Решение по дело №1256/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

 

РЕШЕНИЕ

 

№                                                     15.04.2022 г.                           гр. С.З.

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД         ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На  08.03.                                                                                      2022 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х. СИМИТЧИЕВ

                                                             

И секретар Антонина Николова, като разгледа докладваното от съдията

СИМИТЧИЕВ т.д. № 1256 по описа за 2020 година, за да се произнесе,

съобрази:

 

Производството е по реда на чл.365 и сл. ГПК.

Образувано по искова молба от „М.“ ЕАД, град Р., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: област С.З., община Р., град Р., ул. ***, срещу „З.“АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: област С. (столица), община С., град С. ***.

В исковата молба се твърди, че между страните има сключен договор МТ-468 от 06.11.2014г., с предмет „ Застраховане на имуществото на „М.“ ЕАД чрез сключване на имуществена застраховка“ - реф. № 074/2013 г. - ЗОП, обособена позиция №1- Застраховане на имуществото на клон рудник „Т. 1“.

Посочва се, че на 22.10.2017г., в участък „ РТНК-2“ на рудник „ Т. 1“, с. Т. възникнала авария. Със заповед № ЗБУТ-05-40 от 24.10.2017г., във връзка с възникнала авария, била назначена комисия, която да извършила разследване на обстоятелствата, причинили аварията. След извършена цялостна проверка на събитията, бил съставен протокол от разследване на авария - скъсано лентово платно по средата на ГТЛ 1221 у-к „ РТНК-2“ на 22.10.2017г., рудник „ Т. Г‘, с който е установено следното:

На 22.10.2017г., в забоя на багер SRs 2000, №142 са налични големи количества броеницоподобни твърди включения/волуни/ с различни по големина габарити, при което се самооткача от ляво носеща ролкова станция на секция №175. При попадане на същата върху долния клон на лентовия транспортьор, куката за окачване започва да се трие в средата на неработния протектор. При преминаване на възстановяван с лепенка проходен отвор между 8-ма и 9-та вулканизация на гумено-транспортната лента (ГТЛ), лепенката се запрята и пада. Вследствие на освобождаване на дефекта, куката се закачва и започва да разцепва лентовото платно, като от триенето се повишава температурата на метала и започва отделяне на черен дим.

Разцепеното по средата лентово платно тип В1800 ЕР2500 е с линейна дължина 647м. Отчетната стойност на актива (ГТЛ) е в размер на 1 562 434,93лв.

Изготвена била справка за вложените разходи по стопански начин за възстановяване на скъсани и наранени 647м. гумено-транспортна лента тип В1800, ЕР25000 на ГТЛ 1221 в участък „ РТНК-2“ на рудник „ Т. 1“, с. Т.. Твърди се, че всички разходи за възстановяване на имуществото по стопански начин са в размер на 309 530,14лв.

Ответникът „З.“ АД, бил уведомен в срок за настъпилото застрахователно събитие. Изпратени били всички необходими и изискани от застрахователното дружество документи.

Въпреки това, от страна на „З.“ АД бил постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.

Посочва се, че мотивите на Застрахователя да откаже изплащане на обезщетение са: съгласно сключеният между страните договор за застраховка, застрахователят покрива вреди на застрахованото имущество на „ М. „ ЕАД, при настъпване на застрахователни рискове, посочени в т.3,б. „А“ и б. “Б“ от договора. Настъпилото събитие не попада в обхвата на нито един от покритите рискове.

Ищецът счита, че така постановения отказ е абсолютно необоснован и не намира опора в договореностите между страните, като излага следните аргументи:

Съгласно подписания договор за застраховка, предмет на застраховането са изброените по-долу застрахователни рискове:

А/ Основни рискове:

1.                  пожар, включително последиците от гасенето на пожара;

2.                  експлозия и имплозия;

3.                  светкавица, мълния;

4.                  сблъскване или падане на летящо тяло, на части от него или  на товара му.

Основните рискове покриват цялото имущество на “М.” ЕАД.

Б/ Допълнителни рискове:

1.                  буря;

2.                  градушка, пороен дъжд, сняг и наводнение вследствие посочените рискове;

3.                  тежест при естествено натрупване на сняг и лед;

4.                  необходимите разходи, понесени от “М.” ЕАД за отстраняване на развалини и останки, наложително демонтиране и/или поддържане на частта или частите от застрахования обект, увредено или унищожено от основните рискове, посочени в т.2, буква “А” по-горе;

5.                  измокряне вследствие спукване на водопроводни, канализационни и на отоплителни тръби;

6.                  удар от транспортно средство;

7.                  загуби или повреди на застрахования обект по време на транспорт при смяна на посочения в полицата адрес /съгласно Институтска Карго Клауза “А” - 1/1/82/;

8.                  злонамерени действия на трети лица;

9.                  замръзване;

10.              свлачища в открити руднични участъци;

11.              аварийни събития при товарене, разтоварване и манипулиране на товари;

12.              удар и сблъскване на вътрешен транспорт;

13.              дерайлиране;

Посочва се, че дейността на гумено-лентовия транспортьор е основно манипулиране на товари, а именно - транспортиране на въглища от „ М.“ ЕАД до топлоелектрическите централи. За да се счете, че е на лице покрит риск по т. 11 от Допълнителните рискове, описани по договора за застраховка, следва да е налице аварийно събитие при товарене, разтоварване и манипулиране на товари, предвид което, ищецът счита за неправилно становището на застрахователя, че въпросното събитие не е покрит риск от застрахователя.

Предвид гореизложеното, на първо място, се посочва, че в настоящия случай е налице покрит от застраховката риск - настъпила авария вследствие на манипулиране на товари, а именно: скъсана е 647 метра ГТЛ, като скъсването е причинено от: „преминаване на твърдо включение по линейната част на ГТЛ1221, при което се самооткача от ляво носеща ролкова станция на секция №175. При попадане на същата върху долния клон на лентовия транспортьор, куката за окачване започва да трие в средата на неработния протектор. При преминаване на възстановен с лепенка проходен отвор между 8-ма и 9-та вулканизация лепенката се запрята и пада. В следствие на освобождаването на дефекта, куката се закача и започва да разцепва лентовото платно“. Поради изложеното, ищецът счита, че е налице настъпване на застрахователно събитие, поради което, на основание чл. 394 Кодекса на застраховането, застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение съгласно условията на застрахователния договор.

Посочва, че в чл. 408 Кодекса на застраховането изрично са посочени случаите, в които Застрахователят може да откаже изплащане на обезщетение по сключен застрахователен договор и в настоящия случай не е налице нито едно от посочените в закона изключения. Предвид изложеното, ищецът поддържа, че  „ЗД Е.“ АД е било длъжно да изплати търсеното обезщетение. Горното обуславя правния интерес на „М.“ ЕАД да подаде настоящата искова молба и образуваме съдебно производство.

Предвид нормата на чл.7.1 от договора, на основание чл.117, ал.2 от ГПК, страните се споразумели, че при случай на спор между тях, същите подлежат на разглеждане на компетентния съд по местоседалище на „М.“ ЕАД, което обуславя местната подсъдност по образуваното исково производство на Окръжен съд гр. С.З..

На второ място, се посочва, че съгласно договореностите между страните, ответникът следвало да изплати дължимото обезщетение в максимален срок от 10 дни след получаване на необходимите документи. Видно от приложено писмо изх.№ ОФС-17-52 от Рудник „ Т. 1“, необходимите документи били изпратени на 17.01.2018г. Съобразно разпоредбата на чл. 409 от Кодекса на Застраховането, застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405, освен в случаите на чл. 380, ал. 3. Тъй като, в настоящия случай, падежът на задължението е 28.01.2018г., от която дата ответникът изпада в забава, то той дължи обезщетение в размер на законната лихва. За периода от 28.01.2018г. до 19.10.2020г., ответникът „З.“ АД, ГРАД С. дължи на ищцовото дружество обезщетение за забавено плащане в общ размерна 84917.34лв

Предвид изложеното, ищецът иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника „ЗД Е.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: област С., община С., град С. ***,  да заплати на „М.“ ЕАД, гр. Р., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: област С.З., община Р., град Р., ул. ***, сумата в общ размер на 371 608,13лв., в това число:

-                Главница : 309 530,14лв., представляваща застрахователно обезщетение;

-                Лихва : 62077.99 лв., обезщетение за забава, за периода от 28.01.2018г. до 19.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

 

В законния срок, от ответника е подаден отговор на ИМ, с който заявява, че счита предявените искове за допустими. Не се оспорва обстоятелството, че пред „ЗД Е." АД, въз основа на посочените в исковата молба договори, е образувана претенция за изплащане на обезщетение с № 03200309 за настъпило застрахователно събитие от 22.10.2017 г. Не се оспорва и обстоятелството, че увреждания на имуществото са установени в рудник „Т. 1". Оспорват се всички останали обстоятелства и се твърди, че претендираното обезщетение е изцяло недължимо.

На първо място, възразява срещу твърдението, че ищцовото дружество е правоимащо лице да получи обезщетението по сключената застраховка. Посочва се, че съгласно чл. 104.1 от приложените по делото и приложими към договора Общи условия, застрахователното обезщетение се дължи на застрахования, ако той е собственик на застрахованите, съответно на увредени имущества. Това условие съответствало и на общия принцип в правото, че обезщетение за вредите се дължи на лицето, чиято собственост е имуществото и което реално търпи вредите от увреждането му. Предвид това, възразява срещу твърдението, че „М." ЕАД е собственик на увредената гумено-транспортна лента и съответно е правоимащо лице да получи исканото обезщетение.

На второ място, твърди, че искът на „М." ЕАД е неоснователен, тъй като не е налице покритие по застраховката. Счита, че в тази връзка, твърденията на ищцовото дружество, че събитието съставлява аварийно събитие във връзка с манипулиране на товари са неправилни. Твърди, че терминът касае обработването на товарите и не обхваща дефиницията, придадена му от ищцовото дружество, като в случая не е налице и товарене или разтоварване на товарите. Поради това, поддържа твърдението, че настъпилото събитие не попада в обхвата на покритието по полицата, поради което не се дължи обезщетение, доколкото отговорността за обезщетение е ограничена от покритите застрахователни рискове по договора. Посочва се, че клауза в този смисъл се съдържа, освен в самата дефиниция на застрахователно покритие, но и в т. 9.1. от Общите условия на застраховката.

Дори и съдът да приеме, че конкретното събитие попада в обхвата на застрахователното покритие по договора, то счита, че обезщетение не се дължи, тъй като събитието съставлява изключен застрахователен риск. Съгласно чл. 8.6 от Общите условия, застрахователят се освобождава от задължението да изплати застрахователно обезщетение при настъпили вреди, които са пряко или непряко причинени от „нарушени строително- технически норми и изисквания, строителен недостатък, недоброкачествен ремонт или монтаж и/или неотстранени повреди от по-рано настъпили събития".

В тази връзка, моли съдът да вземе предвид, че съгласно протокол за разследване на възникналата авария - скъсано лентово платно по средата на ГТЛ 1221 у-к „РТНК-2" на 22.10.2017 г., рудник „Т. -1", по отношение на причините за настъпване на събитието е посочено, че „причината за аварията е преминаване на твърдо включение по линейната част на ГТЛ 1221, при което се самооткача отляво носеща ролкова станция на секция № 175. При попадане на същата върху долния клон на лентовия транспортьор, куката за окачване започва да трие в средата на неработния протектор. При преминаване на възстановяван с лепенка проходен отвор между 8-ма и 9-та вулканизация лепенката се запрята и пада. Вследствие на освобождаването на дефекта, куката се закача и започва да разцепва лентовото платно, като от триенето се повишава температурата на метала и започва отделянето на черен дим.". Видно от описания механизъм, поради самооткачане на една от куките за окачане, тя започва да се трие в гумената лента. При преминаване през предходно ремонтиран с лепенка участък, лепенката се запрята и куката пропада в освободения процеп в лентата за транспортиране и започва да я разкъсва. Така се уврежда участъкът от 650 метра от гумено-транспортната лента, за чието обезщетение е предявен настоящия иск. Предвид тези констатации, ответникът счита, че увреждането е настъпило поради дефект на лепения с лепенка предходно повреден участък.

Посочва се, че от една страна, самото ищцово дружество, във вътрешния си констативен протокол, е посочило, че е установен дефект на ремонтирания участък. От друга страна, ясно било посочено, че куката е започнала раздирането на лентата именно защото е запретена лепенката от предходно извършван ремонт, а през останалото време от откачането до раздирането, където не е имало ремонтиран участък, не е настъпило увреждане. Предвид това твърди, че увреждането се дължи на недоброкачествено извършен ремонт, на неотстранени предходни повреди. Твърди се, че ако лепенката не е била дефектна, увреждането нямало да настъпи, като този дефект се дължи не само на неправилен ремонт и използван неподходящ метод на вулканизация на скъсания участък от лентата, но и на обстоятелството, че вместо да се подмени предходно увредения участък с ново гумено платно, пробитият участък е бил залепен, макар и вулканизиран, а с оглед големите натоварвания от стоварването върху лентата на изкопани руди, залепването на гумено-транспортната лента е само временно решение, което неизбежно дефектира след определен период от време.

С оглед на горното, твърди че освен под изключението по т. 8.6 от Общите условия, събитието попада и под изключението по т. 9.3 от Общите условия. Съгласно цитираната клауза, застраховката не покрива щети от постепенното увреждане вследствие на обичайната употреба, щети върху машини вследствие на авария по време на тяхната работа, механични смущения, употреба на неподходящи материали, лошо изпълнение и пр.

Предвид всичко гореизложено ответникът твърди, че събитието съставлява изключен застрахователен риск съгласно Общите условия на застрахователния договор.

На следващо място, се твърди, че искът на ищцовото дружество е неоснователен и поради изтекла давност за предявяването му. Съгласно чл. 378, ал. 1 от КЗ, правата и задълженията по договора за застраховка се погасяват с тригодишна давност от датата на настъпване на застрахователното събитие. В конкретния случай, тригодишната давност започнала да тече 22.10.2017 г. и към датата на депозиране на исковата молба в съда, давността е изтекла. Поради това, ответникът прави възражение за изтекла давност на предявения иск.

Възразява срещу твърдението на ищцовото дружество, че „ЗД Е." АД е изпаднало в забава, считано от 28.01.2018 г. Съгласно чл. 80 от Общите условия на договора, щетите се уточнявали чрез оглед и описание от застрахователя и от вещо лице. Оглед на увреденото имущество бил извършен на 26.10.2017 г., а окончателният протокол - съставен на 19.02.2018 г. след окомплектоване и преглед на всички документи, изпратени от „М." ЕАД. Поради изложеното, твърди, че в изпълнение на договореностите от Общите условия от застраховката, „ЗД Е." АД е имало основание да се произнесе едва след изготвянето на окончателния доклад на наетите външни вещи лица, а именно - след 19.02.2018 г.

Моли също така съдът да обърне внимание на обстоятелството, че съгласно изготвения доклад, последно представените документи от страна на „М." ЕАД са постъпили на 02.02.2018 г. (както е посочено на стр. 3 от доклада на външния експерт), а не както е посочено в исковата молба на 17.01.2018 г. Моли да се вземе предвид и обстоятелството, че е без значение кога се твърди, че са изпратени, а релевантна е датата на получаването им до адресата - в случая външните експерти. Ето защо, изрично оспорва твърдението на ищцовото дружество, че на 17.01.2018 г. са изпратили последните изискани и относими към претенцията документи.

Освен това, поддържа, че съгласно чл. 108, ал. 1 от КЗ, сроковете за произнасяне не се отнасяли за произнасянето на претенции по отношение на щети по големи рискове. Твърди, че с оглед дейността на ищцовото дружество, щетата се квалифицира именно като голям риск при прилагането на критериите по § 31, б. „в", б. „аа", „бб" и „вв" от ДР на КЗ. А в случай, че „М." ЕАД оспорват настоящото твърдение на „ЗД Е." АД, моли, на основание чл. 190 от ГПК, съдът да задължи ищцовото дружество да представи официална и одитно заверена справка за балансовото число на дружеството, нетния му оборот и броя на наетите лица за 2017 г. - годината на настъпване на събитието.

Във връзка с изготвения и представен окончателен доклад за оглед и причините за настъпване на увреждането, моли да се има предвид, че експертите не са установили да са налице други причини за настъпване на увреждането, освен посочените такива в протокола от вътрешната проверка на „М." ЕАД. Посочва, че на страница 7 от доклада, подробно е описана причината за настъпване на събитието, а от изследваните обстоятелства и наличните останали доказателства за настъпването на увреждането, не се наблюдават доказателства за друга причина за настъпване на увреждането.

Моли да се вземе предвид и обстоятелството, че към датата на извършване на огледа (4 дни след настъпване на събитието и 2 дни след уведомяването на застрахователя за събитието), увреждането се твърди, че е било отстранено. Т. е. застрахователят дори не е установил чрез оглед действителното настъпване на щетите, а е работил по снимки и обяснения на застрахованото дружество. В тази връзка, оспорва и настъпването на застрахователното събитие в периода на покритие по полицата, като освен от вътрешните документи на ищцовото дружество, няма друг източник, от който да се направи заключение за настъпването на увреждането на датата, на която се твърди, че е настъпило.

Поради неоснователност на главния иск, ответникът оспорва и предявения акцесорните искове за присъждане на лихва за забава и на законна лихва от датата на депозиране на иска пред съда.

Предвид всичко гореизложено твърди, че предявените от ищцовото дружество искове са напълно неоснователни и същите да бъдат отхвърлени изцяло.

В случай, че съдът прецени, че има основание за присъждане на застрахователно обезщетение на ищцовото дружество, моли да вземе предвид следните съображения:

На първо място, оспорва предявените искове по размер. Счита, че искът за присъждане на застрахователно обезщетение в размер на 309 530,14 лева е силно завишен. Посочва, че съгласно чл. 84 от Общите условия на договора, застрахователното обезщетение не може да надвишава действителния размер на имуществото. Цитира съдебна практика, съгласно която, действителната стойност на увреденото имущество съставлява пазарната му стойност към датата на увреждането, а възстановителната - стойността на възстановяване на имуществото от същия вид, ведно с присъщите разходи за ремонт, монтаж, доставки и пр. и без прилагане на обезценка. Същата дефиниция е възприета и от законодателя с приетия от 2016 г. КЗ в чл. 400 от КЗ.

Видно от изложеното, определянето на действителната стойност на имуществото включва прилагането на обезценка на имуществото с оглед пазарната му стойност към датата на увреждането, т. е. с оглед състоянието му и с оглед пазарните условия към датата на увреждането.

Включително от вътрешните документи на ищцовото дружество, към датата на увреждането гумено-транспортната лента била вече увреждана и съответно лепена, което обстоятелство счита, че следва да се вземе предвид при оценката на увреденото имущество и при определянето на пазарната му стойност към датата на увреждането. Също така посочва, че лентата е била експлоатирана към датата на увреждането. Въпреки това, предявената претенция е за подмяна на гумено-транспортната лента с нова, включително за материалите и труда за монтажа й. Застрахователят  твърди, че претендираната сума съставлява възстановителната стойност на имуществото, не неговата действителна стойност, поради което обезщетение в претендирания размер не се дължи съгласно сключения застрахователен договор. Счита, че обезщетение следва да се изчисли по пазарна стойност на имуществото към датата на увреждането му, като се вземе предвид състоянието на гумено-транспортната лента към датата на увреждането и съответно се приложи коефициент на овехтяване на увредената лента. Също така се посочва, че присъщите разходи за монтаж, демонтаж и пр. на лентата не са включени в действителната стойност на имуществото.

Застрахователят счита, че от действителната собственост на имуществото следва да се приспадне стойността на запазените части и цената на реализацията им на вторичния пазар. Подменената част от гумено-транспортната лента останала в собственост на „М." ЕАД. В тази връзка и предвид обстоятелството, че увредената част не е предоставена за оглед на застрахователя, твърди, че е реализирана или е могла да бъде реализирана на вторичен пазар, включително за разтапяне и извличане на вторични суровини. Предвид това, твърди, че стойността от реализиране на имуществото на вторичния пазар следва да се приспадне от действителната стойност на имуществото, а на ищцовото дружество да бъде присъдено обезщетение, съставляващо разликата между действителната стойност на имуществото и стойността на реализацията на запазените части на вторичния пазар.

Ответникът възразявам и срещу размера на лихвата за забава, като твърдя, че същият е завишен.

Предвид горното и в случай, че съдът прецени, че исковете са основателни, моли техния размер да бъде намален до размера на действителната стойност на увреденото имущество, намален със стойността на запазените части.

 

С допълнителната искова молба, ищецът оспорва изцяло твърденията на ответника, изложени в отговора на исковата молба. Счита че същите са неоснователни, не отговарят на обективната действителност и са в противоречие със законовите изисквания и норми. Поддържа изцяло подадената искова молба. Излага следните съображения:

На първо място, счита за изцяло несъстоятелно и невярно е твърдението на ответника, че  М. не е правоимащо лице да получи обезщетение по сключения договор за застраховка. Посочва, че процесната Гумено транспортна лента е заведена в актива на рудник „ Т.-1“, но Рудник „Т.-1“ няма самостоятелна правосубектност. Трите рудника са клонове на „М.„ ЕАД и като такива са част от дружеството.

Заявява, че са недоказани и в противоречие със закона и утвърдената съдебна практика твърденията на ответника, че процесния ГТЛ 1221 не е имущество в патримониума на „М.“ ЕАД. Видно от приложения в исковата молба Договор за застраховане на имуществото №468/2014г., страни по облигационното правоотношение са ищеца и ответника. В договора ясно е посочено, че предмет на застраховката са машините, които са заведени в баланса на рудник „Т.-1“, село Т.. Облигационното правоотношение не противоречи на императивните норми на закона и добрите нрави, поради което на основание чл. 20а ЗЗД Договорът има силата на закон за страните по него, които трябва да изпълняват задълженията си по него точно и добросъвестно (чл. 63 ЗЗД). Приемайки неправилната интерпретация на ответника, то би било невъзможно по исков ред да се защити интереса на застрахования, тъй като рудник „Т.-Г‘, клон на „М.“ ЕАД не притежава активна процесуална легитимация за предявяване на искова претенция.

Видно от изложеното, твърденията на ответника по отношението на титуляра на правото на собственост върху процесния ГТЛ 1221 противоречат както на правните норми в търговското право, така и на създадената и утвърдена съдебна практика в тази сфера. В тази връзка представя и моли съда да приеме извлечение от активите на Рудник „ Т.-1“

На второ място, посочва, че изцяло несъстоятелно е твърдението, че не е налице покритие по застраховката. Съгласно подписания договор за застраховка, предмет на застраховането са изброените по-долу застрахователни рискове, в това число т.11 аварийни събития при товарене, разтоварване и манипулиране на товари. Посочва, че дейността на гумено-лентовия транспортьор е основно манипулиране на товари, а именно - транспортиране на въглища от „М.“ ЕАД, до топлоелектрическите централи. За да се счете, че е налице покрит риск по т.11 от Допълнителните рискове описани по договора за застраховка, следва да е налице аварийно събитие при товарене, разтоварване и манипулиране на товари, предвид което е неправилно становището на Застрахователя, че въпросното събитие не е покрит риск от застрахователя. Поддържа се, че в настоящия случай е налице покрит от застраховката риск, а именно - настъпила авария вследствие на манипулиране на товари, а именно: скъсана е 647 метра ГТЛ, като скъсването е причинено от: „преминаване на твърдо включение по линейната част на ГТЛ 1221, при което се самооткача от ляво носеща ролкова станция на секция №175. При попадане на същата върху долния кюн на лентовия транспортьор куката за окачване започва да трие в средата на неработния протектор. При преминаване на възстановен с лепенка проходен отвор между 8-ма и 9-та вулканизация лепенката се запрята и пада. Вследствие на освобождаването на дефекта куката се закача и започва да разцепва лентовото платно. “ Налице е настъпване на застрахователно събитие.

На трето място, оспорва като несъстоятелно твърдението на ответникът, че обезщетение не се дължи, тъй като събитието представлява изключен риск съобразно общите условия. Посочва, че на основание т.9.2 от Договор 468/06.11.2014г., всички условия или изключения в Общите и Специалните условия на застрахователя за застраховане на имущество, които противоречат на естеството и дейността на застрахования, не се прилагат по посочения договор. Поддържа се, че в конкретния случай, аварията е настъпила именно от естеството на дейност на рудник „Т.-1“ село К. - добив и транспорт на въглища. Аварията е в резултат на обективни рискове, които съществуват при естеството на дейност на рудника, така че при настъпването им на основание т.9.2 от Договора за застраховка, посочените общи условия не се прилагат. Във връзка с настъпилата щета, клонът на „ М.“ ЕАД - рудник „Т.-1“, село К. оказал нужното съдействие на „З.“ ЕАД за установяване на настъпилите вредоносни резултати. Поддържа, че съгласно чл. 394 Кодекса на застраховането, при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение съгласно условията на застрахователния договор, като в същия нормативен акт изрично са посочени случаите, в които Застрахователят може да откаже изплащане на обезщетение по сключен застрахователен договор, като в настоящия случай не е налице нито едно от посочените в закона изключения. Предвид това, ответникът „ЗД Е.“ АД бил длъжен да изплати търсеното от ищеца обезщетение.

Изцяло оспорва твърдението, че събитието представлява изключен риск чл.8.6 от Общите условия. Твърди, че в процесния случай не са налице: нарушени строително-технически норми и изисквания, строителен недостатък, недоброкачествен ремонт или монтаж и/или неотстранени повреди от по-рано настъпили събития. Счита, че застрахователят, без да притежава необходимата професионална квалификация, чисто тенденциозно се спира на думата „дефект“ посочена в доклада от извършената проверка.

Моли съда да има предвид, че ищцовото дружество никъде не твърди че е налице дефект на отремонтирания участък. Посочва, че в доклада и в съпътстващата документация е използван терминът „дефект“, но в него е вложен съвсем различен смисъл, а именно: участък от лента, който е бил ремонтиран (качествено и съобразно строително-техническите изисквания). Твърди се, че вулканизацията на гумено-транспортната лента и поставянето на лепенка са извършени по най-добрият начин, в съответствие с нормативните и законови изисквания. Оспорва твърдението, че събитието представлява изключен риск чл.9.3 от Общите условия. Процесният случай не попадал в хипотеза на изключен риск. Поддържа, че вулканизирането на дупката и залепянето на лепенка са извършени в съответствие със всички нормативни изисквания и не е причина за настъпване на процесната щета. Посочва, че е налице локално възстановяване на лентовото платно, не повече от 5-10см. Ищцовото дружество било един от най-големите потребители на гумено транспортна лента, дружество със шестдесет годишен опит в експлоатацията и поддръжката на лентови платна. В рудник „ Т.-1“ има участък „Вулканизация“, който се занимава единствено и само със вулканизирането и залепянето на ГТЛ, възстановяването му и неговата поддръжка. В участъка работят специалисти с дългогодишен опит, които са наясно как да постъпят във всяка една ситуация при наличието на проблем със съоръженията.

Счита, че за „ЗД Е." АД не е налице основание за отказ за изплащане на претендираното застрахователно обезщетение, за което е образувано настоящото производство поради това, че съгласно трайната съдебна практика, за да възникне правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетението, трябва да е налице причинна връзка между неизпълнението на задължението на застрахованото лице и настъпилото застрахователно събитие, съответно препятстване на доказването на обстоятелствата, при които е настъпило.

„М.“ ЕАД изпълнило задълженията си по договора, осигурило е достъп на представители на застрахователя за необходимия брой огледи, представило е всички изискани данни и документи.

На четвърто място, оспорва изцяло твърдението за изтекла погасителна давност. Посочва, че застрахователното събитие е настъпила на 22.10.2017г, а исковата молба е входирана в съда на 19.10.2020г., т.е. преди изтичане на давностния срок.

На пето място, за изцяло несъстоятелно счита твърдението на ответника относно сроковете за произнасяне по заведена претенция.

Срокът за произнасяне и изплащане на договореното обезщетение бил предвиден в процедурата по обществена поръчка, тъй като ответникът сам го предлага и определя. Видно от Приложение №5.2.2.2. към техническите изисквания и условия свързани с изпълнение на поръчката т.1 Описание на срока за изплащане на застрахователното обезщетение вкл. и необходимите документи :

-                     Срокът за изплащане на застрахователното обезщетение е 1/ един /ден след представяне на всички необходими документи на Застрахователя, даващи основание за определяне и изплащане на щетите.

-                     максималният срок за изплащане на обезщетение е 10 / десет/ десет дни.

На ответника, в качеството му на участник в обществената поръчка, била предоставена възможност сам да определи сроковете за произнасяне по заведена щета и изплащане на застрахователно обезщетение.

Нито в общите условия, нито в техническите изисквания и условия, свързани с изпълнението на поръчката има разделяне на срокове за малки и големи рискове.

Предвид това, счита за несъстоятелно и възражението на застрахователя относно определяне на сроковете, съгласно нормата на чл.108 от КЗ, в това число искането му на основание чл.109 от ГПК за представяне на официална и одитна справка за балансовото число на ищцовото дружество, нетния му оборот и броят на наетите лица за 2017г.

Изрично се противопоставя на това искане, тъй като то е неотносимо към настоящия спор, предвид договорените между страните срокове.

На шесто място, счита за изцяло несъстоятелно и в противоречие със закона оспорването от страна на ответника настъпването на застрахователното събитие в периода на покритие на полицата. Посочва, че за пръв път ответникът с отговора на исковата си молба прави такова оспорване. Твърди, че в нито един момент от кореспонденцията между страните не е имало и съмнение, че застрахователното събитие е настъпило в периода на покритие на полицата.

Посочва, че в представения от ответника доклад за извършената от негов представител проверка на събитието изрично е посочена дата, а именно - 22.10.2017г., безспорно в периода на валидност на застрахователната полица. На застрахователя са изпратени всички необходими документи по извършената проверка, заповеди, доклади и писмени обяснения, с конкретно посочени дати. Не ставало ясно дали ответникът твърди, че ищцовото дружество съставя неистински документи или антидатирани такива и влиза в противоречия с представените от него документи. Посочва, че гумено транспортната лента е отремонтирана бързо, предвид нейното непрекъснато ползване и невъзможност да бъдат спрени доставките на въглища към централите.

Относно направените възражения във връзка с размера на заявените искови претенции, изразява следното становище :

На първо място, счита за неоснователно възражението за неправилно определяне размера на претендираното от обезщетение. Посочва, че нито в договора, нито в общите условия, нито в Полицата се споменава обезщетяване по възстановителна стойност на вредите, а има клауза, която е в точно обратния смисъл. В тази връзка, уточнява и допълва исковата си молба, както следва:

Изрично в договор №468/2014г. е уговорено-застрахованият възлага, а застрахователят приема и се задължава да извърши срещу заплащане на уговорената по-долу застрахователна премия имуществена застраховка, покриваща рискове от загуби , повреди, и/или разноски, пряко причинени от пожар, експлозии, свлачища и други бедствия... В приложение №5.2.1. към техническите изисквания и условия, свързани с изпълнението на поръчката, ответникът е оферирал при частични щети, когато не е налице конструктивна пълна загуба, оценката се извършва или чрез предвиждане на необходимите ремонтни работи и съответно необходимите разходи за части, материали и труд за възстановяване на имуществото във вид и състояние, което то е имало непосредствено преди датата на застрахователното събитие.

 

С отговора на допълнителната искова молба се поддържат изцяло изразеното в отговора на исковата молба становище, включително всички възражения, твърдения и всички направени доказателствени искания.

Във връзка с допълнителните твърдения на ищцовото предприятие, ответникът уточнява, че за определяне на собствеността на даден актив е без значение дали той е заведен във ведомостта на дадено дружество. Собствеността на дадено имущество се определя съгласно условията на релевантните норми, а не съгласно счетоводните ведомости. Поради изложеното счита, че е без значение за собствеността на даден актив е дали той е заведен в дадена ведомост или не, още повече, че собствеността на имуществото има значение за определяне на правоимащото лице, което да получи обезщетението, но няма отношение към застраховащото или застрахованото лице по полицата. Посочва, че това е в съответствие с основания правен принцип, че комуто ползите, него и вредите, а когато тези вреди са застраховани, същите следва да се обезщетят именно в полза на собственика, който ги търпи, а не на лицето, в чиято ведомост се намира актива. В тази връзка, поддържа всички изразени в това отношение твърдения в отговора на исковата молба и счита твърденията в ищцовото дружество за несъстоятелни.

По отношение на твърденията по т.2 от допълнителната искова молба, поддържа твърдението, че не е налице покрит застрахователен риск. Счита, че транспортирането на въглища по гумено-транспортна лента не съставлява манипулация на товари и събитието не попада в обхвата на застрахователния договор.

По отношение на становището, изразено в т. 3 от допълнителната искова молба, намира същото за несъстоятелно. Счита, че цитираните в отговора на исковата молба изключения са приложими и непротиворечащи на дейността на ищцовото дружество. Те изключват особените рискове, свързани с обичайната дейност не само на ищцовото дружество, но и на почти всички дружества, тъй като те включват в себе си некачествено извършени ремонтни дейности на машини, всякакви машини и увреждане вследствие на естествената умора на материалите и обичайната употреба, които са особени рискове, но се проявяват в различни области в различни форми. Сочи, че цитираната норма на т. 9.2 от сключения между двете дружества договор има за цел да определи като неприложими изключенията като това съгласно т. 9.17 от Общите условия, съгласно което не се покриват щети върху оборудване, свързано с въгледобив и минни предприятия, което изключение не е посочвано от „ЗД Е." АД. Счита, че същото категорично противоречи на дейността на ищцовото дружество и е неприложимо съгласно сключения застрахователен договор. Счита, че цитираната разпоредба на т. 9.2 от договора напълно съответства и на общия правен принцип, че при несъответствие между клаузите на договора и общите условия, прилагат се клаузите на договора, тъй като същите са уговорени изрично от страните и отменят противоречащите им общи, предварително определени условия. В тази връзка е и цитираната разпоредба на т. 9.2 от застрахователния договор, като всяка клауза от общите условия, която противоречи на дейността на застрахованото лице, не следва да се прилага. Но конкретните цитирани в отговор изключения от покритието не противоречат на индивидуалните уговорки в договора. Предвид това, счита същите за приложими в отношенията с „М." ЕАД и поставящи рамки на застрахователния риск, който „ЗД Е." АД е приел да носи. Това не се намирало в противоречие нито с дейността на предприятието, нито с волята на страните, а и действително, правилно е отбелязано от ищцовото дружество, че договорите имат обвързваща сила между страните и поставените с тях граници следва да се съблюдават и да се имат предвид от всяка от тях. Поради това, счита, че ограничаването на носения застрахователен риск и на застрахователното покритие не е в противоречие нито със закона, нито с волята на страните, а и реално носеният риск е обективиран и калкулиран в начислената застрахователна премия, предвид което ограниченията са напълно приложими в отношенията между страните.

В тази връзка, изрично подчертава, че поддържа възраженията за наличие на изключения от застрахователното покритие по договора.

Поддържа се, че цитираната от ищцовото дружество в т. 3 от допълнителната искова молба разпоредба на чл. 408 от КЗ не противоречи на правото на застрахователя да ограничи покритието и носените рискове. В случая, основанието за отказ е липсата на покрит риск и наличието на изключен риск от покритието по договора. Доколкото застрахователя изплаща обезщетения само за покрити рискове (чл. 386 във вр. с § 1, т. 4 от ДР на КЗ) и съгласно условията на договора (чл. 394 от КЗ), то възраженията на ищцовото дружество в посока на това, че застрахователят няма право да откаже изплащане на основание изключение от покритието или непокрит риск, е несъстоятелно. Счита, че ищцовото дружество следва да доведе тълкуването на цитираните разпоредби докрай, а не да ги цитира откъслечно, като оцени, че покритието по договор за доброволна застраховка се простира именно до лимитите, уговорени между страните, които определят носените и неносените застрахователни рискове.

По отношение изразеното становище в т. 3 от допълнителната искова молба, във връзка с цитираните изключения от покритието по т. 8.6 и т. 9.3 от Общите условия, поддържа изрично становището за приложимост и наличие на обстоятелства, обосноваващи прилагането на цитираните изключения, като също така поддържа твърдението, че е налице дефект. За пълнота, отбелязва, че именно поради липсата на специалисти в областта, „ЗД Е." АД се е обърнало към външен експерт - К., за установяване на причините за настъпване на събитието, като цитираните в отказа основания се базират именно на заключенията на външните експерти, в която връзка възраженията на ищцовото дружество за бланкетност на отказите счита за неотносими. Посочва, че заключенията на външните експерти са представени по делото, откъдето както съдът, така и ищцовото дружество, могат да направят справка за направените от специалистите изводи.

По отношение на изразеното в т. 4 от допълнителната искова молба становище - поддържа твърдението за изтекла давност.

По отношение на изразеното в т. 5 от допълнителната искова молба становище, поддържа изразеното в отговора твърдение, че сроковете за произнасяне по претенцията следва да се определят като такива при големи рискове, при които са неотносими предвидените по-кратки срокове. Още повече, моли съдът да вземе предвид, че сроковете започват да текат след събиране на всички доказателства по делото, в това число изготвянето на доклада на външния експерт - специалист при оценката на този вид имущества и повреди.

По отношение на изразеното в т. 6 от допълнителната искова молба становище, заявява, че поддържа оспорването по т. 6 от депозирания отговор. Посочва, че въпреки, че 4 дни след декларираната дата на събитието, представители на застрахователя са били на място в рудника, те не са установили наличието на повреда или увреждане в оборудването. Именно в тази връзка посочва, че цялото събитие и претендираните увреди се базират на съставените вътрешни документи на ищцовото дружество, поради което оспорва изразените в тях твърдения. Заявява, че никога и по никакъв повод не е твърдяно изготвянето на документи с невярно съдържание или умишлено въвеждане в заблуждение на застрахователя, което съставлява и самостоятелно основание за отказ за изплащане на обезщетение. Видно от представените становища, посочва, че такова основание не е навеждано и не е дори споменавано, като всички тълкувания в тази посока са изцяло по почин на ищцовото предприятие.

По отношение на т. 1 от становището по повод изразените възражения за размера на исковете, моли съда да има предвид, че в отговора на исковата молба е цитирана нормата на чл. 84 от Общите условия, съгласно която размерът на обезщетението не може да надвишава действителния размер на вредите, като становището по-нататък е развито именно на това основание. Сочи, че направеното възражение с отговора не е обвързано с конкретни твърдения на ищцовото дружество за начина на обезщетяване, а е направено на самостоятелно основание и с оглед размера на иска. Предвид това, поддържа изцяло направеното възражение по отношение на размера на исковите претенции.

 

         Старозагорският окръжен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, намира следното:

 

Предявени са допустими обективно кумулативно съединени осъдителни искове - главен с правна квалификация чл. 208, ал.1 КЗ (отм.) за присъждане на застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка (сключена при действието на КЗ от 01.01.2006 г., отм. ДВ. бр.102 от 29 Декември 2015г., който се явява приложим по процесния договор) и акцесорен  иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забава върху претендираното обезщетение. Приложението на отменения Кодекс на застраховането (в сила от 01.01.2006г., отм. ДВ. бр.102 от 29 Декември 2015г.) по процесното правоотношение е на основание § 22 от ПЗР на действащия КЗ, в сила от 01.01.2016г., съгласно който: „За застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс.“ В случая, по делото няма доказателства страните да са уговорили друго след 01.01.2016г.

         По делото не се спори, че между страните е сключен договор МТ-468 от 06.11.2014г., с предмет „Застраховане на имуществото на „М.“ ЕАД чрез сключване на имуществена застраховка“ - реф. №074/2013г.- ЗОП, обособена позиция №1- Застраховане на имуществото на клон рудник „ Т. 1“.

Не е спорно и че ищцовото дружество уведомило застрахователя за настъпило на 22.10.2017г., в рамките на срока на договора, застрахователно събитие - авария в участък „ РТНК-2“ на рудник „ Т. 1“, с. Т., при която са скъсани и наранени 647 м. гумено-транспортна лента тип В1800, ЕР25000 на ГТЛ 1221, за което била образувана щета № 032-00-309/24.10.2017 г. По случая, при ответника е образувана щета №032-00-309/24.10.2017г. по застрахователна полица №**********/06.11.2014г. по застраховка „Имущества на юридически лица, еднолични търговци и организации“. С уведомление от 14.03.2018 г., „ЗД Е.“ АД отказало изплащане на застрахователно обезщетение по предявената от „М.“ ЕАД претенция.

Видно от съдържанието на горепосочения договор, същият е сключен за срок от 36 месеца, съгласно чл.1, „Предмет на договора“: Застрахованият „М.“ЕАД възлага, а застрахователят „ЗД Е.“ АД приема и се задължава да извърши срещу заплащане на уговорената в договора застрахователна премия имуществена застраховка, покриваща рискове от загуби, повреди и/или разноски, пряко причинени от пожар, експлозии, свлачища и други бедствия и аварии имуществото на „М.“ЕАД – клон Рудник Т. 1, подробни описано в т.1.2 от договора.

Съгласно т.1.2, предмет на застраховане с договора са следните рискове, изброени по-долу:

А. Основни рискове:

1. пожар, включително последиците от гасене на пожара;

2. експлозия и имплозия;

3. светкавица, мълния;

4. сблъскване или падане на летящо тяло, на части от него или на товара му;

Посочено е, че основните рискове покриват цялото имущество на „М.“ЕАД.

 

Б. Допълнителни рискове:

1. буря;

2. градушка, пороен дъжд, сняг и наводнение вследствие посочените рискове;

3. тежест при естествено натрупване на сняг;

4. необходимите разходи, понесени от М.“ЕАД за отстраняване на развалини и останки, наложително демонтиране и/или поддържане на частта или частите от застрахования обект, увредено или унищожено от основните рискове, посочени по т.2, б.“А“.

5. измокряне вследствие спукване на водопроводни, канализационни и на отоплителни тръби;

6. удар от транспортно средство;

7. загуби или повреди на застрахования обект по време на транспорт при смяна на посочения в полицата адрес;

8. злонамерени действия на трети лица;

9. замръзване;

10. свлачища в открити руднични участъци;

11. аварийни събития при товарене, разтоварване и манипулиране на товари;

12. удар и сблъскване на вътрешен транспорт;

13. дерайлиране;

В договора е посочено, че допълнителните рискове покриват само определени видове имущество на „М.“ЕАД:

 

ДМА:

1. Сгради – покрити рискове 1,2,3,4,5,6,8,9 и10;;

2. машини и съоражения– покрити рискове 1,2,3,4,5,6,8,9,10,11 и 12;

3. транспортни средства без ДК № - покрити рискове 1,2,3,4,6,8,10,11 и 12;

4. Вътрешен ЖП транспорт– покрити рискове 1,2,3,4,6,8,10,11,12 и 13;

5. Разходи за придобиване на ДМА– покрити рискове 1,2,3,4,6,8,9,10,11 и 12;

6. Други (стопански инвентар“ – покрити рискове 1,2,3,4,5,6,8,9 и 10;

 

СЦМ:

1. материали;

2. незавършено производство;

3. продукция;

4. стоки и амбалаж;

Според договора, че застрахователната сума е посочена в приложение №2 на същия и е постоянна за срока на договора, няма да се променя от амортизации и ще бъде необвързана с каквито и да е условия, срокове и форми на плащане. Видно от въпросното приложение 2, същото представлява справка за отчетната стойност на имуществото, собственост на „М.“ЕАД – клон Рудник Т. 1, подлежащо на застраховане, към 29.11.2013г., на обща стойност 393 219 193,10 лв. На база тази стойност, е определена и застрахователната премия, дължима от застрахования за целия срок на договора, в общ размер на 303330,45 лв.

Съгласно т.2.3 от раздел III на договора, общата застрахователна премия ще бъде актуализирана на база отчетната стойност на имуществото към 30.11. на всяка година от срока на действие на договора, а изчисляването на годишната застрахователна премия за всяка следваща година от действието на договора ще става на база отчетната стойност (застрахованата сума) на имуществото към 30.11. на предходната година и средно тарифно число.

Според чл.9.2. от договора, всички условия и изключения в Общите и Специалните условия на застрахователя за застраховане на имущество, които противоречат на естеството на дейност на застрахования и на застраховката по договора, няма да се прилагат по отношение на настоящия договор.

Съгласно чл.9.3., при противоречие на клаузите на договора и Общите условия на застрахователя, валидни са записите в договора.

По делото е представена, подписана от страните на основание сключения договор МТ-468 от 06.11.2014г. застрахователна полица №**********/06.11.2014г. по застраховка „Имущества на юридически лица, еднолични търговци и организации“, в която се съдържат всички параметри на застрахователното правоотношение (предмет, покрити рискове, застрахователна премия и начин на плащането й, допълнителни споразумения и срок), съгласно уговорките по договора, като е посочена по размер застрахователната премия за първите 12 месеца от срока на договора (от 00,00ч.. на 07.11.2014г. до 24,00ч на 06.11.2015г.) и е направено подробно разпределение на същата по отделните видове застраховано имущество. Също така, е посочен начин на плащане на премията – на 4 вноски, с посочени падежи, в рамките на 12 месечния период. Явно с оглед уговорката по т.2.3. от раздел III на договора за актуализация общата застрахователна премия на база отчетната стойност на имуществото към 30.11. на всяка година от срока на действие на договора, в горепосочената полица е посочен срок на застраховката 12 месеца, от 00,00ч.. на 07.11.2014г. до 24,00ч на 06.11.2015г. До края на срока на договора, процесната полица е приподписана от страните, с отбелязване „подновяване“, съответно на 08.01.2016г., с валидност 12 месеца, от 00,00ч. на 07.11.2015г. до 24,00ч. на 06.11.2016г., както и на 23.01.2017г., с валидност 12 месеца, от 00,00 ч на 07.11.2016г., до 24,00 ч на 06.11.2017г.

В тази връзка, макар и да няма спор по този въпрос, за яснота следва да се отбележи, че не се касае за отделни, нови застрахователни договори, доколкото параметрите на полица №**********/06.11.2014г. напълно съвпадат с датата, предмета и срока на действие на договор МТ-468 от 06.11.2014г., във връзка с който е сключена, както е записано в раздел I „Предмет на застраховане“ на същата. Подписването на полицата, респ. подновяването й 2 пъти през срока на договора, е с оглед уговорката в договора за актуализация на общата застрахователна премия на база отчетната стойност на имуществото към 30.11. на всяка година от срока на действие на договора, както и с оглед съответното определяне на размера и сроковете за плащане на застрахователната премия за съответния 12 месечен период от договора, доколкото не се променят останалите уговорки в договора относно покритите рискове и имуществения обхват на застраховката.

С оглед дотук изложеното, съдът приема, че от представените по делото доказателства се установява съществуването на твърдяното от ищеца договорно правоотношение с ответника по договор МТ-468 от 06.11.2014г., с предмет „Застраховане на имуществото на „М.“ ЕАД чрез сключване на имуществена застраховка“ - реф. №074/2013г.- ЗОП, обособена позиция №1- Застраховане на имуществото на клон рудник „ Т. 1“, в периода от 00,00ч на 07.11.2014г. до 24,00ч на 06.11.2017г., в рамките на който период, застрахованият е уведомил застрахователя за възникнало на 22.10.2017г. застрахователно събитие.

Доколкото ищецът е страна (застрахован/възложител) по процесния договор МТ-468 от 06.11.2014г., с предмет „Застраховане на имуществото на „М.“ЕАД чрез сключване на имуществена застраховка“ - реф. №074/2013г.- ЗОП, обособена позиция №1- Застраховане на имуществото на клон рудник „ Т. 1“, това обуславя и активната му легитимация по предявения иск за заплащане на застрахователно обезщетение по същия и сключената въз основа на него полица №**********/06.11.2014г.. В тази връзка, съдът счита за несъстоятелни възраженията на ответника ищцовото дружество не е правоимащо лице по така сключения договор, респ. че не е собственик на застрахованото имущество. На първо място, самият ответник, с подписването на договора, се е задължил да поеме застрахователния риск за имуществото, собственост на застрахования и конкретно имуществото, с което оперира клона му Рудник „Т. 1“, принадлежността на който към структурата на ищцовото дружество е видна от публичните данни по партидата му в търговския регистър. Освен това, от доказателствата по делото е видно, че имуществото, което е увредено вследствие авария, е заведено в счетоводството на ищцовото дружество като актив (ДМА), вкл. с данни за цената и годината на придобиване (2013г.) В заключението на съдебно-оценителната експертиза, приета по делото, също се съдържат констатации, въз основа на проверка в счетоводството на ищеца, че процесната гумено-транспортна лента (ГТЛ) е съставна част от лентов транспортьор – ГТЛ 1221 от началото на 2013г. в участък РТНК-2 на рудник Т. 1, клон на М. ЕАД, води се като актив на ищцовото дружество, както и че лентата е произведена от „К.“АД, гр.П. по договор с М. АД. Всичко изложено категорично опровергава твърдението, че ищецът е не е правоимащо лице по процесния договор, както и че застрахованото имущество, за което се отнася претендираното обезщетение, не е негова собственост. Съвсем ясно е също, че доколкото клонът на търговец няма самостоятелна правосубектност, носител на правата по застрахователния договор е самия търговец, чиято собственост е и застрахованото имущество, а не клонът му, който оперира със същото.

