НП е издадено от компетентен орган, намира, че възраженията са неоснователни, спазен е материални закон и е потвърдил наложеното административно наказание от 2000 лв., като е взел в предвид изискванията на чл. 27 от ЗАНН.
Извършвайки касационна проверка на решението на районния съд, настоящият състав на съда счита, че са налице касационни основания за отмяна на същото.
Административнонаказателната отговорност на К.К., в качеството му на водач на извънгабаритен състав от ППС /това обстоятелство не е спорно по делото/, е ангажирана на основание чл. 53 ал. 1 т. 2 във вр. чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а“ и във вр. чл. 53 ал.2 от ЗП, съгласно която норма при повторно нарушение се наказват с глоба от 2000 до 7000 лева, ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26 ал. 1 т. 1, букви „в” и „г”, т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъде извършено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Видно от съдържанието на процесното НП, като нарушена материалноправна разпоредба е посочена нормата на чл. 26 ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП, регламентираща забрана за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без надлежно разрешение. Съгласно ал. 3 на чл. 26 от ЗП разрешенията се издават от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията – за републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини – за общинските пътища. Кои пътни превозни средства са извънгабаритни, респ. тежки е определено с нормите съответно на чл. 2 и чл. 3 във вр. с § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11/03.07.2001 г., като допустимите норми за размери, маса и натоварване на ос на ППС, при превишаването на които пътното превозно средство се квалифицира като извънгабаритно и/или тежко, са регламентирани в раздел II, чл. 5 – 7 от Наредба № 11/03.07.2001 г. В случая от фактическа страна извършването на вмененото на К. нарушение се основава на това, че е управлявал и осъществявал движение на състав от ППС с четири оси, като при направеното измерване е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11/03.07.2001 г., тъй като при измерването товарния автомобил имал натоварване на двойната задвижваща ос на МПС от 21.925 т., при максимално допустимо натоварване от 18 т., съгласно чл. 7 ал. 1 т. 5 б. „в” от Наредба № 11/03.07.2001 г. Прието е, че К. е осъществил движение на извънгабаритен състав от ППС по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на Наредба №11/03.07.2001 г. без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси), издадено по реда на раздел IV „Ред за издаване на разрешителни” от Наредба №11/03.07.2001 г.
В настоящия случай се касае за извънгабаритен състав от ППС, който попада сред изключенията на чл. 14 ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г., поради което и издаването на нарочно разрешително, в каквато насока е формулирано административното обвинение, не се изисква. Разрешителният режим за движение на извънгабаритни ППС е уреден в чл. 8 от Наредба № 11/03.07.2001 г., като съгласно ал. 1 от тази норма движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата. Според ал. 2 на чл. 8 от посочената наредба извънгабаритните превозни средства могат да се движат с разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи. Съгласно ал. 4 на цитираната норма разрешителното по ал. 2 се издава след заплащане на пътни такси при условията и реда на чл. 18 ал. 3 от ЗП. В ал. 5 на чл. 8 от Наредба № 11/03.07.2001 г. е уредено изключение от изискването за издаване на разрешение по отношение на извънгабаритните и/или тежки пътни превозни средства в хипотезите по чл. 14 ал. 3 от същата наредба, по отношение на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса за превишаване на максимално допустимите норми по раздел ІІ, а именно – онези извънгабаритни и/или тежки ППС, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30% допустимите максимални натоварвания на ос по раздел ІІ, както и тези с габаритни размери: широчина – до 3,30 m, височина – до 4.30 m и дължина – до 22 m. В случая управляваният от К. състав от ППС е с обща маса до 45 тона, поради което и на основание чл. 14 ал. 3 от Наредба №11/03.07.2001 г. необходимото и достатъчно условие за неговото движение е било заплащането на определена такса. В тази хипотеза разрешаване движението на състава от ППС в рамките на специалното ползване на пътищата следва от закона при наличие на предвидените в него предпоставки – изпълнение на задължението за заплащане на съответната пътна такса. Или, същото не се разрешава чрез издаване на съответно разрешително от администрацията, управляваща пътя.
При изложените обстоятелства и при действие на анализираната правна уредба следва, че не са осъществени елементите от състава на релевираното нарушение по чл. 53 ал. 1 т. 2 от ЗП, а именно – движение на извънгабаритни и тежки превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Движението на процесния състав от ППС с посочените характеристики е разрешено по силата на закона при изпълнение на условието за заплащане на пътна такса и за него не се изисква издаване на разрешително. Съответно това движение, макар и при незаплатена пътна такса или заплатена такава, но не за действителната тежест, а за по-малка, не може да осъществи състава на нарушението по чл. 53 ал. 1 т. 2 от ЗП, чийто елемент от обективна страна е именно липсата на разрешително, издадено от собственика на пътя или администрацията, която го управлява. Съдът намира за необходимо да отбележи, че в обстоятелствената част на наказателното постановление на няколко места е посочено, че движението на извънгабаритни и/или тежки ППС се осъществява само „с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси)”, което внася неяснота относно това дали за движението на процесния състав от ППС е било необходимо издаването на разрешително, изискващо се от чл. 26 от ЗП, или само заплащането на такса.
Констатираното от настоящата инстанция неясно обвинение се явява процесуално нарушение, засягащо правото на защита на нарушителя и води до извод за незаконосъобразност на процесното НП.
Следва решението на въззивния съд да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.
Воден от горното и на основание чл. 222 ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 43/29.01.2020 г. на ДРС по Н.А.Х.Д. № 823/2019 г. по описа на същия съд за 2019 г., с което е потвърдено НП № 6177/14.06.2019 г., издадено от началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, за наложено административно наказание “глоба” на К.Е.К. в размер на 2 000 лв. на основание чл. 53 ал. 2 от Закона за пътищата, за нарушение по чл. 26 ал. 2 т. 1 б. “а” от ЗП, във връзка с чл. 37 ал. 1 т. 3 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
ОТМЕНЯ НП № 6177/14.06.2019 г., издадено от началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, за наложено административно наказание “глоба” на К.Е.К. в размер на 2 000 лв. на основание чл. 53 ал. 2 от Закона за пътищата, за нарушение по чл. 26 ал. 2 т. 1 б. “а” от ЗП, във връзка с чл. 37 ал. 1 т. 3 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: