РЕШЕНИЕ
гр.София,
08.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в публичното заседание на осми март през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена
Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
мл.с.
Велизар Костадинов
при секретаря Димитринка Иванова и в
присъствието на прокурора .................... като разгледа докладваното от
съдията в.гр.дело N: 9 481 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение № 15 074/30.09.2016 г., постановено по гр.д.№ 63 633/2014 г.
по описа на СРС, II ГО, 77 състав, е признато за установено по предявени от „Ю.Б.“
АД, ЕИК ********срещу Р.В.И., ЕГН ********** искове, че Р.В.И., ЕГН ********** дължи
на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********на основание чл. 422 ГПК сумата 4 187,18 лева,
представляваща предсрочно изискуема главница по договор за издаване на кредитна
карта „Euroline“ от 06.02.2006 г., ведно със законната лихва от датата на
заявлението по чл.417 ГПК – 20.11.2013 г. до окончателното изплащане, както и
сумата 459,69 лева, представляваща договорна лихва за периода: 06.02.2006 г. –
06.09.2013 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от
25.11.2013 г. по ч.гр.д. № 48 097/2013 г. на СРС.
Със
същия съдебен акт ответникът Р.В.И. е осъден да заплати на ищеца „Ю.Б.“ АД на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 428,21 лева – разноски в заповедното и сумата
679,84 лева – разноски в исковото производство.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Е.М.“
ЕООД.
С
определение от 22.05.2017 г., постановено по гр.д.№ 63 633/2014 г. по описа
на СРС, II ГО, 77 състав, решение № 15 074/30.09.2016 г. е изменено в
частта за разноските, като освен присъдената в полза на ищеца сума 679,84 лева
в исковото производство, ответникът е осъден да му заплати и сумата 816,34 лева
– разноски за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Срещу
така постановеното съдебно решение е депозира въззивна жалба от ответника Р.В.И.,***
– чрез особения му представител адв.М., в която се под-държат доводи за
недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради нарушение на
процесуалния закон, необоснованост и нарушение на процесуалния закон. Навеждат
се съображения и че поканата за обявяване на предсрочна изискуемост е получена
от лице, раз-лично от ответника; че недопустимо са били взети предвид
обстоятелства, извлечени от възра-жението на длъжника в заповедното
производство; че искането на „Е.М.“ ЕООД за конституиране като трето лице-помагач
на страната на ищеца е било несвоевременно заявено, едва във второто по делото
съдебно заседания, при липса на доказателства за правен интерес. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение на
първоинстанционния съд.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор на въззивната жалба от ище-ца „Ю.Б.“ АД. В същия се твърди, че
страните са сключили договор при общи условия, видно от представените договор
за издаване на кредитна карта „Euroline“ от 06.02. 2006 г. и общи условия за
издаване и използване на кредитна карта „Euroline“, като подпис-вайки заявлението
за издаване на кредитна карта, ответникът писмено е потвърдил, че приема общите
условия, отпечатани на гърба му. Поддържа се, че по делото е представено заверено
копие на писмо с изх.№ 04-00-881/05.05.2016 г., от което е видно, че пратка с №
ИД PS10000-27H1R0 е връчена на г-жа Петринска съобразно общите правила за
връчване на кореспон-дентски пратки, поради което пратката е достигнала до
знанието на адресата; че тази пратка е връчена, съобразно общите правила,
уредени в чл.42 и чл.44 ГПК, както и съобразно специал-ната уредба на чл.36 от
Закона за пощенските услуги /ЗПУ/ и чл.5 от общите правила за усло-вията за
доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, като се позовава и на
чл.32, ал.2 ЗПУ, според която условията за доставянето на пощенските пратки и
на пощенските коле-ти по ал.1 се определят с общи правила, изготвени от
Комисията за регулиране на съобщения-та /КРС/. Сочи и че според чл.5 от тези
общи правила, приети с решение № 581/27.05.2010 г. от КРС, обн. в ДВ
бр.45/15.06.2010 г., в сила от 15.06.2010 г., препоръчаните пощенски пратки се
доставят на адреса на получателя срещу подпис, а когато при посещението на
адреса, поради отсъствие на получателя по ал.1 пощенската пратка не може да
бъде доставена, в по-щенската кутия се оставя писмено служебно известие с
покана получателят да се яви за полу-чаване на пратката в пощенската служба в
срок, определен от пощенския оператор, но не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ
30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне. В чл.44 от Общите
условия на договора с потребителите на пощенски услуги, включени в обхвата на
универсалната пощенска услуга, предоставени от „Б.П.“ ЕАД, публикувани на
интернет страницата на това дружество и представляващи общоизвестен факт но
смисъла на чл.155 ГПК, изрично е предвидено, че операторът доставя куриерските
пратки на посочения адрес, лично на получателя, на лице, представляващо получателя
по силата на пълномощно или по силата на закона, или на лице от адреса на
получателя срещу подпис в адресния етикет /товарителницата/ и/или листа за
доставка. Ако пратката се достави на лице, различно от получателя, в адресния
етикет /товарителницата/ и/или листа за доставка се вписва името на лицето,
получило пратката, което в случая е било направено, поради което връчването е
редовно. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди
обжалваното решение. Претендира присъждането на разноски по производството.
Третото лице-помагач на страната
на ищеца – „Е.М.“ ЕООД, *** не е взело становище по жалбата.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и
чл.269 ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от
легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт.
Първоинстанционният съд е
сезиран с положителни установителни искове, предявени на основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК.
В подадената искова молба
ищецът „Ю.Б.“ АД твърди,
че между него и Р.В.И. е сключен договор за издаване на кредитна карта „Euroline“
от 06.02. 2006 г., по силата на който банката му е предоставила кредит, който
се усвоява по начините, уредени в чл.4-6 от Общите условия на банката,
неразделна част от договора, които общи условия кредитополучателят е приел без
възражения; че същият е използвал и други суми от предоставения му кредитен
лимит, които към 20.11.2013 г. са достигнали общ размер от 5 652,20 лева,
като не е изпълнил задълженията си съгласно чл.10 и чл.12 от Общите условия на
банката да изплати най-малко минималната месечна вноска по две последователни
така, както тя е определена в приложението, както и всички задължения, за които
е в забава, и всяка сума, с която е превишил кредитния лимит. Съгласно чл.15.1,
б.„а“ от Общите условия на банката при неплащане на минималните месечни вноски
по две последователни месечни изв-лечения – от 05.06.2013 г. и 05.07.2013 г.,
картоиздателят има право да прекрати договора и да обяви картата за невалидна.
При прекратяване на договора от картоиздателя цялото задълже-ние на
картодържателя става незабавно изискуемо съгласно чл.15.1, б.„б“ от Общите
условия. Поддържа се и че считано от 06.02.2006 г. процесният договор е бил
прекратен, а кредитната карта „Euroline“ – обявена за невалидна, поради което
цялото задължение на Р.В.И. се счита за незабавно изискуемо; че на
картодържателя е била изпратена покана за доброволно плащане по пощата с писмо
с изх.№ 681/03.09.2013 г., получено на 05.09.2013 г., съгласно представената обратна
разписка; че писмото за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е изпратено
на посочения в договора адрес на картодържателя, както и че към датата на
прекратяване на договора задължението на кредитополучателя възлиза на сумата
4 187,18 лева – главница, върху която се дължи мораторна лихва в размер на
459,69 лева за периода: 06. 02.2006 г. – 06.09.2013 г. Поддържа се и че във
връзка с подадено на 20.11.2013 г. заявление, за посочената сума по ч.гр.д.№ 48 097/2013
г. по описа на СРС, II ГО, 77 състав е издадена запо-вед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 ГПК на 25.11.2013 г., заедно със закон-ната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изпла-щане,
срещу която в срока по чл.414 ГПК ответникът е депозирал възражение. Заявено е
искане съдът да постанови решение, с което да установи съществуването на
вземането на ищеца, за което е постановена заповедта за изпълнение, както и да
му се присъдят сторените по делото разноски.
В подадения в срока по чл.131,
ал.1 ГПК писмен отговор ответникът Р.В.И.,***, действащ чрез
особения му представител адв.М., оспорва исковете, както по основание, така и по
размер. В отговора е оспорена автентичността на договора за кредит, с доводи, че
положеният в него подпис за картодържател се различава от почерка на лицето,
изписало данните в молбата за издаването й. Оспорено е и настъпването на твърдяната
предсрочна изискуемост на кредита по съображения, че предсъдебната покана от
страна на ищеца не е била връчена лично. Моли съда да отхвърли предявените
искове.
Със заявление вх.№ 3139219/20.11.2013 г. „Ю.Б.“
АД е заявило пред СРС искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК
срещу Р.В. И., ЕГН **********, за сумата 4 187,18 лева – главница по
договор за издаване на кредитна карта „Euroline“ от 06.02.2006 г., заедно със
законната лихва от 20.11.2013 г. до изплащане на вземането, както и сумата 459,
69 лева – мораторна лихва за периода: 06.02.2006 г. – 06.09. 2013 г.
На 25.11.2013 г. на „Ю.Б.“ АД е
издадена заповед за изпълнение на па-рично задължение по чл.417 ГПК срещу
посоченото лице за сумата 4 187,18 лева по договор за кредитна карта от
06.02.2006 г., ведно със законната лихва от 20.11.2013 г. до изплащане на
вземането, както и договорна лихва в размер на 459,69 лева за периода:
06.02.2006 г. – 06.09. 2013 г. и разноски по делото, от които: 92,93 лева – държавна
такса и 335,28 лева – адвокатско възнаграждение, и е допуснато предварително
изпълнение на същата. Въз основа на заповедта за изпълнение на 25.11.2013 г. е
издаден изпълнителен лист за посочените вземания, съгласно данните от
извършеното удостоверяване от СРС върху заповедта.
На 27.03.2014 г. е депозирано
възражение от длъжника Р.В.И. по чл.414 ГПК, в което същият е оспорил
дължимостта на вземането по заповедта. На 06.11.2014 г. ищецът „Ю.Б.“ АД е
предявил пред СРС иск за установяване съществуването на вземането му по
издадената заповед.
Представено е заверено копие от
заявление-договор за издаване на „Euroline“ кредит-на карта от 03.02.2006 г.,
съгласно което Р.В.И., ЕГН ********** е поискал от „Б. П.Б.“ АД да му се
предостави сума по кредитна карта „Euroline“. Заяв-лението е подписано за
картодържател на 03.02.2006 г., а за „Б. П.Б.“ АД – на 06.02.2006 г. по
пълномощие. При подписването на заявлението-договор от страна на банката други
изявление не са правени. В заявлението се съдържа декларация на заявителя, че е
запознат с Общите условия за издаване и използване на „Euroline“ кредитна
карта, приема ги и разбира, че банката може да отхвърли заявлението, без да
посочи причина за това.
С депозирания отговор на исковата
молба ответникът е оспорил положения в заявле-нието подпис за картодържател да
е негов, във връзка с което е направил доказателствено искане за допускане на
почеркова експертиза, което е оставено без уважение от първоинстан-ционния съд с
определение от 01.02.2016 г. В подадената въззивна жалба възражението не е поддържано,
нито е наведено искане за събиране на това доказателство по реда на чл.266,
ал.3 ГПК с оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално
нарушение.
С исковата молба е представено и
заверено копие от Общи условия за издаване и из-ползване на карта „Euroline“ на
„Б. П.Б.“ АД, в които е посочено, че картата, която ще бъде издадена, както и
всички карти, които ще бъдат издадени впоследствие
като замяна или подновяване на първоначалната при прилагане на тези условия,
се предават на картодържателя чрез препоръчано писмо – т.1.1; че картодържателят
има право да извършва тегления на пари в брой в рамките на кредитния си лимит –
т.6 „Теглене на пари в брой в качеството на кредит“. Съгласно чл.4 сделките на картодържателя
с търговски обекти не трябва да надвиша-ват максималния лимит, наричан
„кредитен лимит“, който се определя от картоиздателя.
Картоиздателят може, също така да определи максимална сума за днев-ните сделки.
Кредитният лимит и евентуалната максимална сума на дневните сделки се съобщават
на картодържателя при предаването на картата – т.7.1. Картоиздателят има право
да промени кредитния лимит, вземайки предвид действителните финансови
възможности на картодържателя, кредитоспособността му, спазването на настоящите
условия, както и общо риска, който се поема. Всеки нов лимит се оповестява на картодържателя
чрез месечните изв-лечения по чл.10 /т.7.2/.
При изплащане на задълженията
на вноски се начислява лихва – чл.10, б.„б“. Лихвата се начислява от датата, на
която плащанията са осчетоводени по картовата сметка, с изклю-чение на
отпускане на суми в брой по чл.6, върху които се начислява лихва от датата на
сдел-ката. Приложимият лихвен процент се посочва в месечните извлечения, като
действащият в момента на приемането на тези Общи условия лихвен процент се
посочва в приложение към тях /т.12.1/. Действащата лихва се определя от картоиздателя
по негово усмотрение и се променя всеки път, когато е налице промяна в (I)
лихвените проценти, обявени от Евро-пейската Централна Банка, или (II)
лихвените проценти на междубанковия пазар на капита-лите; или (III) специалният и общ риск, поеман
от картоиздателя или (IV) условията на конку-рентната среда или (V) други
обективни обстоятелства, предвидени в правилата за делова дейност на картоиздателя.
Всяко изменение на лихвения процент се съобщава на картодър-жателя чрез
отбелязване в месечното извлечение и влиза в сила от датата на издаването на
това извлечение, освен ако не е определена друга дата за влизане в сила.
Картодържателят се счита за уведомен за изменението в лихвения процент и при
оповестяването на промяната в помещенията на картоиздателя, до които картодържателите
имат достъп, както и при уведомя-ване по друг подходящ начин. Промененият
лихвен процент се счита за приет в съответствие с общите правила, съдържащи се
в чл.24.4 /т.12.2/. При неплащане на задължителната мини-мална вноска на
падежа, посочен в месечното извлечение, на картодържателят се начислява такса
за забавено плащане в размера, посочен в приложението /т.12.3/.
Картоиздателят ще изпраща всеки
месец с обикновена поща до картодържателя извлечение за движението по сметката,
наричано „месечно извлечение“, което се извежда от търговските книги на картоиздателя
и в което се отразяват всички операции с картата, както и всички други сделки
на картодържателя, извършени през предходния месец; минималната месечна вноска,
както тя е определена в чл.10; падежът на минималната месечна вноска и кредитният
лимит /т.9.1/. Картоиздателят по своя преценка може да включва и друга
информация в месечното извлечение или да прилага към същото уведомления,
предложения или други документи от значение за договорните отношения с картодържателя
/т.9.3/.
Картодържателят може да изплати
задължението си в срока, определен в месечното извлечение: а) изцяло и без
начисляване на лихви (с изключение на задължения, възникнали от тегления в брой
по чл.6, върху които се начислява лихва съгласно чл.12.1) или б) на части. В този
случай картодържателят трябва да изплати най-малкото минималната месечна вноска
така, както тя е определена в приложението, както и всички задължения, за които
е в забава и всяка сума, с която е превишил кредитния си лимит /т.10/.
Картоиздателят има правото да
прекрати договора с картодържателя и да обяви кар-тата за невалидна, в който
случай картодържателят е длъжен да върне незабавно картата на картоиздателя,
ако настъпи дори и едно от следните събития: а) картодържателят не е изп-латил
минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения; б)
сериозно нарушаване, по преценка на картоиздателя, от страна на картодържателя,
на който и да било член на настоящите Общи условия; в) нарушаване от страна на картодържателя
на актове и решения на финансовите власти по отношение на картата; г)
нелоялност от страна на карто-държателя, т.е. укриване на данни, които са били
поискани във формуляра на заявлението за предоставяне на картата или по друг
начин /т.15.1/. При прекратяване на договора от картоиз-
дателя цялото задължение на картодържателя става незабавно изискуемо и
дължимо /т.15.2/. В таблица в представените Общи условия е посочен лихвен %
покупки – 18,5 % и теглене на пари в брой – 18,5 %.
По делото са приложени и месечни
извлечения, издадени от банката в периода: 23.02. 2006 г. – 22.08.2013 г., които
не са подписани от посочения в тях адресат, като по делото не са ангажирани и доказателства,
че тези извлечения са били изпратени, съотв. че са били полу-чени от ответника
по спора.
Не е спорно в производството,
което се потвърждава и от данните в Търговския регис-тър, че към момента „Б. П.Б.“
АД е с фирмено наименование „Ю.Б.“ АД.
По искане на ищеца е прието и
негово писмо с изх.№ 681/03.09.2013 г., адресирано Р.В.И., в което е обективирано изявление за просрочие
на две последователни плащания по месечни извлечения от 05.06.2013 г. и
05.07.2013 г. в нарушение на Общите условия по договора и за прекратяване на
договора и обявяване на задължението в размер на 4 646,87 лева за
предсрочно изискуемо. Съгласно данните от представеното известие за доставяне
обр.243, писмото е връчено на 05.09.2013 г. на лицето П. срещу подпис, което се
потвърждава от представеното писмо с изх.№ 04-00-881/05.05.2016 г. на „Б.П.“
ЕАД.
През СРС е допусната и
изслушана и съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Е.С.. От
приетото заключение на същата е видно, че размерът на първоначално усвоената
сума с посочената от ищеца кредитна карта е 250,00 лева, изтеглени в брой на
06.03.2006 г.; че с кредитната карта за периода след 06.03.2006 г. са усвоени
още 15 516,75 лева, от които: 8 200,00 лева в брой, 321,00 лева
покупки на ПОС-терминал и 6 995,75 лева покупки на вноски; че за процесния
период са били внесени 16 212,50 лева, като непогасеният остатък възлиза
на сумата 4 646,87 лева, в която се включват: 4 187,18 лева – главница
и 459,69 лева – лихва за периода: 05.12.2012 г. – 05.04.2013 г., в какъвто
смисъл са поясненията на вещото лице, направени в проведеното на 15.03.2016 г.
открито съдебно засе-дание пред СРС.
По силата на договор за
прехвърляне на вземания, сключен на 18.01.2016 г. – в хода на процеса между „Ю.Б.“
АД и „Е.М.“ ЕООД, „Юробанк България“ се съгласила да прехвърли на „Е.М.“ ЕООД
всички свои права, права на собственост, облаги и участия върху и във вземания,
а „Е.М.“ ЕООД – да приеме такова прехвър-ляне, сключено в съответствие с чл.99
и чл.100 ЗЗД /т.2.11/. В представеното Приложение 4 – „Портфолио“ /т.20, б.„д“/,
сред описаните вземания е и вземане на „Ю.Б.“ АД срещу Р.В.И. по договор за
кредитна карта от 06.02.2006 г. в размер на 6 903, 55 лева, от която:
сумата 4 187,18 лева – главница към 31.12.2015 г., сумата 459,69 лева
лихва към 31.12.2015 г. и сумата 2 256,68 лева – такси и разноски към
31.12.2015 г.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената проверка настоящата инстанция намира, че
атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално
допустимо, поради което следва да се обсъдят релевираните доводи
относно неговата правилност. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.1
от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и мотивите към
тях, при провер-ката на правилността на първоинстанционното решение ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване
на фактическата страна на спора, но не намират при-ложение при субсумиране на
установените факти под приложимата материалноправна норма. Доколкото основната
функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да
бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение
на императивен материален закон, установен в обществен интерес.
Съдът е сезиран с установителен
иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК за
признаване със сила на присъдено нещо съществуването на оспореното от длъжника
вземане на банката, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.417, т.2 ГПК и изпълнителен лист. В тежест на ищеца е
да установи, в качеството му на кредитор, обстоятелствата, от които произтича
вземането му, както и неговата ликвидност и изискуемост.
Съгласно чл.430, ал.1 ТЗ с
договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока. Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката, съгласно чл.430,
ал.2. По силата на чл.430, ал.3 ТЗ договорът за банков кредит се сключва в
писмена форма.
Приложение в случая намират
нормите на чл.430 - чл.432 ТЗ, а не на ЗПК /отм./, действал в периода:
01.10.2006 г. – 12.05.2010 г., нито на ЗПК в сила от 12.05.2010 г., тъй като се
касае за материалноправни норми, които имат действие занапред, и не са
приложими спрямо процесния договор, за който се твърди да е сключен на
06.02.2006 г.
Сумата по кредита е съществен
елемент на този вид договори, по отношение на който страните следва да
постигнат съгласие в предписаната от закона форма. Липсата на уговорена сума по
кредита е порок, който се отразява на съставомерността на сделката, не може да
бъде саниран и води до нищожността й по смисъла на чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД –
поради липса на съгласие. Несъмнено е, че липсата на съгласие като елемент от
фактическия състав на сделката е основание, относимо само към двустранните
сделки. Освен това, за да се отрази на съставомерността на сделката,
отсъствието на съгласие трябва да е налице към момента на сключване на договора
и да бъде съзнателно. Поради това и волеизявленията на страните по договора за
кредит относно сумата, която банката се задължава да отпусне, трябва да бъдат
обективирани по начин, който не поражда съмнение за постигнатото помежду им
съгласие за настъпване на правните последици относно същата.
От представеното
заявление-договор и общите условия към него не се установява страните да са
постигнали съгласие по този въпрос. Със заявлението, имащо характер на оферта
по смисъла на чл.13 ЗЗД, заявителят е отправил до банката искане за издаване на
кредитна карта, в което е посочил данни за своята заетост, доходи, притежавано
имущество и финансови задължения. Отправената от страна на заявителя оферта не
включва сума по кредита, респ. определен кредитен лимит. Заявлението-договор е
подписано за банката, като няма данни последната, от своя страна да е
предложила на заявителя сума по кредита, респ. кредитен лимит, с който заявителят
да се е съгласил. Доколкото общите условия на банката предвиждат тегленията в
брой и плащанията в търговски обекти да се извършват в рамките на кредитен
лимит и доколкото нарушаването на забраната за надвишаването му, както и неизп-лащането
на минималната месечна вноска, са въздигната в съществено неизпълнение на общи-те
условия, което съставлява основание за прекратяване на отношенията с
картодържателя, то към момента на сключване на договора следва да е налице
съгласие между страните относно размера на кредитния лимит и на минималната
месечна вноска, каквото в случая не се доказва да е било постигнато. Размерът
на кредита и на насрещната престация при изплащане на задължението на вноски като
част от същественото съдържание на сделката, не могат да се определят
едностранно от банката след сключване
на договора, както и впоследствие многок-ратно
да бъдат променяни едностранно от нея с оглед действителните финансови
възможнос-ти на картодържателя, кредитоспособността му, спазването на общите
условия и общо риска, който се поема. От друга страна: в дадения случай не са
налице повелителни правила на закона, които да могат да заместят по право липсата
на постигнато между страните съгласие по обсъждания съществен признак на
договора.
По изложените съображения съдът
намира, че процесният договор за издаване на кредитна карта „Euroline“ от
06.02.2006 г. е изцяло нищожен на основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД. Всяка
нищожност по чл.26 ЗЗД, включително и тази по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, е абсолютна
/не само изначална/, и окончателно водеща до пълна невъзможност опорочената
сделка да породи правни последици, т.е. – непоправима е, без възможност за
саниране. Нормата на чл.
26, ал.2 ЗЗД е императивна материалноправна разпоредба,
за чието приложение съдът следи служебно с оглед задължителните разяснения,
дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2013
от 09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Тъй като за
нищожността съдът следи служебно, при обективната й изводимост от установените
факти, следва да я прог-ласи.
След като процесният договор за
кредит страда от порок, обуславящ неговата нищож-ност, то същият не може да
послужи като основание, от което в полза на банката валидно да възникне вземане
срещу ответника за връщане на заета сума на договорно основание, каквото в
случая е заявено от страна на ищеца, респ. задължение за ответника. По
изложените съобра-жения предявеният иск относно главното вземане по чл.422,
ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК и чл.430, ал.1 ТЗ се явява изцяло
неоснователен. Констатираната нищожност на процес-ния договор, от който ищецът
черпи права, изключва необходимостта да се обсъждат въпро-сите във връзка с
изпълнението на договора и изискуемостта на вземането.
Предвид приетия изход на делото
по отношение на главното вземане, трябва да се отхвърли като неоснователен и
искът относно претенцията за заплащане на договорна лихва по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК и чл.430, ал.2 ТЗ –
с оглед акцесорния характер на същата спрямо
главния дълг и обстоятелството, че основанието за нейното начис-ляването е
приетият от съда за нищожен договор за кредит.
Тъй като крайните
изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат, обжалваното решение следва да
бъде отменено, като се постанови друго, с което предявените по реда на чл.422,
ал.1 ТРК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК искове се отхвърлят изцяло като
неосновател-ни.
При приетия изход на
спора ищецът няма право на разноски за заповедното и иско-вото производство,
поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта за
разноските. По делото не се установява ответникът да е направил разноски пред
първата инстанция, поради което такива не му се дължат на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Предвид основателността на
въззивната жалба, „Ю.Б.“
АД следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата се държав-на такса за въззивно
обжалване в размер на 92,94 лева.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение
№ 15 074/30.09.2016 г., постановено по гр.д.№ 63 633/2014 г. по описа
на СРС, II ГО, 77 състав с изменението му в частта за разноските, извършено с
определение от 22.05.2017 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Ю.Б.“
АД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление:*** срещу Р.В.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, искове за признаване за установено, че Р.В.И., ЕГН **********
дължи на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********на основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415,
ал.1 ГПК и чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ сумата 4 187,18 лева, представляваща
главница по договор за издаване на кредитна карта „Euroline“ от 06.02.2006 г.,
ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.417 ГПК – 20.11.2013
г. до окончателното изплащане, както и сумата 459,69 лева – договорна лихва за
периода: 06.02.2006 г. – 06.09.2013 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение от 25.11.2013 г. по ч.гр.д.№ 48 097/2013 г. на СРС, като
неоснователни.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК******, със седалище
и адрес *** да ЗАПЛАТИ по бюджетна-та
сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 92,94 лева /деветде-
сет и два лева и деветдесет и четири стотинки/ – държавна
такса.
Решението
е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на ище-ца – „Е.М.“
ЕООД, ЕИК******.
Решението
не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.