По отношение другия спорен въпрос, повдигнат от ответника, дали аварията на 22.10.2017г., при която е увредено имущество на ищеца, съставлява покрит риск по сключения застрахователен договор от 06.11.2014г., с оглед направените в отговора възражения, той е свързан и предпоставен, на първо място, с установяване на факта на настъпването на самата авария на 22.10.2017г., така както се твърди в ИМ, респ. на настъпването на вредите по имуществото на ответника, описани в ИМ и механизмът на самото увреждане.

В тази връзка, по делото е представен акт за авария, клон рудник Т., съставен на 22.10.2017г. от Тихомир Колев - служител на ищеца, в който, като същност на аварията е посочено „Разцепено гумено платно“, отразени са причини за аварията – „откачане на горен гирлянд…което довежда до разцепване на гуменото платно“, налице са становища на участъково ръководство, на отдел „Механичен“ и мнение на директора по ремонта, че следва да проведе разследване.

Представена е и заповед № ЗБУТ-05-40 от 24.10.2017г. на управителя на ищеца, от съдържанието на която е видно, че във връзка с възникнала на 22.10.201г. авария – скъсано лентово платно на ГТЛ 1221 в участък РТНК-2 на рудник Т., била назначена комисия, която да извършила разследване на обстоятелствата, причинили аварията, която в срок до 30.10.0217г. да състави протокол за резултатите от разследването на аварията и предложения за търсене на дисциплинарна отговорност от виновните лица.

Установява се, че във връзка с горната заповед, е съставен протокол от разследване на авария - скъсано лентово платно по средата на ГТЛ 1221 у-к „ РТНК-2“ на 22.10.2017г., рудник „ Т. 1‘, с който са посочени следните причини за настъпване на аварията:

На 22.10.2017г., в забоя на багер SRs 2000, №142 са налични големи количества броеницоподобни твърди включения/волуни/ с различни по големина габарити, при което се самооткача от ляво носеща ролкова станция на секция №175. При попадане на същата върху долния клон на лентовия транспортьор, куката за окачване започва да се трие в средата на неработния протектор. При преминаване на възстановяван с лепенка проходен отвор между 8-ма и 9-та вулканизация на гумено-транспортната лента (ГТЛ), лепенката се запрята и пада. Вследствие на освобождаване на дефекта, куката се закачва и започва да разцепва лентовото платно, като от триенето се повишава температурата на метала и започва отделяне на черен дим. В протокола е отразено, че не са констатирани нарушения на нормативни документи и че няма виновни длъжностни лица. Като нанесени материални щети е посочено „разцепено по средата лентово платно тип В1800ЕР2500 с линейна дължина 648 м.

Коментираните по-горе документи, ведно с обяснения на очевидци, 24 бр. снимки, извлечение от баланса на „М.“ЕАД за цената на придибиване на ГТЛ 1221 и справка за вложените стоково-материални ценности и труд по възстановяване на аварията, са изпратени от ищеца на ответника с писмо от 17.01.2018г., с копие по ел. поща до B.L.A CRAWFORD, гр.С..

Установява се, че по възлагане от ответника от 24.10.2017г., „Б.“ЕООД, гр.С. (B.L.A ltd., Correspondent of Crawford), е изготвило доклад във връзка с щета на гумено-транспортна лента, собственост на „М.“ЕАД. В началната част на доклада е посочено, че след получаване на инструкция от възложителя „ЗД Е.“ АД, от служители на въпросното дружество е извършен оглед на 26.10.2017г., направени са снимки и е проведено интервю със застрахования, на 30.10.2017г. е подготвен и изпратен до застрахования подробен опис на документите, необходими за доказване на щетата по основание и размер, като в периода до 02.02.2018г., необходимата документация е била получена. В доклада е отразено, че по време на огледа, транспортьорът е бил възстановен, а увредената лента – демонтирана. Направени са снимки на увредената лента, налични и в самия доклад, като е посочено, че същата е с дължина 648 м, а в началото на увредения участък се забелязва проходен отвор с дължина около 15 см. Посочено е и че събитието е предизвикано от откачена кука на ролкова станция, която попада върху неработния протектор на лентата по време на движение и започва да се разкъсва транспортната лента. По-конкретно е отразено, че щетата възниква при преминаване на кука за окачване през монтирана върху предходен дефект лепенка, която пада, след което куката попада в отвора, освободен от лепенката и започва да разкъсва платното. Докладът е приключил със заключение, че полицата няма покритие по никой от рисковете в обхвата й, което да бъде отнесено към възникналата щета, съответно че застрахователят не дължи обезщетение.

Фактическите констатации в посочения доклад не са оспорени от никоя от страните, поради което ще се ценят с оглед всички останали доказателства, свързани с настъпилата авария. От същите се опровергава възражението на ответника, че докладът е изготвен само по снимки и обяснения на застрахования, без реално извършен оглед на място, доколкото от съдържанието му е видно точно обратното, вкл. че е прегледана и заснета скъсаната лента на ГТЛ 1221. По отношение на извода в доклада за липса на застрахователно покритие на сключената застраховка по настъпилата авария, същият, освен че не е обоснован с конкретни доводи, не е обвързващ нито за съда, нито за страните.

В тази връзка, съдът намира, на първо място, че от анализираните по-горе писмени доказателства, вкл. от представения от ответника доклад, безспорно се установява, че на 22.10.2017г., в рамките на срока на действие на процесния застрахователен договор МТ-468 от 06.11.2014г., е настъпило аварийно събитие в участък РТНК-2 на рудник Т. 1, клон на М. ЕАД, изразяващо се в скъсано лентово платно на ГТЛ 1221 с дължина 648 м.

Фактът на настъпване на аварията се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели Д.Г.Д. и Х.Г.Ч., служители на ищцовото дружество.

Според показанията на св.Д., същият работи в рудник „Т. 1“, като ръководител участък вулканизация. По време на аварията на 22 октомври, същият бил ръководител на участъка. В тази връзка, посочва, че аварията станала след попадане на кука от отворен гирлянд на лентата на ГТЛ, вследствие на което била разцепена около 600-700 м от нея. При направения оглед, се установило, че куката е попаднала в цепка на лентата на долния клон и оттам я е разкъсала. Видимо си личало, че цепката, където попаднала куката, е била обработена и е имало лепенка отгоре. От самия снимков материал към протокола за аварията се виждало, че е имало отпечатък от лепенка. Според свидетеля, цепката била малка, с неголям отвор. Лепенката не била с големи размери, а при огледа след аварията, се установило мястото, където е била. Свидетелят посочва, че не може да каже точно колко е бил размера на лепенката и точно колко е бил размера на цепката, залепена с тази лепенка. Обяснява, че по принцип тези лепенки, които ги използват, са за повреди с неголеми размери. Имало различни размери лепенки, като за неголеми повреди по време на работа, това било максималното, което може да се направи. В случаи, когато има нараняване по лентата на ГТЛ, за да не се спира производството, като временно решение, се слагали лепенки. Уточнява, че лепенки се слагат в случаи на до 10 см големина на отвора, а впоследствие се предприемат мерки за възстановяването им, тъй като се изисква технологично време за техническите операции. В противен случай, трябвало често да се спира работа. Свидетелят посочва, че при конкретната авария, гирляндът се е откачил по някаква причина и куката се била закачила за лентата на ГТЛ. Куката имала стопери, а по принцип, когато имало стопер, куката не можела да се откачи. Посочва, че при експлоатация, куките се износват и предполага, че е възможно да се откачат. Не може да каже как се е откачила куката, след аварията само констатирали, че било разкъсано платното от тази кука, която се е откачила и били предприети мерки по отстраняване на разкъсаната лента. Посочва, че лентата се движи с 5 м/сек, като около 600 м са се скъсали за около две минути.

На въпроси на ответника, свидетелят посочва, че при залепване на такива увреждания като процесното с лепенка, не се съставял протокол, тъй като се касае един лек ремонт, който не изисквал съставянето на протоколи. Протоколи се правели само при вулканизация. Когато залепването е с лепенка, не се водело вулканизация. При вулканизация, имало друга технология – залепвали се парчета от две ленти и тогава се правел протокол. Според свидетеля, предходното скъсване, по това което видял, е било надлъжно. В случая, лепенката била поставена на неработния борд, който не носи материал, работния бил по-дебел, неработният - с по-тънък протектор, който го предпазва. В случая, според свидетеля, гирляндът е паднал на долния клон, зацепил е и е разкъсал лентата. Обяснява, че горни гирлянди са тези, които носят лентата, долните гирлянди са тези, които връщат лентата обратно. Посочва, че на горния има секции, така наречените полета, а на долния има по един гирлянд с гумени пръстени. В случая се бил скъсал горния гирлянд и паднал на долния клон, зацепил е лентата и я е разкъсал. Обяснява, че гирляндът представлява три ролки, окачени на поле или секции, по пет гирлянда има на всяка от тях, контричките не позволявали гирляндът да се откачи от вибрации. Тъй като имало и големи буци, които се изсипват на лентата на ГТЛ, при вибрациите, които се получават, от самото подскачане, гирляндът има опасност да се откачи. Според свидетеля, когато се откачи, горният гирлянд няма къде да отиде, пада на долния клон, зацепва и платното се къса. Посочва, че в случая, там, където е паднал гирляндът, е имало лепенка. В протокола за аварията било записано, че закачането е станало между седма и осма вулканизация на лентата.

Според показанията на свидетеля Х.Г.Ч., същият работи в рудник „Т. 1“ като инженер-механик в отдел „Механооборудване“. Знае за аварията на 22.10.2017 г. Посочва, че по време на разкъсването, не е бил там, но при разследването е бил. Заявява, че доколкото си спомня, по време на експлоатацията, гирлянд на носеща ролкова станция от едната страна се скъсва, попада на долния клон гирлянда на ролковата станция, куката започва да се трие по гумената лента и разлепя възстановена чрез лепенка повреда. Куката влязла в участъка и го разцепила, имало следи по самата кука от триенето на гумата в куката. Посочва, че причината да се закачи куката е триенето на куката в платното. На мястото на закачане е имало лепенка, касаело се за възстановена повреда чрез поставяне на лепенка, не чрез вулканизация, По снимковия материал от разследването на аварията се виждало ясно къде е било лепилото, което е придържало лепенката, понеже е минавал материал оттам и се виждало където е било лепилото, тъй като имало полепнал материал. Предвид това, посочва, че лепенката е била там до разлепването, когато куката го е скъсала. На една от снимките се виждало, че има законтрящ механизъм на същата кука, причинила аварията. Нямало очевидец на случилото се и не бил установен механизма, но нямало друга причина, поради която да се откачи куката, в смисъл, че нямало скъсване на връзка между куката и гирлянда.

Свидетелят споделя, че е запознат с процеса на вулканизиране и възстановяване на по-малки повреди чрез поставяне на лепенки. Това, което знае като информация, понеже е присъствал на обучения във фирма „Т.“ – М., Г., е че максимално допустимите напречни дефекти, които могат да бъдат възстановявани чрез поставяне на лепенки са до 30 % от широчината на лентовото платно. При положение, че лентовото платно е 1800 мм, става въпрос за 100-150 мм, което е напълно в нормата за възстановяване чрез лепенки. Извършването на вулканизации за такива повреди не е необходимо, до 60 см могат да се възстановяват с лепенки.

В конкретния случай, за размера на дефекта се ориентирали по отпечатъците, които е оставила лепенката върху платното. На някои от снимките личал размера на лепенката, оттам нататък е започнало разцепването. По негови спомени, около 100 – 150 мм била широчината на възстановения дефект, за дължината не си спомня. Посочва, че според обученията в „Т.“ – М., Г., на които е ходил, възстановяването на такива повреди чрез поставяне на лепенка е абсолютно допустимо. Куката имала противооткачащ механизъм, който не бил счупен, нямало счупване там, където е захваната куката към гирлянда. Куката се била откачила, като откачането можело да се получи, когато при преминаване на голям къс, се получава провисване на лентата преди гирлянда от тежестта на този къс.

На въпроси на ответника, свидетелят посочва, че предходното увреждане на лентата било напречно около 100 – 150 мм, надлъжно около 400 мм. Виждало се откъде е започнало разцепването. Личало си къде е било лепилото на лепенката, как е влязла куката, която е започнала разцепването. Свидетелят обяснява, че при поставянето на лепенки, се получава съвсем малка издутина, тъй като самата лепенката е оформена с борд, като дори да се постави на равно място, се получава не повече от 2 мм повдигане. Лепенките, които са използват, са оригинални на „Т.“, имат шкарп, плавно преминаване от края на лепенката към средата. Посочва, че става въпрос за специални лепенки, производство на Т. – Г., за отстраняване на точно такива повреди.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни и съответстващи на останалата доказателствена съвкупност по делото. Същите потвърждават твърдяния в ИМ механизъм на настъпване на аварията и причините за това, установени при проведеното от ищеца разследване на аварията, резултатите от които са обективирани в представения по делото протокол, както и в независимото разследване на аварията, извършено от „Б.“ЕООД, гр.С. (B.L.A ltd., Correspondent of Crawford)  по възлагане от ответника от 24.10.2017г.

Въз основа на анализираните до момента доказателства, следва да се даде отговор на въпроса дали настъпилата авария представлява покрит по договора с ответника застрахователен иск. Според съда, отговорът на този въпрос е положителен, като съображенията за това са следните:

По делото няма спор, че съоръжението, където е настъпила аварията, представлява лентов транспортьор - ГТЛ 1221, в участък „РТНК-2“ на рудник „Т. 1“, клон от „М.“ ЕАД гр. Р., чието предназначение е да пренася разкритата насипна земна маса. В заключението на приетата по делото инженерно-техническа експертиза е посочено, че ГТЛ е предназначена за транспортиране на откривка и въглища с едрина до 500 мм и относително тегло 1,5 т/куб.м и скална абразивност. Следователно, функцията на процесното съоръжение - лентов транспортьор - ГТЛ 1221, част от който е увреден при настъпилата аварията, е да транспортира товари (земни маси, откривка и въглища).

В доклада на наетото от ответника дружество „Б.“ЕООД, гр.С. също е посочено, че откривните работи в Рудниците се извършват изцяло по поточна технология с използване на роторни багери, гумено-лентови транспортьори и лентови насипопреобразуватели. В доклада е посочено също, че основната функция на съоръжението (ГТЛ 1221, разположено на територията на Рудник „Т. 1“ е пренасяне на изкопания в рудника материал и доставянето му до определеното за разтоварване място. Достигайки до разтоварната точка, материалът се прехвърля (разтоварва) на друга транспортна лента или на насипо-образувателна машина.

Видно от процесния договор за застраховка, в раздел Б „Допълнителни рискове, по т.11, е включен следния риск: аварийни събития при товарене, разтоварване и манипулиране на товари. Според съда, като се има предвид специфичната дейност на застрахованото лице „М.“ ЕАД – най-голямото предприятие в България за добив и преработка на въглища, изразяваща се в добив на въглища от открити рудници и данните по делото за основната технология на транспортирането им, чрез система от гумено-транспортни ленти с голяма дължина, осигуряващи пренасянето на добитите въглища и откривки от мястото на изкопаването ми, до мястото на разтоварването им, се налага извод, че процесната авария е станала именно в процеса на натоварването и манипулирането на товара чрез процесния ГТЛ, т.е. при пренасянето на товара до крайната му точка чрез ГТЛ, която дейност може да се характеризира като натоварване и манипулиране на товара. Съдът намира, че се касае за комплексна дейност, съчетаваща едновременно товарене и манипулиране, с оглед данните по делото, че аварията е станала, при падането/натоварването на налични в забоя на багер SRs 2000, №142 големи количества броеницоподобни твърди включения/волуни/ с различни по големина габарити, върху лентата на ГТЛ, вследствие на което се откача куката на горния гирлянд, носещ работната лента (т.е. тази, върху която се пренася земната маса и въглищата) и попадайки върху участък от долната лента с лепенка върху стар дефект, където се закача и започва да разкъсва лентата.

Не може да се сподели възражението на ответника, че не е налице покритие на застраховката, тъй като с оглед спецификата на дейността на ищеца и технологията на добиване и пренасяне на добитите в откритите рудници материали, под терминологичния израз „манипулиране на товари“ следва да се разбира всички дейности по придвижване на товара, извън натоварването и разтоварването му, с оглед достигане на крайната му цел. В случая, специфичната технология на транспортиране на добивите от рудниците чрез използването на гумено-транспортни ленти, върху които се изсипват количествата земна маса и въглища, може да се квалифицира именно като манипулиране на товара, т.е. извършване на специфични действия относно придвижването/транспортирането му в рамките на предприятието на застрахованото лице, освен самото натоварване и разтоварване.

Предвид изложеното, съдът намира, че процесната авария има характер на застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск по сключения между ищеца и ответника договор, по т.11 от допълнителните рискове. В тази връзка, съдът намира за неоснователно възражението в отговора, че в случая осъществена хипотезата на т. 9.1. от Общите условия на застраховката, а именно – че застраховката не покрива щети, причинени от събитие, което не е покрит риск съгласно конкретния застрахователен договор.

Неоснователно се явява и възражението, че обезщетение в случая не се дължи, тъй като събитието съставлява изключен застрахователен риск, съгласно чл. 8.6 от Общите условия, според който застрахователят се освобождава от задължението да изплати застрахователно обезщетение при настъпили вреди, които са пряко или непряко причинени от „нарушени строително- технически норми и изисквания, строителен недостатък, недоброкачествен ремонт или монтаж и/или неотстранени повреди от по-рано настъпили събития". Това възражение е свързано с твърдението, че увреждането е настъпило поради дефект на лепения с лепенка предходно повреден участък. По делото обаче не се събраха доказателства, че предходния ремонт на лентата чрез залепване с лепенка е бил некачествено/недоброкачествено извършен, в нарушение на строително-технически норми и изисквания или че се касае неотстранена повреда. Напротив, съгласно заключението на приетата инженерно-техническа експертиза, доставените на ищеца лепила и лепенки на фирма „Т.“ притежават сертификат за качество и са подходящи за отстраняване на увреденото място на ГТЛ 1221 чрез изпълнение на студена вулканизация (залепване) и спазване на условията за стерилност и технология. Експертизата не е дала становище дали ако вулканизацията с лепенка е изпълнена по технологичните изисквания, е щяло да се стигне до процесната авария. Направен е извод, че предвид техническите характеристики на гуменото платно и закащата ролковата станция кука, не е възможно при откачането й и при нормално състояние на ГТЛ, т.е. без лепенки и предходна вулканизация, куката за окачване да пробие и разкъса лентата, но ако ГТЛ не е в движение., т.е. само ако задвижващата станция е в покой или гуменото платно е без видими повърхностни нарушения. Този извод според съда следва да се тълкува в смисъл, че куката не би могла при откачане да скъса долната лента на ГТЛ, ако лентата е в състояние на покой, т.е. изводът не касае процесната хипотеза, при която ГТЛ е функционирал и лентата се е движила (по данни на свидетелите с около 5 м/сек).

Възраженията на ответника за дефект/некачествен ремонт на процесната лента в участъка, където се е закачила куката от горния гирлянд, причинила разцепване на лентата, се опровергават и от заключението на повторната съдебна инженерно-техническа експертиза. Според заключението, като се вземат предвид техническите характеристики на увредената гумено - транспортна лента /твърдост, плътност, гладкост и др./ и на куката за окачване /острота тежест/, напълно е възможно при откачването й и при нормално състояние на гумено - транспортна лента, без наличие на лепенка и предходна вулканизация, куката за окачване да пробие и разкъса лентата. Вещото лице е посочило, че използваното за ремонта на процесната лента лепило марка „Т.“ е много качествено и че слепването с него също би следвало да е качествено и за дълготрайна употреба, но не изключва и възможност за отлепване. Съгласно експертизата, ако предходното увреждане е било отстранено чрез подмяна на увредения участък с нова гумено- транспортна лента, вместо със залепване и вулканизация на старата, предавди неравномерното и нееднородно натоварване /тежък режим на работа/, не би имало голямо разлика в здравината на отремонтирания участък. Посочено е, че основна причина за настъпилата авария е откачането на куката заедно с гирляндите, но то е станало възможно след като законтрящият механизъм не е удържал куката, заедно с гирлянда, към неподвижната греда.

С оглед гореизложеното, доколкото съгласно чл.154 ГПК, в тежест на ответника бе да докаже възражението си за дефект на ремонтирания с лепенка предходно повреден участък, съдът приема, че същото е недоказано и поради това - неоснователно. Според първоначалната експертиза, попадането на куката върху платното не би му причинила увреждане само ако ГТЛ не е в движение, а според повторната експертиза, увреждането на платното при откачане на куката и триенето й в същото би могло да настъпи и ако предходния дефект е бил ремонтиран чрез подмяна на платното в този участък. И в двете заключения липсва извод за некачествен предходен ремонт на процесния участък чрез поставената в същия лепенка, като причина за настъпилото разкъсване на лентата.  Следва да се отбележи, че доколкото в отговора липсват възражения, свързани с нарушения на ищцовото дружество относно експлоатацията и състоянието на въпросната кука, довели до настъпване на процесната авария, а наведено твърдение само за дефект на лепенката в участъка, където е започнало разкъсването, ирелевантни по делото се явяват данните от заключенията на първоначалната и повторната инженерно-техническата експертиза, че причината за разкъсване на процесното платно на ГТЛ е откачането на куката на ролковата станция, поради което и същите не следва да се обсъждат.

Неоснователно се явява и възражението на ответника, че събитието попада и под изключението по т. 9.3 от Общите условия, съгласно която, застраховката не покрива щети от постепенното увреждане вследствие на обичайната употреба, щети върху машини вследствие на авария по време на тяхната работа, механични смущения, употреба на неподходящи материали, лошо изпълнение и пр.

На първо място, безспорно се установи, че в случая, процесната лента е била вулканизирана с подходящи материали и технология на немската фирма „Т.“, като скъсването й не е било причинено от износването й или некачествения ремонт (вулканизиране), а от случайното попадане на откачилата се кука от горния гирлянд върху долната лента, при което е последвало триене на куката в ленатата, като при преминаване на куката в зоната с лепенката, е последвало закачане на куката, довело до отлепване на лепенката и разкъсване на лентата, започнало от зоната на стария дефект. Несъмнено е, че случилото се излиза извън обичайния начин на употреба на въпросната долна (неработна) лента, поради което и не може да се приеме, че се касае за щети от постепенното увреждане вследствие на обичайната употреба или за употреба на неподходящи материали при ремонтирането й, или за лошо изпълнение на същото.

Колкото до хипотезата „щети върху машини вследствие на авария по време на тяхната работа“, същата не намира приложение в случая, на основание чл.9.2. от процесния застрахователен договор, според който „Всички условия и изключения в Общите и Специалните условия на застрахователя за застраховане на имущество, които противоречат на естеството на дейност на застрахования и на застраховката по договора, няма да се прилагат по настоящия договор“. Видно е от чл.1.1. „Предмет на договора“ от процесния договор, според който застрахованият възлага на застрахователя, който се задължава да извърши срещу заплащане имуществена застраховка, покриваща рискове от загуби, повреди и/или разноски, пряко причинени от пожар, експлозии, свлачища и други бедствия и аварии на имуществото на „М.“ЕАД, че страните са постигнали съвпадение на волите относно това, че застрахователят ще носи риска при настъпване на повреди и аварии на имущество на застрахования. Без съмнение, терминът „аварии“ сочи, че се касае за случаи на вреди (загуби, повреди и/или разноски) по време на работата на застрахованото имущество, представляващо машини и съоръжения. А с оглед естеството на дейността на застрахования и пряката му свързаност с функционирането на електроенергийната система на Държавата, изразяваща се в непрекъснат добив и своевременна доставка на необходимите въглища за захранване на топлоелектрическите централи от комплекса „Марица-изток“, при която процесът на работа е на практика непрестанен, съдът намира, че обективираната в застрахователния договор уговорка относно предмета му очевидно касае застраховане на имуществото срещу рискове при неговото функциониране, т.е. при аварии. С оглед изложеното, съдът намира, че визираната от ответника клауза от общите му условия противоречи на уговорките в договора, поради което е неприложима, както на общо основание, съгласно чл.16, ал.2 ЗЗД, така и на основание цитирания по-горе чл.9.2., така и съгласно и чл.9.3. от договора между страните, според който, при противоречия между клаузите на договора и общите условия на застрахователя, валидни са записите в договора.

Дотук изложеното мотивира съдът да приеме за установено, че на 22.10.2017г., по време на действието на процесния договор за имуществена застраховка, е настъпило описаното в ИМ застрахователно събитие, което е покрит риск по същата и за застрахователя е възникнало валидно поето задължение да изплати обезщетение във връзка с така настъпилото събитие.

В тази връзка, съдът намира за неоснователно релевираното от ответника с отговора възражение за погасяване по давност на предявения иск, т.е. на правото на ищеца да реализира неудовлетвореното си притезание да получи застрахователно обезщетение по съдебен ред. Съгласно чл.197 КЗ (отм.), правата по застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие, а при застраховки "Живот" и "Злополука" и при застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 - 13 на раздел II, буква "А" от приложение № 1 - с петгодишна давност от датата на настъпване на събитието. В случая, застрахователното събитие е настъпило на 22.10.2017г., а исковата молба, по която е образувано настоящото дело, е подадена в съда на 19.10.2020г., поради което очевидно 3г. давностен срок не е бил изтекъл към този момент.

По отношение на размера на дължимото от застрахователя обезщетение, съдът съобрази, че според твърденията в ИМ, вложените от ищеца разходи за възстановяване на скъсани и наранени 647м. гумено-транспортна лента тип В1800, ЕР25000 на ГТЛ 1221 в участък „ РТНК-2“ на рудник „ Т. 1“, с. Т. по стопански начин са в размер на 309 530,14 лв, за което е приложена и справка.

По делото е допусната и приета съдебно-оценителна експертиза, според която новата възстановителна стойност на процесната увредена лента на ГТЛ към датата на оценката е 309 530,14 лв. и е аналогична на посочената сума в предоставената от ищеца по делото „Справка за вложените разходи по стопански начин за възстановяване на скъсани и наранени 647 м на 22.10.2017 г. ГТЛ тип В 1800 ЕР 2500 на ГТЛ 1221 в у-к „РТНК 2“ на р-к „Т. Г с. Т. - стр.55. Според заключението, в тази сума са калкулирани разходите по възстановяване на 647 м от авариралата ГТЛ. Посочено е, че разходите съдържат следните елементи:

-              доставка на нова лента;

-              транспортни разходи;

-              за материали за вулканизация;

-              за видовете осигуровки, заплата, пенсии, отпуски и др. начисления;

Вещото лице приема общата сума посочена в справката - 309 530,14 лв. за достоверна като икономическа величина и за нова възстановителна стойност, като изходна база за оценката. Според заключението, е проверена стойността на доставена лента, като информацията, получена от експерта, е за закупена 279 м лента през м. 07.2017 г., посочена като складова наличност към 11.07.2017 г., за 108 810 лв. - 390 лв/м.л. Посочва се, че за възстановяването на 647 м повредена лента и заместването и с нова такава са необходими поне 3 бр. рула, също така е необходима и допълнителна дължина, която включва и застъпванията при вулканизацията на връзките м/у съществуващата ГТЛ и новата лента и м/у отделните рула лента, което е около 2x10 м. Горепосочената цена от 390лв/кв.м за периода м.01.-м.10.2017г. е потвърдена и от извършените по допълнителното заключение на СОЕ справки при производителя на процесната гумено-транспортна лента „К.“АД гр.С., приложени към заключението.

Според заключението на СОЕ, справедливата пазарна стойност на ГТЛ до деня на аварията, като се отчетат физическото износване, функционалното обезценяване и икономическото обезценяване е 133 100 лв. Вещото лице е стигнало до тази стойност, като отчетната стойност на лентата с дължина 1300 м, заведена като актив в счетоводството на ищеца, с оглед годината й на производство (2012г.) и периода на експлоатация до датата на застрахователното събитие, е намалена с коефициенти за физическо износване, функционалното и икономическо обезценяване. Заключението на СОЕ (основното и допълнителното) не е оспорено от страните, а съдът го кредитира като компетентно и обосновано.

По въпроса относно начинът на изчисляване на стойността на увреденото имущество, съдът съобрази, на първо място, че съгласно процесния договор, стойността на застрахованото имущество е определена на база отчетната му стойност в счетоводството на „М.“ЕАД-клон Рудник Т. 1, общо в размер на 393 219 193,10 лв, като е уговорено, че сумата е постоянна за срока на действие на договора, няма да се променя от амортизация и ще бъде необвързана с каквито и да е други условия, срокове и форми на плащане.

В т.90 от общите условия на ответното дружество, неразделна част от договора, приложени по делото е предвидено, че при частични щети, когато не е налице конструктивна пълна загуба, оценката се извършва или чрез предвиждане на необходимите ремонтни работи и съответно необходимите разходи за части, материали и труд за възстановяване на имуществото във вид и състояние, което то е имало непосредствено преди датата на застрахователното събитие или чрез процентна обезценка, като и в този случай се вземат предвид видът и състоянието (в това число физическа и морална амортизация) на имуществото към датата на застрахователното събитие.

По делото няма спор, а и се установява от доказателствата, че процесният договор е сключен между страните след проведена процедура по обществена поръчка, в която ответникът е подал оферта за участие, съдържаща параметрите на предлаганата от него застрахователна услуга относно застраховане имуществото на ищеца, в т.ч. и на неговите клонове, за което е имало отделни обособени позиции и конкретно, във връзка с имуществото на клон „Рудник Т. 1“ - „обособена позиция №1 – Застраховане на имуществото на клон рудник Т. 1.

По делото са представени от ищеца документите, съдържащи се в техническата оферта на „Е.“АД за участие в процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет „Застраховане на имуществото на М.“ЕАД“ чрез сключване на имуществена застраховка. Част от тези документи са техническите изисквания и условия, свързани с изпълнението на поръчката, вкл. по обособена позиция №1 “Застраховане на имуществото на клон рудник Т. 1 - прил.5.2.2, приложение №5.2.2.1 към тях – „Механизъм на оценка на щетите“ и приложение №5.2.2.2 към тях – „Описание на срока и начина на изплащане на обезщетението, вкл. и необходимите документи“.

Конкретно, в приложение №5.2.2.1 към тях – „Механизъм на оценка на щетите (формиране на застрахователното обезщетение)“, подписано от изп. директор на ЗД Е., с дата 29.11.2013г. (л.50 от делото) е записано, че застрахователното обезщетение се определя в рамките на застрахователната отговорност за съответното имущество, съгласно клаузите на Общите условия по застраховката, както следва:

-при частични щети, когато не е налице конструктивна пълна загуба, оценката се извършва чрез предвиждане на необходимите ремонтни работи и съответно необходимите разходи за части, материали и труд за възстановяване на имуществото във вид и състояние, което то е имало непосредствено преди датата на застрахователното събитие.

- при тотални щети (напълно разрушени), оценката се извършва до размера на действителната им стойност към момента на застрахователното събитие, но не повече от застрахователната сума.

- при конструктивна пълна загуба, застрахователят дължи обезщетение в размер на действителната стойност на увреденото имущество, ако застрахованият прехвърли собствеността върху него на застрахователя или 80 от действителната стойност на увреденото имущество, ако то остане собственост на застрахования.

- при настъпване на застрахователни събития и определяне на застрахователно обезщетение няма да се прилага самоучастие.

По делото няма спор, а и това е отразено в самия договор, че същият е сключен на основание решение №МТ-04-1838/29.07.201г. на изпълнителния директор на М. ЕАД за класиране на офертите и определяне на изпълнител на обществената поръчка с предмет „Застраховане на имуществото на М.“ЕАД“ чрез сключване на имуществена застраховка“ – реф.№074/2013г. – ЗОП, обособена позиция №1 – Застраховане на имуществото на клон рудник „Т. 1“. Следователно, параметрите на офертата на ответника, която е приета от ищеца, като възложител на обещствената поръчка и въз основа на която е сключен процесния договор, сочат, че застрахователят е поел задължение, при частични щети, каквато се явява процесната, доколкото не е увредено цялото съоръжение ГТЛ 1221 у-к „ РТНК-2“, а само част от долната (неактивна) лента, елемент от същото, оценката на щетите и формирането на застрахователното обезщетение да се извършва чрез предвиждане на необходимите ремонтни работи и съответно необходимите разходи за части, материали и труд за възстановяване на имуществото във вид и състояние, което то е имало непосредствено преди датата на застрахователното събитие.

Горната уговорка не противоречи на нормата на чл.208, ал.3 КЗ (отм.), според която обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, доколкото страните са уговорили, че когато се касае за частични щети, когато не е налице пълна конструктивна загуба, размерът на вредата следва да се определи с оглед необходимите ремонтни работи и съответно необходимите разходи за части, материали и труд за възстановяване на имуществото във вид и състояние, което то е имало непосредствено преди датата на застрахователното събитие. Всъщност, именно това се явява и имуществената вредата за застрахования, защото той не би могъл да претендира стойността на цялото транспортно съоръжение ГТЛ 1221 у-к „ РТНК-2“, тъй като при аварията е увредена само част от него – около 650 м лента от общо 2700 м, тип ГТЛ В1800 ЕР2500 4+2 8/4, при което възстановяването на вредите по процесното транспортно съоръжение ГТЛ 1221 може да стане чрез съответните ремонтни работи, респ. извършване на разходи за части, материали и труд за възстановяване на увредената част от ГТЛ 1221, у-к „РТНК-2“, във вида и състоянието, което това съоръжение е имало непосредствено преди датата на застрахователното събитие. В тази връзка, по делото не е спорно, а и безспорно се установява, вкл. от доклада на наетия от ответника оценител, че съоръжението е възстановено в състоянието му преди аварията и функционира, като скъсаният участък от лента ГТЛ от посочения тип е отремонтиран.

Предвид изложеното, съдът приема, че в случая, за определяне размера на вредите и на дължимото се на ищеца застрахователно обезщетение, релевантна е посочената в заключението на СОЕ нова възстановителна стойност на процесната увредена лента, тип ГТЛ В1800 ЕР2500 4+2 8/4, от 309 530,14 лв. Както се посочва в заключението, същата е аналогична на посочената сума в предоставената от ищеца по делото „Справка за вложените разходи по стопански начин за възстановяване на скъсани и наранени 647 м на 22.10.2017 г. ГТЛ тип В 1800 ЕР 2500 на ГТЛ 1221 в у-к „РТНК 2“ на р-к „Т. Г с. Т. - стр.55 и в нея са калкулирани разходите по възстановяване на 647 м от авариралата ГТЛ, включващи доставка на нова лента, транспортни разходи, материали за вулканизация, разходи за осигуровки, заплати, пенсии, отпуски и др. начисления. Този начин на изчисление на вредите и на дължимото се на застрахования обезщетение съответства на условията по договора съгласно отправената от ответния застраховател оферта, въз основа на която е сключен същия. Съдът намира, че определената от СОЕ нова възстановителна стойност от 309 530,14 лв не следва да се коригира с коефициенти за физическо, функционално и икономическо обезценяване, тъй като тези методи и получената въз основа на тях справедлива пазарна стойност на увредената ГТЛ към датата на застрахователното събитие (133100 лв) не са относими при случаи на частични щети, какъвто е настоящия. Както се посочи по-горе, в самите ОУ на ответника е предвидено, че при частични щети, единият от вариантите при частични щети, когато не е налице конструктивна пълна загуба, оценката се извършва или чрез предвиждане на необходимите ремонтни работи и съответно необходимите разходи за части, материали и труд за възстановяване на имуществото във вид и състояние, което то е имало непосредствено преди датата на застрахователното събитие. С оглед съдържанието на офертата на застрахователя, с която е участвал в процедурата по ЗОП, при която е сключен процесния договор, очевидно същата не е визирала приложение на втората хипотеза по т.90 от ОУ, предвиждаща оценката да се извършва чрез процентна обезценка, при която се вземат предвид видът и състоянието (в това число физическа и морална амортизация) на имуществото към датата на застрахователното събитие.

