О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
номер
IV -1624 град
Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На седемнадесети
август, две хиляди и осемнадесета година
в закрито съдебно
заседание на осн. чл.205, ал.1 ГПК –
отм., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
мл.с.
ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар
Прокурор
разгледа
въззивно гражданско дело номер
1059 по описа за 2018 година.
Производството
по делото пред настоящата инстанция е по реда на чл.196 и сл. ГПК – отм.
На 17.09.2007г. пред Районен съд Несебър, ищецът Ангел
Колев Колев е предявил срещу Г.К.П. и Л.Х.В., иск за собственост. По иска е
образувано гр.д.№643/07г. и е постановено Решение 137/22.12.08г.
По подадена въззивна жалба пред БОС е образувано ВГД
№302/09г.; с постановеното по него въззивно Решение №VI-6/12.02.10г., първоинстанционното
е потвърдено. С касационно Решение №381/21.03.12г., постановено по гр.д.№756
10г., ВКС е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане.
След връщане на делото, пред БОС е образувано ВГД
№590/12г.; с постановеното по него въззивно Решение №I-109/28.09.2012г.,
първоинстанционното е потвърдено. Касационната жалба на ищцата П. е оставена
рез разглеждане с Определение №69/28.02.103г. по гр.д.№10/13г. на ВКС.
По подадена от В.Т.В. – съпруг на Л.Х.В.
молба по реда на чл.307, ал2 ГПК, с Решение №325/20.12.2016г. по
гр.д.№4183/16г., ВКС е отменил Решение №137 на НРС и Решение №109 на БОС и е
върнал делото на Несебърски районен съд за ново разглеждане от друг състав на
същия съд.
След
връщане на делото, пред НРС е образувано гр.д.№1174/2016г., което е разгледано
по реда на ГПК – ДВ бр.59/2007г.
Бургаският
окръжен съд намира, че на осн.§2, ал.14, вр. ал.1 ПЗР ГПК, след отмяната на
влязлото в сила Решение №109 на БОС, производството пред първата и пред
въззивната инстанция следва да се разгледа по реда на ГПК – ДВ бр.12/1952г.
Независимо, че ответникът В.В. е
конституиран в процеса след влизане в сила на ГПК – ДВ бр.59/07г., искът е
предявен при действието на ГПК – ДВ бр.12/52г. /ГПК – отм./. Отмяната на
влязлото в сила съдебно решение възобновява висящността на спора, считано от
датата на предявяване на иска. Но извършените при първоначалното разглеждане на
делото процесуални действия от страните и от съда запазват действието си.
Недопустимо е по отношение на част от
страните и част от доказателствата производството да се развие по реда на
стария, а на друга част – по реда на новия процесуален закон. Поради това и
съобразно горепосочените правни норми, процесуалният ред за разглеждане на
предявения иск е този на ГПК – отм.
На осн. чл.205, ал.1 ГПК – отм.
Бургаският окръжен съд установи:
Производството по делото е образувано е
по въззивни жалби срещу Решение №34/22.03.18г., постановено по гр.д.№1174/16г.
по описа на Районен съд Несебър, с което:
- по отношение на ответниците Г.К.П., Л.Х.В.
и В.Т.В., е признато за установено че ищцата И.А.К. е едноличен собственик на
недвижим имот, находящ се в с.Кошарица, Бургаска област, представляващ:
поземлен имот с идентификатор 39164.502.569 по кадастралната карта на
с.Кошарица, в м.“Чолакова чешма“, с площ 501 кв.м., с предназначение на
територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: незастроен имот за
курортно – рекреационен обект, при съседи: ПИ 39164.502.328, 39164.502.89,
39164.502.615 и 38164.502.82;
- е отменен нотариален акт №66, том Х,
рег.№6424, нот.д.№1767/2005г. на нотариус Мария Бакърджиева, с район на
действие района на Районен съд Несебър, вписан в Служба по вписванията Несебър
с акт №43, том ХХII, нот.д.№4929/05г.,
вх.рег.№5802/08.09.2065г.;
- ответниците Л.Х.В. и В.Т.В. са
осъдени да предадат на ищцата И.А.К. владението върху поземлен имот с
идентификатор 39164.502.569 по кадастралната карта на с.Кошарица, в м.“Чолакова
чешма“, с площ 501 кв.м., с предназначение на територията: урбанизирана; начин
на трайно ползване: незастроен имот за курортно – рекреационен обект, при
съседи: ПИ 39164.502.328, 39164.502.89, 39164.502.615 и 38164.502.82;
Въззивникът
– ответник Г.К.П., чрез процесуален представител
адв.П. – М. изразява недоволство от първоинстанционното решение и претендира на
първо място обезсилването му като недопустимо. Изложени са съображения, че
нередовностите на исковата молба не са били отстранени своевременно, а
продължаване на срока за това, извършено по искане на представляващата ищцата
адв. С. е незаконосъобразно, доколкото изявлението й, че няма връзка с клиента,
след като е редовно упълномощена, не е основание за продължаването му.
Евентуално са изложени подробни
съображения за неправилност на решението.
Според въззивника, въпреки че правилно
е разпределил тежестта на доказване, съдът не е взел предвид, че ищецът не е
доказал придобиване на правото на собственост върху имота от неговия
наследодател. Направено е подробно изложение и анализ на предпоставките за
придобиване право на собственост по реда на №4а ПЗР ЗСПЗЗ, за да се формира
краен извод, че за наследодателя на първоначалния ищец тези предпоставки не са
били налице: върху имота не е имало сграда, в каквато насока са ангажирани
свидетелски показания, и няма данни за извършено плащане, видно от представено
удостоверение, изходящо от община Несебър.
Ищецът не твърди и не установява да е
придобила имота по давностно владение. Нещо повече – с предявяваните искове в
настоящото и предходно дело, не е било изяснено твърдението на ищеца за
упражнявано владение върху имота и неговата продължителност – в тази връзка са
обсъдени показанията на свидетелите, в контекста на твърденията на ищеца, от
които според въззивника се установява, че Ангел Колев е ползвал имота до
1995г., след който момент ползването е осъществявано от сина му Колю Колев,
разпитан като свидетел. Не било изяснено и дали и кога Ангел Колев е заплатил
стойността на имота, което е от съществено значение за възможността да придобие
правото на собственост.
Изложени са подробни аргументи относно
ангажираните от двете страни свидетелски показания и допуснатите от съда
процесуални нарушения във връзка с кредитирането им и формиране на
окончателните правни изводи, предвид заинтересоваността на свидетелите,
посочени от ищеца.
Според въззивника, съдът е объркал
категориите лица – тези, на които се възстановява правото на собственост са
лицата или наследниците, които са били собственици към момента на
обобществяването на земите; ползувателите са тези, на които е предоставено право
на ползване, т. е. те не са били собственици и не може да им бъде възстановена
собствеността. Възможността на ползувателите да придобият правото на
собственост съществува само, ако са изградили сграда в ползвания имот.
Аргументите си въззивникът подкрепя с
решение на КС.
Изложени са подробни съображения
относно задължението на ищеца по предявения иск за собственост да докаже
правата си. И т.к. ищците не са доказали своите, искът е следвало да се
отхвърли. В тази връзка е без значение обстоятелството дали ответникът е
доказал своите права, след като ищецът не е доказал собствеността си. Ищецът не
е доказал упражнявано от наследодателя му и от него владения, поради което
ответникът не следва да доказва че го е отблъснал
Претендират се разноски.
Препис
от първоинстанционното решение е връчен на въззивника П.П. на 28.03.18г. Въззивната
жалба е подадена на 13.04.18г. Бургаският окръжен съд намира, че приложението
на ГПК – отм. изключва приложението на чл.61, ал.2 ГПК. Поради това въззивната
жалба на въззивницата П. е просрочена.
Но
предвид обстоятелството, че след отмяната на влязлото в сила решение и връщане
на делото за ново разглеждане, първоинстанционният съд е разгледал исковете,
прилагайки ГПК – ДВ бр.59/07г., въззивният би нарушил правото им на защита, ако
откаже да разгледа въззивна жалба, депозирана своевременно според процесуалния
закон, който съдът в нарушение на закона им е указал, по арг. от чл.38 ГПК –
отм.
Въззивниците
ответници В.Т.В. и Л.Х.В., чрез
процесуален представител адв.Д. изразява недоволство от решението и претендира
неговата отмяна, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде
отхвърлен.
Подробни аргументи са изложени за
допуснато от съда процесуално нарушение, във връзка с възражението на
ответниците за липса на идентичност между имота, предоставен за ползване на
наследодателя на ищеца и този, придобит от праводателя на ответниците. В тази
връзка според въззивниците, съдът не възложил на ищеца тежестта да докаже
идентичността на имотите, респ. – да отхвърли иска поради липса на такава.
Твърдят се допуснати процесуални
нарушения и при разпределяне тежестта на доказване на ответниците – не им е
указано задължение да докажат периода, в който праводателката им е упражнявала
владение върху имота, а искът е отхвърлен с аргумент, че този факт не е бил
доказан. Според въззивниците, титулът за собственост на ищцата – констативен
нотариален акт, издаден през 2005г. сочи, че владението на праводателите и
присъединеното й владение са упражнявани 10 години преди това.
В тази връзка въззивниците считат, че
допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения задължават
въззивния съд да даде указания на страните във връзка с доказване на
твърденията си. Направени са и доказателствени искания: за разпит на свидетел
за установяване на началото и обстоятелствата, при които е започнало
упражняване на фактическа власт върху имота от В.В.; разпит на ответницата Г.К.
и на ищцата по реда на чл.176 ГПК.
От фактическа и правна страна е оспорен
извода на съда, че Ангел Колев Христов е придобил правото на собственост върху
процесния имот, както поради липса на предпоставките, визирани в §4а ПЗРЗСПЗЗ,
така и поради липса на идентичност на имота, описан в нотариалния акт от 1995г.
и процесния, за което ответниците са изложели възраженията си в депозирания
отговор. Т.к. не е придобил правото на собственост върху имота, Ангел Колев
Христов – дядо, не е могъл да го прехвърли валидно на Ангел Хридстов – внук.
Въпреки приетото възражение за липса на представителна власт на лицето Кольо
Колев и допуснатите в тази насока доказателства, неясен бил извода на съда по
този въпрос.
С позоваване на аргументите на ВКС,
обсъдени в ТР №11/13г., подробни съображения са изложени досежно характеристиките
на констативните нотариални актове, тяхното правно значение и тежестта при
оспорването им, за да се формира извод, че нотариалният акт за собственост на
ответницата Г.П. удостоверява поне датата, на която е съставен, респ. – датата,
на която лицето се позовава на изтеклата в негова полза придобивна давност.
Поради това ищецът е следвало да обори издадения в полза на ответницата
констативен нотариален акт, а не тя да доказва правото си на собственост.
Не бил обсъден факта, че след
снабдяването си с нотариален акт през 1995г., наследодателят на ищеца изоставил
владението, установено ожт показанията на св.Колев. От 1995г. до 2005г. е
изтекъл 10 годишен срок, в който е било възможно родителите на Г.П. да
завладеят имота и да придобият правото на собственост по давност, което е
удостоверено пред нотариуса с показанията на трима свидетели в хода на
обстоятелствена проверка.
С позоваване на съдебна практика се
оспорва извода на съда, за невъзможност за присъединяване на разнородни
владения – това на въззивниците и това на праводателката им.
Оспорени са изводите на съда, за
невъзможност на единия съпруг да придобие по давност правото на собственост,
когато спрямо другия съпруг е бил предявен иск за собственост. Според
въззивниците, съдът е извършил разширително тълкуване на съображенията на ВКС,
изложени в ТР №3/2016г.
Изложени са съображения за порочност на
решението в частта, с което съдът е разгледал направените при условията на
евентуалност възражения за придобивна давност. Според въззивниците съдът не ги
разгледал поотделно – за наличието на добросъвестно и за наличието на
недобросъвестно владение, а ги е отхвърлил с аргументи относно института на
съпружеската имуществена общност, респ. – на необходимото другарство. Изложени
са подробни аргументи относно възможността имотът да се придобие на основание
недобросъвестно владение, в която хипотеза основанието за придобиване на
фактическата власт е без значение; от значение е само срока, в който това владение
се упражнява. В тази връзка подробно е аргументирана възможността единият
съпруг да придобие на основание давностно владение еднолично право на
собственост върху имот, през време на брака, както и възможността да го предяви
чрез правозащитно възражение по предявен срещу него иск.
Оспорва се извода на съда, за
задължителност на постановено решение спрямо неучаствал в производството
съпруг, с оглед въведената от закона възможност да се иска отмяна на влязлото в
сила решение на това основание. Счита се, че са допуснати нарушения и на
практиката на ЕСПЧ по протокол 1, уреждащ защита правото на собственост,
доколкото несвоевременното конституиране на ответника В.В. от страна на ищеца,
влече санкция за неучаствалата по делото страна.
Подробни аргументи са изложени по
въпроса дали предявен срещу единия съпруг иск води до прекъсване на
придобивната давност спрямо другия съпруг.
Претендират се разноски.
Препис
от първоинстанционното решение е връчен на въззивниците Василеви на 25.04.18г.
чрез процесуален представител адвокат Д.. Въззивната жалба е подадена по пощата
на 09.05.18г. Бургаският окръжен съд намира, че приложението на ГПК – отм.
изключва приложението на чл.61, ал.2 ГПК. Поради това въззивната жалба на
въззивниците Василеви е просрочена.
Но
предвид обстоятелството, че след отмяната на влязлото в сила решение и връщане
на делото за ново разглеждане, първоинстанционният съд е разгледал исковете,
прилагайки ГПК – ДВ бр.59/07г., въззивният би нарушил правото им на защита, ако
откаже да разгледа въззивна жалба, депозирана своевременно според процесуалния
закон, който съдът в нарушение на закона им е указал, по арг. от чл.38 ГПК –
отм..
Препис от въззивната жалба на ответника Г.П. е връчен на ищцата
И.А.К. на чрез адв.С. – Русинова на 15.05.18г. На 28.05.18г. по пощата са
подадени писмени възражения /писмен отговор/. Казаното по отношение на
редовността на въззивните жалби намира приложение и по отношение на писмените
възражения на същите, депозирани извън срока по чл.201, ал.1 ГПК – отм. Поради
това и на осн. чл.38 ГПК – отм., въззивната инстанция намира депозирания
отговор за подаден в законния срок.
В него са изложени съображения за потвърждаване на
решението. Заявена е позицията и са дадени пояснения, във връзка с твърденията
за недопустимост на решението.
По същество са изложени съображения, че от свидетелските
показания се установява, че имотът е предоставен на Ангел Колев по силата на
акт на МС; §4 ПЗР ЗСПЗЗ не изисква към 30.06.95г. в имота да има постройка; за
възможността да се придобие собствеността се изисква само плащане на цената,
каквото е извършено.
Подробни аргументи са изложени във връзка с упражняваната
върху имота фактическа власт от праводателя на ищцата Ангел Колев, както и на
показанията на св.Кольо Колев в тази връзка, респ. – упражняваната фактическа
власт от родителите на ответницата Г.П., предвид обстоятелството, че към 2005г.
същите са били живи.
Препис от въззивната жалба на ответниците Василеви е
връчен на ищцата И.А.К. на чрез адв.С. – Русинова на 14.06.18г. Казаното по
отношение на редовността на въззивните жалби намира приложение и по отношение
на писмените възражения на същите, депозирани извън срока по чл.201, ал.1 ГПК –
отм. Поради това и на осн. чл.38 ГПК – отм., въззивната инстанция намира
депозирания отговор за подаден в законния срок.
В него са изложени съображения за потвърждаване на
решението. Според въззиваемите, възражението за липса на идентичност на
процесния имот не било подкрепено нито с твърдения, нито с доказателства; съдът
е изяснил спора от фактическа страна, като е дал на страните указания във
връзка с доказателствената тежест и по доклада въззивниците не са направили
възражения и не са ангажирали доказателства, който пропуск се опитват да
преодолеят с направените в жалбата доказателствени искания.
Според въззиваемите, нотариалният акт за право на
собственост на Ангел Христов не е бил оспорен и установява отразените в него
факти и обстоятелства и се ползва с доказателствена стойност за представените
пред нотариуса документи и извършените правни действия. Със свидетелски
показания било установено правото на собственост, което е независимо от
фактическото ползването на имота.
В тежест на ответниците е било да установят твърденията
си за липса на представителна власт на Кольо Колев и въпреки предоставената им
от съда възможност, те не са сторили това. Обсъдени са и показанията на този
свидетел, досежно упражняване на фактическа власт върху имота от баща му.
Съображения са изложени във връзка с оплакванията във
въззивната жалба по въпроса за наличието или не на изтекла придобивна давност в
полза на ответниците Василеви и възможността за присъединяване на разнородни
владения, съобразно ТР №3/16г. ОСГКВКС.
Изразено е противопоставяне на доказателствените искания,
направени във въззивната жалба – относно свидетелските показания - като
преклудирани; относно искането за разпит на ищцата по чл.176 ГПК – като
неоснователно, при споделяне мотивите на първоинстанционния съд; относно искането
за разпит на ответницата П. – като преклудирано и неоснователно.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на подадените въззивни
жалби и писмени възражения намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно
заседание за разглеждане и решаване.
Поради изложените по-горе съображения относно приложимия
процесуален закон, не следва да се обсъждат оплакванията на въззивниците
Василеви, досежно извършения от първоинстанционния съд доклад на делото и
разпределяне на доказателствената тежест.
Доказателствените искания, направени във въззивната
жалба, за допускане до разпит на свидетел и за поставяне на въпроси на ищцата И.К.
по реда на чл.114 ГПК-отм., следва да бъдат уважени. Същите са заявени
своевременно. Искането за поставяне на въпроси на ответницата П. следва да бъде
оставено без уважение, т.к. нормата на чл.114 ГПК-отм. дава възможност по този
ред да се поставят въпроси на другата
страна.
С оглед на
гореизложеното и на осн.205, ал.-1 ГПК-отм., Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ в.гр.д.№1059/18г. в съдебно заседание за
разглеждане и решаване, определено с Разпореждане от 10.07.18г., на 17.09.2018г. от 14.20часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси
и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона, ако страните или
техните процесуални представители са заявили телефонните си номера по делото
или същите са служебно известни на съда.
ПРЕПИСИ от отговорите на въззивните жалби, представени
от ищцата И.К. ДА СЕ ВРЪЧАТ на насрещните страни – съотв. на Г.П. и ответниците
Василеви.
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ при условията на довеждане един
свидетел, в полза на въззивниците Василеви за установяване на факти и
обстоятелства, посочени във въззивната им жалба.
ПОСТАНОВЯВА ищцата И.К. ДА СЕ ЯВИ в съдебно заседание на
17.09.18г. и да отговори на въпросите, поставени във въззивната жалба на
ответниците Василеви. УКАЗВА на ищцата К., че ако не се яви и не отговори на
поставените въпроси, съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, на които
е отказала да отговори.
УКАЗВА на процесуалните представители – АДВОКАТИ,
задължението, вменено им с разпоредбата на чл.40, ал.7 от Закон за
адвокатурата.
На всяка от
страните да се връчи препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.