№ 3761
гр. С., 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С. Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.
като разгледа докладваното от С. Ис. Шекерджийски Гражданско дело №
20241100109763 по описа за 2024 година
искове с пр. осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът - М. Г. К., ЕГН **********, починала в хода на процеса на
07.03.2025г., като на нейно място е конституиран брат - Ц. Г. К. (Определение от
09.04.2025г.), в исковата си молба и уточнение на същата от 19.09.2024г., твърди че на
50
10.03.2024г. около 17,ч. г-жа К. пострадала в резултат на ПТП в гр. С.. Била пешеходец и
се намирала на паркинга пред магазин „СВА“ в ж.к. „Люлин IV“, на ул. „Захари Стоянов“,
когато била ударена от л.а. марка „Фиат“, модел „Добло“, peг. № ****, управляван от Р. И.
П., който извършваше движение на заден ход с отворена врата.
В резултат на ПТП г-жа К. получила травматични увреждания, изразяващи се в
контузия на гърба и таза с болки в лявата половина на таза, които отиват към коляното и
петрохантерна фрактура на лявата тазобедрена става.
Била оперирана, изживяла силни негативни емоции.
ГО на делинквента била застрахована при ответника – „Лев инс“ АД.
С оглед изложеното, моли да се осъди дружеството да заплати:
- сумата от 50 000 лева, застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в резултат на ПТП (щета № 0000-1000-03-24-7407/23.05.2024г.), заедно
със законната лихва;
- сумата от 1 730,23 лева, мораторна лихва за периода от 28.05.2024г. до 26.08.2024г.
Ответникът – ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, оспорва иска:
- оспорва вината на лицето, сочено за делинквент;
- прави възражение за съпричиняване (чл. 113-4 от ЗДП); и
1
- искът бил завишен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Събрани са гласни доказателства, разпитани са св.св. П. (показанията му са
преценени по рида на чл. 172 от ГПК, тъй като е делинквент) и Д.. От показанията им се
установява, че:
-св. П.: управлявал л.а. („баничарка“) – марка Фиат“, модел „Добло“. Бил спрял до
магазин на „СБА“. Излязъл, за да си вземе дюнер и след това се качил в колата. Огледал се в
огледалото и в задната част не видял нищо. След като се качихме в колата, се огледах в
огледалата и в задната част на баничарката не се вижда нищо. Аз (свидетелят) запалих
колата, след което жената се помества встрани, а моят приятел изпусна запалката си,
какво точно беше не помня, отваря вратата и дава на заден ход (при буквално тълкуване –
това е пътникът) и удря жената леко с вратата.
-св. Д.: бил свидетел на инцидента, който станал пред магазин „СБА“ в Люлин, ІV-ти
микрорайон. Случило се след обяд, около 16ч. Времето било хубаво и ясно. С един комшия
си говорели пред магазина. На около 10-тина метра точно пред главния вход на магазина
била спряла една „баничарка“. МПС-то тръгнало с отворена дясна врата и ударило жената в
крака. Тя легна на земята и започна да вика, че е счупена бедрената кост. В колата имало
двама пасажери – момче и момиче. Тъй като вратата била отворена, свидетелят помислил,
че той (единият от пасажерите) иска да слезе, а тогава шофьорът е тръгнал назад, но било
обратното – той се е качил в колата и преди да затвори вратата шофьорът, тръгнал назад и
тогава ударил жената. Л.а. се движел бавно. След това дошла полиция.
Съдът кредитира изцяло показанията на втрия свидетел – те са обективни, тъй като
той няма причина да е пристрастен. Не такива са показанията на първия – може би в опит да
представи някаква защитна версия, той сочи както себе си, така и познатия си, за водачи.
Решаващият орган приема, че свидетелят е управлявал л.а. Много вероятно вторият свидетел
да е изпуснал нещо, което да е разсеяло г-н П.. Възможно е водачът първоначално да се е
огледал, но впоследствие е бил разсеян, тъй като е бил с дюнер, а и с оглед поведението на
неговия познат.
Депозирани са СТЕ и СМЕ, неоспорени от страните и приети от съда, като
компетентно изготвени. От тях, както и от разпита на в.л. в о.с.з. от 09.04.2025г. и, се
установява, че:
I. СМЕ (основна и допълнителна):
1. Вследствие на настъпилото ПТП, ищцата е претърпяла следните увреждания:
„Петрохантерна фрактура на лява феморална кост“, тежки травматични увреждания в гърба,
лявата половина на таза, тазобедрената става, колякото и подбедрицата.
Извършена е операция на 12.03.2024г. - репозиция на фрактурата и поставяне на
2
пирон с проксимални и дистални винтове на лява феморална кост.
Това е метод и начин на лечение при този вид фрактури. Самият механизъм на
счупването (пертрохантерна фрактура) се изразява в скъсяване и външна ротация на
засегнатия крак с т.нар. положителен симптом на „закованата пета“, изразяваща се в
невъзможност пациентът да вдигне увредения крайник от пода или леглото.
В наличната медицинска документация не е отбелязана степента на скъсяване на
левия долен крайник. Вариацията е различна при отделните случаи.
Периодът на възстановяване може да варира с продължителност от 3 до 6 месеца,
като не е възможно пълното възстановяване на здравословното състояние. Подобен род
травми са съпътствани в бъдеще с хронични оплаквания на засегнатите участъци и
последяващи усложнения в зависимост от наличието или липсата на физическа активност.
Възможно е да има остатъчни явления с много бавно възстановяване.
Ищцата е търпяла силни болки и страдания в засегнатите участъци от
горепосочените травматични увреждания, изразяващи се в: контузия на гърба, таза, болки в
лява тазобедрена става, бедрена кост (поради фрактурата в лява бедрена кост), лява
подбедрица и ходило. С ограничени или невъзможни движения, придружени със силни
болки в лявата половина на тялото.
2. Получената гангрена на левия крак е в резултат на претърпяната „Пертрохантерна
фрактура на лява феморална кост“, тежки травматични увреждания на коляното и
подбедрицата. Следоперативно се наблюдава стеснение водещо до запушване на някои от
малките кръвоносни съдове, нарушение на циркулацията на кръвта и всички физико-
биологични процеси на засегнатата област. Имайки предвид тежката фрактура се е наложило
обездвижване за дълъг период от време (в легнало положение). Това води до нарушаване на
кръвообращението на тъканите.
В резултат на претърпяното ПТП с последяваща фрактура на лява тазобедрена става,
гангрената се появява като усложнение поради стесняване или запушване на артериите на
долния ляв крайник.
Г-жа К. е търпяла допълнителни болки и страдания. След настъпилото ПТП и
извършената операция на лява тазобедрена става, впоследствие се развива сухо-влажна
гангрена на лявото стъпало. Впоследствие обхваща и част от лява подбедрица с некротични
участъци, с оголени мускули и сухожилия, на места достигащи до костите.
II. СТЕ: Видно от приложените по делото материали процесното ПТП е настъпила в
гр. С., ж.к. „Люлин IV“, на паркинга пред магазин СВА, намиращ се на ул. „Никола
Беловеждов“.
Пострадалата, в момента на удара се намирала на паркинга, отдясно на автомобила.
Лек автомобил марка „Фиат“ се е движил на заден ход по посока на входа - изхода на
паркинга и едновременно с това е извършвал и завой наляво. Скоростта му, към момента на
удара е била 6,7 км/ч (1,86 м/с) като е изминал разстояние от 4,0 метра за време от 4,30 сек.
Пострадалата е била неподвижна и е била с гръб към автомобила.
3
Преди да се отвори предна дясна врата на автомобила, водачът, който се е намирал
вътре, и е имал възможност при положение, че е бил погледнал в дясното странично
огледало, да възприеме пешеходката спряла от дясната страна на автомобила. При
осъщественото потегляне с отворена предна дясна врата вече водачът не е имал възможност
да я възприеме. При липса на видимост зад автомобила, водачът е следвало да осигури друг
човек, който да му подава сигнал за наличие на опасност.
При движението си назад и завой на ляво при положение, че автомобилът е със
затворена предна дясна врата, удар не би настъпил.
от правна страна:
Съгласно нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност"
при спазване на изискванията на чл. 380.
Съгласно нормата на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДП, преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения
за останалите участници в движението. По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което
да му сигнализира за опасности. Последното нормативно изискване, което безспорно не е
спазено, се отнася довода за т.нар. „мъртва зона“.
Ако, предвид приетото относно свидетелските показания, първото изискване на
закона при движение на заден ход е било спазено, то това не се отнася до второто.
В тази хипотеза постаралата не е нарушила нормите на чл. 113-4 от ЗДП. Инцидентът
е станала на паркинг, а не на пътното платно. Пешеходецът няма задължение да предполага
движение на заден ход, още по-малко на МПС с отворена врата.
Т.е., решаващият орган приема и с оглед изложеното в СТЕ, че вината за инцидента е
изцяло на водача на л.а.
Неимуществени вреди се свеждат най-често до претърпени болки, страдания, недъзи,
емоционален дискомфорт. Размерът им се определя от съда по справедливост – чл. 52 от
ЗЗД.
Според Решение № 32 от 19.02.2015г. на ВКС по гр.д. № 2269/2014г., IV г. о., ГК: …
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се
определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и
обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест
на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и
бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя
преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.).
Първоначалните наранявания на пострадалата са били значителни, предвид първото
заключение на СМЕ.
Съобразени са следните обстоятелства:
- стрес от самия инцидент – 6 000 лева;
4
- болки и въобще, всичко свързано с получените фрактури и лечение;
- страдания, свързани с гангрената, която не е последица от неправилно лечение, а е
последвало усложнение, довело в крайна сметка и до смъртта ù, което е било силно
болезнено.
От ПТП до смъртта на първоначалния ищец е изминал период от почти една година
(без 3 дена). През цялото това време г-жа К. е била обездвижена и е търпяла изключително
силни болки, вследствие както на нараняванията и операцията, така и от развилата се
гангрена.
Тези страдания (от счупванията и гангрената) не биха могли да се разграничат –
съдът ги определя на 70 000 лева.
Или, искът за главницата е основателен, а това се отнася и до този за лихвите.
по разноските:
Ответникът дължи в полза на СГС държавна такса - 2 069,21 лева, възнаграждения за
вещи лица – 1 100 лева, и такова за свидетел – 200 лева (л. 70), или общо 3 369,21 лева.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, ЗК „ЛЕВ ИНС” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ар. С., п.к. 1700, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67 А, e-mail: *****@*******.***, да заплати на Ц. Г. К., ЕГН **********, гр. С., ж.к.
****, съд.адр.: гр. С., бул. ****, тел: ****; ****, чрез адв. С. К. Н., e-mail: sophia_
****@*****.*** (ЕПЕП), следното:
- сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева, застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от М. Г. К., ЕГН **********, в резултат на ПТП от
10.03.2024г. – делинквет Р. П., управлявал л.а., ДК№ **** (щета № 0000-1000-03-24-
7407/23.05.2024г.), ведно със законната лихва, считано от 26.08.2024г. до окончателното ù
изплащане;
- сумата от 1 730,23 (хиляда седемстотин и тридесет лева и двадесет и три
стотинки) лева, мораторна лихва за периода от 28.05.2024г. до 26.08.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ар. С., п.к. 1700, бул. „Симеоновско шосе“ № 67 А, e-mail:
*****@*******.***, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 3 369,21 (три
хиляди триста шестдесет и девет лева и двадесет и една стотинки) лева, държавна такса,
възнаграждения за вещи лица, и такова за свидетел.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
5
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6