По изложените съображения, съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че претендираното застрахователно обезщетение надхвърля действителния размер на причинените вреди.

Ответникът е направил в отговора на ИМ и възражение, че размерът на застрахователното обезщетение следва да се намали със стойността на запазените части, които биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар. Според заключението на съдебно-оценителната експертиза, така, както е повредена процесната лента - разцепена надлъжно, приблизително по средата на две части, същата е неприложима повече в производствените участъци на рудниците. Посочено е, че като вторична суровина за претопяване, с цел извличане на метали, също не може се реализира, понеже този вид лента е изработена на текстилна основа и не съдържа метали. Според заключението, единствената реализация на повредена лента от този тип е като покривен материал за навеси, стопански постройки и др. от битово естество. Претенции за това имат предимно физически лица. Звено „Вторични суровини“ към р-к „Т. 1“ продава подобни вторични суровини след процедура по заявка и разрешителен режим от ръководството. Ориентировъчната цена за покупка на 1 м² бракувана ГТЛ е 7 лв./м². Според заключението, ако процесната повредена лента се продаде като вторична суровина би струвала: 650 м.л. 1.8 м /ширина/ х 7 лв./м² = 8190 лв. /осем хиляди сто и деветдесет лева/.

Заключението на СОЕ в тази част е неоспорено от страните и въз основа на същото, съдът приема, че след процесната авария, в патримониума на ищцовото дружество са останали запазени части от увредената ГТЛ на стойност 8190 лв, които дружеството би могло да продаде. Съгласно т.99.3 от Общите условия на ответника, приложими към настоящия договор, размерът на застрахователното обезщетение се намалява със стойността на запазените части от увреденото имущество. Следователно, размерът на дължимото се на ищеца застрахователно обезщетение от 309 530,14 лв бъде намалена със сумата от 8190 лв, съставляваща стойността на запазените части от увреденото имущество, при което ищцовото дружество следва да получи застрахователно обезщетение в размер на 301 340,14 лв

С оглед горното, съдът намира, че главният иск се явява доказан по основание и до размер на сумата от 301 340,14 лв, поради което следва да бъде уважен до този размер, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ в съда – 19.10.2020г., до окончателното изплащане. За разликата над сумата от 301 340,14 лв, до пълния предявения размер от 309 530,14 лв, ведно със законната лихва върху тази разлика от датата на подаване на ИМ в съда – 19.10.2020г., до окончателното изплащане, искът ще се отхвърли като неоснователен.

По отношение акцесорния иск за присъждане на обезщетение за забава върху сумата от 309 530,14 лв, в размер на законната лихва за периода от 28.01.2018г. до 19.01.2020г., в общ размер на 62077,99 лв, съдът съобрази, на първо място, че съгласно чл.208, ал.1 КЗ (отм.), при настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 и чл. 207, ал. 3.  

Съгласно чл. 206, ал.1 КЗ, „При настъпване на застрахователното събитие, застрахованият е длъжен в 7-дневен срок от узнаването да уведоми застрахователя, освен ако в договора е предвиден друг подходящ срок. Според ал.2 от същия, „срокът за уведомяване по договора не може да бъде по-кратък от три дни от узнаването.“

Според чл.207, ал.3 КЗ (отм.), „При настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да допусне застрахователя за извършване на оглед на увреденото имущество и да представи поисканите от застрахователя документи, пряко свързани с установяването на събитието и на размера на вредите.“

В конкретния случай, по делото няма спор, а и се установява от доказателствата че след настъпване на процесната авария на 22.10.2017г., ищецът е попълнил писмено уведомление до ответника относно настъпилото застрахователно събитие, датирано 23-24.10.2017г., което е получено от застрахователя, който го е представил с отговора на ИМ. По подаденото уведомление е образувана щета №032-00-309/24.10.2017г. по застрахователна полица №**********/06.11.2014г. по застраховка „Имущества на юридически лица, еднолични търговци и организации“. Установява се също, че на 24.10.2017г., застрахователя е ангажирал  „Б.“ЕООД, гр.С. (B.L.A ltd., Correspondent of Crawford), с проучване и изготвяне на доклад във връзка с въпросната щета на гумено-транспортна лента, собственост на „М.“ЕАД. Според данните от доклада, от служители на въпросното дружество е извършен оглед на мястото на аварията на 26.10.2017г., направени са снимки и е проведено интервю със застрахования, на 30.10.2017г. е подготвен и изпратен до застрахования подробен опис на документите, необходими за доказване на щетата по основание и размер, като в периода до 02.02.2018г., необходимата документация е била получена. Самият ищец изрично посочва, че на 17.01.2018г. е изпратил до ответника и до наетото от последния трето дружество изискани му документи във връзка с щетата от 22.10.2017г., което се установява и от представеното по делото писмо от 17.01.2018г. По делото обаче няма преки доказателства кога е получено писмото с документите от ответника и третото дружество „Б.“ЕООД (напр. известие за доставяне, обратна разписка, вх. № и дата при ответника), но в доклада по щетата, изготвен „Б.“ЕООД е посочена като дата на постъпване на документите от застрахования 02.02.2018г. Самият доклад по щетата е с дата 19.02.2018г. От своя страна, ответното дружество е изпратило до ищеца на 14.03.2018г. уведомление, получено в М. ЕАД на 21.03.2018г., с което последното е уведомено, че застрахователят отказва да изплати застрахователно обезщетение за настъпилото на 22.10.2017г. събитие.

Видно от цитираното по-горе приложение №5.2.2.2 - „Описание на срока и начина на изплащане на обезщетението, вкл. и необходимите документи“, съставляващо част от представените с офертата на ответното дружество за участие в обявената от ищеца процедура по ЗОП технически изисквания и условия, свързани с изпълнението на поръчката (с предмет „Застраховане на имуществото на М.“ЕАД“ чрез сключване на имуществена застраховка“, вкл. по обособена позиция №1 “Застраховане на имуществото на клон рудник Т.), в т.1 „Описание на срока за изплащане на обезщетение“ е предвидено, че срокът за изплащане на застрахователното обезщетение е 1 ден след представяне на всички необходими документи на застрахователя, даващи основание за определяне размера и изплащане на щетите, както и че максималния срок за изплащане на обезщетение е 10 дни. Съдът намира, че след като ответникът е оферирал сам тези условия и на база на офертата му е сключен процесния договор и застрахователна полица №**********/06.11.2014г. по застраховка „Имущества на юридически лица, еднолични търговци и организации“, с което другата страна недвусмислено ги е приела, същите го обвързват валидно.

Както се посочи по-горе обаче, по делото няма доказателства кога писмото на ищеца от 17.01.2018г. е постъпило при застрахователя, поради което, най-ранната дата, на която може да се приеме, че има доказателства за това е тази, посочена в доклада на оценителя – 02.02.2018г., който факт се признава от ответника. Следователно и доколкото няма данни и твърдения от застрахования да са изисквани допълнителни документи, следва да се приеме, че срокът за произнасяне за плащане на обезщетение по щетата е започнал да тече на 02.02.2018г., а не както твърди ищеца, на 18.01.2018г. Както се посочи по-горе, срокът за плащане съобразно офертата на ответното дружество е 1 ден от датата на представяне на всички документи, като е предвиден максимален срок за изпълнение на това задължение от 10 дни. Според съда, тези уговорки в тяхната съвкупност, следва да се тълкуват в смисъл, че според особеностите на съответната щета и необходимостта от време за застрахователят да прецени представените му от застрахования и оценителя документи, срокът за плащане е от 1 ден до максимум 10 дни.

Ето защо, съдът приема, че в конкретния случай, максималният срок за плащане на обезщетението е изтекъл на 12.02.2018г. Следователно, ответникът е изпаднал в забава, считано от 13.02.2018г., от която дата дължи на застрахования обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимото застрахователно обезщетение от 301340,14 лв, до датата 19.01.2020г, до която е претендирано обезщетението съобразно формулирания в ИМ петитум, което съдът служебно изчисли в размер на 59096,15  лв.

За пълнота, следва да се отбележи, че доколкото в процесния случай е приложима Част Четвърта от отменения Кодекса на застраховането, възражението на ответника, че съгласно чл. 108, ал. 1 от действащия КЗ, сроковете за произнасяне не се отнасяли за произнасянето на претенции по отношение на щети по големи рискове, както и че с оглед дейността на ищцовото дружество, щетата се квалифицира именно като голям риск при прилагането на критериите по § 31, б. „в", б. „аа", „бб" и „вв" от ДР на КЗ, е неотносимо, тъй като посочените норми от действащия КЗ не са приложими по процесния договор, сключен при действието на отменения КЗ.

Предвид горното, акцесорният иск се явява частично основателен, до размер на сумата от 59096,15  лв обезщетение за забава за периода 13.02.2018г. – 19.01.2020г. върху сумата от 301340,14 лв, до който ще се уважи, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 62077,99 лв, както и за периода 28.01.2018г. – 12.02.2018г. вкл., искът ще се отхвърли като неоснователен.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца ще се присъдят разноските по делото съразмерно с уважената част от иска, като при направени такива от 14864,33 лв за държавна такса, 800 лв за експертизи и юрисконсултско възнаграждение от 450 лв, на ищеца ще се присъдят по съразмерност 14418,40 лв за държавна такса, 776 лв за експертизи и 436,50 лв за юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът има право на разноските по делото съразмерно с отхвърлената част от исковете. При сторени разноски от общо 1814,25 лв за експертизи и 140 лв за призоваване на свидетел, на ответникът се следват по съразмерност 54,42 лв за експертизи и 4,20 лв за свидетел, както и 13,50 лв юрисконсултско възнаграждение.  

Водим от горното, съдът

 

                                               РЕШИ:

 

ОСЪЖДА „З.“ АД, гр. С., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: област С. (столица), община С., град С. *** да заплати на „М.“ ЕАД, град Р., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: област С.З., община Р., град Р., ул. ***, сумата от 301340,14 лв., представляваща застрахователно обезщетение по щета №032-00-309/24.10.2017г. по застрахователна полица №**********/06.11.2014г. по застраховка „Имущества на юридически лица, еднолични търговци и организации“, сключена съгласно договор № МТ-468 от 06.11.2014г., с предмет „ Застраховане на имуществото на „М.“ ЕАД чрез сключване на имуществена застраховка“, ведно със сумата от 59096,15  лв обезщетение  за забава върху главницата за периода 13.02.2018г. – 19.01.2020г, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.10.2020г., до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото по съразмерност от 14418,40 лв за държавна такса, 776 лв за експертизи и 436,50 лв за юрисконсултско възнаграждение, КАТО ОТХВЪРЛЯ главния иск за разликата над уважения размер от 301340,14 лв застрахователно обезщетение по щета №032-00-309/24.10.2017г. по застрахователна полица №**********/06.11.2014г. по застраховка „Имущества на юридически лица, еднолични търговци и организации“, до пълния предявен размер от 309 530,14 лв, ведно със законната лихва върху тази разлика от датата на подаване на ИМ в съда – 19.10.2020г., до окончателното изплащане, КАКТО и акцесорния иск за присъждане на обезщетение за забава, за разликата над уважения размер от 59096,15 лв, до пълния предявен размер от 62077,99 лв, както и за периода 28.01.2018г. – 12.02.2018г. вкл., като неоснователни.

ОСЪЖДА „М.“ ЕАД, град Р., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: област С.З., община Р., град Р., ул. *** да заплати на „З.“АД, гр. С., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: област С. (столица), община С., град С. *** разноските по делото съразмерно с отхвърлената част от исковете от 54,42 лв за експертизи и 4,20 лв за свидетел, както и 13,50 лв юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: