ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 731
гр. Пловдив, 21.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500485 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във вр. с чл.413 ал.2 от
ГПК.
Постъпила е частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД –
гр. София, ЕИК *********, против Разпореждане от 29.10.2021 г.,
постановено по ч.гр.д. № 17049/2021 г. на РС - Пловдив, XIХ гр. състав, с
което отхвърлено заявление с вх. № 63901/28.10.2021 г. за издаване на
заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжника Т.
П. Б. в частта, с която се претендира заплащане на сумата от 240,19 лв. -
договорна лихва, сумата от 195,63лв. за услуга Фаст; сумата от 607,50 за
услуга Флекси; сумата от 30 лв. за такса за събиране; сумата от 173,06 лв. за
лихва за забава; сумата от 26,62 за мораторна лихва, които суми са дължими
по сключен между страните договор за кредит № 30041925147/15.01.2020 г.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото
в представения по делото договор липсват неравноправни клаузи. Иска се
отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на PC - Пловдив с
указания за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е
връчен на насрещната страна.
Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в
жалбата възражения, приема за установено следното:
Частната жалба е постъпила в съда в предвидения от закона срок за
обжалване, изхожда от лице, имащо право на обжалване и като такава е
процесуално допустима.
По същество:
1
С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че е
налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договор
за потребителски кредит, сключен с потребител.
Доколкото претенциите се основават на договор за паричен заем,
предоставен от търговец, длъжникът има качеството потребител по смисъла
на ЗЗП.
Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК вменява задължение на съда да
извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона
или с добрите нрави, както и проверката за потребителска закрила, т.е. за
съответствие на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния
случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. За да се отхвърли заявлението е
достатъчна констатацията за наличие на обоснована вероятност относно
неравноправност на клаузи по договора за паричния заем, а такава
обоснована вероятност в случая е налице.
Съгласно нормата на чл.5, ал.4 от Закона за потребителския кредит
(Изм. бр. 59 от 2016 г.), информацията по ал. 1, 2, 9 и 13, както и общите
условия се предоставят на потребителя безвъзмездно, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
информацията и на общите условия се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12.
Договорът за кредит № 30041925147/15.01.2020 г. е приложен към
заявлението като заверено от страната копие, като по преценка на съда след
извършено сравнение размерът на шрифта на същия е по-малък от 12. В
случая тази констатация е достатъчна, за да се приеме, че е налице
обоснована вероятност относно неравноправност на клаузите по договора и
само на това основание заявлението следва да се отхвърли, без да се обсъждат
останалите аргументи в тази посока на първоинстанционния съд.
Ето защо и на основание чл.23 ЗПК, в случая дължимо е връщането
само на главницата, представляваща чистата сума по кредита, за която
заявлението е уважено, както и за законната лихва от деня на постъпване на
заявлението в съда до окончателното изплащане.
Относно сумите, претендирани като лихви за забава: Сумите се
претендират като обезщетения за забавено плащане, като дължимите по
договора главници са две: за сумата по кредита и за сумата, дължима за
заплащане на допълнителни услуги. Доколкото обезщетението за забава се
претендира общо, а едната от двете главници се приема за недължима, при
липса на възможност за събиране на доказателства в настоящото
производство, не може да се извърши преценка относно размера на
обезщетението за забава, дължимо по отношение главницата по кредита.
Поради това заявлението по отношение на това вземане следва да се остави
без уважение.
С оглед изложеното съдът приема обжалваното разпореждане за
правилно. Като такова, същото ще бъде потвърдено.
2
По изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 29.10.2021 г., постановено по ч.гр.д.
№ 17049/2021 г. на РС - Пловдив, XIХ гр. състав, с което отхвърлено
заявление с вх. № 63901/28.10.2021 г. на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД – гр. София, ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение на
парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжника Т. П. Б. в частта, с която се
претендира заплащане на сумата от 240,19 лв. - договорна лихва, сумата от
195,63лв. за услуга Фаст; сумата от 607,50 за услуга Флекси; сумата от 30 лв.
за такса за събиране; сумата от 173,06 лв. за лихва за забава; сумата от 26,62
за мораторна лихва, които суми са дължими по сключен между страните
договор за кредит № 30041925147/15.01.2020 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3