Р Е Ш Е Н И Е

№

28.07.2025 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9 състав, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

 Председател: АНЕЛИЯ ЯНЕВА

 

при секретаря Йорданка Петрова, като разгледа търговско дело № 1679/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правна квалификация чл. 29, ал. 1, пр. 1. пр. 2 и пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ.

Ищецът „АКБ КОНСОРЦИУМ“ АД твърди, че на 25.09.2012 г. придобил правата върху всички акции от капитала на ответника „Т." ЕАД и до настоящия момент не се бил разпореждал валидно с тях. Въпреки това, по партидата на ответника в търговския регистър, въз основа на заявление образец А5 №  20170323124439, било извършено вписване № 20170329114838 на следните обстоятелства: едноличен собственик на капитала: „Крисел трейдинг“ ЕООД; съвет на директорите в състав: К.П.И., В. А.Н.и Г. М.И.; изпълнителен директор, представляващ дружеството – К.П.И.; седалище и адрес на управление:*** офис № 19. Изброените били следствие от промяната на едноличния собственик на капитала на „Т.“ ЕАД чрез продажба на всички притежавани от „АКБ КОНСОРЦИУМ“ АД акции на „Крисел Трейдинг“ ЕООД, която сделка счита за недействителна. Възражението за нищожност основава на твърдения, че на 22.03.2017 г. по партидата на „АКБ КОНСОРЦИУМ“ АД било извършено вписване на несъществуващо обстоятелство, а именно избор на В. А.Н.и Г. М.И. за представляващи дружеството, без да било взето такова решение за избор от съвета на директорите. Легитимирайки се като представляващ ищцовото дружество, В. А.Н.сключил договор за покупко-продажба на всички притежавани от „АКБ КОНСОРЦИУМ" АД акции на „Крисел Трейдинг" ЕООД, като ги прехвърлил с джиро от 23.03.2017 г. На първо място, счита прехвърлителната сделка за недействителна, тъй като не било взето решение на съвета на директорите на „АКБ КОНСОРЦИУМ" АД за продажба на акциите в ответното дружество. На следващо – че прехвърлянето било извършено от лице, което не било снабдено с представителна спрямо ищеца власт. Освен това, предмет на договора и джирото били акциите в „Т." ЕАД, каквито не били издадени към момента на сделката, а не временното удостоверение. И на последно място, В. А.Н.се разпоредил с акциите във вреда на ищцовото дружество, тъй като не бил упълномощен да го представлява и с оглед уговорените условия за плащане на цената. Моли съда да обяви вписването на изброените обстоятелства за нищожно /тъй като не подлежали на вписване/, за недопустимо /тъй като било постановено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице/, както и да обяви вписаните обстоятелства за несъществуващи. Претендира разноски.

Ответникът „Т.“ ЕАД оспорва допустимостта на исковете. Доколкото не бил предявен иск за установяване недействителността на прехвърлителната сделка, за ищеца липсвал правен интерес. В становище от 22.08.2021 г. /л. 189 от делото/ се излагат доводи за недопустимост поради наличие на последващи вписвания, с които оспорените били заличени. По същество счита исковете за неоснователни. Моли съда да върне исковата молба, евентуално - да отхвърли исковете. Претендира разноски.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

 

С влязло в сила определение от 04.06.2019 г. на основание чл. 130 ГПК  исковата молба е върната в частта по предявените искове по чл. 74 и чл. 71 ТЗ /л. 137 от делото/.

 

По допустимостта на исковете по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ:

От служебно извършена справка в търговския регистър по партидата на „Т.“ ЕАД, както и от събраните писмени доказателства се установяват следните обстоятелства: 1/ с джиро № 2/25.09.2012 г. ищецът „АКБ КОНСОРЦИУМ“ АД е придобил от „ФИК АКБ ФОРЕСТ“ ХАД правата по временно удостоверение № 2, удостоверяващо всички 1 074 758 поименни акции от капитала на ответното дружество; 2/ въз основа на придобиването, на 09.11.2012 г. ищецът е вписан като едноличен собственик на капитала му; 3/ с процесното заявление образец А5 №  20170323124439 са заявени и вписани /с № 20170329114838/ следните обстоятелства по партидата на ответника: едноличен собственик на капитала: „Крисел трейдинг“ ЕООД; съвет на директорите в състав: К.П.И., В. А.Н.и Г. М.И.; изпълнителен директор, представляващ дружеството – К.П.И.; седалище и адрес на управление:*** офис № 19; 4/ към заявлението, наред с други документи, като доказателства за осъществяване на заявените за вписване обстоятелства са представени и джиро № 3/23.03.2017 г., излечение от книгата на акционерите, договор за покупко-продажба на акции, както и решение на „Крисел Трейдинг" ЕООД за промяна на членовете на съвета на директорите от 22.03.2017 г. и решение на съвета на директорите от 23.03.2017 г. за избор на изпълнителен член; 5/ след предявяване на исковете са били заявявани и вписани промени в обстоятелствата, оспорени с предявените искове, както следва: с вписване № 20191120094116 едноличен собственик на капитала е „МАРСЕЛА 7“ ЕООД, с вписвания от 08.11.2017 г., 26.11.2018 г. и 18.03.2020 г. е променен съставът на съвета на директорите, с вписвания от 11.10.2017 г., 08.11.2017 г., 26.11.2018 г. и 18.03.2020 г. - представляващият дружеството, а с вписвания от 08.03.2019 г. о 28.04.2020 г. – седалището и адресът на управление.

Доводите за недопустимост, изложени в отговора на исковата молба, не следва да бъдат обсъждани в решението, доколкото с определение от  21.01.2019 г. по ч. т. д. № 3070/2018 г. на ВКС, 1 ТО е отменено постановеното по настоящото дело от 12.12.2017 г., с което на основание чл. 130 ГПК исковата молба, в частта по исковете по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, е била върната /л. 77/. Това определение е задължително за съда /чл. 278, ал. 3 ГПК/.

Следва да се даде отговор на въпроса допустими ли са исковете при наличието на последващите вписвания. Същият не е разгледан в определението на ВКС, тъй като тези обстоятелства са настъпили след постановяването му. Поставеният процесуален въпрос разрешен в практиката на ВКС - определение № 277/09.02.2024 г. по ч. т. д. № 2144/2023 г. на ВКС, 2 ТО и решение № 51/05.11.2019 г. по т. д. 949/2018г. на ВКС, 2 TO. Според мотивите на цитираното решение, при поредица от последователни вписвания на един и същ вид обстоятелства, всяко от тях по необходимост е съпътствано от заличаване на предходно обстоятелство, поради промяната му. Доколкото необходимо условие за вписване на ново обстоятелство от един вид, е заличаване на предходно вписаното обстоятелство от същия вид, при верига от вписвания на несъществуващи обстоятелства от един и същи вид, включваща и последното вписване, е налице правен интерес от установяване на всички несъществуващи обстоятелства, тъй като на основание чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ, при уважаване на исковете по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване на несъществуване на обстоятелства се заличава не само вписването, но и съпътстващото го несъщинско заличаване. Следователно е налице правен интерес от предявяване на искове по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуване на вписани обстоятелства, заличени поради последващи вписвания, когато с искова молба са предявени искове за установяване несъществуване и на последващите вписани обстоятелства от същия вид, включително в хипотеза, когато се търси защита на наследствени права върху дружествен дял при смърт на едноличен собственик на капитала на ЕООД.

Даденото разрешение е приложимо и в процесния случай, доколкото с предявените искове ищецът търси защита на правото си на членство в ответното дружество /останалите оспорени вписвания/обстоятелства са вписани именно въз основа на промяната на едноличния собственик на капитала/. Настоящият състав на съда намира, че в случая за допустимостта на исковете не е необходимо да са предявени и такива за оспорване на последващите вписвания/вписани обстоятелства. Ищецът може да ги предяви без срок, вкл. след разрешаване със сила на пресъдено нещо на спора по настоящото дело. Освен това, изходът по настоящото дело би обусловил допустимостта на искове по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за оспорване на последващите вписвания/обстоятелства. В случай че бъдат отхвърлени претенциите – предмет на делото, за ищеца не би бил налице правен интерес от предявяването на искове по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за оспорване на последващите вписвания/обстоятелства. Наред с изложеното, следва да се посочи и че вписвания на последващи промени може да се извършва в хода на процеса по осмутрение на волеобразуващите органи на ответника, поради което не следва такива да са предпоставка за допустимостта на исковете.  

 

По отношение съединяването на исковете:

Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство. Видът на съединяване на исковете не се определя съобразно искането на ищеца, а служебно от съда. Подобно на начина на разглеждане на исковете по чл. 26 ЗЗД /възприет в решение № 199/12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г. на ВКС, 4 ГО/ и тези по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ съдът е длъжен да разгледа в поредност, следваща тежестта на сочените пороци – от най-тежкия - нищожност, до най-лекия - несъществуване на вписаното обстоятелство.

 

По исковете по чл. 29, ал. 1, пр. 1. пр. 2 ЗТРРЮЛНЦ:

Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 1/06.12.2002 г. по т. д. № 1/2002 г. на ВКС, ОСГК, нищожно е вписването на неподлежащо на вписване обстоятелство. Съгласно чл. 4 ЗТРРЮЛНЦ в търговския регистър се вписват търговци и свързаните с тях обстоятелства, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване. Вписването на заявените с процесното заявление обстоятелства е установено в ТЗ /чл. 165, чл. 174, ал. 2, чл. 234, ал. 4 и чл. 235, ал. 2 ТЗ/, поради което неоснователни са доводите на ищеца за неговата нищожност.

Недопустимо /според посоченото тълкувателно решение/ е вписване в търговския регистър без надлежно сезиране на регистърния орган, включително и когато е заявено от лице, което не е сред предвидените в чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ или в друг закон.  Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 3 и т. 5 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията проверява дали заявлението изхожда от оправомощено лице и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи. От  текста следва, че проверката се изчерпва единствено в това дали представените документи са редовни от външна страна, дали от външна страна от тях може да се установи, че заявителят е оправомощено лице. Следователно искът по чл. 29, ал. 1, пр. 2 ЗТРРЮЛНЦ би бил основателен, ако се установи, че към заявлението не са били представени документи, които от външна страна удостоверяват, че заявителят е оправомощено лице. Такива факти нито се твърдят, нито се установяват по делото. Оспореното вписване е извършено въз основа на редовни от външна страна документи, а дали правните сделки, обективирани в тях, са действителни или не е предмет на установяване по иска по чл. 29, ал. 1, пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ.

Предвид изложеното исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

 

По исковете по чл. 29, ал. 1, пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ:

За основателността им е необходимо да се установи, че по партидата на ответното дружество са вписани обстоятелства, въпреки че в обективната действителност не са се осъществили фактите, от които тези обстоятелства произтичат.

Основният спорен по делото въпрос е действителна ли е сделката, с която правата по временно удостоверение № 2, удостоверяващо всички 1 074 758 поименни акции от капитала на ответното дружество, са прехвърлени от „АКБ КОНСОРЦИУМ“ АД  на „Крисел Трейдинг" ЕООД.

От представените по делото писмени доказателства и от справка по партидата на ищеца се установява, че в периода 22.03.2017 г. – 07.04.2017 г. вписаните в търговския регистър представляващи „АКБ КОНСОРЦИУМ“ АД заедно и поотделно са Г. М.И. и „Х.м.“ АД чрез В. А.Н..

Не се спори между страните, а и от вписаните по партидата на ответника в търговския регистър обстоятелства и представените към процесното заявление документи, се установява следното: 1/ към 23.03.2017 г. капиталът на „Т.“ ЕАД е в размер на 1 074 758 лева, разделен на 1 074 758 поименни акции, всяка от които с номинална стойност 1 лев; 2/ към посочената дата акциите не са били емитирани, като е било издадено временно удостоверение по чл. 167 ТЗ, което ищецът е придобил с джиро № 2/25.09.2012 г.; 3/ между ищеца, представляван от В. А.Н., и „Крисел Трейдинг" ЕООД е сключен и договор с нотариална заверка на подписите от 22.03.2017 г. за покупко-продажба на 1 074 758 броя поименни акции от капитала на ответното дружество срещу цена от 1 074 758 лева, платима в срок до 30.03.2020 г.; 4/ с джиро от 23.03.2017 г., обективирано върху прикрепен към временно удостоверение № 2 лист /алонж/, В. А.Н., действащ като представител на джиранта „АКБ КОНСОРЦИУМ“ АД, джиросва /прехвърля/ „всички акции от капитала на „Т." ЕАД, съгласно Временно удостоверение № 2“, а именно 1 074 758 броя поименни акции от капитала на дружеството, на джиратаря „Крисел трейд“ ЕООД; 5/ джирантът е вписан в книгата на акционерите на ответното дружество под № 3.

Съгласно чл. 185, ал. 2 ТЗ наличните акции се прехвърлят чрез джиро, което за да има действие спрямо дружеството трябва да бъде вписано в книгата на поименните акционери, като в чл. 187, ал. 2 ТЗ е предвидено, че прехвърлянето на временните удостоверения има действие на прехвърляне на акциите, които удостоверява, като прехвърлянето се извършва по реда на чл. 185, ал. 2 ТЗ. Според чл. 468, ал. 1 ТЗ джирото трябва да бъде написано върху ценната книга или върху прикрепен към нея лист /алонж/ и трябва да се подпише от джиранта. Предвид изложеното сделката, по силата на която се прехвърлят членствените права в ответното дружество, не е договорът, а джирото. Ето защо именно неговата действителност е относима към спорния въпрос.

На първо място следва да се разгледа въпросът относно органното представителството на ищеца-акционерно дружество към момента на прехвърлянето на правата по временното удостоверение. Съгласно чл. 235, ал. 1-3 ТЗ членовете на съвета на директорите, съответно на управителния съвет, представляват дружеството колективно освен ако уставът предвижда друго, като могат да овластят едно или няколко лица от съставите им да представляват дружеството, което овластяване може да бъде оттеглено по всяко време. Имената на лицата, овластени да представляват дружеството, се вписват в търговския регистър. Според чл. 235, ал. 5 ТЗ овластяването и неговото оттегляне има действие срещу трети добросъвестни лица след вписването им. Съгласно чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ трети добросъвестни лица могат да се позовават на вписването, както и на обявяването, дори ако вписаното обстоятелство, съответно обявеният акт, не съществува. Ищецът твърди, че били несъществуващи обстоятелствата, че от 22.03.2017 г. до 17.04.2017 г. представляващите го заедно и поотделно лица са вписаните в търговския регистър - Г. М.И. и „Х.м.“ АД чрез В. А.Н.. Дори и в действителност тези обстоятелства да са несъществуващи, това не може да бъде противопоставено на трети за ищцовото дружество лица /сред които и джиратарят „Крисел Трейдинг" ЕООД/, ако те са били добросъвестни. Ищецът не твърди приобретателят да е бил недобросъвестен. Ето защо спрямо него представляващи дружеството-прехвърлител са вписаните в търговския регистър лица. Следва да се обърне внимание, че такива твърдения ищецът не излага и в допълнителната искова молба, и в последващи изявления, при направено конкретно възражение от страна на ответника в отговора, а и в последващи становища, че приобретателят се явява трето добросъвестно лице. Поради това и с доклада по делото не е разпределяно в доказателствена тежест на ищеца да установи твърдените обстоятелства, на които основава възражението си относно липсата на надлежно учредена представителна власт на вписаните законни представители. Поради това не следва и да бъдат обсъждани тези твърдения.

По възраженията за недействителност на прехвърлителната сделка съдът намира следното:

Основното от тях, върху което е съсредоточен и доказателственият процес, е по чл. 44 вр. чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД - липса на съгласие поради отсъствие на взето решение на съвета на директорите на „АКБ КОНСОРЦИУМ“ АД за разпореждане с притежаваните от него акции от капитала на „Т." ЕАД. В чл. 236, ал. 1-3 са предвидени случаите, в които сключването на определени сделки е препдоставено от наличие на решение на съвета на директорите. Съгласно ал. 4 на чл. 236 ТЗ  обаче сделка, сключена в нарушение на ал. 1 - 3, е действителна, а лицето, което я е сключило, отговаря пред дружеството за причинените вреди. Ето защо в случая ирелевантно за действителността на сделката е наличието на такова решение. Дори и да няма, това не би довело до недействителност на сделката. Поради това и не следва да бъдат обсъждани събраните за установяването на това обстоятелство доказателства.

Неоснователно е и възражението на ищеца за недействителност на сделката на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, като сключена от лице което не е било снабдено с представителна спрямо него власт. Както беше посочено по-горе, тя е извършена от вписания представляващ ищцовото дружество, а евентуалното несъществуване на вписаното обстоятелство не е протовпопоставимо на трети лица, сред които и приобретателят.

На следващо място, джирото е написано върху алонж, прикрепен върху временното удостоверение. От съдържанието на изявлението следва, че с него се прехвърлят именно правата върху акциите, които ценната книга удостоверява, а не акции, които не са издадени – т.е. права, които временното удостоверение не материализира. В този смисъл и противно на възраженията на ищеца сделката не е недействителна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Неоснователно е и възражението за недействителност по чл. 40 ЗЗД, според който, ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания. Според преобладаващата практика на ВКС, вкл. решение № 50095/23.02.2023 г. по т. д. № 455/2021 г. на ВКС, 2 ТО, която настоящият състав на съда споделя: „правилото на чл. 40 ЗЗД е неприложимо спрямо органното представителство на търговско дружество, като този отговор следва пряко от разясненията, дадени в т.2 от Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Видно от мотивите му (които също имат задължителен характер и в които ОСГТК е съобразило същността на органното представителство, отчитайки разликата му с представителството по ЗЗД), волеизявлението на органния представител не представлява действие на лице, различно от представлявания; респ. външно изразената воля на органния представител спрямо третите лица не е същинско представителство, основано на представително правоотношение, а представлява представителна функция, част от законовата компетентност на органите на ЮЛ; органният представител е част от ЮЛ и изразител на волята на самото ЮЛ; поради което и общите правила в ЗЗД относно представителството, в частност и съобразно правния въпрос, по който е образувано тълкувателно дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС - досежно ограниченията в представителната власт на органния представител, не намират приложение.“ Даденото разрешение на правния въпрос е приложимо и в процесния случай, тъй като в отношенията с „Крисел Трейдинг" ЕООД ищецът е действал чрез органния си представител. Ако това обстоятелство е възникнало действително, ищецът може да реализира отговорността му по реда на чл. 240 ТЗ. Ако не е – на общо основание.

В допълнение следва да се посочи и че това възражение се основава на твърдения за липса на учредена представителна власт, както и от уговорената в договора цена и срока за плащането ѝ. Ако представителна власт не е учредена, то разпоредбата на чл. 40 ЗЗД е неприложима, тъй като за основателността на претенцията следва да е налице валидно учредена представителна власт. Обстоятелствата, че цената е в размер на номиналната стойност на акциите, удостоверени с прехвърленото удостоверение, и е уговорен тригодишен срок за плащането ѝ сами по себе си не могат да наведат на извод за договаряне във вреда на представлявания. Липсват твърдения, а и доказателства за ликвидността на  „Т." ЕАД към момента на сделката, от които да се установи че сделката уврежда ищеца. Следователно, дори и да се приеме, че чл. 40 ЗЗД е приложим, то възражението е недоказано. Твърденията за неизпълнение на задължението за плащане на цената не са относими към действителността на сделката, вкл. и към тези за наличие на договорка във вреда на представлявания, поради което не следва да бъдат обсъждани.

Предвид изложеното съдът намира, че сделката, въз основа на която „Крисел Трейдинг" ЕООД е придобило временното удостоверение, удостоверяващо всички акции от капитала на „Т." ЕАД, е действителна. Вписването му като едноличен собственик на капитала на дружеството не се явява несъществуващо обстоятелство. Поради това и взетите от него и от съвета на директорите решения за промяна на обстоятелствата относно състава на съвета на директорите, на представляващия и на адреса на управление не са нищожни. Исковете за установяване несъществуване на заявените със заявление образец А5 №  20170323124439 обстоятелства са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

 

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответника се следват своевременно поисканите разноски. Претендира такива за адвокатско възнаграждение на един адвокат - по договора от 08.12.2020 г. с Д.Д. /л. 545/.  Предвид датата на сключване на договора, която следва влизане в сила на определението по чл. 130 ГПК, съдът приема, че уговореното възнаграждение е за защита само по исковете по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. Неоснователно е възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК. С оглед фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия, броя на проведените съдебни заседания, във всички от които  ответникът е представляван от посочения адвокат, продължителността на производството, уговореното възнаграждение в размер на 8500 лева не е прекомерно и следва да бъде присъдено в цялост.

Разноските за СПЕ следва да се понесат съобразно изхода на производството по чл. 193 ГПК, независимо от този на спора. Доколкото от приетото заключение се установи неавтентичността на оспорения от ищеца подпис, то му се следват 350 лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „АКБ КОНСОРЦИУМ“ АД, ЕИК ********* срещу „Т." ЕАД, ЕИК ********* искове с правна квалификация чл. 29, ал. 1, пр. 1. пр. 2 и пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ за прогласяване нищожността на вписване по партидата на „Т." ЕАД № 20170329114838 на следните обстоятелства: едноличен собственик на капитала: „Крисел трейдинг“ ЕООД; съвет на директорите в състав: К.П.И., В. А.Н.и Г. М.И.; изпълнителен директор, представляващ дружеството – К.П.И.; седалище и адрес на управление:*** офис № 19, извършено въз основа на заявление образец А5 №  20170323124439, за прогласяване недопустимостта на посоченото вписване, както и за установяване несъществуването на описаните по-горе вписани обстоятелства.

ОСЪЖДА „АКБ КОНСОРЦИУМ“ АД, ЕИК ********* да заплати на „Т." ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 8500 лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА „Т." ЕАД, ЕИК ********* да заплати на „АКБ КОНСОРЦИУМ“ АД, ЕИК ********* сумата 350 лева, представляваща разноски за изготвяне на съдебно-почеркова експертиза.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

 

 

                                    

 

СЪДИЯ: