РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. К., 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело
№ 20215100500192 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.
Постъпила е чрез процесуален представител, от Х. Н. Д. от гр.М., в качеството й на
длъжник по изпълнително дело № 20218120400979 по описа на ЧСИ с рег.№ *** на КЧСИ,
жалба срещу действие на ЧСИ, обективирано в Констативен протокол с изх.№
69081/06.12.2021г., с искане да бъде отменено това действие за възлагане в нейна тежест на
разноските по изпълнителното дело, инкорпорирани в ПДИ, връчена й на 23.08.2021 г., като
незаконосъобразно. В жалбата се твърди, че на 11.10.2021г. жалбодателката получила писмо
с изх.№69087/06.10.2021г., с което била уведомена, че с Констативен протокол с изх.
№9081/06.12.2021г. исканията й, предявени с Молба-заявление с вх.№36063/30.08.2021г.,
Становище-отговор с вх.№ 41266/01.10.2021г. и Молба-заявление с вх.№41583/05.10.2021г.,
са оставени без уважение. Твърди, че на 23.08.2021 г. получила Покана за доброволно
изпълнение с изх.№57525/19.08.2021г. за общото задължение по изпълнителното дело към
тази дата от 19 190.42 лв., от което 14 940 лв. неолихвяема сума и изброени други суми в
общ размер 4 250.42 лв.,но въпреки това твърди, че не знае какъв е точният размер на
задължението й по изпълнителното дело.
Изтъква, че с влязло в сила на 20.04.2021 г. Решение №25, постановено по гр.д.
№225/2021 г. по описа на РС М., била осъдена да заплати сума в размер на 12 000 лв.,
представляваща взет от нея заем. На 31.05.2021 г. бил издаден и Изпълнителен лист
№260183 за тази сума, предмет на Заповед за изпълнение № 38/24.02.2020г., както и за
направени разноски в размер на 1 220 лв. по ч.гр.д.№103/2020 г. на РС- М.. Твърди, че много
преди осъдителното решение да влезе в сила и по него да бъде издаден изпълнителен лист,
респ. да бъде образувано изп.дело, без да знае, че срещу нея е заведено гражданско дело,
още на 12.03.2021 г. върнала част от взетия заем като превела чрез ЦКБ АД, клон М. по
банковата сметка на взискателя О.А.М., сумата от 6 000 лв.
Твърди, че с молба-заявление с вx.№36063/30.08.2021г., представила по
изпълнителното дело вносната бележка за платената сума от 6 000 лв., съставляваща според
нея 1/2 сума от заема в размер на 12 000 лв., и поискала до този размер прекратяване на
изпълнителното дело и съответно преизчисляване размера на дълга й. Направила и
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Твърди, че при лична
проверка по изп.дело се запознала със становището на взискателя, който не отричал
1
получената сума, но не намирал същата за изпълнение на задължението по това дело.
Твърди, че с молба с вx.№41266/01.10.2021г., обосновавайки неоснователност на довода на
взискателя, направила същото искане още веднъж. А с молба-заявление с вх.
№41583/05.10.2021 г. настояла да научи какъв е крайният размер на задължението й.
Приложила и вносна бележка от 04.10.2012 г. на ЦКБ АД, офис М. за внесена от нея сума от
8 940 лв. за погасяване на задълженията й по изп.лист № 260182 и № 260183 от 31.05.21 г.
на РС-М.. В резултат на наложен запор върху пенсията й жалбодателката твърди, че са й
удържани и две вноски в общ размер от 927 лв., или общо платената от нея сума по
изп.дело възлизала на 16 508.43 лв..
Прави искане за спиране на производството, въпреки, че жали действията на ЧСИ само
относно размера на разноските в изпълнителното производство, вкл. и относно размера на
адвокатското възнаграждение, платено от взискателя. Претендира разноски за настоящото
производство.
Ответникът по жалбата, взискател по изпълнителното дело О.А.М., чрез процесуален
представител депозира отговор, с който я намира за неоснователна.
ЧСИ в изпълнение на задълженията си по чл.436, ал.3 от ГПК, излага обстойни мотиви
за неоснователност на жалбата.
Окръжният съд в кръга на своята проверка, по повод депозираната жалба, установи
следното :
По молба, депозирана чрез процесуален представител, от взискателя О.А.М.,
придружена с изпълнителен лист № 260182/31.05.2021 г. издадени по гр.д.№ 225/20 г. и
изпълнителен лист № 260183/31.05.2021г., издаден по ч.гр.д.№ 103/20 г. по описа на
Районен съд, гр. М., е образувано на 06.08.21 г. изпълнително дело № 20218120400979 по
описа на ЧСИ Р.С. с рег.№ *** на КЧСИ. Длъжник по делото е жалбодателката Х. Н. Д., а
предмет на делото е удовлетворяване на парично вземане в размер на 12 000лв.,
представляващо неизпълнено задължение по предоставен на 27.12.2016 г. заем, и
съставляващо предмет на Заповед за изпълнение № 38/24.02.20 г., издадена по ч.гр.д. №
103/20 г., ведно разноски по делото в размер на 1 220 лв. и разноски по гр.д. № 225/20 г. в
размер на 1 720 лв.
По молба на взискателя, за събиране на вземането му, са направени множество справки
за имущественото състояние на длъжника, в следствие на което са наложени и
обезпечителни мерки- запор на парично вземане и възбрани до размера на ½ ид. ч. от
недвижими имоти на длъжницата, намиращи се в режим на СИО. Служебно, на 19.08.2021 г.
по образуваното изп.дело е присъединена като взискател и държавата чрез НАП за
олихвяемата сума от 575.99 лв.
С покана за доброволно изпълнение, връчена лично на длъжника на 23.08.2021 г.,
дължимата в изпълнителното производство сума е индивидуализирана, като задължение за
неолихвяема сума от 14 940 лв., 15 лв. -допълнителни разноски и 347.60 лв. разноски по
изп.д., задължение към НАП от 575.99 лв., такса по т.26 от ТТРЗЧСИ с вкл. ДДС в размер
на 1 511.83 лв., и сумата от 1 800 лв. адвокатско възнаграждение, или общото задължение
към посочената дата възлиза на 19 190.42 лв.
По изпълнителното дело на 30.08.2021 г. е постъпила по банков път от длъжника Х.Д.
сума в размер на 500 лв.
На 30.08.2021г. е постъпила от длъжницата и молба-заявление с вх.№36063, с която
поради извършено от нея на 12.03.21 г. плащане в размер на 6 000 лв., е поискала частично
прекратяване на изпълнителното дело за този размер, преизчисляване на дълга, вкл. и на
дълга по отношение на таксите на ЧСИ и по отношение на извършените от взискателя
разноски, като е направила и изрично възражение за прекомерност на приетия адвокатски
хонорар от 1800 лв. Приложена към молбата е и вносна бележка на ЦКБ АД, клон К., от
прочита на която се установява, че на 12.03.21 г. Х.Д. е платила сума в размер на 6 000 лв.,
лично на О.А.М., с основание връщане на заем.
На 10.09.2021г. взискателят е депозирал по направените от длъжницата искания
становище с вx. № 37983, като ги е намерил за неоснователни. Признал е, че е получил
сумата, но е намерил, че същата покрива друг заем от 5 000 евро, даден на сина на
длъжницата, и платим от майка му. Счита направеното възражение за прекомерност за
неоснователно, защото не са нарушени разпоредби на Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Приложено към становището е и Постановление за
2
спиране на наказателно производство, образувано срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.209, ал.1 от НК, от осъществяването на което била причинена на
О.А.М. имотна вреда в размер на 5 000 евро.
На 01.10.2021г. е постъпило становище –отговор от длъжницата, с което същата отново
е поискала да бъде направено преизчисляване на дълга й и на дълга по отношение на
разноските на взискателя, с оглед направеното от нея възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
На 05.10.2021 г. с депозирана от длъжника молба-заявление с вх.№41583, е приложена
вносна бележка от 04.10.21г. за заплатена по изпълнителното дело сума от 8 957.88 лв. С
молбата отново е претендирано от длъжника и плащането на сумата от 6 000 лв. лично на
О.М. и е проявявена готовност за заплащане на останалите по изп.дело дължими суми.
На 11.10.2021 г. по изпълнителното дело е постъпила от длъжника и сума в размер на
427 лв.
В хода на тези констатации, съдът изгради своето становище:
В петитума на стоящата в основата на това производство жалба, длъжникът Х.Д. е
формулирал искане да бъде отменено действието на ЧСИ, обективирано в Констативен
протокол с изх.№ 69081/06.12.2021г. за възлагане в нейна тежест на разноските по
изпълнителното дело, инкорпорирани в ПДИ, връчена й на 23.08.2021 г.
Както беше вече посочено във връчената на длъжника ПДИ, дължимата се от нея сума
е индивидуализирана като неолихвяема сума от 14 940 лв., 15 лв. -допълнителни разноски и
347.60 лв. разноски по изп.д., задължение към присъединения взискател държавата чрез
НАП в размер на 575.99 лв., такса по т.26 от ТТРЗЧСИ с вкл. ДДС в размер на 1 511.83 лв.,
както и сумата 1 800 лв. адвокатско възнаграждение.
А от прочита на Констативен протокол от 06.10.2021г./с изх.№69081/, се установява, че
по повод така описаните, депозирани по делото молба-заявление, становище и становище -
отговор, ЧСИ е оставил искането на длъжника Х.Д. за частично прекратяване на
изпълнителното дело без уважение; оставил е искането за намаляване на адв.
възнаграждение без уважение; разпоредил е разпределение на постъпилата доброволна
вноска в размер на 8 490лв. по реда предвиден в чл. 76 от 33Д; разпоредил е да се уведоми
длъжникът за останалата дължима сума по изпълнителното дело.
Или, изхождайки от петитума на депозираната от длъжника Х.Д. жалба, предмет на
обжалване в настоящото производство е действието на ЧСИ, обективирано в Констативен
протокол от 06.10.2021г., досежно възложените в нейна тежест разноските, вкл. и досежно
твърдяната от нея прекомерност на адвокатското възнаграждение.
За да се произнесе, съдът съобрази, че не е спорно в производството, че въз основа на
изпълнителен лист № 260182/31.05.2021г., издаден по гр.д. № 225/20 г. на МРС за сумата в
размер на 1 720 лв., съставляваща разноски по делото и изпълнителен лист №
260183/31.05.2021г., издаден по ч.гр.д.№ 103/20 г. на МРС. М., за сумата от 12 000лв.,
представляваща неизпълнено задължение по предоставен на 27.12.2016 г. заем, и за сумата
от 1 220 лв., съставляваща разноски по делото,е образувано изп.д. № 20218120400979 по
описа на ЧСИ Р.С. с рег.№ *** на КЧСИ, с взискател О.М. и длъжник Х.Д. и с предмет
удовлетворяване на неолихвяемо парично вземане, посочено и в ПДИ, в общ размер от
14 940 лв./12 000лв.+ 1 220 лв.+ 1 720 лв./. Т.е. полученият общ размер на неолихвяемото
задължение на длъжника към взискателя по образуваното изпълнително дело, действително
възлиза на посочения в ПДИ неолихвяем размер от 14 940 лв. В ПДИ е вписано и
задължението на длъжника към присъединения взискател- Държавата в размер на 575.99 лв.
За погасяване на тези размери на задълженията в процеса на изпълнителното дело, са
заплатени от длъжника сумите - 500 лв. на 30.08.2021 г.; 427 лв. на 11.10.2021 г.; 8 957.88
лв. на 04.10.21г. и сумата, олихвяемо задължение към присъединения взискател в лицето на
НАП в размер на 578.43 лв. на 30.08.2021 г. Следва обаче изрично да се посочи, че подобно
на ЧСИ и съдът в настоящото производство не може да приеме за надлежно извършено и
водещо до погасяване на част от задължението в изпълнителното производство,
предприетото от Х.Д. на 12.03.2021 г. плащане на сума от 6 000 лв. лично на О.А.М. за
връщане на заем, доколкото последното е оспорено от взискателя, като извършено по друго
правоотношение. И това така, защото по своя характер направеното възражение е
материално-правно, а действащото законодателство не разрешава нито на ЧСИ, нито пък на
съда в това точно производство по обжалване на актове и действия на съдебния изпълнител,
да реши спора между страните относно вземането. Независимо от изложеното, по аргумент
3
от разпоредбата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, основание за прекратяване на изпълнителното
производство поради плащане, може да бъде извършено от длъжника чрез пощенска
станция или банка плащане на сума по изпълнителния лист. И тъй като цитираните в
производството изпълнителни листове с №№ 260182 и 260183, са издадени на 31.05.2021г., а
претендираното плащане е извършено на 12.03.2021г., то същото не може да бъде
приравнено на изпълнение на сума по впоследствие издадените изпълнителни листове. Това
плащане е можело и е следвало да бъде заявено в производството по чл.422 от ГПК, а при
невъзможност за участие, както твърди жалбодателката Х.Д., и чрез предвидените в ГПК
способи /напр. чл.303 от ГПК; чл.439 от ГПК или отрицателен установителен иск по чл.124
от ГПК/.
Предмет на произнасяне в настоящото производство, изхождайки от петитума на
цитираната вече жалба, е и отказът на ЧСИ да намали претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение по направеното от длъжника Х.Д. възражение за прекомерност
по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК. В този смисъл, от прочита на представеното на л.7 от
изпълнителното дело копие, се установява, че взискателят е сключил с адвокат Договор за
правна защита и съдействие на 06.08.2021 г., като уговореното възнаграждение в размер на
1800 лв., е платено в брой. Съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, и в частност съгласно чл.10, т.1 от същата -
възнаграждението за образуване на изпълнително дело се следва в размер на 200 лв., а по
чл.10, т.2, –възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнително дело, с предмет удовлетворяване на парични вземания над хиляда
лева, следва да бъде в размер на 497.74 лв./1/2 от дължимото се по чл.7, ал.2, т.4 от
наредбата/, или общо дължимото се по наредбата възнаграждение е размер на 697.74 лв.
Съдът имайки предвид, че изпълнителното производство, подобно на останалите съдебни
производства, е неограничено във времето, и че и процесното изп.дело не е приключило
по смисъла на чл.433, ал.2 от ГПК, намира за приложима по делото, с оглед и настоящото
производство и разпоредбата на т.5 на чл.10 и намира, че следва да бъде добавено и
предвиденото там възнаграждение от 200 лв. За да се произнесе по окончателния размер на
дължимото адвокатско възнаграждение, съдът следва да съобрази и константната в този
смисъл съдебна практика, съгласно която минималният размер на възнаграждението за
всеки вид адвокатска услуга е определен по силата на законова делегация с издадената за
това наредба, но преценката във всеки конкретен случай се извежда от съотношението
между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права на страната. В този смисъл съдът съобрази и обстоятелството, че и
процесуалният представител на длъжника Х.Д. е договорил възнаграждение в по-висок от
така минимално определения размер, а именно от 1 300 лв. Или, следва да бъде прието в
производството, че с оглед необходимите усилията за надлежна защитата при упражняване
на процесуалните права на страните по изпълнителното дело, следва да бъде определено
адвокатското възнаграждение на взискателя в размер не по-нисък от 1 300 лв.
В заключение, като е отказал да намали адвокатското възнаграждение по
изпълнителното дело до така дължимият се размер, ЧСИ е извършил едно неправилно
действие. Постановил е един незаконосъобразен отказ, който в производството следва да
бъде отменен, като бъде намален размера на адвокатски хонорар на взискателя от 1800 лв.
на дължимите се 1 300 лв. С оглед така приетия размер на дължимото се адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, ЧСИ закономерно следва да
преизчисли само дължимата се в производството такса по смисъла на т.26 от ТТРЗЧСИ.
И при този изход на делото, съдът намира направеното от жалбадателя искане за
спиране на производството изначално за неоснователно. А това е така, защото с
депозираната жалба не се атакуват изпълнителни действия, които да влияят на развитието на
изпълнителното производство, чието незаконосъобразно извършване да обосновава спиране,
а се атакуват действията на ЧСИ само относно размера на разноските в изпълнителното
производство, вкл. и относно размера на адвокатското възнаграждение на взискателя.
При този изход на делото, доколкото са изрично поискани, се следват на жалбодателя
разноски за настоящото производство, съразмерно уважената част на депозираната жалба, а
именно в размер на 150 лв.
Ето защо, Окръжният съд
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Р.С. с рег. № *** на КЧСИ, обективиран в Констативен
протокол с изх.№ 69081/06.12.2021г. по изпълнително дело № 20218120400979, да намали
размера на договореното между взискателя и процесуалния му представител, съгласно
договора за правна защита и съдействие от 06.08.2021 г. адвокатско възнаграждение, и
НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело от 1 800 лв.
на 1 300 лв., като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената чрез процесуален представител
от длъжника Х. Н. Д. от гр.М. жалба срещу действие на ЧСИ, в останалата й част.
ОСЪЖДА О.А.М., с ЕГН **********, със съдебен адрес гр.В.Т., ул.“Х.Б.“ **, офис
***, да заплати на Х. Н. Д., с ЕГН **********,от гр.М.,ул.“М.“ №**, ап.*, сумата в размер
на 150 лв.,съставляваща направените в настоящото производство разноски, съразмерно
уважената част на депозираната жалба.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5