РЕШЕНИЕ
№ 5742
гр. София, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕ.
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20221110157538 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
И. С. И., ЕГН **********, е предявил иск срещу Т. Т. Н., ЕГН **********, с правно
основание чл. 59 ал. 9 от СК с искане да бъде предоставено на ищеца упражняването на
родителските права над дъщеря му Е. И. И., ЕГН **********, като бъде определено
местоживеенето при него, нейния баща, а по отношение на майката, ответник по
настоящото производство да се определи режим на лични отношения, посочен конкретно в
исковата молба, както и същата да бъде осъдена да плаща на дъщеря си месечна издръжка в
размер на 180 лЕ.. В условията на евентуалност е направено искане да бъде определен по-
разширен режим на лични отношения на бащата с детето Е..
В исковата молба ищецът твърди, че майката възпрепятства контактите на бащата с
детето, ограничава контакта на детето с бащата по телефон до веднъж седмично, счита, че
контакта с детето при строго спазване на съдебно установения режим на виждане е
ограничаване на това му право, както и че се цели отчуждаване на детето. Твърди, че
въпреки определения режим на лични отношения опитите му да вижда детето са осуетени от
майката и същата не изпълнява съдебното решение, с което й е определен режим на лични
контакти. Ищецът сочи, че има желание и възможност да упражнява родителски права над
детето, евентуално иска по-разширен режим на виждане с детето. Претендира присъждане
на сторените в производството разноски.
Постъпил е отговор на искова молба, в който се възразява, че предявените искови
претенции са неоснователни и се оспорва твърдението, че са настъпили нови обстоятелства,
които налагат изменение на начина, по който е определено упражняването на родителски
права и режима на лични отношения спрямо детето Е.. Възразява, че определяне на
местоживеенето на детето при бащата не е в интерес на детето, тъй като бащата е този,
който го обърква и повишава тревожността му. Твърди се още, че няма промяна на
1
обстоятелствата, при които е определен досегашния режим на виждане на бащата с детето.
По делото е постъпил социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Слатина, в който е изложено, че пред социален работник от ДСП Слатина, ответникът по
настоящото дело, майката на Е., е отговорен родител, който е изградил емоционална връзка
с детето си и полага необходимите грижи за отглеждането и възпитанието му. В този
социален доклад е отразено, че самото дете е заявило желание да се вижда поравно с майка
си и баща си.
По делото е постъпил и социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Люлин, според който по данни, дадени от ищеца по настоящия спор, бащата на Е., заявява,
че редовно контактува с детето, но е притеснен от новия партньор на майката, който си
позволявал да използва обидни думи спрямо него пред детето.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели, които съдът
преценява като взема предвид целия доказателствен материал по делото, включително и във
връзка със социалните доклади. Св. М. Л. Л. сочи, че отношенията между баща и дъщеря са
добри, известно ме е понякога да има затруднения при виждането на детето. Сочи, че
ищецът му е споделял, че иска да вижда детето максимално много. Известно му е, че
майката държи стриктно да се спазва определения режим на виждане на бащата с детето. Св.
Б. К. Р.твърди, че отношенията между ищеца и ответника са силно влошени, често стават
скандали между тях и то пред детето. Майката не възпрепятства виждането на детето с
бащата, но няма нормална комуникация с бащата. Майката е ограничила разговорите на
детето с бащата по телефон, тъй като той напряга детето като го тормози.
СПЕ дава заключение, че емоционалният статус на детето е засегнат от
дисхармоничните отношения между значимите за него възрастни. Налице е повишена
тревожност и изживяване на страхове, като ВЛ счита, че върху детето се оказва емоционален
натиск, като му се вменява от бащата какво да мисли и да говори. Независимо от тези
констатации, детето има топли емоционални връзки с двамата си родители, но с майката са
по-доверителни и с чувство на сигурност и спокойствие при нея. От една страна бащата
иска да участва по-активно в жИ.та на дъщеря си, но от друга- същият е краен в действията
си за постигате на искания от него резултат, без да се интересува дали това е в интерес на
детето. ВЛ не определя майката като агресивна и несъобразяваща се с чувствата и
потребностите на детето. ВЛ сочи, също, че детето в присъствие на мъжа, с който живее
майката се чувства спокойно и щастлИ..
Заключението на СМЕ няма пряко отношение към предмета на делото, доколкото не
се установи майката да неглижира здравословния проблем на детето.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Съгласно чл. 127, ал. 2 СК когато родителите не живеят заедно и не могат да
постигнат съгласие при кого от тях да живеят децата им, спорът се решава от районния съд
по местопребиваването на децата. Съдът дължи произнасяне и относно упражняването на
родителските права, личните отношения и издръжката, която следва да бъде заплащана на
детето. Постановеното решение е акт на т.нар. спорна съдебна администрация, като същото
отчита събраните до приключване на устните прения доказателства и може да бъде
изменяно при промяна на обстоятелствата.
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.4 СК съдът решава въпросът за упражняването на
родителските права, съобразявайки всички обстоятелства, релЕ.нтни за интереса на детето, а
именно: възпитателски качества на всеки един от родителите, полагани до момента грижи и
отношение към детето, желание на родителите, привързаност на детето към родителите, пол
и възраст на детето, възможност за помощ от трети лица – близки на родителите, социално
обкръжение и материални възможности.
2
От представеното по делото решение от 01.06.2020г., постановено от СРС по гр. д.
№1742/2020г. на 91 състав е видно, че между страните по делото е сключено споразумение
и е определено, че упражняването на родителските права над детето Е., са предоставени на
майката Т., като местоживеенето на детето е определен да бъде при майката, а по отношение
на бащата е определен режим на лични отношения с детето и същият е осъден да заплаща по
160 лЕ. месечна издръжка.
Видно от събраните в настоящото производство доказателства е, че не са налице
съществени изменения във фактите и обстоятелствата от предходното решаване на
идентичен между страните спор. В настоящото производство са събрани доказателства, от
които е видно, че детето се развива добре в семейната среда, осигурена от майката и мъжа с
който живее. Не се доказа за детето да не се полагат адекватни грижи или, че неговите
нужни не са задоволени. Не се доказа детето да е в конфликт на лоялност, нито пък да е
налице синдром на родителско отчуждение. Няма данни майката да възпрепятства
определения режим на виждане на бащата с детето.
Съгласно трайната съдебна практика основание за изменение на определения режим
за упражняването на родителските права са настъпилите след определянето им изменения на
обстоятелствата, които съществено засягат интересите на детето. Като такова изменение се
разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя,
който упражнява родителските права, така и обстоятелствата, с които би се подобрило
положението му при ново разрешение.
В настоящия спор не се доказа, че е налице обстоятелство, което да влошава
положението на детето при родителя, който упражнява родителските права. Твърдението на
ищеца, че детето е лишено от ежедневен контакт с бащата по телефон не обосновава
влошаване на положението на детето, както и не се доказа, че появата на трето лице в жИ.та
на майката е променило положението на детето. Изявеното желание и възможност на другия
родител да поеме грижите за детето не обосновава извода, че положението на детето би
било подобрено при разрешаване на спора в полза на ищеца и не е достатъчно, за да се
приеме, че са налице законовите предпоставки за промяна на родителските права. Дори
според изследванията и заключението на СХЕ ако бащата упражнява родителските права, то
това би влошило положението на детето, макар че на този етап то има топли чувства и към
него.
Изменението може да се обоснове както на промяна на обстоятелствата, при които е
определен първоначалния режим за упражняване на родителските права, така и
обстоятелства, които са изцяло нови и са настъпили след този момент. Под „изменение на
обстоятелствата” се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на
детето при родители, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и
обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. Предвид
това, за да се счете, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК
във връзка с чл. 127, ал. 2 от СК не е достатъчно да се осъществи промяна в обстоятелствата,
които са съществували към момента на определянето на режима на упражняване на личните
отношения или да са се осъществили изцяло нови такива, а е необходимо това да се отразява
на положението на детето, като новите обстоятелства влошават положението на детето при
родителя, който упражнява родителските права, или би се подобрило положението му ако
родителските права се предоставят на другия родител.
В настоящия случай по делото не са представени каквито и да било доказателства, от
които да се направи извода, че от определяне режима на упражняване на родителските права
и личните контакти са настъпили промени, които да водят до влошаване положението на
детето при майката и такива, които ще доведат до подобряване положението на детето, като
упражняването на родителските права се предостави на неговия баща.
Съдът счита, че откъсването на детето от сигурната среда, за каквато приема дома на
3
своята майка и заживяването с бащата в друго място, със съществуващата липса на емпатия
от бащата към детето, ще предизвика стрес у детето и ще му повлияе негативно.
Съдът не намира основание за промяна на така определения режим на виждане на
бащата с детето, тъй като същият е необходимо да положи усилия за изграждането на
адекватна връзка най-напред, съобразно заключението на СПЕ, а след това да се даде
възможност на бащата да има по-широк режим на виждане с детето, макар че съдът намира
така определения режим към момента да е достатъчно широк. В тази връзка следва да се
отхвърли и иска при условия на евентуалност за изменение на така определения режим на
виждане на ищеца с детето като неоснователен.
Предвид изложеното и изхождайки преди всичко от интересите на детето, съдът
счита, че не се налага промяна в съществуващото положение относно упражняването на
родителските права и предявените претенции, следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Както бе посочено и по-горе детето живее и се отглежда в стабилна семейна
среда, има трайно установени навици и режим, за него се полагат адекватни грижи и същото
се чувства сигурно и спокойно в семейството на майката.
При този изход на спора и доколкото ответната страна е заявила, че не претендира
разноски, съдът не се произнася, а ищцовата страна следва да понесе сторените от нея
разноски в производството.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. С. И., ЕГН **********, против Т. Т. Н., ЕГН **********,
искове/и при условия на евентуалност/ с правно основание чл. 59 ал. 4 във връзка чл.127,
ал.2 от СК като неоснователни.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски на И. С. И., ЕГН
**********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4