Р Е Ш Е Н И Е
№ 672
Град Пловдив, 09.04.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и
пети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Анелия
Харитева
Членове: Стоил Ботев Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Стефани Черешарова, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 3994 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ Пловдив против решение № 1969 от 30.10.2019 г., постановено по а.н.д. №
6121 по описа на
Пловдивския районен съд за 2019 година, с което е отменено наказателно
постановление № 36-0000252 от 31.05.2019 г. на началник от Областен
отдел „Автомобилна администрация“ Пловдив на ИА „Автомобилна администрация“, с
което на „Розова долина екс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. „Дилянка” № 29, представлявано от управителя М.И.К.,
е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева на основание чл.97, ал.1,
пр. посл. от Закона за автомобилните превози (ЗАП) за нарушение чл.91б, ал.1,
т.1 ЗАП.
Според касатора обжалваното решение е неправилно,
поради което се иска неговата отмяна и потвърждаване на наказателното
постановление.
Ответникът чрез законния си представител оспорва
жалбата и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение като правилно.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна
по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по
чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна, поради следните съображения:
За да отмени наказателното постановление, районният
съд въз основа на събраните писмени доказателства е приел за установено от
фактическа страна, че с писмо от 05.04.2019 г. и покана от 16.04.2019 г. за
извършване на тематична проверка дружеството не е представило информацията от
дигитални карти на водачи в „Розова долина екс“ ООД, с което е осуетена
проверката и за което бил съставен акт за установяване на административно
нарушение на 19.04.2019 г. Според районния съд, обаче, тези факти не са
достатъчни, за да се ангажира отговорността на дружеството по чл.91б, ал.1, т.1
ЗАП. Според районния съд в първата покана липсват данни кое е лицето, получило
поканата, какво е длъжностното му качество и било ли е натоварено да получава
книжа, което налага извод за нередовно връчване на поканата. Според районния
съд пропуските при оформянето на връчването на поканата не могат да бъдат
санирани в хода на съдебното производство, тъй като чл.180, ал.7 изрично
предвижда писмена форма за действителност на удостоверяванията във връзка с
връчването. Втората покана е приета от лице, изрично упълномощено да приема
книжа от името на дружеството и да го
представлява пред ИААА, но считано от 18.04.2019 г., т.е., към 16.04.2019 г.
това лице не е притежавало такива правомощия. Направен е извод, че и двете
покани са ненадлежно връчени, поради което непредставянето на изисканите
документи не е съставомерно. Според районния съд е налице и друго съществено
процесуално нарушение – неспазване на 7-дневния срок за представяне на
изисканите документи, определен в чл.12, ал.5 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009
г. В акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление като дата на извършване на нарушението е посочена 19.04.2019 г.,
към която дата не е изтекъл 7-дневния срок по втората покана, получена в
дружеството на 17.04.2019 г., поради което съставеният на 19.04.2019 г. акт за
установяване на административно нарушение се явява съставен за бъдещо
нарушение. Според районния съд описаните в акта и в наказателното постановление
факти са подведени под неправилна норма, защото непредставянето на изискана
информация от дигиталните карти и тахографите представлява нарушение по чл.91в
ЗАП, а не по чл.91б ЗАП. Районният съд приема също, че независимо колко от
изисканите с една и съща покана документи не са представени се касае за едно
нарушение, тъй като изпълнителното деяние е едно и също правно значимо
бездействие. Затова издадените две наказателни постановления представляват
мултиплициране на нарушения и неправилно за едно нарушение на нарушителя са
наложени две наказания.
Решението е правилно. Въз основа на установените
правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани и правилни изводи,
които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни. Събраните
по делото писмени и гласни доказателства са обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, като изводите на съда са напълно мотивирани и подкрепени от
доказателствата и не е налице нарушение на съдопроизводствените правила.
Правилен и обоснован е изводът на първостепенния съд
за наличие на съществено нарушение на административнопроизводствените правила
при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, защото
представител на дружеството не е бил поканен да се яви в ОО АА Пловдив за
съставяне на акта. Макар нарушението и нарушителят да са безспорно установени,
както твърди касаторът, процесуалните правила по съставяне на акт за
установяване на административно нарушение са строго формални и императивни и
тяхното нарушаване е винаги съществено, което обосновава незаконосъобразност на
съставения акт и на издаденото въз основа на него наказателно постановление. В
този смисъл не е налице твърдяната противоречивост и необоснованост на изводите
на районния съд.
Целта на закона и високата степен на защита на
нарушените обществени отношения чрез националното и общностното право не са
основание да се пренебрегнат императивните изисквания на закона за спазване на
процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
да се издаде наказателно постановление на всяка цена. Напротив, наказването
никога не е самоцел за държавата и затова законодателят е предвидил строги
формални правила като гаранция за
осигуряване на правото на защита на всички лица.
С оглед всичко изложено касационната
инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1 НПК,
обжалваното решение като допустимо, обосновано и правилно следва да се остави в
сила. Затова и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 1969 от 30.10.2019 г., постановено по а.н.д. №
6121 по описа на
Пловдивския районен съд за 2019 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.