РЕШЕНИЕ
№ 182
гр. гр. Хасково, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20215640102367 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 357 вр. чл. 358, ал. 1, т. 1, вр. чл. 188, т. 1 от
Кодекса на труда /КТ/, от М.. Е. М.. ЕГН ********** с адрес: с.Н., общ. Ч., обл.К., съдебен
адрес: гр.Х., ул.“****“№****, адв. Т. В. против Регионална Дирекция по горите /РДГ/
Кърджали, представлявана от Директора Г.Ш., с адрес на управление: гр.К., ул.“****,
БУЛСТАТ ********* – подразделение Хасково, за отмяна на наложено дисциплинарно
наказание „Забележка“ със Заповед № РД05-179-08.09.2021г. на Директора на РДГ
Кърджали.
Ищецът твърди, че има сключен трудов договор с Регионална дирекция по горите
/РДГ/ - Кърджали за изпълнение на длъжността „***" в специализирана администрация на
РДГ - Кърджали, с място на полагане на труд - подразделение гр. Хасково, съгласно
поименно щатно разписание на РДГ - Кърджали в сила от 01.01.2021г., утвърдено от
директора на РДГ - Кърджали. Със Заповед № РД05-179-08.09.2021г. на директора на РДГ -
Кърджали инж. Ю. К. на ищеца било наложено наказание „забележка“ на основание чл. 188
т. 1 от КТ, като в заповедта било отразено обстоятелството, че са спазени изискванията на
чл. 189, чл. 193 ал. 1 и чл. 194 от КТ. В мотивите на заповедта било посочено, че
наказанието се налага във връзка с констатациите в протокол от 04.08.2021г. от извършена
проверка в РДГ - Кърджали от служители на Изпълнителната агенция по горите /ИАГ/,
съгласно Заповед № БГ - 303/29.07.2021г. на изпълнителния директор на ИАГ, при която
било установено, че за периода от 01.01.2021г. до 30.06.2021г. екипът, в който влизал
ищецът, не е установявал нарушения и не е съставял актове за установяване на
административни нарушения в обхвата на компетентността му, което представлявало
нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 10 от КТ - неизпълнение на трудови
задължения, определени при възникване на трудовото правоотношение. Заповедта била
връчена на ищеца на 14.09.2021г.
Ищецът сочи, че е спазил законния едномесечен срок от връчване на заповедта за
1
наказание, за отмяна на дисциплинарното наказание „забележка“, наложено със Заповед №
РД05- 179-08.09.2021г. на директора на РДГ - Кърджали, тъй като ищецът не бил допуснал
нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187 т. 10 от КТ, представляващо неизпълнение
на трудови задължения, определени при възникване на трудовото правоотношение, за
периода от 01.01.2021г. до 30.06.2021г., вкл. навежда доводи за допуснати съществени
нарушения на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, която била
регламентирана императивно в чл. 193, чл. 195, и чл. 189 КТ.
В исковата молба са изложени следните твърдения и съображения:
Заповед № РД05-179-08.09.2021г. била издадена при съществени нарушения на
изискванията на чл. 195 ал. 1 КТ, работодателят да изслуша работника или служителя или да
приеме писмените му обяснения и да събере и оцени доказателствата във връзка с
допуснатото нарушение. Според ищеца, същият се позовал единствено на констатациите в
протокол от 04.08.2021г. от извършена проверка в РДГ - Кърджали от служители на ИАГ,
без да извърши собствено разследване за причините, поради които не са били съставяни
актове за установяване на административни нарушения от екипа, в който ищецът работел, за
периода от 01.01.2021г. до 30.06.2021г., и да обоснове защо счита несъставянето на актове за
установяване на административни нарушения за неизпълнение на трудовите задължения на
ищеца, и кои точно задължения визира. По същество заповедта за дисциплинарно наказание
не била мотивирана според изискванията на чл. 195 ал. 1 КТ, което нарушавало правото на
защита на наказания служител.
Освен това, в Заповед № РД05-179-08.09.2021г. не били индивидуализирани
конкретни нарушения на трудовата дисциплина, като бил посочен само период от време от
01.01.2021г. до 30.06.2021г., в който се твърди, че било допускано нарушение,
представляващо несъставянето на актове за установяване на административни нарушения,
без да е посочен нито един конкретен случай в този период, в който при констатирано
нарушение ищецът и неговият екип не бил съставил акт. Ищецът и екипът му работел по
месечен график, утвърден от директора на РДГ Кърджали, в който било посочено
времетраенето на всеки работен ден от месеца, района на проверката и основанието на
проверката, а в специален дневник, който ръководителят на екипа водел, се отразявал за
всеки ден преминатия маршрут, извършените наблюдения, констатации, съставени актове и
др. Наред с воденето на дневник, ръководителят на екипа - Д. С. П., заемащ длъжността
„****", подавал и месечни отчети, в които отразявал извършеното в изпълнение на
утвърдения месечен график. В тази връзка ищецът заявява, че наказанието било наложено в
нарушение на сроковете по чл. 194 КТ, тъй като несъставянето на актове за
административни нарушения можело да се установи от всеки месечен отчет за периода от
01.01.2021г. до 30.06.2021г., т.е. визираният срок за налагане на дисциплинарно наказание -
2 месеца от откриване на нарушението, съгласно чл. 194 ал. 1 КТ бил изтекъл за месеците
януари, февруари, март, април и май 2021г. За м. юни 2021г. следвало да се уточни датата на
подаване на отчета за този месец и се съпостави с датата на издадената заповед на
08.09.2021г., за да се преценяло дали е спазен срокът по чл. 194 КТ. Ищецът оспорва
обстоятелството датата 04.08.2021г., когато бил изготвен протокол с констатации от
извършена проверка от ИАГ - Кърджали, следвало да се счита като дата на откриване на
нарушението на трудовата дисциплина.
На следващо място, при издаване на Заповед РД05-179-08.09.2021г. работодателят не
бил изпълнил задължението си по чл. 189 КТ, което било съществено нарушение и на
процедурата по налагане на дисциплинарни наказания.
По тези съображения, ищецът счита, че допуснатите от работодателя съществени
нарушения на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ при
издаване на Заповед № РД05- 181-08.09.2021г., с която наказанието било наложено,
обосновавали отмяна на това наказание, без необходимост спорът да се разглежда по
2
същество.
В исковата молба са заявени и твърдения, че ищецът не е извършил нарушения на
трудовата дисциплина по чл. 187 т. 10 от КТ - неизпълнение на трудови задължения,
определени при възникване на трудовото правоотношение, състоящо се в това, че за периода
от 01.01.2021г. до 30.06.2021г. екипът, в който влиза, не е установявал нарушения и не е
съставял актове за установяване на административни нарушения в обхвата на
компетентността му. В служебните задължения на ищеца влизало извършване на проверки
на обекти по чл. 206 ЗГ и Регламент 995/2010, проверки на обекти за добив на дървесина и
рискови райони, контрол по транспорта на дървесина и рискови райони, извършване на
контрол за спазване на разпоредбите на ЗГ, ЗРА, ЗЛОД, и др. КПП, с обхват на контролната
дейност Община Хасково, Община Димитровград, Община Минерални бани, Община
Стамболово, и ДГС „Хасково“, които задължения ищецът извършвал с екип 2, автомобил
***** в състав: ищецът и Д. С. П., отговорник на екипа. В периода от 01.01.2021г. до
30.06.2021г. ищецът и екипът му осъществявали контролната дейност, съгласно утвърдените
месечни графици, което било видно от подаваните месечни отчети и водения дневник, без
да е допуснал нарушения на трудовите си задължения, съгласно сключения трудов договор
и длъжностна характеристика. Актове за административни нарушения не били съставени,
тъй като не били констатирани такива нарушения в района и обектите на извършваната
контролна дейност в периода от 01.01.2021г. до 30.06.2021г. Несъставяне на такива актове
не било равнозначно на неизпълнение на трудови задължения по чл. 187 т. 10 КТ, тъй като
предпоставка за съставянето им било констатиране на нарушения по съответния законов
ред.
Ответникът не оспорва допустимостта на предявения иск, но счита същият за
неоснователен и като такъв намира, че следва да бъде отхвърлен. Заявява, че мотивите,
посочени в процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „Забележка“
спрямо ищеца, а именно че служителят не съставя актове за установяване на
административни нарушения в обхвата на своята компетентност, установено с протокол от
извършена проверка от служители на Изпълнителна агенция по горите гр. София,
представлявало неизпълнение на трудови задължения. Те от своя страна били описани в
длъжностната характеристика на служителя, а именно осъществяване на непосредствен
контрол, върху дейностите, извършвани в горски територии, съгласно т.1 от раздел пети от
длъжностната му характеристика и съставяне на актове за установени административни
нарушения, съгласно т. 12 от раздел пети от длъжностната му характеристика. Ответникът
посочва, че преди налагане на дисциплинарното наказание с писмо с изх. № РДГ06 -
4502/25.08.202г. до ищеца, връчено му на 01.09.2021г. били поискани писмени обяснения на
основание чл.193 КТ във връзка с констатациите в протокол от 04.08.2021г. на служители от
ИАГ гр. София, с което била спазена процедурата за изискване на обяснения от служителя
при налагане на дисциплинарно наказание за нарушение на трудовата дисциплина, а с писмо
с peг. № РДГ06-4731/03.09.2021г. ищецът представил своите писмени обяснения.
Несъстоятелни били и доводите за нарушение на чл.194 КТ, тъй като към момента на
налагане на дисциплинарното наказание на служителя, не бил изтекъл срокът от два месеца
от откриване на нарушението, които бил 04.08.2021г. - датата на изготвеният протокол от
извършената проверка, както и срокът от една година от извършване на нарушенията с
начална дата 01.01.2021г.
Определянето вида и размера на наложеното дисциплинарно наказание, според
ответника, било извършено при спазване разпоредбите на чл. 189 КТ, като били взети
предвид тежестта на извършеното нарушение, обстоятелствата при които било извършено и
поведението на служителя, поради което било наложено и най-лекото, предвидено в КТ
дисциплинарно наказание.
С тези мотиви, ответникът намира, че Заповед № РД05-179/08.09.2021г., издадена от
3
директора на Регионална дирекция по горите - Кърджали е законосъобразна и обоснована. В
съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от процесуален представител, който
поддържа доводите си за основателност на предявения иск и излага подробни съображения
за това в писмена защита. Претендира направените разноски по делото, за което представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща процесуален представител.
Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение в случай, че искът не бъде отхвърлен, в
размер на минималния такъв по Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съобразно чл.235 ал.2, вр. чл.12 ГПК, приема за установено от
фактическа следното:
По реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК между страните е обявено за безспорно и за
ненуждаещо се от доказване на първо място фактът, че ищецът има сключен трудов договор
с ответника Регионална дирекция по горите /РДГ/ - Кърджали, за изпълнение на длъжността
„****“ в специализирана администрация на РДГ - Кърджали, с място на полагане на труд -
подразделение гр. Хасково, видно и от съдържащия се в трудовото досие трудов договор от
***г. (л.62 от трудовото досие), както и от представеното от ответника поименно щатно
разписание на РДГ - Кърджали в сила от 01.01.2021 г., утвърдено от директора на РДГ –
Кърджали (л.72-75 от делото).
Не е спорно между страните, че със Заповед № РД05-179-08.09.2021 г. на директора
на РДГ - Кърджали на ищеца е било наложено наказание „забележка" на основание чл. 188
т. 1 от КТ (л.12). Видно и от самата заповед, в мотивите и част е посочено, че наказанието се
налага във връзка с констатациите в протокол от 04.08.2021 г. от извършена проверка в РДГ
- Кърджали от служители на ИАГ, съгласно Заповед № БГ - 303/29.07.2021 г. на ИД на ИАГ,
при която е установено, че за периода от 01.01.2021 г. до 30.06.2021 г. екипът, в който влиза
ищецът, не е установявал нарушения и не е съставял актове за установяване на
административни нарушения /АУАН/ в обхвата на компетентността му, което представлява
нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187 т. 10 от КТ - неизпълнение на трудови
задължения, определени при възникване на трудовото правоотношение. Безспорно се
установява още, че Заповед № РД05-179-08.09.2021 г. е връчена на ищеца на 14.09.2021 г.
От представеното от ответника писмо с изх. № РДГ06 - 4502/25.08.202г. до ищеца,
връчено му на 01.09.2021г. се установява, че са му били поискани писмени обяснения на
основание чл.193 КТ във връзка с констатациите в протокол от 04.08.2021г. на служители от
ИАГ гр. София, а от писмо с peг. № РДГ06-4731/03.09.2021г. е видно, че ищецът представил
своите писмени обяснения, изразяващи се в следното изявление: в периода от 01.01.2021 г.
до 30.06.2021 г. не са били установени нарушения и затова няма съставени АУАН.
По делото е приета като писмено доказателство и длъжностна характеристика за
длъжността „****“ в РДГ Кърджали, дирекция: „Горско Стопанство“, длъжностно ниво: 13,
с наименование: ниво специалист 3, код по НКПД – 3359-3021, от която се установява, че в
раздел V, наименуван „Основни задължения“ са включени и тези по осъществяване на
непосредствен контрол върху дейностите, извършвани в горски територии, (т.1); да съставя
актове за констатирани нарушения (т.12); както и редица други, описани в общо 27 пункта,
свързани с контролната дейност като на ищеца са вменени задължения да извършва
проверки на обекти по чл. 206 от ЗГ и Регламент 995/2010, проверки на обекти за добив на
дървесина и рискови райони, контрол по транспорта на дървесина и рискови райони,
извършване на контрол за спазване на разпоредбите на ЗГ, ЗРА, ЗЛОД, и др. КПП, с обхват
на контролната дейност Община Хасково, Община Димитровград, Община Минерални бани,
Община Стамболово, и ДГС „Хасково".
Видно от протокол от 04.08.2021г. от извършена проверка в РДГ - Кърджали от
4
служители на Изпълнителната агенция по горите /ИАГ/, съгласно Заповед № БГ -
303/29.07.2021г. на изпълнителния директор на ИАГ е, че е изложена констатация, че
ефективността от извършените проверки и установени нарушения е под средната за
страната и сравнително ниска, като през периода от 01.01.2021г. до 30.06.2021г. два от
екипите, вкл. и този, в който е включен ищеца не установяват нарушения и не съставят
актове (л.25). Дадени са препоръки на служителите в РДГ, системно нарушаващи трудовата
дисциплина, да се налагат административни наказания.
От представените от ответника писмени доказателства, се установява още, че ищецът
и екипът му работи по месечен график, утвърден от директора на РДГ Кърджали, в който е
посочено времетраенето на всеки работен ден от месеца, района на проверката и
основанието на проверката. Представени са общо 6 бр. месечни графици, по един за всеки от
месеците, влизащи в периода от 01.01.2021 г. до 30.06.2021 г., които са били утвърждавани в
края на всеки предходен месец, или в началото му. Представени са и 6 бр. месечни отчети
/доклади/ за работата на екипа, в който ищецът работи - екип 2, звено Свиленград.
Месечният отчетен доклад включва броя на извършените през месеца проверки на превозни
средства, лица и обекти, свързани с ползването, преработката и търговията с горски,
дивечови или рибни ресурси. Към всеки доклад е приложено месечно сведение за
резултатите от дейността по контрола за конкретните дни на дейността, съответстващи на
утвърдения месечен график.
Като доказателство по делото се приложи и извлечение от специалния дневник, който
ръководителят на екипа води, касаещ процесния период - 01.01.2021 г. до 30.06.2021 г. , в
който за всеки работен ден подробно е отразено извършеното от екипа. В дневника е
отбелязано, че не са констатирани нарушения по Закона за горите.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Д. С. П.,
служител в Регионална дирекция по горите – Кърджали и отговорник на екип 2 в звено гр.
Кърджали, в който влиза и ищеца, който посочва, че работят по предварително изготвени
месечни графици и спазвайки ги извършват проверки до 18:00 часа по обекти по чл. 206 от
ЗГ (обектите, които продават дървен материал и строителна дървесина). Проверявали и
физически лица ловци, риболовци. В служебния им автомобил имало GPS и водели дневник
всеки ден, на края на работния ден, в който описвали каква проверка е извършвана, а освен
това имало и констативни протоколи, съставяни при всяка проверка. Допълва, че в звеното в
гр. Кърджали има 3 екипа, но само техният екип (№ 2) отговаря за Общините Хасково,
Минерални бани, Стамболово и Димитровград. Свидетелят П. заявява, че заедно с ищеца
спазват стриктно графика, който бил утвърден и представен, а освен това представят и
месечен отчет и доклад, изготвени и от двамата. Водела се и статистика за всички екипи в
звено гр. Кърджали колко проверки са направили. На провежданите в края на всеки месец
оперативни им било оказвано да съставят актове, но писмени указания и препоръки относно
работата им не са им давани. Съдът кредитира тези показания доколкото същите са логични
и последователни, съответстват изцяло на представените и от двете страни писмени
доказателства и не се опровергават от други такива.
Съдът намира, че не следва да обсъжда други събрани доказателства, съдържащи се в
трудовото досие на ищеца, доколкото същите се явяват неотносими към настоящия правен
спор.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск по чл. 357 вр. чл. 358, ал. 1, т. 1, вр. чл. 188, т. 1 от Кодекса на труда
/КТ/ за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „забележка“ е допустим, предвид
наличието на правен интерес у ищеца да иска отмяна на наложеното наказание, имащо
морален характер и заличаване състоянието на наказаност като част от дисциплинарното му
минало. Освен това е предявен в едномесечния срок, предвиден в чл. 358, ал. 1, т. 1 КТ от
5
датата на връчване на ищеца на оспорената Заповед № РД05-179/08.09.2021г., издадена от
директора на Регионална дирекция по горите – Кърджали за налагане на дисциплинарно
наказание „забележка“.
Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:
Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение е потестативно и
поражда действие с достигането на писменото изявление до адресата, и това е
правнорелевантният момент към който следва да се преценява законността на изявлението.
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителя, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага, като преди това
работодателят задължително изслушва работника или служителя или приема писмените му
обяснения, както и събира и оценява посочените доказателства. Съгласно чл. 194, ал. 1 КТ
дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.
Трайна е практиката на ВКС относно това, че разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ
предвижда точно определени изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно
наказание и по-конкретно, това се касае за задължителните и реквизити – сведения относно
нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци,
времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното
основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Липсата само на един
от посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл. 195, ал. 1 КТ
е императивна. Изискването за мотивиране съгласно посоченото в чл. 195, ал. 1 КТ
съдържание е продиктувано от принципа за равнопоставеност на страните по едно
гражданско правоотношение, каквото е и трудовото, и този принцип се отнася и до страните
в гражданския процес. Липсата на мотиви, било изцяло или частично, поставя работника
или служителя в положение на изненада, тъй като той трябва да получи пълна информация
за обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното наказание, за да може да ги
прецени, както и да ги обори при евентуалното им оспорване пред съда. Освен това липсата
на мотиви в заповедта за дисциплинарно наказание прави невъзможен и съдебния контрол
при оспорване на наказанието.
Съдът намира, че от формална страна, оспорената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание не е издадена при спазване на всички посочени императивни
правила – изискани са писмени обяснения от ищеца преди налагане на наказанието,
заповедта обаче е мотивирана общо, чрез посочване на извършени общо действия/респ.
бездействия, изразяващи се в това, че екипът, в който е влизал ищецът не е установявал
нарушения и не е съставял актове за установяване на административни нарушения /АУАН/ в
обхвата на компетентността му. Така, според настоящия съдебен състав, работодателят не е
изпълнил задължението си да събере и оцени доказателствата във връзка с допуснатото
нарушение, осъществено в конкретния случай чрез бездействие в определен период от
време. Позовал се е единствено на констатациите в протокол от 04.08.2021 г. от извършена
проверка в РДГ - Кърджали от служители на ИАГ, без да извърши собствено разследване за
причините за несъставяне на АУАН от екипа, в който ищецът работи, за периода от
01.01.2021 г. до 30.06.2021 г., и да обоснове защо счита несъставянето на такива актове за
неизпълнение на трудовите задължения на ищеца, и кои точно задължения по длъжностната
характеристика, или сключения договор, визира. Освен това в посочения протокол от
04.08.2021 г., се съдържа само констатация, че ефективността от извършените проверки и
установени нарушения е под средните за страната и сравнително ниска, като за периода
01.01.2021 г. - 30.06.2021 г. са съставени общо 155 бр. АУАН, 83 % от които били съставени
от екип 2 и екип 3 в звено Свиленград, но не установено конкретно нарушение на трудовата
6
дисциплина на ищеца, свързано с тази констатация. В случая не са били установени
нарушения по Закона за горите, които екипът, в който влиза ищецът да не е санкционирал,
съставяйки АУАН. В тази връзка, не е мотивирано и не е посочено в заповедта дали
ефективността при извършване на проверки по закона за горите, съответно санкциониране
на извършители или липсата на такава се дължи на някакви конкретни субективни фактори.
Така посоченото освен това е възможно да се дължи и на по-ниската концентрация на
нарушения в района. По тези съображения следва да се приеме, че заповедта за
дисциплинарно наказание не е мотивирана според изискванията на чл. 195 ал. 1 КТ, а
процедурата по чл. 193 ал. 1 КТ е изпълнена формално.
Тук следва да се отбележи още, че всяко нарушение на трудовата дисциплина е
деяние /действие или бездействие/, което се характеризира по своите обективни и
субективни признаци. В процесния случай и съгласно Заповед № РД05-179/08.09.2021г.,
издадена от директора на Регионална дирекция по горите – Кърджали, отговорността на
ищеца е мотивирана с извършени нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187 т. 10 КТ,
представляващи неизпълнение на трудови задължения, определени при възникване на
трудовото правоотношение, състоящо се в това, че за периода от 01.01.2021 г. до 30.06.2021
г. екипът, в който влиза, не е установявал нарушения и не е съставял АУАН в обхвата на
компетентността му. В служебните задължения на ищеца обаче влиза не само съставяне на
актове за констатирани нарушения /т. 12 от раздел V на длъжностната му характеристика/, а
и извършване на широка контролно дейност /т.т. 1, 2, 5, 6, 9, 10, 15, от раздел V на
длъжностната му характеристика/, включваща проверки на обекти по чл. 206 от ЗГ и
Регламент 995/2010, проверки на обекти за добив на дървесина и рискови райони, контрол
по транспорта на дървесина и рискови райони, извършване на контрол за спазване на
разпоредбите на ЗГ, ЗРА, ЗЛОД, и др. КПП, с обхват на контролната дейност Община
Хасково, Община Димитровград, Община Минерални бани, Община Стамболово, и ДГС
„Хасково". От представените писмени доказателства и от свидетелските показания на св. П.,
отговорник на екип 2, звено Свиленград, се установява, че в периода от 01.01.2021 г. до
30.06.2021 г. ищецът и екипът му е осъществявал контролната дейност, съгласно
утвърдените месечни графици, което е видно и от подаваните месечни отчети и водения
дневник, а АУАН не са били съставени, тъй като не са били констатирани нарушения,
даващи основание да се съставят такива актове. Липсата на такива нарушения е отразявано
във водения за процесния период дневник. Предвид изложеното, следва да се приеме, че
несъставяне на АУАН не е равнозначно на неизпълнение на трудови задължения по чл. 187
т. 10 от КТ, тъй като предпоставка за съставянето им е констатиране на нарушения по
съответния законов ред. Възприемането на противен подход би означавало да се стимулират
държавни служители да си „измислят“ в случая административни нарушения.
С оглед на всичко изложено, следва да се приеме, че заповедта за дисциплинарно
наказание е незаконна, защото липсват и доказателства за нарушения на трудовата
дисциплина, извършени от ищеца, напротив установено бе, че такива не са били извършени,
а освен това същата не е мотивирана.
Поради това съдът приема, че предявеният иск се явява изцяло основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен, а дисциплинарното наказание „забележка",
наложено на ищеца със Заповед № РД05-179-08.09.2021 г. на директора на РДГ Кърджали,
като незаконосъобразно наложено, да бъде отменено.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че съдът не споделя довода
на ищеца относно изтичане на сроковете по чл.194, ал.1 КТ за налагане на дисциплинарното
наказание като самостоятелно основание за отмяната му в принципен план, но доколкото
разсъжденията по този въпрос не биха променили крайния извод на съда, то не следва по-
задълбочен анализ по този въпрос.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва
7
да се присъдят направените от него в първоинстанционното производство разноски съгласно
представения по делото списък, а именно сумата от 600 лв. за адвокатско възнаграждение,
доколкото този размер не надвишава определения съобразно чл.7, ал.1, т.4 Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимум и
съответства на фактическата и правна сложност на делото.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото на
основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, при което на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. чл. 1 от
ТДТГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса по делото,
възлизаща на 80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по предявения от М.. Е. М.. ЕГН ********** с адрес: с.Н., общ. Ч., обл.К.,
съдебен адрес: гр.Х., ул.“*****“№*****, адв. Т. В. – АК Хасково, срещу Регионална
Дирекция по горите /РДГ/ Кърджали, представлявана от Директора Г. Ш., с адрес на
управление: гр.К., ул.“****“№*, БУЛСТАТ *********, иск с правно основание чл. 357 вр.
чл. 358, ал. 1, т. 1, вр. чл. 188, т. 1 от Кодекса на труда КТ/, наложеното със Заповед №
РД05-179-08.09.2021г. на Директора на РДГ Кърджали, дисциплинарно наказание
„забележка“, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Регионална Дирекция по горите /РДГ/ Кърджали, представлявана от
Директора Г.Ш., с адрес на управление: гр.К., ул.“*****“№*, БУЛСТАТ *********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на М.. Е. М.. ЕГН ********** с адрес: с.Н., общ. Ч.
обл.К., съдебен адрес: гр.Х., ул.“****“№**, ет.*, ап.*, адв. Т. В. – АК Хасково, сумата в
размер на 600.00 лева, представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Регионална Дирекция по горите /РДГ/ Кърджали, представлявана от
Директора Г. Ш., с адрес на управление: гр.К., ул.“****“№*, БУЛСТАТ *********, на
основание чл. 78, ал. 6, вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК да заплати по сметка на Районен съд
Хасково, сумата в размер на 80.00 лева, представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
8