№ 2325
гр. Варна, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. И.а
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20223110107215 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от „Ф.И.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано
от А.В.Г., чрез юрисконсулт Г.С.Г. срещу Т. Д. И., ЕГН:**********, с адрес:
гр.*** положителен установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 вр.
чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против
ответника, в следните размери: 3806.92лв. /три хиляди осемстотин и шест
лева и 0.92 ст./, представляваща незаплатена главница по Договор за
потребителски кредит *** от 12.09.2018 г., сключен между „БНП П.П.Ф. С.А.,
клон България“, ЕИК:***, кредитор и Т. Д. И., ЕГН:**********,
кредитополучател, вземането по който е прехвърлено от кредитора с Договор
за цесия от 18.06.2020г. на настоящия ищец „Ф.И.” ЕАД, ЕИК:***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 29.06.2021 г., до окончателното погасяване на задължението;
426.91 лв. /четиристотин двадесет и шест лева и 0.91 ст./ - лихва за забава
начислена за периода от 21.06.2019г. до 01.06.2020г., с изключение на
периода 13.03.2020г. до 13.07.2020г..
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от
провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически
твърдения: по силата на сключен Договор за потребителски кредит *** от
12.09.2018 г., „БНП П.П.Ф. С.А., клон България“ като кредитодател е
предоставило сумата от 10 000 лева на ответника, който се задължил да я
върне съгласно уговорен погасителен план на 12 броя равни месечни вноски,
включващи главница и възнаградителна лихва. Общият размер на плащанията
по договора възлизал на 12194.04 лева. Кредитът бил усвоен изцяло от
титуляра. Въпреки изправността на ищеца, ответникът е преустановил
плащането на погасителните вноски по кредита. Плащанията по кредита били
1
в размер на 8190 лева, с които са погасени първите седем вноски по кредита и
частично осмата вноска. Падежът на първата изцяло неизплатена вноска е
настъпил на 20.06.2019г., от която дата ответникът е изпаднал в забава.
Крайният падеж на задължението е настъпил на 20.09.2019г.. Понастоящем,
непогасените вноски по кредита са в исковия размер. Въпреки настъпилият
падеж на паричното задължение, изпълнение от страна на ответника не е
последвало. Ответникът дължи и обезщетение за забава върху неизпълненото
главно задължение в размер на законната лихва. По силата на Договор за
цесия от 18.06.2020г. между „БНП П.П.Ф. С.А., клон България“ и „Ф.И.” ЕАД
като цесионер, ищецът е придобил вземането по договора срещу ответника,
ведно с всичките му привилегии и обезпечения. По силата на изрично
пълномощно, дружеството – ищец изпратило на титуляря уведомително
писмо за актуалната сума по дълга към датата на цесията. Предвид
неизпълнение на поетите от последния задължения, по негова инициатива е
учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 11501/2021г. по
описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по
реда на чл. 417 ГПК. Издадената в негова полза заповед за изпълнение била
връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано да предяви иск
на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, поради което за него е налице правен
интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за
постановяване на положително решение по предявените искове.
Въпреки предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по
допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на
които се основават същите; не е изложил възражения срещу исковите
претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се основават,
както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще
доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално
разполага.
Ищецът редовно призован за съдебно заседание, чрез процесуален
представител, в писмена молба прави искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Въпреки предоставената му възможност, в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не се е явил, нито е
изпратил представител в първото по делото заседание, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие.
СЪДЪТ, като взе предвид, че на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са
налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 ГПК. Ето защо решението
по делото следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на
предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.
По разноските:
Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за
изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските
направени в заповедното производство, съобразно ТР № 4/2013г. от
2
18.06.2014г., т.12.
С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за
осъждане на ответника да му заплати деловодните разноски в настоящото
производство, които възлизат на сумата от 117.62 лева - довнесена държавна
такса. По отношение на юрисконсултското възнаграждение, съдът намира, че
същото следва да бъде определено в размер от 100 лева, съгласно чл. 25 ал. 1
от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 ГПК. Така
разноските в полза на ищеца се определят на сумата от 217.62 лева, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК, в отношенията между ищеца „Ф.И.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, от една страна и ответника Т. Д. И.,
ЕГН:**********, с адрес: гр.***, от друга, че в полза на ищеца съществуват
вземания срещу ответника в следните размери: 3806.92лв. /три хиляди
осемстотин и шест лева и 0.92 ст./, представляваща незаплатена главница по
Договор за потребителски кредит *** от 12.09.2018 г., сключен между „БНП
П.П.Ф. С.А., клон България“, ЕИК:***, кредитор и Т. Д. И., ЕГН:**********,
кредитополучател, вземането по който е прехвърлено от кредитора с Договор
за цесия от 18.06.2020г. на настоящия ищец „Ф.И.” ЕАД, ЕИК:***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 29.06.2021 г., до окончателното погасяване на задължението;
426.91 лв. /четиристотин двадесет и шест лева и 0.91 ст./ - лихва за забава
начислена за периода от 21.06.2019г. до 01.06.2020г., с изключение на
периода 13.03.2020г. до 13.07.2020г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11501/2021г.
по описа на ВРС, 39 състав.
ОСЪЖДА Т. Д. И., ЕГН:**********, с адрес: гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на
„Ф.И.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** сумата от
134.66 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.11501/2021г. на ВРС, на
основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА Т. Д. И., ЕГН:**********, с адрес: гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на
„Ф.И.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** сумата от
217.62 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни
разноски при настоящото разглеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 1
вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3