Решение по дело №2714/2023 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/.

2. Образувано е по жалба на О.Г., с ЛНЧ **********, граждани на У. с предоставена временна закрила в Р. България, чрез пълномощника си адвокат Ж., против Заповед № ЗСПД/Д-Д-РВ/22909/04.10.2023 г., на Началник отдел „Социална закрила“ при ДСП – Пловдив, с която на основание чл. 10, ал. 4 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) и чл. 4, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСПД, във връзка с чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, е отказана месечна помощ за децата М.Г., М.Г., А.Г., В.Г. и И.Г..

3. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна от съда.

4. Ответникът по жалбата – Началник отдел „Социална закрила“ при ДСП – Пловдив, не взема конкретно становище по спора.

ІІ. По допустимостта:

5. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, и от лице имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

6. В Дирекция ”Социално подпомагане“ – гр. Пловдив е било образувано административно производство, повод за което е била подадено от жалбоподателката О.Г. заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-РВ/22909/13.09.2023 г., с което същата е претендирал отпускане на месечна помощ за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст по чл. 7 от ЗСПД, за децата М.Г., М.Г., А.Г., В.Г. и И.Г..

7. Въз основа на така подаденото заявление-декларация, е издадена оспорената в настоящото производството Заповед № ЗСПД/Д-Д-РВ/22909/04.10.2023 г. от Д.В.Д., Началник отдел “Социална закрила” към ДСП гр. Пловдив, упълномощена със Заповед № 1604-РД01-0735/24.07.2023 г. на Директора на ДСП - Пловдив, с която на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСПД, във връзка с чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, на О.Г. е отказана исканата помощ. Мотивите за постановяване на оспорената заповед се свеждат до следното: „На основание чл. 3, т. 5 от ЗСПД – право на семейни помощи за деца имат семейства на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Няма сключена спогодба за социална сигурност и социално подпомагане между Република У. и Република България.“

IV. За правото:

8. В случая оспореният административен акт е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречия на материалния закон. Съображенията за този извод ще бъдат конкретизирани в следващото изложение.

9. Между страните не се формира спор от фактическа страна. Спорът е правен и се свежда до въпроса налице ли са основания за отпускане на месечна помощ по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД за децата М.Г., М.Г., А.Г., В.Г. и И.Г..

10. За разрешаване на настоящия административноправен спор е необходимо да се съобрази следното:

Според чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ), отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. Освен това Конституцията е прогласила и правото на гражданите на социално подпомагане (чл. 51, ал. 1). Съответно, съгласно чл. 26, ал. 2 КРБ чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.

От своя страна Законът за убежището и бежанците (ЗУБ) определя условията и реда за предоставяне на закрила на чужденци на територията на Република България, както и техните права и задължения, като в чл. 39, ал. 1, т. 4 от същия изрично е предвидено, че чужденците с предоставена временна закрила (каквото е предоставена на жалбоподателката и на децата й М.Г., М.Г., А.Г., В.Г. и И.Г.) имат право на социално подпомагане.

С нормата на чл. 3 ЗСПД законодателят е очертал кръга на лицата, които имат право на семейни помощи за деца, а именно: 1. бременните жени - български граждани; 2. семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната; 3. семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; 4. семействата на роднини, близки или приемни семейства - за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 5. бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

11. Очевидно, настоящият случай не попада в нито една от изброените от ЗСПД хипотези. Това обаче, с оглед цитираната по-горе нормативна уредба, не означава, че семейството на децата М.Г., М.Г., А.Г., В.Г. и И.Г., няма право на месечна помощ по чл. 7, ал. 1 от закона.

Ограничението, съдържащо се в разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, не трябва да се прилага и по силата на чл. 27, т. 1 и т. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето (ратифицирана с решение на Великото народно събрание, в сила за страната ни от 03.07.1991 г.), защото съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната, като имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

В чл. 27, т. 1 от Конвенцията за правата на детето е предвидено, че държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в т. 3, че държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. Безспорно Конвенцията обхваща правото на образование като социално право.

12. Обжалваният акт е в противоречие и с норми на правото на Европейския съюз. Касае се за Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица, която предвижда в чл. 13, § 2, че държавите членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от "Социални грижи" на лицата, ползващи се с временна закрила. Такива разпоредби в българското законодателство се съдържат именно в цитирания по-горе ЗУБ (според §1а от ПЗР на ЗУБ, този закон въвежда разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО на Съвета за минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием) и административният орган, издал процесната заповед, е бил длъжен да ги съобрази при постановяване на обжалвания акт, което очевидно не е сторил.

При това положение, постановяването на отказ за изплащане на помощ по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, с аргумент за липса на сключена спогодба за социална сигурност и социално подпомагане между Република България и Република У., е в явно несъответствие с горепосочените норми и в противоречие с целта на закона.

13. Тези съображения обосновават крайния извод на съда за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Той ще следва да бъде отменен. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, делото следва да бъде изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-РВ/22909/13.09.2023 г., за отпускане на месечна помощ по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, подадено от О.Г., при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закон.

Това налага извод за основателност на жалбата.

Мотивиран от горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-РВ/22909/04.10.2023 г. на Началник отдел „Социална закрила“ при ДСП – Пловдив.

ИЗПРАЩА преписката на Дирекция “Социално подпомагане” - Пловдив, за ново произнасяне по заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-РВ/22909/13.09.2023 г., за отпускане на месечна помощ по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, подадено от О.Г., с ЛНЧ **********, при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закон.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

Съдия: