№ 245
гр. Пазарджик, 16.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мариана Ил. Димитрова
Членове:Албена Г. Палова
Иванина Игн. Иванова
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20255200500012 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.64, ал.2 от ГПК. Съдът е сезиран с молба
от Н. Н. А., ЕГН **********, за възстановяване на срока за обжалване на
определение № 58/27.01.2025 г., постановено по същото дело по описа на
Пазарджишкия окръжен съд.
В молбата се твърди, че през целия период на срока за обжалване не е
разполагал с лист, химикал, пликове и марки за писма в Затвора –
гр.Пазарджик, където изтърпява наложеното му наказание. Искането е срокът
за обжалване да бъде възстановен.
Ответникът по молбата – ГДИН чрез юрк. Р. оспорва същата като твърди,
че молителят сам се е поставил в невъзможност да разполага с материали за
писане, пликове и марки, защото е цедирал свои парични вземания на майка
си и сам се е лишил от свои парични средства и поради това по отношение на
него не може да се приложи хипотезата на чл.90, ал.4 от ЗИНЗС.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени в молбата
по чл.64, ал.2 от ГПК и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните
по делото доказателства, намира същата за неоснователна по следните
съображения:
Нормите на чл.86, ал.1, т.3 и ал.3 от ЗИНЗС и чл.75, ал.3 от ППЗИНЗС
регламентират, че лишените от свобода имат право на кореспонденция, която
не подлежи на контрол на писменото съдържание, като писмата се изпращат и
получават от инспектор по социална дейност и възпитателна работа, който
проверява за наличие на неразрешени вещи. В чл.90, ал.3 и 4 от ЗИНЗС е
1
предвидено, че пощенските разходи за кореспонденция на лишените от
свобода са за тяхна сметка, като само за тези за които е установено, че нямат
средства, разходите за кореспонденция са за сметка на мястото за лишаване от
свобода. Съгласно чл.77, ал.1 от ППЗИНЗС молбите и жалбите на лишените от
свобода се завеждат в специална книга, в която се отбелязват датата на
получаването и изпращането, като срокът за изпращане е три дни (ал.2). А
нормата на чл. 77, ал.3 урежда, че пощенските разходи за молбите и жалбите
са за сметка на лишените от свобода освен за лицата, за които е установено, че
нямат средства, набрани от полагащото им се възнаграждение или получени
по установения ред от близки, познати или трети лица.
В контекста на тази нормативна уредба е безспорно правото на лишения
от свобода да води кореспонденция, като при доказана липса на средства у
подателя кореспонденцията трябва да се придвижи до адресата за сметка на
мястото за лишаване от свобода, като преди това тези документи
задължително се завеждат в специална книга. По делото не се събраха
доказателства за наличие на предпоставката на чл.90, ал.4 от ЗИНЗС, респ.
чл.77, ал.3 от ППЗИНЗС, а именно лишеният от свобода А. да не разполага с
финансови средства, за да е налице задължение за ответника да заведе
кореспонденцията с изх. № и да изпрати същата до нейния адресат за сметка
на мястото за лишаване от свобода. Поради големия брой дела, генериран
непрекъснато от Н. А., на настоящия съдебен състав е служебно известно, че
той е цедирал поне на два пъти немалки суми в полза на своята майка, която
обаче не му изпраща никаква част от тях за посрещане на личните му нужди в
мястото за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, в т.ч.
огромното количество кореспонденция, която той целенасочено поддържа и
увеличава. Разпореждането с лични средства в полза на трети лица от страна
на А. сочи, че умишлено се е поставил в невъзможност да посреща нуждата си
от закупуване на канцеларски материали, което представлява злоупотреба с
право, която от своя страна не се толерира от законите в Република България.
Тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно
поведение, настоящия съдебен състав приема, че не е налице хипотезата на
чл.90, ал.4 от ЗИНЗС, защото лишеният от свобода умишлено се е поставил в
невъзможност да посреща нуждата си от закупуване на канцеларски
материали и на това основание намира молбата по чл.64, ал.2 от ГПК за
неоснователна.
Отделно от това за А. е била налице възможността да поиска от съда
продължаване на срока за обжалване по реда на чл.63 от ГПК, докато намери
средства за закупуване на необходимите му канцеларски материали, но той не
се е възползвал от тази възможност. При тези данни следва да се приеме, че е
налице хипотезата на чл.64, ал.3, пр.2 от ГПК, съгласно която не се допуска
2
възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършването
на пропуснатото действие.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Н. Н. А., ЕГН **********, за възстановяване на
срока за обжалване на определение № 58/27.01.2025 г., постановено по същото
дело по описа на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивския
апелативен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3