Р Е Ш Е Н И Е № 260040/24.2.2021 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,първи търговски състав,в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията Кр. Ванчева т.д.№96 по описа за 2021 година,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.613а,ал.1 от ТЗ.
Образувано по въззивна жалба на Н.а.з.п. от В.П.-директор на дирекция „Държавни вземания“,против решение №260008 от 08.01.2021 г.,постановено по т.д.№841/2019 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XVII-ти състав,с което на основание чл.632,ал.4 от ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност по отношение на длъжника „Б.Т.“ЕООД-в н. ЕИК ***и е постановено заличаване на същото дружество от търговския регистър.
Агенцията-жалбоподател заявява,че е кредитор на длъжника с публични вземания,установени с посочените в жалбата актове,което й дава процесуална легитимация да обжалва съдебното решение,а относно последното излага становище,че то е неправилно и незаконосъбразно по съображения,че е постановено преди да изтече предвиденият в чл.632,ал.2 от ТЗ едногодишен срок.В тази връзка агенцията-жалбоподател се позовава на разпоредбата на чл.3,ал.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,обн. в ДВ,бр.28 от 24.03.2020 г.,съгласно която за времето от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни производства,както и на §13 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за здравето /обн. В ДВ,бр.44 от 13.05.2020 г./,съгласно който посочените срокове продължават да текат едва след изтичането на 7 дни от обнародването на закона в „Държавен вестник“.
С оглед на изложените в жалбата аргументи-агенцията-жалбоподател моли обжалваното решение да се отмени изцяло като неправилно и да бъде върнато делото на първоинстанционния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.
От насрещната страна-“Б.“ЕООД-гр.П.с ЕИК ***-дружеството-длъжника,инициирал сам производството по несъстоятелност по т.д.№841/2019 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,е подаден в законния срок отговор на въззивната жалба чрез пълномощника му адв. Х.М.,в който отговор е взето становище,че жалбата е процесуално допустима и подадена в срок,но по съществото си е неоснователна.В тази насока са развити конкретни доводи в отговора и съобразно тях е поискано подадената от Н.жалба да се остави без уважение,а атакуваното с нея решение на ОС-П.да бъде потвърдено.Поискано е на дружеството да бъдат присъдени разноски за пред въззивната инстанция.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,с изложените в жалбата и отговора съображения,както и с доказателствата по делото,намери за установено следното:
Процесната въззивна жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,разполагащо с процесуална легитимация и правен интерес да обжалва първоинстанционното решение,същата е редовна,подадена е в срок и е насочена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт съгласно чл.613а,ал.1 от ТЗ. Ето защо жалбата подлежи на разглеждане и преценка по същество.
По съществото на жалбата:
С решение №712 от 27.12.2019 г.,постановено по т.д.№841/2019 г. по описа на ОС-Пловдив,ТО,XVII-ти състав,е обявена свръхзадължеността на „Б.“ЕООД-гр.П.с ЕИК ***,определена е началната й дата,открито е производство по несъстоятелност на дружеството-длъжник,същото е обявено в несъстоятелност,постановена е обща възбрана и запор върху имуществото му,както и прекратяване дейността на предприятието му.Наред с това производството по несъстоятелност на „Б.“ЕООД е спряно на основание чл.632,ал.1 от ТЗ.Това решение е вписано в Търговския регистър по партидата на дружеството-длъжник на датата 30.12.2019 г.
С обжалваното решение №260008 от 08.01.2021 г. производството по несъстоятелност по отношение на „Б.“ЕООД-гр.П.с ЕИК ***по т.д.№841/2019 г. по описа на ОС-П.е прекратено на основание чл.632,ал.4 от ТЗ и е постановено заличаване на търговеца „Б.“ЕООД от Търговския регистър.Същото решение е вписано в този регистър по партидата на дружеството-длъжник на датата 12.01.2021 г.За да прекрати производството по несъстоятелност и да постанови заличаване на дружеството-длъжник от ТР,съдът по несъстоятелността е приел в мотивната част на решението си от 08.01.2021 г.,че е налице хипотезата на чл.632,ал.4 от ТЗ,тъй като в едногодишния срок от вписване на решението по чл.632,ал.1 от ТЗ не е поискано възобновяване на производството,нито е предплатена определена сума за разноски от кредитор или от длъжника.
