№ 181
гр. Перник, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. И.а
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720104505 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. А.С., срещу
Ж. М. К., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено,
че ответникът, в качеството му на наследник на лицето М.ЙОР., починал на
02.08.2016 г., дължи на ищеца сумата от общо 1580.54 лева, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за
имот – апартамент № 24, находящ се в гр. *****, от които главница в размер
на 1444.12 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. вкл. и 136.42 лева
– обезщетение за забава за периода от 09.07.2019 г. до 18.03.2021 г. вкл.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 2642/2022 г. на РС Перник –
16.05.2022 г. до окончателното плащане на сумата. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми. По тези
съображения се иска претенциите да бъдат уважени.
1
С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка, копие
от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, копие от удостоверение за наследници
на М.ЙОР. и копие от удостоверение за отказ от наследство.
В срока по чл. 131 от ГПК от страна на ответника е депозиран писмен
отговор, с който исковите претенции се оспорват като недопустими,
евентуално по основание и размер. По отношение на допустимостта се
твърди, че не ставало ясно на какво основание е предявена исковата молба –
на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 или т. 2 и дали е спазен преклузивният срок по
чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Спрямо основателността искът се оспорва като неоснователен като се
твърди, че видно от представените по делото документи ОУ на дружеството
ищец били публикувани само в един местен ежедневник, но не и в централен
такъв. Поради това се твърди, че същите не са произвели действие и се
оспорва възникването на качеството потребител на ответника въз основа на
същите.
На следващо място искът се оспорва и по размер като се твърди, че в
процесното жилище радиаторите били свалени. Поради това се посочва, че
минавали само тръби, което не можело да обоснове претенциите в посочения
размер. В тази връзка и сумите се оспорват като нереални и завишени. Твърди
се, че не става ясно как са изчислени – по какви показатели и какви единични
цени и дали се включват и други суми освен за сградна инсталация.
Не се оспорва, че ответникът е собственик на процесния имот.
Поради това се възразява срещу исканията за издаване на съдебно
удостоверение и задължаване на ответника да представи документ за
собственост. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.
В хода на производството от страна на ищцовото дружество са
представени – три броя уведомления за неплатени сметки до Милен
Йорданов, свидетелство за проверка на средство за измерване /от 29.05.2018 г.
при срок на валидност на проверката 29.05.2020 г./, електронна извадка в
табличен вид през процесния период, в която са отразени показанията на
топломер и водомер в абонатната станция, електронна извадка в табличен вид
с температурен график, 12 броя фактури с уведомления за доброволно
плащане, ОУ на ищеца, публикувани в централен ежедневник в.к. Новинар,
договор № 99/08.12.2011 г. с ФДР и списък към него, удостоверение за
регистрация от 29.02.2008 г., електронна извадка в табличен вид по
компоненти, писма от „Техем сървисис“ ЕООД и от „Директ“ ООД. В
съдебно заседание от 24.10.2022 г. е изслушан един свидетел като са
представени за констатация и оригинал на ОУ на ищцовото дружество от в-к.
Новинар.
В хода на производството е извършена и комплексна съдебна технико
икономическа експертиза /КСТИЕ/.
В съдебно заседание, проведено на 23.01.2023 г., процесуалният
представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковете.
2
Ответникът се явява лично и с адв. Д.. Последният изразява становище
за отхвърляне на исковете. Поддържа, че не се доказва действително
доставяне на топлинна енергия в начисленото количество. Обръща се
внимание, че радиаторите в дома на ответника са свалени. Посочва и че
нямало данни за договор между сградата в режим на ЕС и ФДР. Претендират
се разноски.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 1583/16.05.2022 г. по
ч.гр.д. № 2642/2022 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на
длъжника лично.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г.
и извлечение от в-к. „Новинар” от 30.04.2008 г., от които е видно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на
„Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен и в един
централен ежедневник. Оригинал на в-к. „Новинар” е представен от ищеца и
в съдебно заседание, като съдът е установил съответствие между копието и
оригинала.
Страните по делото не спорят, че ответникът Ж. М. К. е изключителен
собственик на имот – апартамент № 24, находящ се в гр. ***** през целия
процесен период. Видно от удостоверение за наследници на лицето М.ЙОР.
същият е починал на 02.08.2016 г. като е оставил за свои наследници
ответника Ж. М. К. /син/ и лицето М. М. К. /син/. От своя страна от
представено копие от удостоверение за отказ от наследство се установява, че
М. М. К. е извършил отказ от наследството на баща си на 08.11.2017 г.
По делото е изготвена и приета комплексна съдебна технико
икономическа експертиза. От същата в техническата й част се установява, че
процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, където е въведена
улугата „дялово разпределение” – в тази връзка вещото лице уточнява, че
липсват данни кога е подписан договор между сградата в режим на ЕС и
фирмата за дялово разпределение /ФДР/, но счита, че това е станало 2006 г. –
когато са първите изравнителни сметки. Уточнява, че ФДР в сградата е
„Нелбо“ АД. Налице е обаче договор между ищцовото дружество и фирмата
за дялово разпределение, считано от 08.12.2011 г. – договор № 99/ 08.12.2011
г. /представен и по делото/.
От своя страна дружеството „Нелбо“ АД има правоспособност на
извършва услугата дялово разпределение, видно от удостоверение за
регистрация от 29.02.2008 г. /представено по делото/. Към договора между
ищеца и „Нелбо“ АД е налице приложение на обслужваните обекти, в което
присъства сградата, където е процесният апартамент на ответника.
По отношение на годността на измервателните уреди вещото лице
3
посочва, че през процесния период топломерът е преминал задължителните
метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен да се използва
за търговски измерване, а показанията му могат да се счетат за достоверни.
Това се потвърждава и от представеното свидетелство за проверка на
средство за измерване, налично по делото – от 29.05.2018 г. – при срок на
валидност на проверката до 29.05.2020 г. Отразено е, че количеството на
топлинна енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката.
Изпълнено е изискването на Наредбата за разпределение на нетното
количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в
СЕС, а от направената проверка не е констатирана разлика между нетната
енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. Посочва се, че
начислените суми са коректни и пресметнати съгласно нормативно
утвърдената методика, прогнозно определените текущи разходи на топлинна
енергия и съответно начислените суми са приведени към реално отчетените с
изравнителните сметки за съответните периоди. От експертизата се
установява, че главницата на задълженията за процесния период е в размер на
1444.12 лева, което кореспондира с исковата претенция. На последно място
от заключението е видно, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно,
след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в сградата като
преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.
Съгласно изготвена към заключението таблица № 2 начислената на ищеца
сума /главница/ е за следните компоненти: топлоенергия за отопление на
имот, топлоенергия за за отопление на сградна инсталация, топлоенергия за
битово горещо водоснабдяване и вноска дялово разпределение /по 2.11 лева
месечно за процесния период/. В таблица № 3 към заключението е отразен
статусът на отоплителната инсталация в имота /към момента на експертизата
и след посещение от в.л. на място/ - а именно: жилището има шест
помещения – кухня, дневна /трапезария/, две стаи, баня и мокро помещение.
Отоплително тяло има само в дневната, като в мокрото помещение има щранг
лира. В тази връзка отчети са извършвани на тялото в дневната – където и
сумите са начислявани по отчет, а в мокрото помещение няма индивидуален
отчет, а начисленията са само по изчислителен път. В имота има монтирани и
два броя водомери за измерване на битова гореща вода.
От експертизата в икономическата й част се установява, че през
процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. стойността на доставената
топлинна енергия за имота е в размер на 1444.12 лева. Установява се и че
размерът на обезщетението за забава, начислено върху главницата за
претендирания период от 09.07.2019 г. до 18.03.2021 г. е в размер на 136.42
лева и е съобразена с общите условия на дружеството, регламентиращи
падежа на периодичните плащания. Въведени и съобразени при получаване
на тези стойности са извършените в периода изравнителни сметки. На
последно място от експертното заключение се установява и че
счетоводството на ищеца е водено редовно, досежно задълженията на
ответника и че последният не е извършил плащания за топлинна енергия
относно процесния период. Плащания от ответника не са извършвани.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото
4
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
вещите лица от изхода на производството. Освен това същите са работили въз
основа на документи, представени им от ищеца и фирмата за дялово
разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи,
съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена
топлинна енергия. Съответните данни за абонатната станция и имота са
представени от ищеца и пред съда, като за разчитането им съдът се основава
на приетата експертиза. В тази връзка и съдът обръща внимание, че по делото
са представени документите, въз основа на които е работило вещото лице
техник.
На последно място по делото са представени и 12 броя фактури за
процесния имот т.е. за всеки месец от процесния период, от където следва и
извод, че ищцовото дружество редовно е издавало фактури за начислените от
него суми със съответните разяснения.
От показанията на разпитания по делото свидетел И.Д.С. /без дела и
родство със страните/ се установява, че свидетелят и ответникът живеят в
една и съща топлоснабдена жилищна сграда в гр. **** – като свидетелят
живее в ап. 22, а ответникът в ап. 24., като сградата е 10-етажна. Свидетелят
уточнява и че е посещавал редовно имота на ответника – тристаен
апартамент. Посочва, че в самата сграда в коридорите няма радиатори.
Доколкото е посещавал имота на ответника свидетелят твърди, че
същият се отоплява с печка тип „духалка“ дори в студените месеци, защото
има топлоизолация, като живее сам. Свидетелят посочва, че в жилището на
ответника има тръби – като тези които захранват вертикално цялата сграда са
налични, но тези, които водят към радиатори са откачени. Относно
последният отоплителен сезон ответникът бил сложил нов радиатор.
Свидетелят уточнява, че ответникът винаги е ползвал топла вода от ТЕЦ като
има водомер за отчитането й. На последно място свидетелят уточнява, че в
жилището на ответника нямало радиатори от 10 години, с изключение на
новия радиатор монтиран за този отоплителен сезон.
Показанията на свидетеля съдът намира, че следва да кредитира,
доколкото същите са последователни и кореспондират на изготвената по
делото експертиза, а за свидетеля липсват данни за заинтересованост от
изхода на делото.
Писмата от дружествата „Техем сървисис“ ЕООД и „Директ“ ООД
съдът не обсъжда – доколкото от тях се установява, че същите не предоставят
услугата дялово разпределение т.е. тези доказателства се явяват по същество
неотносими.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.
415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед №
5
1583/16.05.2022 г. по ч.гр.д. № 2642/2022 г. на Пернишкия РС за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е
депозирал в срока по чл. 414 от ГПК възражение срещу същата. Това е
наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим
като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на
вземането по съдебен ред в исково производство. Исковата молба е подадена
в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК /в тази връзка и с определението за
насрочване от 07.09.2022 г. – съдът е оставил без уважение искането на
ответника за прекратяване на производството като недопустимо по подробно
изложени съображения/.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал.1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на
топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към
нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и
топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в
който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна
енергия. В тази връзка не е необходимо сключване на индивидуален договор с
потребителя.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
От така цитираната нормативна уредба и представените и налични по
делото писмени доказателства / копие от вестник „Съперник” и от вестник
„Новинар“ от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, удостоверение за наследници, удостоверение за
отказ от наследство/ следва извод, че ответникът има качеството на
потребител на топлинна енергия, доколкото е изключителен собственик на
процесния имот, като между него и „Топлофикация-Перник“ АД е налице
6
валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните
разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от
дружеството и одобрени от КЕВР. В тази връзка съдът намира за нужно да
отбележи, че документ за собственост на имота не е представен, но
ответникът не оспорва, че е изключителен собственик на жилището. Това
обстоятелство съдът е обявил за безспорно в доклада като ответникът не е
възразил. Посоченото обстоятелство освен това се установява от
свидетелските показания, а косвено и от експертизата в техническата й част,
тъй като ответникът е осигурил достъп до имота на вещото лице.
По тези съображения доводите за липса на облигационни отношения с
дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по делото се
установи, че ответникът е изключителен собственик на топлоснабдения имот
през процесния период, като срещу ангажираните от топлопреносното
дружество доказателства в тази връзка не бяха въведени никакви възражения
– а по въпроса за собствеността липсва спор. В тази връзка по делото се
установи, че ОУ на ищеца са надлежно публикувани в централен и местен
ежедневник и са произвели действие.
Неоснователни са и доводите, че дяловото разпределение не е
извършено законосъобразно. Посоченият извод следва от обстоятелството, че
видно от изготвеното експертно заключение между ищцовото дружество и
фирмата за дялово разпределение е налице валиден договор за услугата
„дялово разпределение“. От експертното изследване е видно и че сумите за
топлинна енергия са начислявани правилно съгласно утвърдената методика, а
монтираните измервателни уреди са били в изправност в процесния период.
Само за пълнота следва да се отбележи, че на съда е служебно известно и
Решение № 11603/31.07.2019 г. по адм.д. № 13721/2017 г. по описа на
Върховния административен съд. Последното обаче не е относимо към
процесния период. По тези съображения Решение № 11603/31.07.2019 г. по
адм.д. № 13721/2017 г. на този етап не може да бъде обсъждано по същество
от настоящия съд. Дори решението да е влязло в сила обаче по арг. и от
мотивите на ТР № 6/2016 г. на ОС на ВАС същото има действие само
занапред. При това положение за процесния период подзаконовият
нормативен акт е приложим, както и съдържащата се в него методика за
дялово разпределение /така Решение № 304 от 05.08.2019 г. по в. гр. д. № 376
/ 2019 г. на II състав на Окръжен съд – Перник/. В тази връзка и експертизата
в техническата й част е извършена правилно. Фактът, че ищцовото дружество
не предоставя договор между ФРД и СЕС няма как да бъде тълкуван в негова
вреда, доколкото дружеството не е страна по този договор и няма как да
разполага с него. Освен това по делото се изслуша експертиза, която
потвърждава, че дяловото разпределение е извършено законосъобразно.
Самият ответникът също лично заявява по делото, че е получавал редовно
изравнителни сметки. На последно място към договора между ищеца и
„Нелбо“ АД има приложение на обслужваните от ФДР сгради, където
присъства изрично и сградата, където е имотът на ответника.
Неоснователен е и доводът, че сумите за „вноска дялово разпределение”
не са заявени като самостоятелен иск, поради което и претенцията следва да
7
бъде отхвърлена в тази част. Елементите и съответно отделните суми, от
които е формирано общото вземане за топлинна енергия (за отопление на
имот и на общите части, отдадена от сградна инсталация и битово горещо
водоснабдяване), включително и цената за услугата дялово разпределение,
видно от редица разпоредби на ЗЕ се включват в родовото понятие „топлинна
енергия". В тази връзка и при подаване на заявлението по реда на чл.
410 от ГПК и при предявяване на исковата молба ищцовото дружество е
посочило една и съща сума като главница, в която са включени посочените
по-горе компоненти /така Решение № 64 от 24.02.2020 г. по в. гр. д. № 834
/ 2019 г. на III състав на Окръжен съд - Перник /.
В допълнение следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по
съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални
запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на
общностното право.
Освен това по делото се установи, че ответникът разполага с два
топломера за отчитане на битова гореща вода и с отоплително тяло – щранг
лира т.е. до имота му е доставяна топлинна енергия. Самите показания от
експертизата по компоненти, а и от електронните извадки на ищеца освен
това показват, че основните начисления за имота на ответника са направени
през зимните месеци т.е. през активния отоплителен сезон. Тогава поради
ниските температури и топлоподаването е в значителен обем. Самият
изслушан по делото свидетел освен това потвърждава, че блокът е
топлоснабден.
На следващо място съгласно общите условия потребителят е длъжен да
заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 -
дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят. В тази връзка,
както се отбеляза и по-горе, дружеството следва да установи и размера на
претендираната сума. Съобразно така разпределената доказателствена тежест
по делото се изслуша заключение на вещо лице, въз основа на което съдът
прие за установено, че стойността на потребената топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. вкл. е 1444.12 лева. Последната
видно от експертите изследвания е правилно изчислена и липсва плащане на
същата от страна на ответника.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение
на парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо
число на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази
8
заключението на комплексната експертиза, както и падежните дати на
съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите
месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият състав намира,
че обезщетението за забава е в размер на 136.42 лева, считано от 09.07.2019 г.
до 18.03.2021 г. вкл.
Възражението за погасяване по давност на посочените суми за главница
и обезщетение за забава, въведено с отговора на исковата молба, е
неоснователно. Предвид разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД и задължителната
съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г.
по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които процесните
вземания са погасяват с изтичане на тригодишна давност. С оглед датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.05.2021 г.
такава давност не е изтекла по отношение на нито едно от претендираните
вземания – доколкото началото на процесния период е 01.05.2019 г.
По така изложените доводи настоящият състав намира исковите
претенция за основателни и доказани, поради което същите следва да бъдат
уважени в пълен размер.
Единствената част, в която претенциите са неоснователни, това е
доколкото се иска установява, че ответникът дължи сумите като наследник на
починалия М.ЙОР.. Действително представените фактури са издавани на
починалото лице. Същото обаче е починало на 02.08.2016 г. – т.е. преди
процесния период като ответникът не е сменил името на титуляр на
партидата. Предвид смъртта на лицето обаче ответникът отговаря за
задълженията за имота в лично качество на потребител, а не като наследник.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски са направили и двете страни:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 2642/2022 г. по описа на
РС Перник /заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество заявлител претендира
разноски в размер на общо 81.61 лева, от които 31.61 лева държавна такса и
50 лева юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото тези
разноски следва да бъдат присъдени изцяло.
Искането за разноски на ответника длъжник е неоснователно.
По разноските в производството по гр.д. № 4505/2022 г. по описа на РС
Перник /исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на 31.61 лева държавна такса, 400 лева – възнаграждение за вещи лица
и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение /в минимален размер/, съгласно
9
представен списък по чл. 80 от ГПК. Видно от представените по делото
платежни документи претендирани разноски са действително извършени. В
тази връзка и на ищеца следва да бъде присъден размер на сумата от 531.61
лева.
Искането за разноски на ответника е неоснователно предвид изхода на
делото.
Обстоятелството, че сумите се дължат в лично качество, а не в
качеството на наследник от ответника няма отношение към дължимостта на
разноските, доколкото не засяга размера на исковите претенции.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Ж. М. К., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. *****, ап. 24, лично в качеството си на потребител, ДЪЛЖИ на
„Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, сумата от общо
1580.54 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 24, находящ се в гр.
*****, от които главница в размер на 1444.12 лева за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2020 г. вкл. и 136.42 лева – обезщетение за забава за периода от
09.07.2019 г. до 18.03.2021 г. вкл., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д.
№ 2642/2022 г. на РС Перник – 16.05.2022 г. до окончателното плащане на
сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2642/2022 г. по описа на
Пернишкия РС КАТО ОТХВЪРЛЯ претенциите единствено досежно
искането да се признае за установено, че сумите се дължат от Ж. М. К. в
качеството му на наследник на лицето М.ЙОР., починало на 02.08.2016 г.
ОСЪЖДА Ж. М. К., с ЕГН: ********** и адрес: гр. *****, ап. 24 ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация Перник“ АД,
с ЕИК: ********* сумата от общо 81.61 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 2642/2022 г. по описа на Пернишкия РС и сумата
от общо 531.61 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство по гр.д. № 4505/2022 г. на Пернишкия РС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 2642 по описа за 2022 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
10
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
11