Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 10.10.2022г.
В И
М Е Т
О Н А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На
двадесети септември
година 2022
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Х. - Коюмджиева
секретар:
Й.Петрова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1779
по описа за 2020 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
По изложените в исковата молба и
молба – уточнение от 25.06.2020г. обстоятелства С.Т.Б. ЕГН ********** чрез адв. И.Ю. - пълномощник е предявил срещу Й.С.Б. ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 3 от ЗЗД, както и чл.86 ЗЗД,
за осъждане на ответницата да заплати /върне/ сумата от 100 000 лева, като
дадена по развален поради неизпълнение договор за управление на финансови
средства, ведно с обезщетение за забава /мораторна лихва/ в размер на 9 027.78
лева начислено върху вземането от 100 000 лева, за периода от 23.03.2019 г. –
датата на получаване на нотариална покана до 10.02.2020г. - датата предшестваща
предявяване на иска, ведно с законна лихва върху главницата от деня на подаване
на иска – 11.02.2020г. до окончателното изплащане на сумите. Претендира
разноски.
В исковата молба и уточнителната
такава се твърди, че на 18.02.2015г. между страните по делото бил сключен
договор за управление на финансови средства, с цел ответницата да подпомага
завършването на къщата на ищеца в с. Лозен, ул. ******„**. Ищецът твърди, че на
24.02.2015г. превел сумата от 100 000 лв. по лична банкова сметка *** Б. в
изпълнение на сключения договор. Заявява, че Й.Б. имала право да тегли суми от
предоставените й средства само в негово присъствие и да му издаде пълномощно с
възможност за разпореждане с авоарите по сметката, по която й бил прехвърлил парите.
Ищецът поддържа, че ответницата не е изпълнила задълженията по сключения
договор, като нито му издала пълномощно, нито вложила сумата за целевото й
предназначение – за довършване на къщата в с.Лозен, а я изтеглила и се е
разпоредила с нея в своя лична полза.
Твърди се, че с нотариална покана рег.№
3110 от 13.03.2015 г. на В.И.- Нотариус с район на действие РС - София, per. №
271 на НК, ищецът поканил Й.Б. да се яви пред нотариуса, за да предостави
пълномощно с възможност за разпореждане с авоарите по сметката, но ответницата
не се явила. Сочи се, че нотариална покана рег.№ 118 от 08.01.2019 г. по описа
на А.И.- Нотариус с район на действие CPC, per. № 34 на НК, ищецът уведомил
ответницата, че с оглед нейното неизпълнение на сключения по между им договор
за управление на финансови средства от 18.02.2015 г. разваля същия, като я
поканил в срок от 3 дни от датата на получаването на поканата да му върне
предоставената й сума от 100 000 лв. Сочи, че поканата била връчена на
19.03.2019г. при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. Съобразно изложеното моли
исковата претенция да бъде уважена.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответницата Й.Б., чрез пълномощника адв.Л.П..
В отговора ответницата не оспорва
обстоятелството, че на 18.02.2015г. между страните е сключен договор за
управление на финансови средства, както и че по нейна сметка е преведена сума в
размер на 100 000 лева. Навежда възражение за нищожност на процесния договор,
поради поради противоречие със ЗКрИ, тъй като няма качеството на банка или
финансова институция. Излага съображения за неоснователност на исковата
претенция. Твърди, че е изпълнила изцяло задълженията си по сключения между
страните договор, като твърди, че на
19.03.2015год. е заверила нотариално пълномощно с рег.№2718
на нотариус М.Ш., рег.№ 042 в НК, с което пълномощно е изпълнила второто си
задължение, а именно да упълномощи баща си - С.Т.Б. да се разпорежда както
намери за добре със сумите по банковата й сметка с посочен IBAN. ***, че това
била същата банкова сметка, ***ва. Излага съображения,
че първото задължение по договора е било със средствата да довърши къщата на
баща си в с. Лозен. Дни след това баща й потърсил пълномощното, като
междувременно е искал да му бъдат теглени от банката и предоставяни различни
суми. Ответницата твърди, че процесният договор е подписан с цел заобикаляне на
закона - сумата е преведена с цел баща й да няма суми по негови банкови сметки,
с оглед висящите срещу него наказателни /за измами/ и граждански дела към онзи
момент. Станало е ясно, че баща й не желае да му бъде довършена къщата в с.
Лозен, и че отново е излъгана от него. Ответницата твърди, че постепенно му е
върнала цялата сума, преведена по банковата й сметка.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез адв.И.Ю.
поддържа предявените искове. Представя писмена защита и списък на разноски.
В съдебно заседание ответницата чрез адв.Л.
П. оспорва предявения иск. Представя списък по чл.80 ГПК и писмена защита.
Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните
по реда на чл.12 от ГПК във
вр. с чл. 235, ал.2 и ал.3 във
вр. чл.12 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно е, че ищецът С.Т.Б.
и ответницата Й.С.Б. са баща и дъщеря.
По делото не е спорно, че между ищеца С.Б. и ответницата Й.Б. е сключен договор за управление на финансови средства от
18.02.2015 г. /л.4 от делото/ В приетия, неоспорен по реда на чл.193 от ГПК договор
за управление на финансови средства е уговорено, че С.Б. прехвърля по банкова
сметка *** /сто хиляди/ лева, която сума да се ползва за завършване на къщата в
с. Лозен, ул. „********, както и да се
тегли само в присъстието на С.Б.. В договора е
уговорено още ответницата Й.Б. да издаде нотариално заверено пълномощно на баща
си за партидата по сметката след прехвърлянето на сумата.
Видно е от
приетото преводно нареждане от 24.02.2015г., че ищецът С.Б., като наредител превел на Й.С.Б., като получател сумата от 100
000 лева чрез вътрешнобанков превод от сметка на наредителя
с IBAN *** „П.И.Б.“ АД. Посоченото основание на превода е: „По договор за
управление на финансови средства“. /л.5 от делото/
Не се спори, че
къщата на ищеца в с. Лозен, ул.„********, за която е предназначена паричната
сума от договор за управление на финансови средства от 18.02.2015 г., не е довършена,
като това се установява и от приетото Удостоверение изх.№РПН22-ГР94-422 от
17.05.2022г. издадено от Столична общини, р-н Панчарево. В цитираното удостоверение
се сочи, че строеж на жилищна сграда,
находяща в ПИ с идентификатор 44063.6228.3619 по КККР на с.Лозен с адрес на
имота в с. Лозен, ул. „********, е с изпълнени ограждащи стени и керемиден
покрив без довършителни работи и не
се обитава от собствениците./л.103 от
делото/
Видно от
нотариална покана рег.№ 3110
от 13.03.2015 г. изпратена на
ответницата Й.Б. чрез В.И.- Нотариус с район на действие РС-София, per. № 271
на НК, ищецът Б. заявил, че ответницата не е изпълнила задължението си по
договор от 18.02.2015г. да му предостави пълномощно за разпореждане с авоарите
по откритата съгласно договора банкова сметка, ***.03.2015г. в кантората на
Нотариус И., за да му предостави пълномощно и посочил, че при неявяване ще счита
сключения по между им договор от 18.02.2015г. за развален./л.8 от делото/
Видно
от нотариално удостоверяване на гърба на поканата, същата е връчена на
ответницата на 18.03.2015г., чрез майка и Н.С.Я., която по –късно /на
18.03.2015г./ върнала поканата, поради това, че няма на връзка с адресата.
С нотариална
покана рег.№ 118/08.01.2019 г. по описа на А.И.- Нотариус рег.№34 от НК с район
на действие CPC, ищецът С.Б. уведомил ответницата Й.Б., че с оглед нейното
неизпълнение на сключения помежду им договор за управление на финансови средства
от 18.02.2015 г., разваля същия, като я кани в срок от 3 /три/ дни от датата на
получаването на поканата да му върне внесената по нейна сметка сума в размер на
100 000 лв. /л.9
от делото/
Видно от
нотариално удостоверяване извършено върху документа от помощник нотариус И.Б.при
нотариус А.И.поканата е връчена на ответницата на 19.03.2019 г. по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК. С оглед на това, считано
от 23.03.2019 г. договорът помежду им е надлежно развален и ответницата дължи
на ищеца,
По делото е представено
Заявление
на Помощник-нотариуса по заместване на Нотариус И.- И.Б.до началника на 05
РУ-СДВР, per. № 229000-2673/13.02.2019 г.
с молба за съдействие за връчване на документ на Й.С.Б., поради никой не
отваря при търсенето на адреса гр.София, бул.“************Не се спори, че
ответницата Б. не се е явила пред нотариус В. И.по първата покана за
предоставяне на пълномощно.
Спорен по делото
е въпроса дали ответницата е върнала на ищеца сумата получена по процесния договор
за управление на финансови средства от 18.02.2015 г.
От приетото от съда, неоспорено от страните
заключение на съдебно счетоводната експертиза с вещо лце Ю. Б.Х., се
установява, че на 24.02.2015 г. по сметката на ответницата Й.Б. с IBAN: *** „П.И.Б.“
АД са постъпили 100 000 лева от вътрешнобанков превод с наредител
С.Т.Н., от сметка на наредителя с IBAN *** „П.И.Б.“ АД. Основанието на превода
е: „По договор за управление на финансови
средства“. След извършване на проверка за движение по сметка с IBAN ***,
вещото лице счетоводител е установило, че постъпилата сума от 100 000 лева е
изтеглена на части, в брой на каса в банката, от титуляра Й.С.Б. за периода от
27.02.2015 г. до 10.06.2018 г. Констатирано е, че отделните тегления по години
и дати са, както следва:
Година Дата на теглене Изтеглена сума
2015 27.02.2015г. 2 000,00лв.
05.03.2015 г. 2 000,00 лв.
05.03.2015 г. 3 000,00 лв.
11.03.2015 г. 5 000,00 лв.
12.03.2015 г. 5 000,00 лв.
13.03.2015 г. 5 000,00 лв.
16.03.2015 г. 5 000,00 лв.
17.03.2015 г. 5 000,00 лв.
18.03.2015 г. 5 000,00 лв.
19.03.2015 г. 60 000,00 лв.
21.03.2015 г. 2 000,00 лв.
27.03.2015 г. 750,00 лв.
Общо изтеглени
суми през 2015 година: 99 750,00 лв.
През 2018г. на 10.06.2018г. еднократо теглене на сумата 135,94лв.
Обоснован е
извод, че изтеглени от ответницата суми в брой 2015 г. са в размер на 99 750,00 лева. Сочи се, че на
10.06.2018 г. е изтеглена сума в размер на 135,94 лева, като общо изтеглените
от ответницата суми в брой възлизат на 99
885,94 лева. Вещото лице пояснява, че разликата до 100 000 лева в размер на
114,06 лева (100 000лв. минус 99 885,94лв.) представлява удържани служебно от
банката суми за такси за теглене в брой и удържани суми за данък върху лихвите
по депозита.
Приетото заключение на съдебно счетоводната експертиза с вещо лице И. Ю.Х.,
след преценка по реда на чл.202 ГПК, съдът възприема като обективно, компетентно
и кореспондиращо на приетите писмени доказателства – справка изх.№И-637-1 от
31.08.2022г. за движения и наличности по сметка на лицето Й.Б. в „П.И.Б.“ АД. /л.128 – л.130 от делото/
С
отговора е представено пълномощно с нотариална заверка на подпис рег.№2718 от
19.03.2015г. на нотариус М.Ш.с рег.№042 от НК,
с което ответницата Б. упълномощава баща си С.Б. да оперира – тегли и
внася суми от личната и сметка с „П.И.Б.“ АД. /л.39 от делото/ Установява се, че пълномощното издадено от
ответницата в изпълнение на процесния договор е
заверено нотариално на 19.03.2015г., в деня в който ответницата Б. е изтеглила
от банковата сметка сумата от 60 000,00 лв./вж. заключението на ССчЕ/ Не се твърди,
нито доказва пълномощното да е предадено на С.Б..
По
почин на ответницата, във връзка с твърдение за претърпяно психично заболяване
от ищеца е допусната съдебно психиатрична експертиза.
В приетото заключение на съдебно
психиатрична експертиза с вещо лице д-р В. Б. С. - психиатър /оспорено от
ответницата/ е обосновано, че при С.Т.Б. не се установява психично разстройство
в тесния смисъл на думата психоза. Вещото лице д-р С., след преглед и
психиатрично изследване обосновава извод, че
паметта и интелекта на С.Б. са съхранени в рамките на клиничната норма за
възрастта, без данни за деменция. Установяват се леки когнитивни нарушения,
най-вече по отношение на вниманието. Според заключението на съдебно
психиатрична експертиза С.Б. е със запазени психични годности и е „в състояние
да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи“. Вещото
лице специалист психиатър сочи, че няма никакви данни – обективни или анамнестични в миналото С.Б. да е психично заболяване или
да се е лекувал от такова.
В обясненията си в о.с.з. на 17 май
2022г. вещото лице д-р С. допълва, че при проведения на 02.05.2022г. преглед на
ищеца не са установени симптоми на психично заболяване, нито на деменция.
Приетото заключение на съдебно
психиатрична експертиза, съдът приема като подробно, компетентно дадено и
кореспондиращо на приети неоспорени писмени доказателства – писмо изх.№Д-863 от
23.06.2022г. на МБАЛНПБ „Свети Наум“ ЕАД, според което при проверката в
медицинските архиви е установила, че С.Т.Б. няма данни да е постъпвал, нито да се е лекувал в болницата./л.134 от делото/
За изясняване на действителните отношения
на страните, по делото в о.с.з. на 17.05.2022г. са изслушани трима свидетели
– Б.Н., Р.В.и Е.П..
В показанията на свид. Б.Н. /53г., без родство със страните/ се съдържат данни, че новопостроената къща на ищеца С. *** представлява
два жилищни етажа, тавански етаж и сутерен, които са етап груб строеж с покрив.
В къщата нямало дограма, нямало мазилка, нито електроинсталация и водопровод. Свид. Б.Н. *** и познава С.Б. от години, като имат приятелски
отношения. Сочи, че С. живеел в една стара къща в с. Лозен, която е до
новопостроената. Свидетелят сочи, че С. построил къщата и сложил покрив пред
около 15 години. Отдавна по къщата нищо
не се работело. Тя била във вида, в който е била и преди 10 години. С. споделял
пред свидетеля, че е търсил дъщеря си, за да вземе отношение по договора, с
който и е дал средствата, но тя категорично е отказала, дори със средствата си
била купила някакво жилище.
В показанията си свид. Р.В./във фактическо съжителство с
ответницата/, сочи, че
познава Й.Б. повече от 15 години и живее съвместно с нея. Познавал и баща
и С.Б., който през 2014 г. – 2015г. често
им гостувал, за да ги уговаря евентуално да финансира довършването на къщата в
с.Лозен, която е на груб строеж, необитаема. Свид. В.знае
за договор между Й. и г-н Б. ***. Предметът на договора бил да се довърши
къщата от Й.. Парите баща и трябвало да ги преведе по нейна сметка.
Строителни книжа не били предоставяни на Й.. Свид.
В.сочи, че С. Б.на среща с Й. поискал да му бъдат върнати парите. Според
свидетеля В.Й. теглила от парите от
откритата сметка и ги предоставяла на баща си. Свидетелят сочи, че по негово
настояване Й. е предоставила пълномощно на баща си да се разпорежда с парите по
тази сметка. С това пълномощно баща и се разпореждал с парите по тази сметка. Причината, поради която Й. не извършила
строителни действия, за което била сключила договор е, че г-н Б. си поискал
парите обратно и тя започнала да му
връща суми. Не се стигнало до сериозни разговори за ремонти.
Показанията на свидетеля Р.В.съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, предвид
факта, че живее с ответницата. Показанията на свид.В.са
лишени от конкретност, вътрешно противоречиви, изхождат от лице заинтерсовано
от изхода на делото поради което съдът не ги кредитира. В свидетелските
показания на В.относно обстоятелството, че ищецът се е разпореждал с внесената
сума с пълномощно противоречи на приетото заключение на ССчЕ,
според което само Й.Б. е теглила от процесната
сума. В частта относно погасяване на суми по процесния
договор за финансово управление свидетелските показания са недопустими по
смисъла на чл.164, ал.1, т.4 ГПК.
СвидетелкатаЕ.П.,
сочи в показанията си, че от деца са приятелки с Й.. Сочи, че през 2018г.
помолила Й. да закупи апартамент от нейно име, с
авансово плащане по предварителен договор от 32 000,00 лв., поради обтегнати
отношения със съпруга и. Свидетелката П.
сочи, че за другата част от цената теглила
кредит.
Други релевантни за спора
доказателства не са ангажирани.
Така
установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Съдът приема, че е сезиран с два обективно
кумулативно съединени иска - главен кондикционен иск по
чл. 55, ал. 1, предл.3 ЗЗД и акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД.
По
иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 88, ал. 1 ЗЗД.
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявеният
кондикционен иск предвид подържаните твърдения в исковата молба за връщане на
дадено по развален договор е допустим и следва да бъде разгледан.
По същество:
Предявен е иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, с цена на иска 100 000 лева, представляваща платена на
отпаднало основание сума по развален договор за управление на финансови средства
от 18.02.2015г., който е развален от ищеца едностранно с изявление в нотариална покана рег.№ 118/08.01.2019 г. по описа
на А.И.- Нотариус рег.№34 от НК с район на действие CPC.
Доказателствената
тежест по исковете за връщане на полученото без основание се разпределя
съобразно общите принципи на гражданския процес - чл.154 ГПК. Фактическият
състав на чл.55, ал.1 ЗЗД при хипотезата на получено
без основание изисква ищецът - кредитор да докаже плащането, а в тежест на
ответника е да установи претендираното от него основание.
Както е изяснено със задължителните за съда указания в ППВС №1/1979г. нормата
на чл. 55, ал. 1 ЗЗД урежда три отделни фактически състава на неоснователното
обогатяване. Според третия от тях, подлежи на връщане даденото на отпаднало
основание. При третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието
съществува при получаването на престацията, но след
това то е отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване
на договорите поради пороци на волята, при
разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при
такова условие, и в други подобни случаи
От представените по делото доказателства се установява по несъмнен
начин, че страните са били обвързани от валиден договор за управление на
финансови средства от 18.02.2015г. с характер на договор за поръчка по чл.280 и сл. ЗЗД. Договорът за поръчка,
съобразно разпоредбите на чл. 280-292 от ЗЗД, е двустранен, безвъзмезден, консенсуален, неформален. От него възникват права и
задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на
задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на
задължението на другата страна. Задължение на довереника е да извърши възложените
му правни действия с грижата на добър стопанин, съгласно дадените му нареждания
/чл. 281 и 282 от ЗЗД/. Следващото основно задължение на довереника е да
предаде на доверителя си всичко, което е получил във връзка с мандата.
В случая сключения договор за управление на средства е насочен към
постигане на една цел – предоставяне на средства и управлението на същите за
завършване на уговорен обект
– къщата на ищеца с. Лозен, ул. „********. Възражението за нищожност на процесния договор, наведено в отговора, съдът намира за
неоснователно. Не се установява процесния договор, с
който родител е предоставил на пълнолетно дете да управлява конкретна сума за
довършване на фамилна къща да
противоречи на закона.
В хода на съдебното дирене се установи, че
ищецът Б. е изправна страна по договора, тъй като е превел договорената сума от
100 000лв. по банкова сметка *** Й.Б. на 24.02.2015г., съгласно
уговореното в договора за управление на финансови средства от 18.02.2015г.
По делото
непротиворечиво се установи, че довършителни
работи в къщата на ищеца в с.Лозен, ул. „********не са осъществени. Установи се от приетите писмени доказателства и
събраните свидетелски показания, че къщата е без дограма, без мазилка, няма електроинсталация
и е необитаема.
Поради това,
неизпълнението на длъжника да управлява паричните средства на ищеца целево – за
довършване на къщата на ищеца, за което не няма данни да е невиновно, то се
явява годно да породи целените правни последици. Пълното неизпълнение на задълженията по договор за финансово управление
от страна на ответницата е породило
потестативното право на ищеца, като
кредитор да развали договора.
В случая правото
на извънсъдебно едностранно разваляне на договора е реализирано с нотариална покана рег.№ 118/08.01.2019 г.
по описа на А.И.- Нотариус рег.№34 от НК с район на действие CPC връчена на
ответницата на 23.03.2019г., по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
По смисъла на
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 163 от 25.02.2016 г. по т.д.
№ 2335/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о, нотариалното удостоверяване за връчване на
нотариалната покана, залепването на уведомлението на основание чл. 47 от ГПК,
както и констативният протокол на нотариуса, изготвен във връзка с посещенията
на адреса и конкретните обстоятелства, поради които нотариалната покана не е
могла да бъде връчена, имат характер на официален свидетелстващ документ, с
който нотариусът удостоверява конкретни факти и обстоятелства и извършени
действия. Като официален свидетелстващ документ нотариалното удостоверяване и
изготвеният от нотариуса констативен протокол се ползват с обвързваща съда
материална доказателствена сила за удостоверените в него факти, на основание
чл. 179 от ГПК.
Въз основа на събраните доказателства, съдът приема, че са настъпили
последиците от развалянето на договора за управление на финансови средства и
искането на ищеца за връщане на даденото по договора е основателно.
Предпоставките на чл. 55, ал. 1, предл.3 ЗЗД са налице - ищецът е доказал както
осъщественото от него плащане по договора, така
и отпадането с обратна сила на облигационна връзка между страните, поради което
искът по чл. 55, ал. 1, предл.3 ЗЗД за връщане на платената от нея сума в
размер 100 000 лева, се явява доказан по основание и размер и следва да
бъде уважен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба - 11.02.2020 г. до окончателното плащане.
По иска с пр.основание чл.86 ЗЗД:
Този иск е
акцесорен по характера си спрямо главния, но същият подлежи на самостоятелно
доказване. Задължението за връщане на даденото без основание става изискуемо от
момента на неговото възникване, тъй като същото не е ограничено със срок и
съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Но
понеже за изпълнение на това задължение няма определен ден, то съгласно чл. 84,
ал. 2 ЗЗД длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Съгласно
указанията по Тълкувателно решение 5 от 21.11.2019г. по т.д. №5/2017г. на ОСГТК
на ВКС, при връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на
чл. чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД,
длъжникът дължи обезщетение за забава от момента, в който е получил поканата да
изпълни.
Следователно, забавата на длъжника
настъпва с изискуемостта на вземането само в изрично предвидените от закона
случаи, поради което неоснователно обогатилият се при общия фактически състав
на чл. 55, ал. 1 ЗЗД не изпада в забава със самото обогатяване на едно лице за
сметка на имуществото на друг правен субект. В този смисъл е и константната практика на ВКС, формирана по
реда на чл. 290 ГПК с Решение № 113/31.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 929/2014
г., I т. о., ТК; Решение № 270/06.07.2015 по дело № 5923/2014 на ВКС, ГК, IV
г.о. и пр. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК на ищеца принадлежи
процесуалното задължение (доказателствената тежест) да установи, че е отправил
покана за изпълнение до ответника, с което е поставил последния в забава.
Както бе
отбелязано по – горе нотариална покана е връчена на ответницата на 19.03.2019г., като
съдържа изявлението за разваляне на
договора, както и изрично искане от ищеца Б. да му бъде възстановена дадената
на отпаднало основание сума от 100 000 лв. в тридневен срок от
получаването. Следователно, акцесорният иск за заплащане на обезщетение за
забава е основателен за периода от датата на поканата, а именно от 23.03.2019
г. до 10.02.2020 г. (съобразно обема на търсената съдебна защита, заявена в
молба - уточнение от 25.06.2020г.). Съдът, съобразявайки, правилата уредени в
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съгласно чл.162 ГПК е изчислил мораторната законна лихва
върху сумата от 100 000 лева (главницата), изтекла за периода от 23.03.2019
г. до 10.02.2020г., която е в размер на 9027.78лв.,
до който размер акцесорният иск е доказан и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски
има ищеца. На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца
се следват разноски в размер на 750 лв., от които 400лв. държавна такса след частично
освобождаване по реда на чл.83, ал.2 ГПК и 350лв. депозит за ССчЕ.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. чл.
7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на процесуалния
представител на ищцата - адвокат И.Ю. възнаграждение в размер на 3 710, 54лв.,
съразмерно на уважената част от иска. На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата 3 961,11лв. държавна
такса, съобразно уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й.С.Б.
ЕГН **********,*** да
заплати на С.Т.Б.
ЕГН **********,*** кантора 249, адв.И.Ю., следните суми:
- на основание
чл. 55, ал.1, предл.3 ЗЗД сумата 100
000 лева, представляваща дадена на отпаднало основание сума по развален
договор за управление на финансови средства от 18.02.2015г., ведно с
законна лихва върху общата главница от
датата на подаване на исковата молба – 11.02.2020г. до окончателното изплащане
на сумите.
- на основание чл.86 ЗЗД сума в
размер на 9 027.78 лева представляваща обезщетение за забава върху
главница от 100 000 лева за периода от 23.03.2019 г. – датата на получаване на
нотариална покана до 10.02.2020г. - датата предшестваща предявяване на иска.
-
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 750.00 лв. - разноски по делото, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Й.С.Б. ЕГН **********,*** да заплати на адвокат
И.Ю. от САК сумата от 3 710, 54лв., адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА Й.С.Б. ЕГН **********, на основание
чл.78, ал.6 ГПК, да заплати на
Софийски градски съд държавна такса в размер на 3 961,11 лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред САС.
СЪДИЯ: