РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Елин Пелин, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ
ДЕЛА, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Борислав Люб. Чернев
при участието на секретаря Любка Ян. Костова
като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Административно
наказателно дело № 20211820200371 по описа за 2021 година
“Т." ЕООД-С., с ЕИК ..., представлявано от управителя П.А.е обжалвало с искане да
бъде отменено Наказателно постановление № СФ-25-ДНСК-76/11.10.2021 година на
началник ДНСК-С., с което на дружеството е наложено на основание на чл. 237, ал. 1, т. 1, пр.2, вр. с
чл.239, ал.1,т.2 и чл.222, ал.1,т.15 от ЗУТ административно наказание “имуществена санкция в размер на
20 000.00 /двадесет хиляди/ лева” за нарушение на чл.137, ал.3 от ЗУТ и чл. 148, ал.1 от ЗУТ.
Жалбоподателят, чрез упълномощения по делото адвокат поддържа жалбата. Счита,
че обжалваното наказателно постановление е издадено в противоречие с материалния закон
и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
АНО, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата с искане да бъде
потвърдено наказателното постановление.
ЕПРП, редовно призована за с.з., не е изпратила представител и не е депозирала
становище по жалбата.
От показанията на св.П. е видно, че при извършена проверка на крайпътен търговски
обект, констатирали , че строеж за обслужваща сграда няма издадено разрешение за строеж,
изпълнява се без такова и същия представлява част от строеж на ТИР-паркинг,
1
бензиностанция и обслужващи сгради. Сградата била едноетажна, с масивна конструкция,
първа категория на обекта, стоманобетонна с едноскатов покрив. Установено било , че
цялото инвистиционно тамерение попадало в три имота, като за единия нямало смяна на
предназначението на земята. АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя и след
отправена до него покана. За имота , в който било започнало изглаждането на тази
обслужваща сграда имало промяна на предназначението.
От показанията на св. А. е видно, че процесната обслужваща сграда се намирала на
средата на цялото пространство, което обхванато от строителството, на 50 м. от
АМ“Хемус“ навътре в посока към реката. СГрадата била завъшена покрита външно , но с
незавършени помещения, но с изградени вътрешни стени. Около сградата имало ВиК шахти
и шахти за ел. инсталация, но нямало изградени връзки за тези комуникации.. СГрпадата
била едноетажна. Стоителна дейност нямало по време на проверката, но имало паркирата
строителна техника, монтиран фургон, вероятно за работниците.
По делото е приобщена в цялост административнонаказателната преписка, в т.ч.: НП
№ СФ-25-ДНСК-76/11.10.2021г., акт №СФ-25/13.04.2021г., констативен протокол от
10.05.2021г., констативен акт № 132/09.02.2021г.,схема на АМ „Хемус“, писмо изх. № СФ
00-133 от 01.04.2021г., Заповед № ТС -137/07.03.20219г., скица № 15-875067-27.09.2029г.,
нот. акт №153, том 4, рег. № 6681, дело № 634/2017г., решение № РСПП-133 от
22.05.2020г., решение № РСПП-232/04.08.2020г..
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е допустима, като същата е депозирана от надлежна страна и в установения
от закона срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
На дружеството-жалбоподател е съставен АУАН № СФ-25/13.04.2021 година и
издадено НП№ СФ-25-ДНСК-76/11.10.2021 година на началник на ДНСК-София за това, че
„в качеството му на възложител, съгласно чл.161, ал.1 ЗУТ на незаконен строеж
„Обслужваща сграда към ТИР паркинг“ в поземлен имот 57921.14.32 по КККР на
землището на с. П., Община Е. П. част от строеж представляващ търговски крайпъте
обект-„Бензиностанция, тир-паркинг и обслужващи сгради“ в поземлен имот с
идентификатор 57921.14.32, 57921.14.10 и 57921.14.6 по КККР на землището на с. П.,
Община Е.П. носи отговорност за изпълнение на незаконен строеж по смисъла на чл.225,
ал.2, т.2 ЗУТ, в нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148 от ЗУТ и е осъществило състав на чл.237, ал.1,т.1
предложение второ от ЗУТ.
Възражение в срока по чл.44 ЗАНН не е направено, за което съставен Констативен
протокол от 10.05.2021 година.
2
Приобщената по настоящото производство административнонаказателна преписка и
събраните в хода на съдебното дирене доказателства, в т.ч. и показанията на разпитаните
свидетели, недвусмислено сочат, че към 09.02.2021г.- датата на проверката в ПИ
57921.14.32 по КККР на землището на с. П., Община Е. П.е налице незаконен строеж /
незавършен / - „Обслужваща сграда към ТИР паркинг“, като част от строеж / незавършен/
представляващ търговски крайпътен обект-„Бензиностанция, тир-паркинг и обслужващи
сгради“ в поземлен имот с идентификатор 57921.14.32, 57921.14.10 и 57921.14.6 по КККР
на землището на с. П.,Община Е. П. Строежът е започнал и извършван, като за същия не са
издавани сторителни книжа, в т.ч. одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение
за строеж, поради което попадащ под разпоредбата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Видно от събраните доказателства строежът е започнал през 2017 година, в каквато
насока са и показанията на св. Б.. В тази връзка и административнонаказващият орган е
възприел с АУАН и с НП за начало на строителството периода след 2017 година“, т.е. с
изтичане на годината, в която е придобит от жалбоподателя процесния имот/ поземлен
имот 57921.14.32 /, в който е заварено строителството, като АНО се позовава на
датирането на нотариалния акт, с който се легитимира жалбоподателя като собственик на
имота /вж. приложен към АНП нот. акт № 153, том IV, рег. № 6691, дело № 634/2017г. на
нотариус Л.Христов с район на действие РС Елин Пелин/. Кои именно е периода след 2017
година не се установява от съставения АУАН , както и от издаденото НП, но в същите
изрично е отразено, че строителството не е завършено към 09.02.2021г., то.е. към датата
на извършената на място проверка от служителите на РДНСК Софийска област. От
събраните доказателства не се установява началния момент на строителството. В случай, че
бъде възприета формулировката на АНО „ периода след 2017 година“ / т.е. период след
годината, в която жалбоподателят е придобил собствеността върху процесния имот
съгласно цитирания нотариален акт/, то за начало на строителството би следвало да се
приеме датата 01.01.2018 година. Но в този смисъл недопустимо е да бъдат извличани чрез
тълкуване основните реквизити, на които следва да отговаря АУАН при неговото съставяне,
съответно НП при издаването му. От друга страна административнонаказващия орган
изрично е посочил в НП, че датата 09.02.2021г. е дата на установяване на нарушението. В
тази връзка съгласно чл.239, ал.2 от ЗУТ едногодишният срок по Закона за
административните нарушения и наказания за образуване на административнонаказателно
производство за нарушения по този закон, актовете по неговото прилагане и другите
правила и нормативи по проектирането и строителството започва да тече от деня на
издаване на разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация на
строежа, а когато не се изисква разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в
експлоатация - от деня на извършване на нарушението. Датата на извършване на
нарушението не се сочи нито с АУАН , нито с издаденото НП, както и е недопустимо
нейното извличане чрез тълкуване или по аналогия, като се държи сметка за императивния
3
характер на разпоредбите на чл.42, ал.1 , т.3 ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Според чл.34,
ал.1, изр.2 ЗАНН административнонаказателно производство не се образува, ако не е
съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението. В случая, при наличието на коя да е от
предвидените в така цитираната разпоредба на чл.34 от ЗАНН предпоставки, се прегражда
пътя към административнонаказателното производство, като за обективната и
законосъобразна преценка относно приложимата законова хипотеза е необходимо, както
АУАН, така и НП да съдържат точно и недвусмислено посочване, кога точно е
извършено вменяваното нарушение, каквото отразяване липсва в цитираните актове. Това
от своя страна препятства възможността привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице да организира в пълен обем защитата си още от момента на връчване на
процесния АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, респ. възможността за
преценка и евентуално позоваване на преклузията по чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН в
хипотезата, когато е изтекло повече от една година от извършване на нарушението, с оглед
давностния характер на сроковете по чл.34 от ЗАНН / вж. Тълкувателно постановление №1
от 27.02.2015г. на ВАС на РБ - ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАСС/. Ето
защо настоящият състав намира, че непосочването от страна на
административнонаказващия орган на датата на извършване на вменяваното нарушение,
което съществен елемент, с оглед императивните разпоредби на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
обуславя незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, поради което
същото следва да се отмени.
Във връзка с въведеното от административнонаказващият орган възражение за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение следва да се
отбележи следното:
Предмет на обжалване в настоящото производство е административно нарушение, за
което с обжалваното НП е наложена имуществена санкиця в размер на 20 000.00 лева. С
оглед предвидените за конкретно въведеното с НП нарушение санкционни последици и
съобразно разпоредбите на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения настоящият състав намира, че заявената претенция
за разноски от 1 000.00 лева сторени от жалбоподателя по настоящото дело, съгласно
Договор за правна защита и съдействие от 25.01.2022г., следва да се уважи в заявения с
договора размер.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т.5, вр. с чл.58д, т.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СФ-25-ДНСК-76/11.10.2021 година на
началник ДНСК-С., с което на “Т...." ЕООД-С. с ЕИК .... е наложено административно
4
наказание “имуществена санкция в размер на 20 000.00 /двадесет хиляди/ лева” на
основание на чл. 237, ал. 1, т. 1, пр.2, вр. с чл.239, ал.1,т.2 и чл.222, ал.1,т.15 от ЗУТ за
нарушение на чл.137, ал.3 от ЗУТ и чл. 148, ал.1 от ЗУТ.
ОСЪЖДА ДНСК-София да заплати на “Т...." ЕООД-С... с ЕИК ...... разноски по
делото-адвокатско възнаграждение в размер на 1 000.00 / хиляда /лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
София област в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
5