№ 381
гр. София, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело №
20221001000360 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК .
С решение от 29.03.2022 г. по т.дело № 1909/20 г. ВКС, I ТО е отменил решение от
28.11.2019 г. пот.дело № 2078/18 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав в
обжалваната част по уважения иск с правно основание по чл. 59, ал. 5 ЗБН и в частта за
разноските, като е отхвърлил иска с правно основание по чл. 59, ал. 5 от Закона за банковата
несъстоятелност, предявен от А. Д. и К. М., в качеството им на постоянни синдици на
"Корпоративна търговска банка" АД-София (в несъстоятелност), ЕИК ********* срещу
"Дитсманн Енергоремонт Холдинг" АД-София ЕИК ********* /с предишно фирмено
наименование "Енергоремонт Холдинг"/ за обявяване за относително недействително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на "КТБ" АД (н.) на прихващането,
извършено от ответника с негово изявление под № 9412/17.10.2014 г. с вземането му към
банката в размер на 1 500 000 лв. (един милион и петстотин хиляди лева), придобито по
договор за цесия от 12.09.2014 г., сключен с цедента "ПМУ" АД София,ЕИК ********* ,
като неоснователен и недоказан. Осъдил е ищците да заплатят на ответника направените
пред касационната инстанция разноски в размер на 61 866 лева. Осъдил е ищците да
заплатят по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 000 лева за водене на
касационното производство. Отменил е решение от 28.11.2019 г. пот.дело № 2078/18 г. на
Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав в частта, в която като недопустимо – е било
обезсилено първоинстанционното решение № 352/19.02.2018 г. на СГС, ТК, с-в VІ-18, по т.
д. № 1536/2017 г. за отхвърляне на предявения от двамата синдици на "КТБ" АД (н.) иск с
1
правно основание по чл. 59, ал. 3 ЗБН с предмет прихващането, извършено с изявление на
"Дитсманн Енергоремонт Холдинг" АД-София за това с вх. № 9412/17.10.2014 г. Отменил е
решение от 28.11.2019 г. пот.дело № 2078/18 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав в
частта, с която е бил оставен без разглеждане иска на двамата постоянни синдици на "КТБ"
АД (н.) правно основание по чл. 59, ал. 3 ЗБН с предмет прихващането, извършено с
изявление на "Дитсманн Енергоремонт Холдинг" АД-София за това с вх. № 9412/17.10.2014
г. Върнал е делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд в
частта по евентуално съединения иск на двамата постоянни синдици на "КТБ" АД (н.) с
правно основание по чл. 59, ал. 3 ЗБН.
С решение от 19.02.2018 г. по т.дело № 1536/17 г. СГС, ТО, V I- 18 състав е
отхвърлил исковете с правно основание чл. 59 ал. 5 от ЗБН , чл.59 ал.3 и чл. 3 от ЗБН, както
и исковете с правно основание чл. 26 ал.1 т.1 вр. чл. 44 от ЗЗД вр. чл. 59 ал. 2 от ЗБН,
предявени от А. Д. и К. М., в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“
АД София, в несъстоятелност, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София , ул. „Граф Игнатиев“ № 10, срещу „Дитсманн Енергоремонт Холдинг" АД София
ЕИК ********* /с предишно фирмено наименование "Енергоремонт Холдинг"/ за обявяване
за относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
„Корпоративна търговска банка“ АД (н.) на прихващането, извършено от ответника с
негово изявление под № 9412/17.10.2014 г. с вземането му към банката в размер на 1 500 000
лв. (един милион и петстотин хиляди лева), придобито по договор за цесия от 12.09.2014 г.,
сключен с цедента "ПМУ" АД София, ЕИК *********. Осъдил е ищца да заплати на
ответника напарваните по делото разноски в размер на 31 836 лева и и по сметка на СГС
държавна такса в размер на 60 000 лева.
Недоволни от горното решение са останали ищците в първоинстанционното
производство – синдиците на „Корпоративна търговска банка" АД - в несъстоятелност,
които го обжалват в срок с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост . Предвид
задължителните указания на ВКС, дадени в отменителното решение от 29.03.2022 г. по
т.дело № 1909/20 г. ВКС, I ТО , предмет на обжалване в настоящото производство е
единствено решението в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание
чл. 59 ал.3 от ЗБН . Във въззивната жалба са наведени доводи, че разпоредбата на чл. 59 ал.3
от ЗБН въвежда оборима презумпция за знание за състоянието на неплатежоспособност на
банката, поради което, въпреки, че прихващането е породило своето действие преди
06.11.2014 г./датата на отнемане на лиценза за осъществяване на банкова дейност/ същото
попада в кръга на действията, които могат да бъдат прогласени за относително
недействителни. Въззивникът излага, че съобщението за извършената цесия е получено от
банката на 17.09.2014г., поради което на същата дата ответникът е придобил качеството на
кредитор на банката по цедираното вземане. Сочи, че съобразно разпоредбата на чл. 99 ал.
4 от ЗЗД материалноправният ефект на цесията настъпва в момента на получаване от
страна на длъжника на съобщението за нейното осъществяване. Излага, че с решение №
73/20.06.2014 г. на УС на Българска народна банка „Корпоративна търговска банка“ АД е
2
поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност , като по силата
на същото решение са назначени квестори на банката и е ограничена дейността й.
Поддържа, че под „знание “ по смисъла на чл. 59 ал. 3 от ЗБН законът има предвид не
наличието на специални знания, основани на обоснован икономически анализ на
предпоставките за състоянието на неплатежоспособност, а знанието на
средностатистическият гражданин и търговец за състоянието на неплатежоспособност на
банката. Твърди, че това знание е възникнало за всички средностатистически граждани на
датата на постановяване и оповестяване на решението на УС на Българска народна банка за
поставяне на „Корпоративна търговска банка“ АД под специален надзор .
В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът за първи път навежда
доводи за нищожност прихващането, с твърдения, че договорът за цесия, по силата на който
същото е извършено е сключен в нарушение на закона, по – специално на решение на УС на
Българска народна банка № 73/20.06.2014 г. за поставяне на „Корпоративна търговска
банка“ АД под специален надзор. Излага, че поставянето на банката под специален надзор
включва и забрана за извършване на платежни услуги по смисъла на Закона за платежните
услуги и платежните инструменти. Сочи, че в уведомление за извършената цесия
цесионерът – ответник е посочил изрично, че е придобил вземането по срочен влог, открит
на името на цедента „ПМУ“ АД в размер на 1 500 000 лева, като е навел специално искане
сума в същия размер да бъде прехвърлена по собствената му сметка в банката. Поддържа,
че за да бъде осъществено прихващането на практика , паричните средства следва да бъдат
прехвърлени чрез вътрешнобанков превод от сметката на цедента по сметката на цесионера,
което е по естеството си платежна операция по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните инструменти. С оглед на горното навежда доводи за нищожност на
прихващането, като осъществено в нарушение на забраната за извършване на платежни
услуги от страна на банката. Позовава се на разясненията, дадени в Тълкувателно решение
№ 1 от 27.04.2022 г. по тълк.дело №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като моли съда да се
произнесе инцидентно в мотивите на решението по нищожността на осъщественото
прихващане. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважени предявения
иск.
Въззиваемият „Дитсманн Енергоремонт Холдинг" АД София изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Твърди, че систематичното тълкуване на чл. 59 от
ЗБН обосновава извода, че разпоредбата на ал.3 не обхваща всички случаи на прихващане, а
единствено хипотезите на прихващане, осъществени по реда на предходните две алинеи,
поради което същата се явява неприложима спрямо процесните отношения. Навежда
доводи за неоснователност на твърденията за нищожност на прихващането поради
нищожност на сключения договор за цесия. Сочи, че цесията поражда валидно правно
действие в момента на сключване на договора и обвърза длъжника от датата на надлежното
му уведомяване, независимо от финансовите и платежните операции, които банката следва
да извърши фактически. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
3
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова
молба, предявена от синдиците на „Корпоративна търговска банка" АД - в несъстоятелност,
ЕИК *********, гр. София, ул. „Граф Игнатиев" № 10 А. Д. и К. М. срещу „Дитсманн
Енергоремонт Холдинг" АД София ЕИК ********* /с предишно фирмено наименование
"Енергоремонт Холдинг"/ за обявяване за относително недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на "КТБ" АД (н.) на прихващането, извършено от
ответника с негово изявление под № 9412/17.10.2014 г. с вземането му към банката в размер
на 1 500 000 лв. (един милион и петстотин хиляди лева), придобито по договор за цесия от
12.09.2014 г., сключен с цедента "ПМУ" АД София *********, на основание чл. 59 ал. 3 от
ЗБН.