В
процесната жалба Н.-С.поддържа,че атакуваното решение е неправилно и
незаконосъобразно,тъй като към момента на постановяване на решението не е бил
изтекъл предвиденият в чл.632,ал.2 от ТЗ едногодишен срок.Този довод е
основателен.За да се прекрати производството по несъстоятелност и се постанови
заличаване на търговеца-длъжник от Търговския регистър в хипотезата на
чл.632,ал.4 от ТЗ следва да е изтекъл срока по ал.2-ра,който е едногодишен и
започва да тече от вписване на решението по ал.1-ва в регистъра,и заедно с това
в същия срок да няма подадена молба от кредитор или от длъжника за
възобновяване на спряното производство по несъстоятелност с удостоверяване на
достатъчно имущество на длъжника или депозиране на необходимата сума за
предплащане на началните разноски по чл.629б от ТЗ.В случая срокът по
чл.632,ал.2 от ТЗ е започнал да тече от датата 30.12.2019 г.,когато в ТР е
вписано решението по чл.632,ал.1 от ТЗ,и не е бил изтекъл към момента на
постановяване на обжалваното решение.Това е така,понеже при броенето на срока
следва да бъде съобразена разпоредбата на чл.3,ал.1,т.1 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение /обн. в ДВ,бр.28 от 24.03.2020
г./,съгласно която за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни,арбитражни и
изпълнителни производства,с изключение на сроковете по производствата и делата
съгласно приложението. В това приложение не попада и не е посочено дело от типа
на процесното,поради което последното не е сред изключенията,за които горната
законова норма е неприложима.Предвид това,а и с оглед обстоятелството,че срока
по чл.632,ал.2 от ТЗ несъмнено е процесуален и самото производство по
несъстоятелност има характера на съдебно производство,то нормата на
чл.3,ал.1,т.1 от ЗМДВИП намира приложение и следва да бъде съобразена при
изчисляването на този срок.На съобразяване подлежи и §13 от Преходните и
заключителни разпоредби на Закона за здравето /обн. в бр.44 от 13.05.2020
г./,според който посочените срокове продължават да текат едва след изтичането
на 7 дни от обнародването на закона в ДВ.Предвид изложеното следва да се
приеме,че за времето от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.,докогато е действало
извънредното положение в страната /ноторно известен факт/,а и още седем дни
след последната дата,срокът по чл.632,ал.2 от ТЗ не е текъл /бил е спрял да
тече по силата на чл.3,ал.1,т.1 от ЗМДВИП/ и съответно на това към момента на
постановяване на обжалваното решение от 08.01.2021 г. същият срок не е бил
изтекъл,макар и да е била изминала една календарна година,считано от вписване
на решението по чл.632,ал.1 от ТЗ в търговския регистър.Предвид
изложеното,крайният извод,който се налага,е че процесната жалба е основателна,а
обжалваното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено.
В отговора на „Б.“ЕООД се поддържат аргументи,че разпоредбата на чл.3,ал.1 от ЗМДВИП е неприложима в случая,тъй като срокът по чл.632,ал.2 от ТЗ не е свързан с процесуалните права на страните в производството по несъстоятелност,а и предвид това,че процесното решение не е обявено по време на действието на Закона за мерките и действията по време на извънредно положение,а много преди страната да бъде в такова положение.Тези доводи са неоснователни.Срокът по чл.632,ал.2 от ТЗ има процесуален характер,тъй като е пряко свързан с движението на съдебното производство по несъстоятелност и от тази гледна точка горната норма от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение е приложима спрямо този срок.Освен това,тя е приложима и за сроковете,започнали да текат преди обявяване на извънредното положение,но не изтекли към този момент,както е в процесния случай.Така,че поддържаните от „Б.“ЕООД доводи срещу жалбата са неоснователни и не променят Н.равения от въззивния съд извод за основателността на същата жалба,респективно-за неправилността на атакуваното с нея съдебни решение.
Предвид основателността на разгледаната жалба,на насрещната страна не следва да се присъждат съдебни разноски за настоящото производство.
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №260008 от 08.01.2021 г.,постановено по
т.д.№841/2019 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XVII-ти състав,с което на
основание чл.632,ал.4 от ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност на
длъжника „Б.Т.“ЕООД-в н. ЕИК ***и е постановено заличаване на същото дружество
от Търговския регистър.
Решението
да се впише в ТРРЮЛНЦ,като за целта се изпрати заверен препис от него на
Агенция по вписванията.
Решението
да се впише и в особената книга по чл.634в от ТЗ на съда по несъстоятелността.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в 7-дневен срок от вписването му в търговския
регистър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/