Р Е Ш Е Н И Е
Номер – 278 15.07.2021 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо
гражданско и търговско отделение
На тридесети юни,
две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в следния
състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: Жанета Граматикова
Прокурор: _________________
Като разгледа докладваното от съдията
Кирил Градев
Търговско дело № 610 по описа за 2018 година
И за да се произнесе взе в предвид
следното:
Делото
е образувано по исковата молба на Н.Д.Б.
, гражданка на Великобритания против ЗК „Лев инс“АД със седалище и адрес на
управление – гр.София. В молбата се твърди, че
на 01.10.2017 г. на път І – 9Е – 87 в участъка км 209 + 200 лек автомобил БМВ с рег.№ А9992 МР,
управляван от М.Т. е блъснал ищцата в
момента когато е пресичала пътното
платно. Твърди се , че вследствие на удара са й били причинени фрактури на горен и долен крайник – глезен и китка ,
както и са били причинени силни болки по цялото тяло , а като последица от
причинените й наранявания ищцата изпитвала болки и понастоящем , които й
създавали затруднения. Твърди се , че на 08.11.2017 г. ищцата е предявила
претенцията си към ответника – застраховател , който по силата на сключения
между него и водача на БМВ
застрахователен договор „ГО“ има задължение да плати обезщетение за причинените
от виновния водач на ищцата вреди. Твърди се , че застрахователят в срока по чл.496 ал.1 от КЗ
не се е произнесъл по заявената претенция
и не е заплатил обезщетение за причинените от застрахованото лице вреди. С
предявената претенция иска осъждането на ответното застрахователно дружество да
й заплати на основание чл.432 от КЗ във
вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД сумата от 60 000 лв. – обезщетение
за причинените й неимуществени вреди –
представляващи болки и страдания от претърпяното на 01.10.2017 г. ПТП ведно със
законната лихва начиная от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се разноските по делото. Прилагат се писмени
доказателства. Исковата претенция се поддържа пред съда чрез процесуален
представител – адвокат. Излагат се подробни писмени бележки по съществото на
спора – с вх.№268 745 от 05.07.2021 г. от страна на процесуалния представител.
В срока по чл.131 от ГПК от страна на
ЗК „Лев инс“АД е постъпил отговор на
исковата молба. Предявените искове се оспорват по основание и размер. Твърди се
че ПТП , описано в исковата молба е настъпило изцяло по вина на ищцата, която с
поведението си е допринесла за неговото настъпване. Сочи се , че от страна на
ответницата е налице нарушение на чл.108, чл.113 ал.1 и ал.2 , чл.114 от ЗДвП
като при пресичане на пътното платно тя е била длъжна да се съобрази с
разстоянията до приближаващите се пътни средства и с тяхната скорост , както и
да не удължава ненужно времето за пресичане и да спира на платното за движение
, както и да пресича платното за движение при ограничена видимост. В случая не
е съобразено нито разстоянието, нито
часовото време, нито мястото където следва да се движи – а именно – по шосето.
Оспорва се наличието на пряка
причинно-следствена връзка между ПТП и
получените увреждания от ищцата.
Излагат се подробни доводи относно съпричиняването – че то не е елемент от
състава на престъплението , поради което същото подлежи на доказване по общия
ред. При съпричиняване съдът е длъжен служебно да изследва наличието на такова като в случай че
се установи че е налице съпричиняване, то същото е основание за намаляване на
евентуално присъдения размер на обезщетение съгласно чл.51 предл. 2 от ЗЗД. В
тази връзка се иска да бъде съобразено поведението на пострадалата ищца и
степента на приноса й за настъпване на
вредоносния резултат като в настоящия
случай нейния принос е определящ за настъпилото
събитие. Моли се за отхвърляне на
предявените искове и присъждане
на направените разноски. Становището на страната се подвържа първоначално пред
съда от процесуален представител. В последните
съдебни заседания не се явява процесуален представител , не се взема
становище по съществото на спора в последното съдебно заседание.
Делото е било образувано като гражданско пред Районен съд – Поморие
като впоследствие след направено увеличение на иска , обуславящ подсъдност на
Окръжен съд е било изпратено в Първо гражданско и търговско отделение на
ОС – Бургас и образувано като търговско дело. Поради това не е осъществявана
двойна размяна на книжа по чл.367 – 373 от ГПК.
След преценка на доказателствата по
делото съдът приема за установено
следното:
На 01.10.2017 г. на път І-9, Е-87 ищцата
като пешеходка е била ударена от лек
автомобил „БМВ“ с рег.№ А 9992 МР ,
управлявано от М.Т.. За това деяние е било образувано досъдебно производство
№590/2017 г. по описа на РУ – Поморие , от което заверени преписи от протокол
за оглед на местопроизшествие и мащабна скица са представени по делото. По повод механизма на произшествието по делото е бил
разпитан свидетелят К.П.. Същият работи
като таксиметров шофьор и в нощта на злополуката по време на
произшествието е пътувал в посока към гр.Бургас. На излизане от село
Ахелой в посока към гр.Поморие насрещно
движещ се автомобил му просветнал с фаровете , от което той разбрал че нещо е
станало по пътя и излизайки от завоя започнал да кара бавно. Забелязал че насрещно движещ се автомобил – на разстояние
около 500 м срещу него направил маневра
заобикаляйки нещо като навлязъл в насрещното платно и бързо се прибрал в
дясно без да стане ясно какво е заобиколил. При разминаването – когато минала и
втората кола свидетелят забелязал как нещо като дамска чанта хвръкнало във
въздуха. След като отбил в дясно и спрял
отишъл да види какво се е случило и
видял жена да лежи по средата на платното – ударът е настъпил в средата на двете платна при
прекъсната осева линия. Едва тогава
разбрал какво се е случило – до тогава нямал представа какво е
препятствието на пътя. Автомобилът , който причинил удара се движел
след този извършил маневрата заобикаляне. Той спрял / в противовес на
твърдяното в исковата молба , че автомобилът , причинил удара не спрял/ на
няколко метра след което дал на заден и водачът попитал „ Аз ли я ударих“. Казал също че не усетил , че е
ударил жената. Преместили я на тревата
до таксито. Водачът на автомобила , причинил удара останал до автомобила си.
Свидетелят пояснява , че и неговия и
другите два насрещно движещи се автомобила
са карали на къси светлини като тези два автомобила са се движели
наблизо – на около 10-тина метра разстояние.
Въз основа на показанията на този свидетел процесуалния
представител на ищцата акцентира върху
фактическата обстановка с характеристичните данни на движението на автомобила
БМВ , който е причинил удара – движел се е с висока скорост без спазване на
необходимата дистанция зад първия автомобил заобиколил ищцата Н.Д.Б., при което
не е имал възможност нито да я забележи с оглед осветеността на фаровете му ,
нито да я заобиколи. Въз основа на тези
показания същият оспорва заключението на вещото лице Гяуров, който е
приел, че въпросния автомобил БМВ се е
движел със скорост от 90 км/ч. Това заключение действително е извършено на
базата на хипотетични разсъждения – като например – на стр.6 от заключението
абз. последен вещото лице Гяуров сочи , че
Т. незабавно е реагирал с
аварийно спиране в лентата си, но не
успял да избегне удара с пешеходката , тъй като
опасната зона за спиране на автомобила е
била около 71 метра преди окончателното спиране на автомобила.
Показанията на свид.П. сочат нещо различно
- че водачът на автомобила , причинил удара изобщо не е разбрал, че е
ударил пешеходец. Това изключва
въобще предприемане на аварийно
спиране както твърди вещото лице. И в тази част експертното заключение не
следва да бъде кредитирано , тъй като е в противоречие с други доказателства по делото – показанията
на пряк свидетел на ПТП-то. Така при
преценка на всички събрани по делото доказателства – поотделно и в
тяхната съвкупност съдът от обективна
страна намира , че следва да се приеме , че водачът М.Т. в нарушение на
правилата за движение е причинил ПТП , при което е ударил пресичащата пътното
платно пешеходка Н.Б.. Същият не е съобразил скоростта и дистанцията си в
съответствие с конкретните обстоятелства – че се придвижва в тъмната част на
денонощието. Според показанията на свид.П. водачът Т. се е движел на къси
светлини десетина метра след намиращото се пред него МПС , което е заобиколило пешеходката. Без значение е с каква абсолютна скорост се е движел. От
съществено значение съобразно въведените критерии на чл.20 от ЗДвП е че тази
скорост в конкретния случай е била несъобразена за придвижване в тъмната част на денонощието – още повече ,
че при положение , че водачът Т. е бил в достатъчна степен концентриран върху
управлението на МПС не би пропуснал
извършената от движещото се пред
него МПС и извършената маневра „заобикаляне“. Това би
следвало да предизвика у него изостряне на
вниманието, незабавно намаляне на скоростта и увеличаване на дистанцията
с предходния автомобил. При така
причиненото ПТП на ищцата Б. са
причинени телесни увреждания. Безспорно те са в пряка причинна връзка с
причиненото от М.Т. ПТП. Съобразно
установените при огледа на местопроизшествието с приложения протокол по
делото следи се установява , че л. а.
автомобил БМВ е ударил ищцата с лявото си странично огледало / – т.е. – нейното
местонахождение е било в средата на пътното платно/, при което тя е загубила
равновесие и е паднала на пътното
платно. Ударът е бил силен , тъй като
очевидецът - свидетел П. е
видял как дамската чанта на
пешеходката е хвръкнала във въздуха. Това обуславя и причинените на ищцата телесни увреждания. Наличието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответника - застраховател за
автомобила „БМВ с рег.№ А 9992 МР , с което е причинено ПТП-то ангажира
отговорността на ЗК „Лев инс“ за обезщетение на причинените неимуществени вреди
вследствие нанесените телесни увреждания
при ПТП-то. С оглед на изложеното съдът намира иска за доказан по основанието
си. От друга страна ищцата твърди ,
че при придвижването си от Ахелой към
Поморие е вървяла в платното за движение противоположно на посоката на движение
на пътните превозни средства. Но тъй като в една отсечка имало изградена
пътна преграда и избуяла
растителност – клони и храсти и е трябвало да се движи буквално по пътното
платно тя взела решение да пресече пътното платно , така че да върви по
платното по посока на движение на
пътните превозни средства. Участъкът където
трябвало да пресече платното бил прав , а видимостта – добра. Твърди ,
че преди да пресече се е огледала и в
двете посоки и не са се виждали дори
фарове на автомобили. Вещото лице по повод пресичането на платното от ищцата Б.
сочи , че тя е пресичала по диагонал с
лице към движещия се срещу нея автомобил. Обясненията на ищцата сочат , че същата се е движела правилно в посока противоположно
на посоката на движение на пътните
превозни средства. Чл.108 ал.2 т.1 от Закона за движение по пътищата дава
възможност на пешеходците да се движат
по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните
превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница в случай че няма
тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани. Т.е. – пешеходката Б.
е могла да продължи движението си при
липсата на банкет в същото платно в посока противоположна на посоката на
движение на пътните превозни средства по
самото платно по възможност най-близо до
лявата му граница. Следователно – преминаването на пътното платно е било ненужно. Самото
преминаване е регламентирано в чл.32 от ЗДвП , чл.113 ал.2 от ЗДвП. В случая
пряк свидетел – очевидец на самото
преминаване няма. Преминаването е осъществено в тъмната част на денонощието
– след полунощ. Съобразно приеманото в
съдебната практика по аналогични случаи с оглед общото задължение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП да
не се създава опасност за останалите участници в движението, следва да се
отчитат и всички други особености на пътната обстановка – дали движението се
извършва в светлата или тъмната част от денонощието, дали движението е
интензивно или не, има ли насрещно движещи се превозни средства и т. н.
Разгледано в такъв аспект и при отчитане на факта, че ищцата Н.Д.Б. е предприела
пресичане на извънградски път в тъмната част от денонощието, т. е. при
наличието на рискови за безопасността й фактори, поведението на пострадалата
безспорно също е допринесло за настъпване на общественоопасните последици.
Съдилищата приемат различен процент
съпричиняване на вредоносния резултат при аналогични случаи - пресичане на извънградски път в тъмната част
от денонощието от пострадали лица – от 30% до 80%. В тази насока Вж. Решение №107 от 16.11.2020 г. , постановено
по т.д.2448 по описа на ВКС за 2019 г. , Търговска колегия, второ отделение: -
обосновано е приемането на определен процент съпричиняване / определен е размер
на съпричиняването съобразно правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД в размер на 40%/
, доколкото е установено аналогично пресичане
на второкласен път, в тъмната част на денонощието, на неразрешено място и съответно
- допринасяне за настъпването на непредотвратимия удар. Прието е също така, че
е налице пряка причинно-следствена
връзка между нарушението, извършено от
пострадалия и вредоносния резултат, тъй като с това свое нарушение е създал
предпоставки и пряко е допринесъл за настъпване на резултата. В този смисъл е и нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, така както е
разяснена при нейното тълкуване в задължителната практика на ВС и ВКС т. 7 от
Постановление на Пленума на ВС 17/63 г. и трайна практика на решения, израз на
която са решенията по т.д. решение № 206 от 12.03.2010 г. 35/09 2 ТО , решение
№ 98 от 24.06.2013 г. по т.д. 596/12 – 2 ТО, решение № 16 от 04.02.2014 г. по
т.д. 1858/13 г, решение № 92 от 24.07.2013 г. по т.д. 540 12 г, решение № 45 от
15.04.2009 г. т.д. 525/08, съгласно, което обезщетението за неимуществени вреди
следва да се намали когато пострадалият е създал предпоставки за осъществяване
на деликта и за възникване на вредите, като е налице пряка причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. В процесния случай при преценката на доказателствата и установените
факти по делото, приемайки, че пострадалата с поведението си е създала предпоставки
за причиняване на деликта съдебният състав намира , че поведението на ищцата е в пряка причинно-следствена връзка
с причинените вреди. В този смисъл
възраженията на ответната страна
в отговора на исковата молба са основателни. Настоящият съдебен състав намира ,
че в процесния случай приноса на
пострадалата може да се определи като
значителен. Вместо да се възползва от
възможността за движение , каквато й дава разпоредбата на чл.108 ал.2
т.1 от ЗДвП същата по чисто субективна преценка
е предприела рисково пресичане на пътното платно , което е приключило фатално за нея. Приносът й за причиняване на вредоносния резултат следва
да се определи като значителен. С оглед конкретните обстоятелства , преценката
на доказателствата по делото и установените факти , както и гореизложената
съдебна практика на ВКС съдът намира , че в процесния случай следва да се
определи съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца в размер на 40 %.
Относно размера на
обезщетението съдът съобрази следното:
Видно от приетото експертно заключение на
вещото лице – д-р Парасков ищцата е претърпяла
ПТП на 01.10.2017 г. при което е
получила счупване на лява лъчева кост в дисталната част и счупване на медиалния
малеол / на голямопищялната кост/, а също така и контузия на гръдния кош и корема: -
палпаторна болка по хода на лява ребрена дъга , корем – спонтанно и дифузно
болезнен. Била е приета за лечение на
01.10.2017 г. в УМБАЛ – Бургас. В отделението са й били направени всички
необходими изследвания. Приложеното лечение на
фрактурите е консервативно с гипсова имобилизация: лява предмишница и
китка в гипсова шина , лява подбедрица и глезен с гипсова шина, а останалите травми – медикаментозно. Вещото
лице заключава , че обичайния срок за
възстановяване на счупената лъчева кост е в рамките на 1.5 – 2 месеца , а обичайния срок за възстановяване на счупения
малеол – 2.5 – 3 месеца. В медицинската документация вещото лице сочи , че
липсват данни за настъпили
усложнения. Сочи се също така , че
травмите са съпроводени с болки и страдания и затруднения при обслужването и придвижването, в
определени случаи се е нуждаела от чужда
помощ. Вещото лице сочи , че е извършил
преглед на ищцата Н.Б. на 08.01.2021 г. – по време на висящността на съдебното производство след назначаването на
СМЕ от съда. Заключава в експертното си
заключение , че към настоящия момент е
настъпило пълно възстановяване от травмите. Ангажирани по делото са показанията
на свидетелката З. С. – приятелка
на ищцата. Същата е имала контакти по
телефона докато ищцата е била в болница. На втория ден от изписването е отишла в дома на Н.Б. и се е грижела за нея
поради невъзможността на същата да се
обслужва сама. Била й е гипсирана ръка и крак – в глезена, видяла е ,че има
рани и по гърба.В началото състоянието й е било
сравнително тежко, ръката и кракът й отичали , имала болки , трудно
спяла. Приемала обезболяващи. Започнала да става да се придвижва след 11-ия
ден. Придвижвала се с една патерица. Адаптирали дома й за по-лесното битово
обслужване. В края на ноември махнали гипса. През зимата Н. имала оплаквания и след извършен
медицински преглед й е било указано , че
при влага и студ е нормално да има
оплаквания. След зимата – през
април и май вече се почувствала по-добре. Свидетелката сочи , че цялостното й психическо състояние се
променило – тя е била жизнерадостна , а преживените страдания вследствие
получените травми я направили съвсем
различна. Оплаквала се от болки, получавала главоболие , трудно се
концентрирала. Ходила е на възстановителни процедури, санаториуми , кални бани.
В момента се чувства добре.
Безспорно ищцата е претърпяла болки и страдания свързани с
получените от нея травми. Уврежданията са били причинени на 01.10.2017 г. След
болничния престой първите 7-10 дни се установява, че не е могла да се справя с
ежедневното си битово обслужване и е
била зависима от чужда помощ. Почти два месеца – до края на м. ноември е търпяла
гипсовата имобилизация. Впоследствие е
преживявала дискомфорт от студа и влагата през зимата. Придвижването й е
било ограничено и затруднено като се е извършвало с помощта на патерица. Като
изхожда от конкретните факти и обстоятелства съдът намира , че за увреждането на лявата ръка Н.Б. следва да
получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 18 000
лв. – претърпени са болки и страдания, ограничения в самообслужването при възстановяване за около 2 месеца. За претърпяната травма на
левия крак обезщетението следва да се определи в размер на 24 000 лв. –
освен болките и страданията , които са
причинени е причинено затруднение и ограничение в придвижването,
възстановяването е продължило около 3 месеца. За контузията на гръдния кош и
корема – в размер на 3000 лв. – липсват по
делото данни за усложнения освен
претърпените болки и страдания и друго лечение освен медикаментозно. Съдът
приема, че последиците от тази трета травма са отшумели значително по-бързо и
лесно от другите две. Вещото лице по СМЕ сочи , че възстановителния процес на Н.Б.
е минал без усложнения. Не се констатират и извършени оперативни
интервенции, обуславящи присъждането на
по-висок размер обезщетения. Или – общо
следва да й бъде определено обезщетение
в размер на 45 000 лв. След приспадане на 40% от тази сума – в цифрово
изражение – сума в размер на 18 000 лв. остава сумата в размер на 27 000 лв. –
обезщетение , което следва да бъде
присъдено на ищцата. Над този размер претенцията на ищцата до претендирания по исковата молба размер от
60 000 лв. следва да бъде отхвърлена като недоказана и неоснователна.
