№ 1368
гр. Варна, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20233100501936 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба вх.№
56436/27.07.2023г., подадена от ЗАД “Бул Инс“АД, със седалище гр.София срещу
решение №2445/04.07.23г., постановено по гр.д.№12113/22г. на ВРС, в частта, с която
е осъден жалбоподателя да заплати на М. С. М., ЕГН ********** сумата над 500 лева
до присъдените 14 500 лева ( обжалваем интерес от 14 000 лева) по частичен иск от
целия в размер на 19 500 лева за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, всичките
в резултат на претърпяно ПТП на 29.04.2020г., в гр. Варна, кв. „Аспарухово", ул.
„Първи Май", причинено от застрахован при ответника/ въззивник/ водач на л.а. „Ауди
А4", с ДК № ***** ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-
05.09.2022г. до окончателното издължаване на сумата, на основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима. Същата отговаря на
изискванията на чл.260, т.1-4 и 7 и чл.261 ГПК.
В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност и необоснованост
на решението. Оспорва се приетия от съда за справедлив размер за обезщетяване на
понесените вреди в резултат на настъпилия застрахователен риск. Сочи, че получените
травматичните увреждания не са тежки, а единствено броят медицински документи, с
които се е снабдил пострадалият създава впечатление за такава сериозност. Не са
съобразени от първоинстанционния съд данните за влошен психосоматичен статус на
пострадалия преди инцидента, като е прието, че емоционалните нарушения са резултат
1
единствено от произшествието. Позовава се на съдебна практика, с която са присъдени
по- ниски размери на обезщетение при идентични увреждания. Въз основа на
изложеното настоява за отмяна решението в обжалваната му част и отхвърляне на
иска.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна М. С. М., чрез адв. А. депозира
писмен отговор. Акцентира, че присъденото от първата инстанция обезщетение е
съответно на доказания по делото вредоносен резултат, отговаря на критерия за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД и на съдебната практика, разглеждала подобни
увреждания. Настоява за потвърждаване на решението. Претендира разноски.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок
от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да
се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното
решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в
жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е
валидно. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което
въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по предявени искове от М. С. М.,
СРЕЩУ ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София за присъждане
на обезщетение неимуществени вреди за сумата 19 500 лева за претърпени болки и
страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, всичките в
резултат на претърпяно на 29.04.2020г., ПТП, настъпило по вина на застрахован при
ответника водач на л.а. „Ауди А4", с ДК № В 3855 HP. Непосредствено след инцидента
ищецът посетил личния си лекар с оплаквания от болки в шията и гръдния кош.
Установена била контузия на гръдния кош и хипертонично сърце без (застойна)
сърдечна недостатъчност. Назначена му е терапия с бипрол, престариум и нимизил и
му е указано да носи колан. Издаден му е болничен лист за 30 дни. Същата вечер не
можал да заспи от преживения стрес и силните болки. Имал световъртеж. Макар
приема на медикаменти, болките не отминали, а кръвното налягане било все така
повишено. Тъй като болките не отминавали, неколкократно посетил личния си лекар.
В крайна сметка бил насочен към невролог, който установил „шиен и лумбален
вертебрален синдром - ригидност на паравертебралната мускулатура или т.нар.
„синдром на бутончето" и назначил терапията. Допълнително ищецът посетил ортопед,
който предписал носене на шийна яка. След инцидентът ищецът имал натрапчиви
мисли, бил отчая, страдал от чувство за безпомощност. Постоянно го спохождали
мисли, че болките няма да отшумят, че ходенето по лекари никога няма да спре, и той
ще си остане „половин човек". Не можел да ходи на работа и това го карало да се
чувства непълноценен за семейството и децата си. Когато се свечерявало, изпитва
2
страх от нощта, тъй като кошмарите, които сънувал не го напускали. След инцидента
станал неспокоен, нервен и раздразнителен, като и най-малките недоразумения с
близките му хора прераствали в скандали. Странял от приятелите си. Изпитвал
панически страх от това да управлява отново автомобил, а когато управлявал- изпитвал
страх и се оглеждал постоянно на всички страни. Състоянието му наложило да посети
психолог, който да му помогне да преодолее постоянното чувство на страх и
тревожност. Терапията продължила повече от шест месеца. Заплатеното от
застрахователя обезщетение в размер на 500.00 лева, счита за недостатъчна репарация за
страданията си.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Личностната психологична
характеристика на ищеца като екстровертен тип, спадащ към групата на холериците,
предполага подвластност на моментни емоции и спонтанни реакции. Тези качества са
предпоставка за трудно овладяване на негативни емоции, с вероятност за спонтанна
реакция, понякога гневно и агресивно. Такива хора, от такъв личностен тип,
възприемат даже и не толкова сложни ситуации много емоционално и понякога
изпадат в безпомощност, непредизвикана от конкретната ситуация. Сами по себе си
получените травматични увреждания не са били толкова сериозни. Счита, че
представените медицински документи не сочат отклонения в соматичния и
неврологичен статус. Съществения обем медицинска документация по-скоро
онагледява склонност на ищеца за търсене на мнения. При тези данни намира, че
изплатената вече сума от 500 лева е адекватна за репариране на вредата на ищеца.
Пред въззивната инстанция е поставен за разглеждане само въпроса за
справедливия размер на обезщетяването, без да е повдигнат спор относно фактическия
състав, от който възниква основанието за отговорност на ответника като застраховател
по риск „Гражданска отговорност“.
По спорният въпрос пред настоящата инстанция съставът на въззивния съд
намира следното:
От заключението на допуснатата по делото съдебно-медицинска експертиза,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните и
обясненията на вещото лица д-р Деян Демиров в съдебно заседание се установява, че в
резултат на ПТП ищецът получил контузии на шията и на гръдния кош, обусловили
временно разстройство на здравето неопасно за живота. Травматични увреждания от
този вид обичайно отзвучават в рамките на 2-3 седмици, като в случая няма данни за
възникнали усложнения във връзка с травматичните увреждания. В съдебно заседание
вещото лице Демиров акцентира на субективния характер на болката и
невъзможността същата да се измери от медицинска гледна точка.
От заключението на вещото лице по съдебно-психологичната/психиатрична
експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните, се установява, че в първите часове и дни след ПТП-то ищецът е развил
симптомите на Остра стресова реакция F43.0, която по-късно е преминала в
„Разстройство в адаптацията с фобийно тревожна симптоматика F43.2 по МКБ 10“.
Към момента на психологическото обследване( който момент е отдалечен с близо две
години от датата на произшествието) у ищеца са налице остатъчни симптоми,
3
характеризиращи се с изразена емоционална лабилност - раздразнителност до
плачливост, тревожни изживявания за бъдещето, ситуативни страхове, свързани с
кормуване и здравето на най-близките му, периодични панически атаки преди
заспиване. Описаните симптоми отговарят на критериите за диагноза „Тревожно
разстройство с панически атаки код F40.8 по МКБ 10“. При правилно провеждано
медикаментозно и психотерапевтично лечение прогнозата е добра. В съдебно
заседание експертът уточнява, че тревожното състояние на ищеца е било ясно
различимо по време на изследването. Освидетелстваният бил относително лабилен,
напрегнат и несигурен, без данни тези прояви да се дължат на минала симптоматика
(преди ПТП-то) Пострадалият бил доста напрегнат, споделил пред експерта за
раздразнителност, периодично главоболие периодично от неврологичен тип, повишено
кръвно е хронична хипертонична болест. Състоянието на фобия от кормуването е
преодолявана, макар и да се констатира остатъчен страх.
От показанията на св. Д.И.Х., която живее на семейни начала с ищеца, по чиито
показания кореспондират на останалия доказателствен материал, се установява, че
непосредствено след ПТП-то М. получил за първи път хипертонична криза. М.
посетил различни медицински специалисти, носил яка около месец. Оплаквания
продължавали от дълъг период, а и понастоящем имал болки в гърдите, кръста и във
врата. Много често му се виело свят. Състоянието на депресия продължавало понякога
и понастоящем. Все още имал проблеми със съня. Притеснявал се за свидетелката и за
децата им. Избягвал да шофира. Свел е до минимум срещите с приятели и контактите
си, тъй като бил много раздразнителен и всички го напрягали.
От показанията на Г.В.Д.-без родство и дела със страните, в служебни
отношения с ищеца, се установява че преди катастрофата М. бил много жизнен и
активен човек, говорел много, предразполага клиентите, с които двамата работели.
След катастрофата не му се искало да комуникира с хора. Спрял да шофира, освен при
крайна необходимост.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде
определен по справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните,
обективно съществуващи обстоятелства като характер на увреждането, начинът на
извършването му, степента на влошаване на здравословното състояние, причинените
морални страдания и др. съгласно дадените задължителни указания с ППВС №4/1968
г. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с
други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди,
така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо
обезщетение, а за по-леките – по-ниско.
Безспорно установено е по делото, че като следствие от произшествието М. С. М.
е получил описаните от вещото лице в съдебно-медицинската експертиза физически
наранявания -контузии на шията и на гръдния кош, обусловили обичаен възстановителен
период от 2-3 седмици. В случая обаче, предвид обясненията на вещото лице за
индивидуалната продължителност на болковия процес, обстоятелството, че ищецът е търсел
многократно медицинска помощ в периода 29.04.2020г. до 08.06.2020г. и показанията на
разпитания по делото свидетел за наличие на остатъчни болки и към настоящият момент,
съдът приема, че конкретният възстановителен процес на травматичните увреждания е
4
продължил поне месец и половина, а при определени условия и понастоящем ищецът усеща
болки от травмите. Не може да се сподели довода на въззивника, че единствено броят
медицински документи, с които се е снабдил пострадалият създава впечатление за такава
сериозност на травмата. Продължителното страдание се установява от всички
доказателства- експертизи и гласни доказателства.
Същевременно последиците за емоционалното състояние на ищеца се явяват
далеч по – тежки. Заключението на съдебно-психологичната/психиатрична експертиза
изцяло кореспондира с показанията на свидетелите относно тежкото отражение на
инцидента в емоционалната сфера на пострадалия. Макар изтеклия период от повече от
две години след инцидента, състоянието на ищеца все още се характеризира с наличие
на ситуативни страхове, свързани с кормуване и здравето на най-близките му, с
периодични панически атаки преди заспиване, с емоционална лабилност. Тези данни
сочат на значителни и трайни последици във вътрешния свят на пострадалия, които не
са преодолени след значителен времеви период. Възможно е индивидуалните особености,
вкл. психологичния тип на ищеца, да са обусловили по- голяма продължителност на
възстановителния период, но това обстоятелство не може доведе до редукция на
обезщетението. Застрахователят по застраховка ГО отговаря за всички вреди, настъпили в
резултат на поведението на застрахования водач. След като процесното събитие е
предизвикало коментираните конкретни страдания, застрахователят следва да покрие
паричната стойност на уврежданията. Отговорността на застрахователя не се ограничава до
обичайните вреди от дадено събитие, а до конкретните установени увреждания.
Характерът на гореописаните физически увреждания и морални страдания
мотивира въззивния съдебен състав да приеме за справедлив определеният от
първоинстанционния съд размер на обезщетение от 14 500 лв. Поради съвпадане
изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция, отправеното своевременно
искане и представените доказателства, и на основание чл.78, ал.3 ГПК, въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сторените за въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 2050лв. Това
възнаграждение съответства на минималното по Наредбата за адв. възнаграждения при
съобразяване на начисленото ДДС. Възражението за прекомерност е неоснователно.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2445/04.07.23г., постановено по гр.д.№12113/22г. на
ВРС в обжалваната част, с която ЗАД “Бул Инс“АД, със седалище гр.София е осъдено да
заплати на М. С. М., ЕГН ********** сумата над 500 лева до присъдените 14 500 лева (
обжалваем интерес от 14 000 лева) по частичен иск от целия в размер на 19 500 лева за
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, емоционален
стрес и негативни психически изживявания, всичките в резултат на претърпяно ПТП на
5
29.04.2020г., в гр. Варна, кв. „Аспарухово", ул. „Първи Май", причинено от застрахован при
ответника/ въззивник/ водач на л.а. „Ауди А4", с ДК № ***** ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба- 05.09.2022г. до окончателното издължаване на
сумата, на основание чл.432, ал.1 от КЗ.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София район
„Лозенец", бул. „Джеймс Ваучер" № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. ДА
ЗАПЛАТИ на М. С. М., ЕГН ********** с адрес: ****** сумата от 2050 (две хиляди и
петдесет) лева, представляваща сторени пред въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение с ДДС, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния съд на
Република България в едномесечен срок от връчване на съобщение до страните при
условията на чл. 280,ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6