№ 134
гр. София , 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20201000503074 по описа за 2020 година
при участието на секретаря Невена Богомилова, за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивни жалби на
ищеца и ответника срещу решение 2977 от 14.05.2020 г. на Софийски градски съд,
Гражданско отделение 17 състав, с което „Дженерали застраховане“ АД е осъдено да
заплати на К. Г. В. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:
- сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП,
настъпило на 20.11.2017 г., ведно със законната лихва от 05.06.2018 г. до окончателното
изплащане, като е отхвърлен искът за главницата за горницата до пълния предявен размер от
50 000 лева
- сумата от 1 047.33 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в извършени разходи за лечение на увреждания, получени при ПТП,
настъпило на 20.11.2017 г., ведно със законната лихва от 09.05.2018 г. до окончателното
изплащане, като е отхвърлен искът за главницата за горницата до пълния предявен размер от
1 571 лева.
Въззивната жалба от ищеца е в отхвърлителната част. Излагат се съображения, че
определеното обезщетение е занижено, а приносът от 1/3 е завишен.
Въззивната жалба на ответника „Дженерали застраховане“ АД е срещу решението в
осъдителната му част, като се твърди, че няма непозволено увреждане поради
непредотвратимост на удара за застрахования водач. Алтернативно се твърди, че приносът
следва да е по-голям от 1/3.
1
Въззивните жалби са подадени в срок и са допустими.
Постъпил е отговор на въззивната жалба на ответника от страна на ищеца в срока,
определен в чл. 263, ал. 1 от ГПК.
От настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят-ищец се представлява от адв. Б.,
преупълномощена от адвокатско дружество „В. и Б.“, с пълномощно на л. 120 от делото
пред СГС, а жалбоподателят-ответник е представил писмено становище.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
По делото не е спорно, че към деня на пътния инцидент ответникът е бил застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от А. П. К. л.а. „Форд Мондео“,
както и че ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си, поради което искът с правно
основание чл. 432 КЗ е допустим. Установява се безпротиворечиво, че ищецът като
пешеходец и л.а. „Форд Мондео“, управляван от застрахования от ответника водач, са
участвали в пътен инцидент на 20.11.2017 г. около 20.10 часа на главен път І-5 Русе-Велико
Търново, в резултат на който ищецът е претърпял открито многофрагментарно счупване на
лява подбедрица, контузия с кръвонасядане на ляво бедро и разкъсно-контузна рана на лява
длан.
Спорно пред настоящата инстанция е налице ли са елементите от фактическия състав
на непозволеното увреждане, което да обоснове функционалната отговорност на ответника
и ако са налице, какво е справедливото обезщетение за ищеца и налице ли е принос на
пострадалия за настъпване на инцидента и на вредите.
Застрахованият водач, разпитан като свидетел, разказва, че ПТП се е случило в тъмната
част на денонощието, на главен път Русе-Бяла. При опита си да изпревари ТИР, движещ се
пред него на двулентовия път, по времето, в което бил стигнал средата на ТИР-а, видял на
средата на осевата линия силует на човек. Опитал се спре, натиснал спирачка и направил
резки движения, за да избегне удар, но движение надясно е било невъзможно, защото там е
бил ТИР-ът.
От заключението на авто-техническата експертиза, изготвена въз основа на писмените
доказателства по делото и при съобразяване на дадените в съдебното заседание на
11.10.2019 г. показания на водача К., се установява, че на 20.11.2017 г. около 20.10 часа, в
тъмната част на денонощието, без работещо улично осветление, на главен път І-5 в посока
от гр. Русе към гр. София в дясна пътна лента се е движил неизвестен ТИР със скорост
около 70 км/ч. След него се е движил л.а. „Форд“, управляван от К. със скорост 80 км/ч.
След като застигнал товарния автомобил, водачът на л.а. предприел изпреварването му,
престроявайки се в лява пътна лента. По същото време 84-годишният К. Г. В. предприел
пресичане на пътното платно за движение в посока гр. София. В този момент л.а. „Форд“ се
намирал на 176 м преди мястото на удара. Когато пешеходецът е преминал пред левия
габарит на ТИР-а, лекият автомобил се е намирал на 89 м и ако товарният автомобил се е
движил на дълги светлини, водачът на автомобила е имал видимост към пешеходеца и е
имал възможност да спре и да предотврати удара. Ако ТИР-ът се е движил на къси светлини,
ударът за застрахования водач е бил непредотвратим, защото пешеходецът още не е бил
осветен. Малко по-късно, когато пешеходецът се е намирал на разделителната прекъсната
линия, л.а. „Форд“ е бил на отстояние 67 м. При опасна зона на спиране от 81 м, към този
момент ударът е бил непредотвратим за К., независимо от това при каква осветеност се е
2
движил ТИР-ът.
Като причина за създаване на опасността и настъпване на произшествието вещото лице
сочи пресичането на пътното платно от страна на ищеца при наличие на наближаващите го
два автомобила. В причинна връзка с настъпване на инцидента е и закъснялата реакция за
спиране на водача на л.а. „Форд“ в случай, че товарният автомобил се е движил на дълги
светлини. Само в този случай К. е имал възможност да предотврати удара. Такава
възможност не е имало при движение на ТИР-а на къси светлини.
При изслушването си в с.з. от 24.01.2020 г. ВЛ доц. д-р А. А. е потвърдил изводите си,
че ударът е предотвратим, ако ТИР-ът се е движил на дълги светлини.
Вещото лице предполага, че ТИР-ът се е движил на дълги светлини поради
пресичането на пешеходеца. По делото обаче няма никакви данни на какви светлини се е
движил тежкотоварният автомобил. Законът позволява движение през нощта, както на
дълги, така и на къси светлини. Нещо повече, след като е бил изпреварван, водачът на ТИР-а
е следвало да остане или да премине на къси светлини, когато лекият автомобил го
изпревари.
Тежестта за доказване на механизма на инцидента е за ищеца. Само ако се докаже, че
застрахованият водач е имал видимост към пресичащия пешеходец преди достигането на
последния до осевата линия, може да се приеме противоправност на деянието. Такава
възможност на водача би имало ако изпреварваният ТИР се е движил на дълги светлини.
Няма никакви доказателства с какви светлини се е движил тежкотоварният автомобил, а
решението не може да се основава на предположения. По делото не се установява
твърдението от исковата молба, че движението на автомобила е било с превишена и
несъобразена с пътните условия скорост, която пък да е причина за удара с пешеходеца.
Предприетото изпреварване на товарния автомобил е било в зона, разрешена за
изпреварване, като скоростта на движение на л.а. „Форд“ е била съобразена с пътния
участък, в който се е движил.
Съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗДвП водач, който изпреварва, е длъжен да се убеди, че като
се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време. От
доказателствата по делото настоящата инстанция приема, че водачът не е нарушил
правилата за изпреварване, в частност чл. 42, ал.2, т.3 ЗДвП да се движи с безопасна скорост.
Необходимо е да се даде обоснован отговор дали водачът на моторното превозно
средство е бил длъжен да очаква възникване на опасност на пътя съобразно конкретната
пътна обстановка и поведението на пострадалия, възможно ли е било от обективна и
субективна страна той да е възприел пострадалия като опасност и дали има виновно
нарушение на конкретни правила за движение. Според настоящия състав появата на
пешеходеца на пътя е била непредвидима за водача на лекия автомобил. Инцидентът е
станал извън населено място, без близост до крайпътни заведения или места за отдих, където
да може да се предполага наличието на пешеходци. Вярно е, както се твърди във въззивната
жалба на ищеца, че наблизо е нямало пешеходна пътека, съответно пешеходецът е можел да
пресече пътя. Той обаче е длъжен дори и при пресичане на платното за движение по
пешеходна пътека да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства - с
разстоянието до тях и с тяхната скорост на движение, като светлините на превозните
средства (задължителни за използване според чл. 70, ал. 1 и 3 ЗДвП) служат не само в
помощ на водача, но и в помощ на останалите участници в движението, с оглед
възприемането от страна на последните на приближаващото се пътно превозно средство.
Законът с чл. 113, ал. 2 ЗДвП дава право на пешеходците да пресичат платното за движение
и извън определените за целта места, но на това право не съответства задължение на
водачите на пътни превозни средства да ги пропуснат. При упражняване на правото на
пешеходеца да пресече платното за движение, той е длъжен да се съобрази с общите
3
ограничения и забрани по чл. 113, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и чл. 114, т. 1 и 2 ЗДвП.
Основателни са доводите на жалбоподателя-ответник, че не е налице хипотезата на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП да е била налице опасност, която водачът да е бил длъжен да предвиди.
Водачът не се е движил с несъобразена с пътния участък скорост, за да може да спре пред
всяко предвидимо препятствие. Ето защо няма противоправно поведение на застрахования
водач, което да обоснове отговорността на ответника. Причината на ПТП не е превишена
или несъобразена с пътния участък скорост на л.а., а появата на пешеходеца на главния път,
пресичащ пред приближаващ ТИР.
Безспорно е, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от пътния инцидент, но само
настъпването на вредите не може да обоснове извод за наличие на деликт, а оттам и
основание за ангажиране на функционалната отговорност на застрахователя.
Въззивната жалба на „Дженерали застраховане“АД е основателна и решението следва
да бъде отменено в обжалваната от дружеството част. Неоснователна се явява въззивната
жалба на ищеца поради отхвърляне на предявения иск изцяло.
На ответника на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК биха се дължали разноски за първата
инстанция, каквито обаче не са поискани, поради което не следва да се присъждат.
Решението следва да бъде отменено в частта, в която „Дженерали застраховане“ АД е
осъдено на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати държавна такса и депозити по сметка на
съда, както и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. За въззивната
инстанция следва да му се присъдят разноски в размер на 525 лева, включващи 425 лева
държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда.
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 2977 от 14.05.2020 г. на Софийски градски съд, Гражданско
отделение 17 състав, в частта, в която „Дженерали застраховане“ АД е осъдено да
заплати:
на К. Г. В. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 20 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания
от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 20.11.2017 г., ведно със законната
лихва от 05.06.2018 г. до окончателното изплащане и сумата от 1 047.33 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в извършени
разходи за лечение на увреждания, получени при ПТП, настъпило на 20.11.2017 г.,
ведно със законната лихва от 09.05.2018 г. до окончателното изплащане,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СГС държавна такса от 841,89 лева и 340
лева депозити за експертизи
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38 ЗАдв на адвокатско дружество „В. и Б.“
адвокатско възнаграждение от 1390,37 лева
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на К. Г. В., ЕГН ********** срещу „Дженерали застраховане“ АД
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 20 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
увреждания, получени при ПТП, настъпило на 20.11.2017 г., ведно със законната лихва от
05.06.2018 г. до окончателното изплащане и на сумата от 1 047.33 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за лечение на
4
увреждания, получени при ПТП, настъпило на 20.11.2017 г., ведно със законната лихва от
09.05.2018 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА К. Г. В., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 78, ал. 8 от ГПК да
заплати на „Дженерали застраховане“ АД сумата от 525 лева за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред
ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5