№ 15614
гр. София, 11.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело
№ 20221110105052 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 17568/01.02.2022 г. на Е. Д. М. срещу
Апелативен съд - София, като правоприемник на Апелативен специализиран наказателен
съд на Република България да заплати на ищеца обезщетение в размер на 23 000 лв.-
представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди болка и страдание в
резултат на нарушение на правото на европейския съюз при решаване и по време на
производството по внохд 102/2018г. по описа на АСНС. Ищецът твърди, че е осъден по
непредявено обвинение. Твърди че при постановяване на съдебния акт, съдебният състав,
решил делото е изменил, допълнил и надградил обвинението по пр. пр. 431/2013г. по описа
на СП, незаконно са разкрили нови факти и положения без да имат правомощия за това като
по този начин е осъден по непредявено обвинение, като с това е нарушено правото му,
гарантирано от ДФЕС, ХЕС, ХОПЕС, което представлявало съществено нарушение на
правото на ЕС.
При служебно извършена справка в Електронната информационна система на съдилищата
се установява, че между същите страни и за същото искане има образувано гр.д.
65380/20221г по описа на СРС, 88 - ми състав, въз основа на по-рано подадена искова молба
с вх. № 88915/16.11.2021 г. Исковете са предявени срещу един и същ ответник, в
обстоятелствената част на исковите молби се визира едно и също основание на претенцията
– незаконно са разкрили нови факти и положения без да имат правомощия за това като по
този начин е осъден по непредявено обвинение, като с това е нарушено правото му,
гарантирано от ДФЕС, ХЕС, ХОПЕС, което представлявало съществено нарушение на
правото на ЕС при разглеждане на пр. пр. 431/2013г. по описа на СП по внохд 102/2018г. по
описа на АСНС.
В исковите молби формално е посочен период с начална дата 05.06.2019г. , а за краен
23.12.2021г. и 13.10.2021г. ( гр.д. 65380/20221г по описа на СРС, 88 - ми състав) за същата
сума, но ищецът при всички претендира обезщетение за нарушено право на ЕС, което да му
е причинило болка и страдание, поради това, че съдиите, разглеждащи производството,
1
незаконно са разкрили нови факти и положения без да имат правомощия за това като по
този начин е осъден по непредявено обвинение, като с това е нарушено правото му,
гарантирано от ДФЕС, ХЕС, ХОПЕС, което представлявало съществено нарушение на
правото на ЕС при разглеждане на пр. пр. 431/2013г. по описа на СП по внохд 102/2018г. по
описа на АСНС.
Съобразно принципа за присъждане на генерално (интегрално) обезщетение за
неимуществени вреди, то и посочването от страна на ищеца на период, за който претендира
такова обезщетение, не е индивидуализиращ претенцията му белег. В този смисъл е
Определение № 2128/13.07.2023 г. по к.ч.гр.д. № 2471/2023 г. по описа на ВКС, III ГО,
постановено по идентичен на настоящия случай, и Определение № 3186 от 25.10.2023 г.,
постановено по ч.гр.д. № 4288/2023 г. по описа на ВКС, IV ГО. Фактическото основание на
исковите молби е напълно идентично, както и претенциите (петитумите)
Освен горното ищецът с друга искова молба с вх. № 88/16.11.2021г., по която е образувано
гр. д. № 65381/2021г., което все още не е приключило с влязъл в сила акт, отново с предмет
обезщетение за причинени неимуществени вреди болка и страдание в резултат на
нарушение на правото на европейския съюз при решаване и по време на производството по
внохд 102/2018г. по описа на АСНС. Ищецът твърди, че е осъден по непредявено обвинение.
Твърди че при постановяване на съдебния акт, съдебният състав, решил делото е изменил,
допълнил и надградил обвинението по пр. пр. 431/2013г. по описа на СП, незаконно са
разкрили нови факти и положения без да имат правомощия за това като по този начин е
осъден по непредявено обвинение, като с това е нарушено правото му, гарантирано от
ДФЕС, ХЕС, ХОПЕС, което представлявало съществено нарушение на правото на ЕС.
В посочената ИМ ищецът отново претендира обезщетение за съществено нарушение на
правото на ЕС - осъждане по непредявено обвинение, като сочи , че съдиите, решили делото
внохд 102/2018г. по описа на АСНС, са го осъдили по непредявено обвинение - по нови
факти, за което нямали право - като са посочени формално различни лица на изброените в
внохд 102/2018г. по описа на АСНС съучастници.
Настоящият съдебен състав счита, че ищецът с горното, по начина, по който ищецът
упражнява правото на иск граничи с хипотезата на чл. 3 от ГПК и не следва да бъде
толерирано, тъй като не е в интерес на правосъдието, като счита, че е налице едно
единствено твърдение на ищеца, а именно: че при решаване и по време на производството
по внохд 102/2018г. по описа на АСНС, ищецът твърди, че е осъден по непредявено
обвинение, при постановяване на съдебния акт, съдебният състав, решил делото, е изменил,
допълнил и надградил обвинението по пр. пр. 431/2013г. по описа на СП, незаконно са
разкрили нови факти и положения без да имат правомощия за това, като по този начин е
осъден по непредявено обвинение, като с това е нарушено правото му, гарантирано от
ДФЕС, ХЕС, ХОПЕС, което представлявало съществено нарушение на правото на ЕС,
поради което не следва да е приема и толелира процесуалното поведение на ищеца за
предявяване на многобройни искове, с едни и същи страни и един и същ предмет, поради
това, че в описанието на нарушение, във всяка искова молба - ищецът е описал ралично лице
2
( съучастник), за което твърди при решаване на делото, да е разгледано неговото участие,
без да фигурира в един и същ обвинителен акт - по пр. пр. 431/2013 г. СП.
В допълнение следва да се отбележи, че не може да бъде предмет на проверка
законосъобразността на съответния акт на АСНС и гражданският съд в настоящото
производство не е властен да извърши преценка по правилността на постановения акт, от
което процесуално действие на органа на съдебна власт в изпълнение на правомощията си,
ищецът извежда субективното материално право. Следователно, касае се за идентични
осъдителни искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК, когато в съда има висящи две дела между
същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се
прекратява служебно от съда. Наличието на висящ процес между същите страни за същия
спор е отрицателна процесуална предпоставка – процесуална пречка за упражняване на
правото на иск. При това положение, на основание чл. 126, ал. 1 ГПК по-късно заведеното
дело (производството по настоящото дело, исковата молба по което е входирана по-късно,
видно от по-големия й входящ номер) подлежи на прекратяване поради недопустимостта на
предявените претенции.
Освен горното, СРС е намира, че ищецът няма правен интерес от предявяване на иска за
обезщетение за вреди срещу АСНС, който съдът счита, че не е пасивно легитимиран да
отговаря по претенцията и следователно не се явява надлежен ответник. Това е така, тъй
като АСНС не е действал като последна инстанция при постановяването на акта, във връзка
с който жалбоподателят твърди да е претърпял вреди.
Служебно известно на съда е, че актът, с който ищецът твърди да са му причинени вреди,
постановен по внох 102/2018 г. на АСНС е предмет на касационен контрол - като самият
ищец в хода на настоящото производство е заявил същото, поради което, СРС приема, че
касационната инстанция се явява надлежен ответник, като такъв иск ищецът е предявил и е
предмет на друго висящо производство.
В проведено открито съдебно заседание , процесуалният представител на ищеца изрично ,
след дадени от съда указания да обоснове правния си интерес за предявяване на настоящия
иск срещу АСНС, заявява, че предявената от ищеца претенция касаело, както било описано
и в проекта за доклад на съда, а именно въззивна присъда по ВНХД № 102/2018г. по описа
на Апелативен специализиран тогава наказателен съд сега САС, която е потвърдена
частично именно в тази част, за която е предявения иск, като счита, че искът бил
допустим, независимо дали ВКС са извършили сходно неправомерно деяние, тъй като и
Апелативния съд носил своята отговрност за вредите, които е причинил на ищеца М. в
следствие на неговата незаконна присъда.
Настоящият съдебен състав не споделя това становище, тъй като съгласно чл. 7 от
Конституцията на РБ държавата следва да обезщети вредите, причинени от
правораздавателната дейност на съда. Според чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите от нарушаване правото на ЕС, когато то е достатъчно съществено. По делото се
3
установява, че постановената от АСНС присъда по ВНОХД № 102/2018 г. е била предмет на
инстанционен контрол от касационната инстанция. Това означава, че апелативният съд не се
е произнесъл като последна съдебна инстанция. Предявеният иск за обезщетение за вреди,
причинени на ищеца в резултат на твърдени допуснати от АСНС като въззивна инстанция
процесуални нарушения при разглеждане на посоченото наказателно дело от общ характер
се явява недопустим. Пороците на съдебните актове се отстраняват по реда на
инстанционния контрол и когато са влезли в сила, те не могат инцидентно да се проверяват.
Съгласно практиката на Съда на ЕС, отговорност на държавата за вреди, причинени от
национална юрисдикция, постановила акт като последна инстанция, възниква само в
изключителни случаи, при допуснато очевидно нарушение на приложимото право на Съюза
– Решение от 8 април 2023 г. по дело С-224/01, Решение от 28 юни 2016 г. по дело С-168/15,
т. 20 и т. 24 , Решение от 9 септември 2015 г., по дело C-160/14, т. 108 . В този смисъл е и
установената вече практика на касационната инстанция – виж. Определение № 4406 от
20.12.2022 г. по ч. гр. д. № 4239/2022 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и Определение № 60354 от
04.11.2021 г. по ч. гр. д. № 1126/2020 г., г. к., ІV Г.О. на ВКС. АСНС не е последна
инстанция по спора, поради което и не следва да отговаря за вредите, причинени от
националния съд от очевидно нарушение на приложимото право на ЕС. Поради изложеното
настоящият съдебен състав счита, че липсва положителна процесуална предпоставка, а
именно пасивна процесуална легитимация на ответника АСНС, сега САС, . Следователно
производството по гр. д. № 5052/2022 г. по описа на СРС, ГО, 34 състав, е недопустимо и
като такова подлежи на прекратяване.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 5052/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I
гражданско отделение, 34 - ти състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца.
Препис за страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4