Върху определената главница в полза на
ищцата следва да бъде присъдена лихва. В случая лихвата се дължи съгласно чл.497 ал.1 т.2 във вр. с чл.496 ал.1от КЗ. Страната е
направила искането си по 380 от КЗ , входирано при ответното застрахователно дружество на
08.11.2017 г. – т.е. – след изтичане на срок от три месеца от тази дата се дължи законната лихва, а именно –
09.02.2018 г.От тази дата следва да бъде присъдена законната лихва в полза на
ищцата. Претенцията за заплащане на лихва, направена с исковата молба – а
именно – от датата на увреждането – 01.10.2017 г. се явява неоснователно и не намира опора в закона.
В полза на ищцата следва да бъдат
присъдени направените от нея разноски – заплатена държавна такса в размер на 50
лв. отпреди увеличението на иска. В този размер / 1250 лв./ иска е изцяло
уважен и заплатената държавна такса
следва да бъде присъдена изцяло.
В полза на процесуалния представител на
ищцата следва на основание чл.38 във вр. с чл.36 от ЗА да бъде определено и
присъдено възнаграждение. Същото следва да бъде определено съобразно чл.7 ал.2
т.4 от Наредба №1/2004 г. върху
присъдения размер от 27 000 лв. - то следва да се определи в размер на 1340 лв.
Следва да бъде осъдена ответната страна да заплати дължимата
държавна такса в полза на окръжен съд -
Бургас въз основа на присъдения размер
обезщетение от общо 27 000 лв. – а
именно – 1080 лв. както и направените по
делото разноски в размер на 500 лв.
Мотивиран от горното , Бургаският
окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
Застрахователна компания „Лев инс“АД , ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление – гр.София да заплати на Н.Д.Б., родена на *** г.,
гражданка на Великобритания, понастоящем с адрес в Република България , село Д.
, общ.Средец сумата от 27 000 / двадесет и седем хиляди/ лева – обезщетение за
причинени неимуществени вреди причинени
вследствие получени от ищцата телесни увреждания при ПТП на 01.10.2017
г. , причинено от М.Т. от гр.Св.Влас при управление на лек автомобил „БМВ“ с
рег.№ А 9992 МР застрахован по застрахователна
полица „ГО“ в ЗК „Лев инс“АД по
пътя гр.Поморие – Ахелой : счупване на лява
лъчева кост в дисталната й част / обезщетение в размер на 18 000
лв./ , счупване на медиалния малеол на
ляв голям пищял / обезщетение в размер на 24 000 лв./ и контузия на гръдния кош и корема /
обезщетение в размер на 3000 лв./ при
40% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата Н.Д.Б., извършено
чрез рисково пресичане на платното на извънградски път в тъмната част на
денонощието ведно със законната лихва върху
главницата от 27 000 лв.
начиная от 09.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата ,
като претенцията на Н.Д.Б. по исковата молба в останалата част – над
уважения размер от 27 000 лв. до
пълния предявен в размер на 60 000 / шестдесет хиляди/ , както и за
заплащане на лихва върху главницата считано от датата на деликта – 01.10.207
г. -
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА
Застрахователна компания „Лев инс“АД , ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление – гр.София да заплати на Н.Д.Б., родена на *** г.,
гражданка на Великобритания, понастоящем с адрес в Република България , село Д.
, общ.Средец сумата от 50 / петдесет/ лева – направени по делото разноски – заплатена държавна такса
при завеждане на иска пред Районен съд – Поморие.
ОСЪЖДА
ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление – гр.София да
заплати на процесуалния
представител на ищцата – адвокат П.Велков
сумата от 1340 / хиляда триста и четиридесет/ лева адвокатско
възнаграждение на осн. чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев инс“АД , ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление – гр.София да заплати по сметка на Окръжен съд –
Бургас сумата в размер на 1080 / хиляда и осемдесет/ лева – държавна такса
върху присъденото обезщетение , както и да заплати сумата от 500 / петстотин/
лева – направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд –
Бургас в двуседмичен срок от
уведомяването му на страните.
Окр. съдия: