Решение по дело №275/2019 на Апелативен съд - Пловдив

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

                 

№ 19

 

                                гр. Пловдив,  15.01. 2020 г.            

 

                              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на четвърти декември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

              ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

                                   ЕМИЛ МИТЕВ

 

при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в.търг.дело по несъстоятелност №275 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.613а, ал.1 от ТЗ.

С решение № 33 от 13.03.2019 г., постановено по т.д. несъст. № 290 по описа за 2018 г., Пазарджишкият окръжен съд е:

Обявил неплатежоспособността на длъжника „Т.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***.

Определил е начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2017 г.

Открил е производство по несъстоятелност по отношение на „Т.“ ООД;

Постановил е прекратяване на дейността на предприятието на „Т.“ ООД;

Обявил е в н. „Т.Е.“ ООД.

Решението е обжалвано с въззивната жалба от кредитора „И.“ ООД в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността на „Т.“ ООД, е определена датата 31.12.2017 г.

Въззивникът чрез процесуалния си представител поддържа становище, че в обжалваната част решението е незаконосъобразно, тъй като при определяне началната дата на неплатежоспособността на длъжника, съдът не е отчел референтните за дадения отрасъл, в който ответното дружество е извършвало основната си дейност, коефициенти за ликвидност. Посочил е също, че за изследвания период 2015 г. – 2017 г. не е извършен анализ относно реалната ликвидност на краткотрайните активи на дружеството дружеството-длъжник, тъй като данните, въз основа на които са изчислявани коефициентите на ликвидност са единствено от годишните данъчни декларации на дружеството до НАП. В тази връзка е изразено становище, че доколкото липсват данни за действителната касовата наличност на парични средства, формиращи най-голям дял от краткотрайните активи през този период, то размерът на тези активи не бил доказан, което променяло съответните коефициенти за ликвидност и съответно променяло картината на цялостното реално икономическо състояние на дружеството през същия период. Искането е да се отмени решението в обжалваната част и се постанови друго, с което за начална дата на неплатежоспособността се определи 30.06.2016 г. или по-ранна дата.

Длажникът „Т.“ ООД /в несъстоятелност/, както и кредиторите „У.Б.“ АД и „И.А.Б.“ АД не са изразили становища по жалбата.

Пловдивският апелативен съд разгледа въззивната жалба, съобразно с изложените оплаквания и възражения и прие:

Неплатежоспособността представлява трайна неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми парични задължения към кредиторите си по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, а началната й дата е онзи момент, от който тази неспособност се обективира чрез цялостното икономическо състояние на търговското дружество. Това състояние намира израз преди всичко в показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост при отчитане на най-ранния момент на спиране на плащанията като формален белег на неплатежоспособността – чл. 608, ал. 3 ТЗ.

Финасово-икономическото състояние на дружеството – длъжник „Т.“ ООД, през периода 2013 г. – 2018 г. е предмет на обстойно изследване на съдебно - икономическата експертиза, въз основа на информацията, съдържаща се в наличните по делото и в счетоводството на длъжника и трети лица документи. Въз основа на приетото по делото заключение на вещото лице, първоинстанционният съд е достигнал до извода, че „Т.“ ООД е в състояние на неплатежоспобност и свръхзадълженост, както и че по време неплатежоспобността предшества свръхзадължеността.

Съответно, при определяне началната дата на установената трайна неспособност на длъжника да погасява паричните си задължения към кредиторите по чл. 608, ал.1 ТЗ, първоинстанционният съд е изхождал от онзи момент, към който икономическите показатели за ликвидност са се понижили под референтните за отрасъла строителство стойности.

Не могат да бъдат споделени съдържащите се във въззивната  жалба оплаквания, че определените от експертизата показатели за ликвидност, от които съдът е изхождал при определяне началната дата на неплатежоспособността, не били точни, тъй като не били съобразени с референтните за съответния отрасъл /строителство/ стойности на показателите за ликвидност, през изследвания период. Според жалбоподателя, цитираните от вещото лице референтни стойности, изведени от публични компании по сектори от Е., освен че се отнасяли до по-ранен от изследвания по делото период, не съответствали и на данните за коефициентите за ликвидност на НСИ за 2016 г. за същия сектор, които сочели на по-висок коефициент за обща ликвидност /1.75352/ от приетите в заключението реферетни стойности.

Действително, тъй показателите за ликвидност се формират като съотношение между краткотрайните активи към краткосрочните или текущи задължения на предприятието и се приемат като основен показател за състоянието на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му, данните за коефициентите на ликвидност в съответния стопански ресор, в който дружеството извършва основната си дейност, в известен смисъл биха били важен индикатор при преценката на финансово-икономическото състояние на това дружество.

Сравнението с типичните за съответния стопански ресор показатели за ликвидността би имало практическо значение в случаите, в които значителна част от активите на предприятието представляват характерни за съответния ресор, в който се осъществява дейността му, стоково-материални запаси. В тази случаи, ликвидността до голяма степен ще зависи от състоянието на пазара през съответната година на специфичните за съответния ресор продукти и материални запаси, съответно от възможността за пазарната им реализация и трансформирането им в парични средства. 

В настоящия случай подобна съпоставка между конкретно установените коефициенти за ликвидност на ответното дружество и средностатистическите показатели за ликвидност в ресора /доколкото са налице конкретни  статистически данни/, според настоящия състав на съда не би повлияла върху изводите относно показателите за ликвидност и начална дата на неплатежоспособността на „Т.“ ООД. Този извод следва от заключението на съдебно-икономическата експертиза, според което най-висок относителен дял в краткотрайните активи на дружеството през периода 2013 г. – 2016 г. заемат наличните парични средства /касова наличност/, поради което и показателите за ликвидност на дружеството очевидно няма как да са били повляни от състоянието на пазара в строителството.

Констатациите относно голямата касова наличност на ответното дружество и основаното на тях експертно заключение относно показателите за ликвидност през изследвания период, също са предмет на възражения от страна на жалбоподателя.

 Тези възражения също са неоснователни.

 Обстоятелството, че данните за финансово - икономическото състояние на „Т.“ ООД  през част от изследвания период 2013 г. – 2017 г., на които се основава заключението на съдебно-икономическата експертиза, са единствено от годишните финансови отчети, не е основание за игнориране на съдържащите се в заключението констатации и експертни изводи в т.ч. и относно голямата касова наличност на дружеството през посочения период и определените показатели за ликвидност, финансова авнтономности финансова задлъжнялост.

 Като носител на резултатна финансово-счетоводна информация за състоянието и промените на активите и пасивите на предприятието и за неговото финансово състояние към края на отчетната година, годишният счетоводен отчет се ползва със същата доказателствена сила, с каквато се ползват и счетоводните документи, съдържащи тази информация. 

Ищецът поначало не е оспорил истинността на приетите по делото и ползвани от вещото лице за експертизата документи в т. ч. и годишните финансови отчети на ответното дружество и съответно не е ангажирал доказателства, установяващи различни от съдържащите се в ГФО данни относно отделните финансово-икономически показатели на дружеството. В такъв случай оспорването на експертното заключение относно показателите за ликвидност, финансова авнтономности финансова задлъжнялост на дружеството през изследвания период, основащо се на тези данни, е неоснователно.  

Неоснователни са и поддържаните в подкрепа на въззивната жалба доводи, че първоинстанционният съд е формирал изводите си във връзка с началния момент на неплатежоспособност, без да отчете предоставено в полза на дружеството–длъжник банково кредитиране, доколкото последното също съставлявало индикатор за цялостното финансово-икономическо състояние на дружеството.

Обстоятелствата относно целите на кредитирането, размера на получените суми, относителния дял на кредитите към задълженията на дружеството, както и погасяването им, са подробно изследвани в заключенията на вещото лице, приети в първоинстанционното и въззивното производство. Според тези заключения, представените кредити са били не само за оборотно финансиране на дружеството, но и целеви – за издаване на банкови гаранции.

Не намира опора в доказателствата по делото подържаното от въззивника становище, че още през периода 2013 г. – 2016 г. ответното дружество не разполагало с достатъчно средства за осъществяване на дейността си и за погасяване на текущите задължения, доказателство за което били изтеглените през този период банкови кредити.

От приетите пред двете инстанции заключения на основната и допълнителна съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за осъществяване на дейността си, дружеството не е разчитало единствено на кредити, а в периода на усвояването им е инкасирало и собствени парични ресурси, както и че до 2018 г. същото е погасявало редовно задълженията си по тези кредити.

Така установените факти налагат извода, до който е достигнал и първоинстанционният съд - че трайното влошаване на икономическото състояние на длъжника е настъпило през 2017 г., в резултат на което, към края на същата година дружеството е било в обективна невъзможност да покрива изискуемите си задължения с притежаваните краткотрайни активи и окончателно е спряло плащанията към кредиторите си. Затова и решението в обжалваната част, с която за начална дата на неплатежоспособността е определена датата 31.12.2017 г. е правилно и следва да се потвърди.

  В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен  съд

 

                            Р       Е       Ш     И      :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 33 от 13.03.2019 г., постановено по т.д. несъст. № 290 по описа за 2018 г. на Пазарджишкият окръжен съд, в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността на длъжника „Т.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, е определена датата 31.12.2017 г.

Заверен препис от решението незабавно да се изпрати на Пазарджишкия окръжен съд, за вписване в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ.

         Заверен препис от решението незабавно да се изпрати на Агенцията по вписванията, за съответното му вписване в търговския регистър по партидата на „Т.“ ООД, ЕИК ****.

Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл.280 и сл. от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.