Между страните по делото не се спори, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че ответникът „Дитсманн Енергоремонт Холдинг" АД София
ЕИК ********* /с предишно фирмено наименование "Енергоремонт Холдинг"/ на
ищцовата банка. Горното качество е възникнало въз основа на договор за предоставяне на
кредитен лимит от 01.04.2004 г. , по силата на който последният е получил кредитен лимит в
размер на в размер на 1 000 000 лева с краен срок за погасяване 10.04.2016 г./ фиксиран по
силата на анекс №12 от 13.09.2013г./ Между страните не се спори, че на 17.09.2014 г. в
банката е заведено уведомление вх. № 8830/17.09.2014г. по силата на което „ПМУ“ АД ЕИК
********* е съобщило на банката, на основание чл. 99 ал.3 от ЗЗД съобщава на банката , че
по силата на договор за цесия от 12.09.2014 г. е прехвърлило на ответното дружество
вземане в размер на 1 500 000 лева, представляващо част от вземането му към банката,
възникнало по силата на договор за срочен депозит по договор № 11726/28.07.2011 г.
Безспорно е и обстоятелството, че с изявление за прихващане, депозирано в банката с вх. №
9412/17.10.2014 г. ответникът ответници е уведомил ищеца, че прихваща от своето
задължение вземането в размер на 1 500 000 лева, придобито по от „ПМУ“ АД по силата на
договор за цесия от 12.09.2014 г. , представляващо наличността по банкова сметка по срочен
депозит с IBAN ***, с титуляр „ПМУ“ АД .
С оглед на горната фактическа установеност основното спорно обстоятелство в
процеса е дали извършеното прихващане е породило валидно правно действие – погасяване
на насрещните задължения до размера на по-малкото, предвид доводите на въззивника -
ищец, че същото е нищожно, поради нищожност на договора за цесия, предвид сключването
му в нарушение на закона, по-конкретно на забраната за извършване на платежни операции,
установена по силата на решение № 73/20.06.2014 г. на УС на Българска Народна Банка ,
доколкото разпореждането със средствата по банковата сметка на цедента представлява
платежна операция по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи.
Спорно е и обстоятелството дали оспореното прихващане се явява относително
недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността, предвид доводите на
въззивника за наличието на всички предпоставки по чл. 59 ал. 3 от ЗБН .
Между страните по делото не се спори, че с решение № 73/20.06.2014 г. е 06.11.2014
4
г. на УС на Българска Народна Банка „Корпоративан търговска банка“ АД е поставена под
специален надзор за срок от три месеца, назначени са квестори на банката, спряно е
изпълнението на всички задължения на банката, ограничена е дейността й, чрез въвеждане
на забрана за извършване на всички дейности, съобразно предоставеният й лиценз,
десезирани са органите на банката и акционерите са лишени от право на глас. Варно е, че
прехвърлянето на средства от сметката на едно търговско дружество по сметката на друго
търговско дружество в същата банка /вътрешнобанков превод/ е по естеството си платежна
операция по смисъла на чл. 4 от Закона за платежните услуги и платежните системи. Видно
от доказателствата по делото, уведомлението за сключване на договора за цесия е
депозирано в банката на 17.09.2014 г. – в срока на действие на мерките, установени по
силата на решение на УС на Българска народна банка № 73/20.06.2014 г. за поставянето й
под специален надзор, респективно в периода на действие на забраната за осъществяване на
банкова дейност. Горното обаче не е от порядък да обоснове извод за нищожност на
договора за цесия, тъй като забраната за извършване на платежни услуги /с случая на
вътрешнобанкови преводи/ не може да повлияе по никакъв начин нито на неговото валидно
сключване, нито на настъпването на целените от страните правни последици. Ищцовата
банка няма качеството на страна по договора за цесия, а само на длъжник на цедента по
същия, поради което банката не е отправяла волеизявления, нито е извършвала фактически
и правни действия по сключване на договора. В качеството си на длъжник на цедента ,
след надлежното й уведомяване от страните по договора, банката дължи единствено
съобразяване на поведението си и зачитане на последиците от прехвърлянето на вземането,
които в случая се изразяват в задължение за извършване на плащане в полза на цесионера,
при наличие на законовите предпоставки за това. В настоящия случай, цесионерът,
придобил едновременно качеството на кредитор и на длъжник на банката е отправил
волеизявление за прихващане, зачитането на последиците от което по никакъв начин не
предполага извършването на платежни операции., нито прехвърляне на средства от
банковата сметка на цедента по банковата сметка на цесионера с цел погасяване на
задължението му към банката. Правните последици на прихващането настъпват с факта на
достигане до банката на волеизявлението за прихващане, без да е налице необходимост от
фактическото извършване на банкови преводи по различни банкови сметки, като в случая е
достатъчно единствено извършването на съответните счетоводни операции по погасяване на
дълга. С оглед на горното настоящата инстанция намира доводите на въззивника за
нищожност на прихващането, поради сключване на договора за цесия в нарушение на
забраната за осъществяване на банкова дейност / предоставяне на платежни услуги/ ,
установена по силата на решение на УС на Българска народна банка № 73/20.06.2014 г. за
неоснователни.
Между страните по делото не се спори, а и от представените писмени доказателства
се установява, че решение № 27/06.11.2014 г. на УС на Българска Народна Банка е отнет
лиценза за извършване на банкова дейност на „Корпоративна търговска банка” АД, ЕИК
********* . Решението е обявено в търговския регистър на 07.11.2014 г., видно от служебна
справка в същия . Безспорно е и обстоятелството, че с решение № 664/22.04.2015 г. по т.дело
5
№ 75498/4 г. на СГС спрямо „Корпоративна търговска банка“ АД е открито производство по
несъстоятелност. С решение от 03.07.2015 г. по т.дело № 2216/15 г. на Софийски апелативен
съд началната дата на неплатежоспособността на банката е определена на 20.06.2014 г., като
постановеното решение е влязло в законна сила. Така определената начална дата на
неплатежоспособността съвпада с датата на решението на УС на БНБ за отнемане на
лиценза на ищеца за осъществяване на банкова дейност.
Съгласно разпоредбата на чл. 59 ал. 3 от ЗБН прихващането може да бъде обявено за
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е
придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или
задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на
производство по несъстоятелност. Следователно, за да бъде уважен този конститутивен иск
следва да са налице следните кумулативно предвидени предпоставки: 1) извършване на
валидно изявление за прихващане от страна на ответника като кредитор на банката, спрямо
която е открито производство по несъстоятелност; 2) вземането на ответника, както и
задължението му към банката да са възникнали преди датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност и 3) наличие на знание у ответника към момента на
придобиване на вземането или задължението му, че е настъпила неплатежоспособност на
банката или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност на банката, като
по отношение на знанието с разпоредбата на чл. 59 ал. 4 от ЗБН е закрепена необоримата
презумпция, че кредиторът е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, ако вземането или
задължението му е придобито след датата на вписване на решението на Централната банка
за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36 ал. 2 от
ЗКИ.
В настоящия случай по делото е установено по несъмнен начин, че задължението на
ответника към "Корпоративна търговска банка " АД в несъстоятелност, произтичащо от
договора за предоставяне на кредитен лимит от 01.04.2004 г. е съществувало към 03.11.2014
год., поради което същото е съществувало както преди датата на решението на съда за
откриване на производство по несъстоятелност - 22.04.2015 г., така и преди датата на
отнемане лицензията на "КТБ" АД (в несъстоятелност ) за извършване на банкова дейност -
07.11.2014 г., на която е обявено в търговския регистър решението на управителния съвет на
БНБ.
Същевременно, по делото е установено безспорно, че ответникът е придобил вземания
към "Корпоративна търговска банка " АД в несъстоятелност въз основа на сключен договора
за цесия от 12.09.2014 г. в размер на 1 500 000 лева, от „ПМУ“ АД , за който банката е
надлежно уведомена на 17.10.2014 г. , когато е направено и изявлението за прихващане.
Горното обосновава извода, че двете насрещни вземания са ликвидни и в полза на ответника
е възникнало потестативното право да извърши прихващане на своето парично вземане,
придобито по договор за цесия с паричните му задължения по сключения договор за
предоставяне на кредитен лимит от 01.04.2004 г. Изявлението за прихващане от ответника е
6
доведено до знанието на Корпоративна търговска банка " АД в несъстоятелност на
17.10.2014 г. и с достигането му до банката, същото е породило предвиденото в чл. 104, ал.
2 от ЗЗД действие и насрещните вземания на страните се считат погасени до размера на по-
малкото от тях.
Предвид горното, по делото е установено наличието на първите два елемента от
фактическия състав на чл. 59, ал. 3 от ЗБН: извършено е валидно изявление за прихващане
от страна на ответника като кредитор на банката, спрямо която е открито производство по
несъстоятелност като вземанията и задълженията му към нея са възникнали преди датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност.
Относно установяване на последния елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 от
ЗБН, изискващ наличието на знание от страна на кредитора за настъпилата
неплатежоспособност на банката, релевантен за което е и въпросът кога се счита, че
цесионерът е придобил вземанията към банката по сключения договор за цесия, с оглед
преценка прилагането на презумпцията по чл. 59, ал. 4 от ЗБН, настоящият съдебен състав
намира следното:
В процесния случай, осъществяването на този елемент от фактическия състав на
нормата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН подлежи на доказване от страна на ищеца - синдиците на
Корпоративна търговска банка " АД в несъстоятелност , тъй като с оглед датата на
сключване на договора за цесия – 12.09.2014 г. е неприложима презумпцията за знание по
чл. 59, ал. 4 от ЗБН.
В съдебната практика непротиворечиво е утвърдено разрешението на въпроса относно
знанието на кредитора на банката за настъпилата й неплатежоспособност към момента на
възникване на неговото вземане - решение № 51/21.07.2020 г. по т. д. № 3109/2018 г. на
ВКС, II т. о.; решение № 59/10.08.2020 г. по т. д. № 1920/2018 г. на ВКС, I т. о.; решение
№143/12.02.2021 г. по т. д. № 2343/2019 г., II т. о. на ВКС; решение № 39/07.05.2021 г. по т.
д. № 2359/2019 г., I т. о. на ВКС; решение № 142/21.01.2021 г. по т. д. № 1904/2019 г., II т. о.
на ВКС и други. Настоящият въззивен състав споделя изцяло дадените разрешения по повод
тълкуването на разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН.
Доводите във въззивната жалба се свеждат до наличието на знание за
неплатежоспособността на банката у ответника от датата 20.06.2014 г., на която банката е
поставена с решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ под специален
надзор поради изчерпана ликвидност и невъзможност да изплаща дължими и изискуеми
влогове /чл. 115, ал. 1, т. 1 от ЗКИ/. Твърди се, че поставянето на банката под специален
надзор, поради спирането на плащанията към клиенти, е ноторно известен факт, тъй като
към датата 20.06.2014 г. всеки гражданин е разполагал с тази информация. Знанието на
ответника е обосновано по смисъла на чл. 59, ал. 3 от ЗБН с публично оповестените
решения на УС на Българска народна банка от 20.06.2014 г. и от 16.09.2014 г. за поставяне
на Корпоративна търговска банка " АД под специален надзор за времето до 20.11.2014 г. С
оглед тези доводи, е поискано от съда да прогласи за недействително извършеното на
03.11.2014 год. прихващане от кредитора на банката.
7
Придобиването на вземанията, с които ответникът е извършил оспорваното
прихващане, следва по време публичното оповестяване на цитираните решения, но предвид
възприетото в практиката на ВКС разрешение по приложното поле на чл. 59, ал. 3 от ЗБН
узнаването на решенията от ответника вследствие надлежното им разгласяване по
предвидения в закона ред не може да се приравни на знание за настъпила
неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 от ЗБН. Оповестителното действие на
решението за поставяне на банката под специален надзор се изчерпва с адресираната до
гражданите, юридическите лица и заинтересованите институции информация за прилагане
на указаните в съдържанието му мерки, продиктувани от възникналите финансови
затруднения на банката и насочени към нейното оздравяване, без тези мерки да са свързани
с ясно проявено и констатирано от компетентния надзорен орган - БНБ, състояние на
неплатежоспособност. За разлика от актовете на БНБ, за които с изрични законови
разпоредби е предвидено вписване в Търговския регистър и от момента на вписването
обстоятелствата по тях се считат за известни на всички трети лица по силата на чл. 7 от
ЗТРРЮЛНЦ / напр. решенията на УС на БНБ за поставяне на банка под специален надзор и
за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност/, узнаването на информацията,
разпространена чрез официалната интернет страница на БНБ, не се презюмира от факта на
публичното й оповестяване. Макар тази информация да е предназначена за неограничен
кръг субекти, достъпът до нея зависи от свободната воля и от инициативата на всеки
отделен субект да се информира за публикуваните от БНБ актове, съобщения, данни и др.
Фактът, че преди придобиване на вземането Централната банка е оповестила публично
становището си за установено състояние на неплатежоспособност на „Корпоративна
търговска банка" АД в несъстоятелност, би могъл да се преценява единствено като индиция
за знание по смисъла на чл. 59, ал. 3 от ЗБН, доколкото като кредитор и длъжник на
поставената под специален надзор банка ответникът е имал интерес да следи за
предприетите по отношение на нея действия от страна на компетентния орган - БНБ.
Уважаването на иска по чл. 59, ал. 3 от ЗБН обаче е предпоставено от пълно и главно
доказване на знанието, а не от индиции и предположения, че към момента на придобиване
на заявеното за прихващане вземане ответникът е знаел или при проявена за това грижа е
могъл да узнае за настъпилата неплатежоспособност на банката. В контекста на обсъждания
проблем следва да има предвид становището, изразено в мотивите към решението по т. д. №
1920/2018 г. на ВКС, I т. о., че в хипотезиса на чл. 59, ал. 3 от ЗБН законът би следвало да
санкционира само недобросъвестното възползване от достъп до обективно формирано от
БНБ становище за неплатежоспособност преди формализирането му в акт за отнемане на
лицензията за банкова дейност. При липса на категорични доказателства, че към
релевантния за спора момент ответникът е разполагал с информация за предстоящо
отнемане на лиценза на банката, последвано от иницииране на производство по
несъстоятелност, и недобросъвестно се е възползвал от нея при извършване на
прихващането, няма основание да се приеме че прихващането е извършено при наличие на
знание, релевантно за уважаване на иска по чл. 59, ал. 3 от ЗБН.
Поради недоказване на субективния елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 от
8
ЗБН предявеният евентуален иск, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Поради съвпадение на фактическите и правни констатации на двете инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 62 ал. 2 от ЗБН „корпоративна търговска банка „АД в
несъстоятелност следва да заплати по сметка на САС държавна такса за водене на
производството пред настоящата инстанция в размер на 30 000 лева.
Водим от гореизложеното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 19.02.2018 г. по т.дело № 1536/17 г. на СГС, ТО, VI - 18
състав , в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание чл. 59 ал. 3 от ЗБН, предявен
от А. Д. и К. М., в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД
София, в несъстоятелност, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София ,
ул. „Граф Игнатиев“ № 10, срещу „Дитсманн Енергоремонт Холдинг" АД София ЕИК
********* /с предишно фирмено наименование "Енергоремонт Холдинг"/ за обявяване за
относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на "КТБ"
АД (н.) на прихващането, извършено от ответника с негово изявление под №
9412/17.10.2014 г. с вземането му към банката в размер на 1 500 000 лв. (един милион и
петстотин хиляди лева), придобито по договор за цесия от 12.09.2014 г., сключен с цедента
"ПМУ" АД София, ЕИК *********.
В останалата част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“ АД София, в несъстоятелност, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София , ул. „Граф Игнатиев“ № 10, да
заплати по сметка на Софийски апелативен съд държавна такса за водене на производството
пред настоящата инстанция в размер на 30 000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9