Р Е Ш
Е Н И Е
№ 72
гр.
Силистра, 16 октомври 2020 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ:
Валери Раданов
Елена
Чернева
при секретаря Румяна Пенева и в присъствието на прокурора при ОС –
Силистра Стефка Ганчева, като разгледа докладваното от съдия Чернева КАНД № 70 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е
по касационна жалба на А.Г.А. с ЕГН:********** *** против Решение № 13 / 19.
03. 2020 г., постановено по АНД № 823 по описа за 2019 г. на Силистренския районен съд, потвърждаващо точка
2 от Наказателно постановление №19-1099-000203 / 15.04.2019 год., издадено от началник група към ОДМВР –
Силистра, сектор „Пътна полиция“.
Касаторът,
действащ чрез адв. Б. ***, счита, че решението на РС-Силистра е постановено в
нарушение на закона и процесуалните
правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК във вр. с чл.
63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Посочва, че първоинстанционният съд в
противоречие на събраните доказателства не е отчел, че деянието съставлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Поддържа, че съдът е извършил
преценка на доказателствения материал в противоречие с правилата на логиката и
нормативната уредба, в резултат на което се е стигнало до неправилно приложение
на материалния закон. Счита, че съдът не е установил причинно-следствените
връзки, установяващи отговорността му, което възпрепятства касационния контрол.
В тази връзка моли да бъде отменено решението на районния съд и потвърденото с
него наказателно постановление, а в условията на евентуалност – след отмяна на
решението делото да се върне на Районния съд за ново разглеждане със
задължителни указания по приложението на материалния и процесуалния закон.
Ответната
страна – ОД на МВР–Силистра, не се е възползвала от предоставената възможност
да представи писмен отговор на жалбата и да даде становище по делото; не
изпраща представител в съдебно заседание.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр. Силистра дава становище, че касационната жалба е
неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Касационната
жалба е постъпила от надлежна страна, в законния срок, поради което е
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на
обжалване е решение на районния съд, потвърждаващо точка 2 от Наказателно
постановление №19-1099-000203 / 15.04.2019
год., издадено от началник група към ОДМВР – Силистра, сектор „Пътна
полиция“, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) на касатора са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т.
3, б. „в“ от ЗДвП.
От
фактическа страна пред съда е
установено, че на 30. 03. 2019 г. около 1. 45 касаторът се движил с автомобила
си *** по ул.***
в гр.Силистра в посока от бензиностанция „Шел“ към кръговото движение на ДАП.
По време на движението си пред дом №** се ударил в паркиран
лек автомобил ***. След удара продължил движението си по ул. ***.
На кръговото движение продължил по ул.***. След достигането до
магазин „Хмелницки“ завил към улица „Тулча“ и паркирал в близост до пекараната.
В следствие на удара между автомобилите от управлявания от касатора автомобил
изпаднали две лица, а автомобилът получил техническа повреда, като започнал теч
на масло. Именно по този теч, служителите на ОДМВР проследили движението на
автомобила и го открили паркиран, като касаторът стоял до него. Същия бил
изпробван с техническо средство за наличието на алкохол в издишания въздух,
след което му били съставени два акта за установяване на административно
нарушение.
При така
установените факти по делото съдът е формирал извод за законосъобразност на
оспореното наказателно постановление, като е приел, че нарушението е безспорно
установено. Коментирал е, че при управление на
МПС А.А. е допуснал ПТП, в резултат на което за него са възникнали определени
задължения, посочени в разпоредбата на чл.123 от Закон за движението по
пътищата, които той не е изпълнил и по конкретно: след настъпването на ПТП не е спрял, не е
установил вредите, не е изчакал да излезе собственика на удареното МПС за
съставяне на протокол или за изясняване на обстоятелствата за настъпването на
произшествието. В разрез с нормативно
установените задължения е продължил движението си, пренебрегвайки изпадналите
от автомобила му хора. Съдът е коментирал, че установената фактическа
обстановка изпълва състава на чл.179, ал.1,т.5 от ЗДвП, поради което
административнонаказателната отговорност на лицето е ангажирана правилно.
Обсъдил е, че не са налице предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН,
предвид обстоятелството, че от деянието
е имало причинени имуществени вреди и самото допускане на ПТП в следствие на
нарушение е по-тежко наказуемо спрямо деянията по чл.179, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Счел
е, че наказанията са наложени при съобразяване на обстоятелствата по чл. 27,
ал. 2 ЗАНН и в размери, близки до минималните.
Така постановеното
решение е правилно.
Първоинстанционният
съд е установил вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е събраните по
делото доказателства и доводите на страните и е стигнал до обоснован извод, че
нарушението, за което е санкциониран дееца, е извършено. Изложените от първата
инстанция мотиви съответстват на събраните доказателства и на приложимите
правни норми и се споделят и от
настоящия съдебен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро
от АПК настоящата инстанция препраща към тях.
На първо
място следва да се коментира, че касационната жалба в по-голямата си част
съдържа генерални оплаквания за допуснати процесуални нарушения, които поради
липса на конкретика не биха могли да бъдат предмет на касационен контрол. Извън
тази констатация настоящата инстанция намира, че твърдението, че първата
инстанция не е събрала служебно доказателства относно оспорените обстоятелства,
че нарушителят е напуснал ПТП и не е уведомил органите на контрола, е
неоснователно. Районният съд е установил, че произшествието е настъпило по ул.***
пред дом №**. Установил е също, че след удара лицето е продължило
движението си по ул.***, на кръговото движение е продължило
по ул.***, след достигането до магазин „Хмелницки“ е завило към
улица „Тулча“ и паркирало в близост до пекараната. Така установената траектория
показва, че нарушителят се е отдалечил твърде много от периметъра на
произшествието, в разрез с установеното задължение по ЗДвП да не го напуска. Що
се касае до факта, че не е уведомил органите на контрола за причиненото ПТП, то
същият е отрицателен. В случай, че
касаторът го е оспорвал, в негова тежест е било да посочи доказателства за
опровергаването му, но това не е сторено. Необходимо е да се подчертае, че
извън предмета на повдигнатото обвинение е фактът дали касаторът се е съгласил
или е отказал тестване за алкохол и проверка на документите. Съставомерният
факт в случая е този, че не е уведомил
контролните органи за това, че е причинил ПТП. Освен това без всякакво значение
за административната отговорност на касатора е обстоятелството дали следите, по
които служителите на ОДМВР са проследили движението
на автомобила и са го открили, са били оставени от двигателно масло или от
спирачна течност. След като е установено, че процесното ПТП, при което са
настъпили материални щети, е причинено
от касатора при управлението на собствения му автомобил, след което същият е
напуснал мястото, без да уведоми контролните органи, са налице предпоставки за
ангажирането на отговорността на лицето за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „в“ от ЗДвП.
Несъстоятелни
са и твърденията на касатора, че съдът е следвало да обсъди дали въобще е бил в
състояние адекватно да възприеме случилото се и да вземе конкретно решение, при
условие, че е управлявал МПС след употреба над 1.2 на хиляда, за което се е
признал за виновен с постигнатото споразумение по НОХД № 354 / 2019 г. на СРС. Настоящата
инстанция намира, че обсъждането на въпроса относно управлението на МПС след
употреба на алкохол в посочения аспект
означава пияното състояние да се преценява като изключващо вината
обстоятелство, което е в пряко противоречие както с установените законови
принципи, така и с житейската логика и здравия разум.
Не са налице
и основания за квалифицирането на установеното нарушение като маловажно.
Нарушението, извършено от касатора, е типично за вида си и не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. Ето
защо настоящият състав намира, че преценката на районния съд, че деянието не е
маловажно, е правилна.
Във връзка с
гореизложеното се налага извода, че решение на РС – Силистра не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му, поради което следва
да бъде оставено в сила.
Водим от
горното, Силистренският административен съд на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 13 / 19.
03. 2020 г., постановено по АНД № 823 по описа за 2019 г. на Силистренския районен съд.
Решението е
окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.