Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 25.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на пети
октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА И.
мл.с.БОГДАН РУСЕВ
при секретаря К.Лозева, като
разгледа докладваното съдия Станимира И. въззивно
гр. дело № 9649 по описа за 2017г. на СГС, за да се произнесе взе предвид
следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № ІІ-71-118/19.09.2014г.,
поправено по реда на чл. 247 от ГПК и изменено по реда на чл. 248 от ГПК с
Решение от 03.06.2016г. по гр.д.№ 41586 по описа за 2012г. на
Софийски районен съд, 71 – ви състав е признато за установено, че З.С.А., ЕГН **********, със
съдебен адрес: адв. С.,*** дължи на С.П.З., ЕГН **********, със
съдебен адрес:*** заплащане на основание на
чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 от ГПК вр. с чл. 535 от ТЗ сумата от 6267,19 евро, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението –02.03.2012г., до изплащането й,
представляващи част от главница по запис на заповед, издаден на 31.10.2011г.,
за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по заповедно дело №
11305/2012г. по описа на СРС, 71-ви състав, като неоснователен е отхвърлен иска
за горницата над 6267,19 евро до предявения размер от 11 375 евро, отхвърлен
е като неоснователен предявения от З.С.А.,
ЕГН ********** срещу С.П.З., ЕГН **********
насрещен иск по чл. 59 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 6260 евро , З.С.А., ЕГН ********** е осъден да
заплати на С.П.З., ЕГН **********
разноски по заповедно дело в размер на 1945лв. и разноски по исковото дело от
845,97лв., а по сметка на Софийски районен съд сумата от 489,74лв. разноски за
държавна такса по насрещния иск.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна
жалба вх.№ 1041155/13.10.2014г.,
уточнена с молба от 20.09.2016г. от З.С.А. в частта, в която установителните искове срещу него са уважени, както и в частта, в която насрещният му иск е отхвърлен.
Изложил е съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочил е, че с доклада си районният съд не му е указал за
кои обстоятелства не сочи доказателства по насрещния иск, не били събрани
исканите доказателства, неправилен бил извода, че не бил платил сумите на И.Б.“ООД
от името и за сметка на насрещната страна, както и за съществуване на каузална
сделка по договор за заем. Претендирал е разноски. В о.с.з. от 27.02.2017г. е
заявил, че не оспорва обстоятелство, че каузалното правоотношение по записа на
заповед е споразумението от 31.10.2011г. между страните, като няма възражения
по правната квалификация на предявения от него иск, дадена от районния съд,
можело да се приеме, че действията му били на основание на водене на чужда
работа без пълномощие.
Въззиваемият
-ищец по установителните искове и
ответник по насрещния осъдителен иск- С.П.З., е оспорил жалбата. Навел е твърдения решението на
районния съд в обжалваната част е правилно. Не било установено насрещната
страна да е платила сумите по посочените от нея касови ордери. Споразумението във връзка с което бил издаден
записа на заповед било от 31.10.2011г. и житейски нелогично било да се приеме,
че насрещната страна ще издаде запис на
заповед за процесната сума след като има вземане към З. за суми които е платил
с РКО преди това без да приспадне тези суми от задължението по записа на
заповед. Оспорил е поради прекомерност претендираното от въззивника
възнаграждение за адвокат.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 15833/03.09.2012г. на С.П.З., ЕГН **********, със
съдебен адрес:*** срещу З.С.А., ЕГН **********,
със съдебен адрес: адв. С.,*** с която е
опискал от съда да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на основание
на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 от ГПК
вр. с чл. 535 от ТЗ на сумата от 11375
евро, ведно със законната лихва от подаване на заявлението –02.03.2012г.,
до изплащането й, представляващи главница по запис на заповед, издаден на
31.10.2011г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по
заповедно дело № 11305/2012г. по описа на СРС, 71-ви състав, кат му се присъдят
и разноски по делото. Навел е твърдения, че ответникът издал в полза на ищеца
валиден запис на заповед и му дължи сумата по него. Оспорил е предявения срещу
него насрещен иск. Навел е твърдения, че не бил подписвал договор с И.Б.“ООД с уговорка
насрещният ищец да плаща негови
задължения, такива не са платени ,
първите по време на издаване три приходните касови ордери сочели за платец С.З.,
а не насрещният ищец. Заявил е, че бил предоставил на насрещния ищец свои
средства, с които да погасява задълженията му към И.Б.“ООД по договора от
29.11.2010г., защото щял да заминава за САЩ, където пристигнал на 11.05.2011г.,
възможно било само на 16.05.2011г. З.А. да бил платил суми на И.Б., но ако това
било направено то това било със средства дадени му от С.З., а не с негови. Развалянето
на договора било поради неплащане на вноските, което следвало да направи З.А. с
парите, дадени му от С.З., за което платил и неустойка от 4700 евро. Записът на
заповед бил издаден за сумата от 11375 евро, формирана като сбор от сумата от
4700 евро, която З. бил платил като неустойка и сумата която З. бил дал на А. ,
за да плаща вноските по договора с И.Б., но което А. не бил направил. В този
смисъл било подписано и споразумението между страните от 31.10.2011г. във
връзка с което бил издаден процесния запис на заповед.
Ответникът - З.С.А.,
ЕГН ********** в предоставения му
срок а отговор е оспорил исковете. Навел е твърдения, че в периода от
16.03.2012г. до 23.10.2012г. платил на ищеца сумата от 8000лв. по процесния
запис на заповед, поради което и иск за сумата от 4090,33 евро бил неоснователен. Предявил е насрещен иск за заплащане на сумата от 6260 евро, ведно със
законната лихва от предявяване на насрещния иск – 07.01.2013г., до изплащането
й. Посочил е, че на 06.04.2011г., 07.04.2011г., 11.05.2011г. и 16.05.2011г.
платил от името и за сметка на ищеца сумата от общо 6260 евро на „И.Б.“ООД, ЕИК********за
погасяване на задължения на ответника по договор от 29.11.2010г. за СМР и
покупко-продажба на апартамент №1а в жилищна сграда на бул. „********,
гр.София, в последствие, обаче, този договор между ответника и И.Б.“ООД, ЕИК********бил
развален и изпълнителят върнал на ответника платените от ищеца вместо него суми
от 6260 евро и така ответникът се обогатил за сметка на ищеца. Заявил е, че ако
насрещният иск бъде уважен, то с тази сума да се прихване задължението за
заплащане по записа на заповед за 6260 евро и за тази сума да се отхвърлел иска
срещу него. Претендирал е разноски. В първото по делото о.с.з. е посочил че
поддържа насрещния иск, като е посочил че по записа на заповед дължи сумата от 1025 евро,
която било разликата между сумата по записа на заповед, платената сума от 8000
лв. по записа на заповед и сумата от 6220 евро, за която бил предявен насрещния
иск.
По делото не се спори, а и от приложено по делото
заповедно дело № 11305/2012г. на Софийски районен съд, 71-ви състав се
установява, че заповедно дело е образувано по заявление по чл. 417 от ГПК вх. №
3109627 /02.03.2012г. , със заповед за незабавно изпълнение от 13.03.2012г.
съдът е уважил заявлението като е разпоредил З.С.А., ЕГН ********** да
заплати на С.П.З., ЕГН **********, сумата
от 11375 евро, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението –02.03.2012г., до изплащането й,
представляващи главница по запис на заповед, издаден на 31.10.2011г. с падеж за
плащане 10.01.2012г., както и разноски по делото от 1945лв., на 06.05.2012г. на
длъжника е връчена заповедта и поканата за доброволно изпълнение, на
05.06.2012г. длъжникът е подал възражение срещу заповедта, сочейки, че не дължи сумата, на 16.08.2012г. заявителят е
уведомен за необходимостта от предявяване на иск за установяване вземанията по
заповедта за изпълнение и такива са представени на 03.09.2012г.
По делото е приет неоспорен от страните документ,
озаглавен запис на заповед с дата на издаване 31.10.2011г., сочещ за издател З.С.А.
и поемател С.П.З., с който издателят се е задължил срещу представяне на записа
на заповед да заплати на поемателя сумата от 11375 евро без протест и без
разноски, посочено е място на издаване и място на плащане, в съдържанието се
съдържа заглавието „запис на заповед“, посочено е че сумата е платима на
предявяване със срок до 10.01.2012г.,
като носи подпис, положен за издател.
По делото е приета нотариална покана,
удостоверяванията по която са извършени от нотариус Димитров, рег. № 274 на
Нот.К., съгласно която същата е съставена на 03.02.2012г. от С.З. и е връчена
на З.А. на 23.02.2012г., като с нея С.З.
е поканил З.А. да му плати сумата
от 11375 евро, за която е издал запис на заповед с падеж за плащане до 10.01.2012г.
По делото е приет договор за строителство и
предварителен договор за продажба на недвижим имот от 29.11.2010г., носещ
подписи за Идея-Билдингс“ ООД, по него, съгласно който „И.Б.“ООД се е задължило
да построи да продаде на С.П.З. ап.№ 1а
и мазе № 3 в сграда в гр.София, ул. „********срещу
заплащане на 31308 евро без ДДС на вноски от по 3130 евро, първата от
която се плаща при сключване на договора и е задатък, а останалите вноски се
плащат при достигане съответно на кота „0“, кота „2,8м.“, кота „8,4м.“, кота
„11,2м.“, кота „било“, изградени ел. и
ВиК, ОиВ инсталации, монтиране на дограма в апартамента, завършена мазилка на
апартамента, последната вноска от 1568 евро се плаща при
подписване на акт обр. 15, при забана на плащанията се дължат по 10 евро на
ден, като при неплащане на някоя вноска продавачът може да прекрати действието
като в този случай задържа като неустойка платения задатък.
По делото са приети приходни касови ордери, носещи
подпис за платец и приел сумата, издадени на 06.04.2011г., 07.04.2011г.,
11.05.2011г., 16.05.2011г., издадени от И.Б.“ ООД съгласно които С.З. е платил на
дружеството сумите, както следва: 2011 евро, 1119
евро, 1635 евро, 1495 евро,
представляващи вноски по договор за покупко-продажба
на апартамент № 1а в жилищна сграда на бул. „********.
По делото е прието неоспорено от страните заключение
по съдебно-графическата експертиза, което съдът изцяло кредитира като
неопровергано от другите доказателства по делото, задълбочено, с което вещото
лице е направило извод, че подписите в приходните касови ордери от
06.04.2011,г. от 07.04.2011г., от 11.05.2011г. и от 16.05.2011г. за платил
сумата срещу името на С.З. са положени
от З.С.А..
По делото е прието неоспорено от страните споразумение
от 18.11.2011г., носещо подписи на страните по него, 4 бр. РКО съгласно
което „И.Б.“ООД и С.П.З. са се съгласили
да прекратят сключения между тях на 29.11.2010г. договор за строителство и
покупко-продажба на недвижим имот , като строителят върне на купувача платената
от него сума от 7820 евро по договора, но задължи платените 4700 евро , платени
като задатък, като 7820 евро бъдат платени на 4 вноски с падежи в периода от
18.11.2011г. до 15.03.2012г., сумата е платена на З..
По делото е прието неоспорено от страните споразумение
от 31.10.2011г., носещо подписи за страните по него, съгласно което З.А. и С.З.
са се съгласили, че З.А. дължи на С.З. сумата от общо 11375 евро, формирана
като сбор от сумите, както следва: сумата от 6480 евро предоставени на З.А.
през март 2011г.; 195 евро представляваща лихва за 6 месеца; сумата от 4700
евро представляващи неустойка за провалена сделка за покупка на жилище с „И.Б.“,
като З.А. е поел задължение да погаси задължения най-късно до 31.10.2011г.,
датата и месеца са зачеркнати и над тях е изписан ръкописно „10.01.“ и текст,
че е поправено от Ст.З..
Приета е неоспорена от страните виза, съгласно която
такава на С.З. за САЩ е издадена на 09.05.2011г. , като С.З. е влязъл в САЩ на
15.05.2011г.
Прието е платежно нареждане неоспорено от страните от
16.03.2012г., съгласно което З.А. е наредил по сметка на С.З. сумата от 2000лв. по запис на
заповед от 31.10.2011г.
Приета е неоспорена от страните молба от 27.03.2012г.
с която С.З. е поискал от ЧСИ Р.А. да образува изпълнително дело за събиране на
сумите по издадената от СРС по дело 11305/2012г. сума, като съобрази че има
доброволно плащане на сумата от 2000лв. на 16.03.2012г.
По делото е
прието платежно нареждане от 28.03.2012г., с което З.А. е наредил по сметка
на С.З. сумата от 1000лв. по
запис на заповед от 31.10.2011г.
По делото е прието платежно нареждане от 23.10.2012г.,
с което З.А. е наредил по сметка на С.З.
сумата от 5000лв. по запис на заповед .
По делото е прието платежно нареждане от 29.10.2013г.,
с което З.А. е наредил по сметка на С.З.
сумата от 1990лв. по запис на заповед от 31.10.2011г.
С прието по
делото неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза
вещото лице след проверка по документи по делото и в Ц.К.Б.“АД е направило
извод, че сметката на С.З. е заверена със сумите по платежните нареждания от
2012г. в размери на 1000лв., 2000лв., 5000лв.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
По предявения първоначален иск:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с 535 от ТЗ– иск за
установяване съществуване на вземане на ищеца като поемател срещу ответника
като издател по задължение по запис на
заповед, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 вр. с чл.
418 от ГПК.
При този иск в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е възникнала валидно
правоотношение по менителнично
правоотношение – по запис на заповед, отговарящ на изискванията по чл.
535 от ТЗ, съгласно което ответник
като издател се е задължил да отговаря пред ищеца за
изплащане на задължението по записа на заповед, като същото е изискуемо, както
и активно поведение за събиране на вземанията.
При така депозирания отговор и направен от ответника
възражения в негова тежест е да докаже, че задължението по записа на заповед е
погасено чрез плащане до размера от 9 990лв. Съдът приема, че направеното
изявление с отговора и с насрещния иск: „…. ако съдът приеме за основателен
насрещния иск и го уважи, то заявява че прихваща вземането си по насрещния иск
с вземането по първоначалния иск до сумата от 6260 евро….“ не е възражение за
прихващане като процесуален способ за защита на ответника. Волята не е процесуално
възражение за прихващане, а е желание за компенсиране на задължения, въведени с
първоначален иск и с насрещен иск. Такова компенсиране, обаче, не може да се
извърши от съда. Дори да се приеме обратното, то изявлението не отговаря на
изискванията за предявяване на
процесуално възражение за прихващане и на това основание не следва да се
разглежда. Това е така, защото предмет както на това изявление така и на
предявения като главен насрещен иск, е едно и също вземане както по основание,
така и по размер. Едно вземане не може в едно и също съдебно производство да
бъде предявено от страна в процеса чрез два процесуални способа при условия на
кумулативност като главни такива – и чрез възражение за прихващане и чрез
насрещен иск и то без да се сочи защо отхвърлянето на едното не би било пречка
да се уважи другото. В случая ответникът е предявил в указаните срокове
вземането си с насрещен иск, заплатил е държавната такса по нея и този насрещен
иск е бил поддържан както в първоинстанционното, така и във въззивното
производство. При уважаване на насрещния иск съдът не може да извършва
прихващане на сумата, за която е уважен насрещния иск със сумата, която приеме,
че се дължи по първоначалния иск и така последният да бъде отхвърлен. Предявяване
на насрещен иск изисква произнасяне по него и ако той бъде приет за основателен
следва да се постанови решение с осъдителен
диспозитив, тоест не може съдът да не уважи насрещния иск, защото същото
вземане е предявено и с възражение за прихващане срещу първоначалния иск. Предявяването
на вземането с насрещен иск препятства възможността това вземане да се
разглежда по делото и по главния първоначален иск като такова, което е въведено
с възражение за прихващане, тоест със защитно средство срещу първоначалния иск.
С оглед гореизложеното съдът приема, че по предявения първоначален иск съдът не
следва да разглежда съществуване на вземане на ответника срещу ищеца , което е
въведено с насрещен иск.
Записът на заповед е едностранна търговска сделка. Тя
възниква в резултат на едностранно волеизявление на издателя й, което цели
пораждане на менителнични субективни права и правни задължения. Това
волеизявление не може да предвижда бъдещо несигурно събитие, обуславящо
пораждане на менителничното правоотношение. За да се създаде действително
менителнично задължение е достатъчно волеизявление на издателя, направено при
съблюдаване на изискванията на закона за форма. Веднъж създаден, менителничният
ефект служи като материалноправна основа за създаване и прибавяне на други
допълнителни едностранни волеизявления, насочени към пораждане на нови
менителничноправни ефекти – авал, джиро и т.н. Действителността на
допълнителното волеизявление не засяга действителността на основното такова по
първоначалната сделка, нито на другите допълнителни волеизявления, освен поради
недостатък на формата.
Записът на заповед е формален писмен акт, към който
законодателят е поставил строги изисквания относно реквизитите му, които са
посочени изчерпателно в императивни правни норми и липсата на някой от тях води
до недействителност на ценната книга. Правната сигурност е наложила
необходимостта от строгите изисквания към формата му - да има достатъчна определеност, както относно
правното естество на акта, така и досежно
съдържанието на породените въз основа на него правоотношения.
Законодателят в Търговския закон не поставя изискване към съдържанието на
менителницата и записа на заповед да сочат основанието, с оглед на което се
поемат или изпълняват менителничните задължения. Основанието на задължаване не
е елемент от фактическия състав на абстрактни правни сделки, какъвто е записа
на заповед, като дори такова да се посочи, то е извън задължителното съдържание
на записа на заповед по чл. 535 от ТЗ. При редовен от външна страна
менителничен ефект и при общо оспорване от страна на ответника на задължението,
ищецът не е длъжен да сочи каузално правоотношение за обезпечаване на
изпълнение на задълженията по което, да е издаден записа на заповед, ищецът не
е длъжен да въведе каузално правоотношение. В хипотеза, в която нито една от
страните в предвидени от закона срокове не е въвела твърдения на наличие на
каузално правоотношение, то не е част от правоотношенията, които се изследват
по делото, тоест няма въведено по делото преюдициално правоотношение, поради
което и неустановяване на същото не може да послужи за основание да се отхвърли
иска по чл. 422 от ГПК. (В този смисъл т.17 от ТР от 18.06.2014г. по тълк.д.№
4/2013г. на ОСГТК на ВКС). Въвеждането на каузално правоотношение поставя в
тежест на въвелата го страна да установи връзката между каузалното
правоотношение и записа на заповед, като вземанията на страните по каузалната
сделка са в доказателствена тежест на страните, определена по общите правила.
В
конкретния случай по делото се установи, че със заповед за изпълнение по
заповедно дело на СРС, състав ответникът е осъден да заплати на ищеца
процесните суми на основанията, на които е предявен иска, ответник в срок е
оспорил заповедта, а ищецът в срок е предявил установителния иск по чл. 422 от ГПК.
По делото не се спори, а и от представените по делото
доказателства се установява, че представения документ е озаглавен „запис на
заповед” отговаря на изискванията на чл.
535 от ТЗ, поради
което и представлява запис на заповед , като удостоверява валидно възникнало на
31.10.2011г. менителнично
задължение на З.С.А. към С.П.З. за
заплащане без протест и без разноски на сумата от 11375 евро. Определения в документа срок е такъв по чл. 487 от ТЗ -за
предявяване на ценната книга, а не представлява определяне на падеж. Непредявяването
на ценната книга в определения срок не води до загуба срещу платеца, който е
издател на записа на заповед - аргумент
от разпоредбата на чл. 514 от ТЗ (В този смисъл т. 3 от ТР № 1/2005г. по тълк.дело № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС).
В случая от приетата по делото неоспорена
от страните нотариална покана се установява, че записа на заповед е бил
предявен за плащане от поемателя на издателя преди подаване на заявлението по
чл. 417 от ГПК, поради което и съдът приема, че към подаване на заявлението е
съществувало задължение на З.С.А. към С.П.З. за заплащане на сумата от 11375
евро.
По делото
страните не спорят, че процесният запис на заповед е издаден като обезпечение
на споразумението от 31.10.2011г. Доколкото датите на издаване на записа на
заповед и на подписването на споразумението, сумите по двата документа и страните
по тях съвпадат, то съдът приема за установено по делото, че процесният запис
на заповед е обезпечавал задължения на А. към З. по споразумение от
31.10.2011г., с което З.А. се е
задължил да заплати на С.З. сумата от общо 11375 евро, формирана като сбор от
сумите, както следва: сумата от 6480 евро, предоставени на З.А. през март
2011г.; сумата от 195 евро, представляваща лихва за 6 месеца; сумата от 4700
евро, представляващи неустойка за провалена сделка за покупка на жилище с „И.Б.“.
Съдът приема, че от приетите по делото
платежни документи, заключение по съдебно-счетоводната експертиза по делото е
установено, че ответникът
за погасяване на задължението по записа на заповед е заплатил доброволно на
ищеца сумата от общо 9 990лв.
след подаване на заявлението както следва:
на 16.03.2012г. сумата от 2000лв. ; на 28.03.2012г., сумата от 1000лв.;
на 23.10.2012г., сумата от 5000лв. ; на 29.10.2013г., сумата от
1990лв. В платежните документи се сочи, че плащането се извършва по запис
на заповед, по делото не е установено да е имало менителнично правоотношение
между страните, което да е различно от процесното, поради което и съдът приема,
че по делото е установено че цялата сума от 9 990лв. е била плащане по
процесния запис на заповед. Следва да се посочи че по всички платежни нареждания,
освен това за 5000лв., освен че е посочено, че се плаща по запис на заповед, е
посочено и че се плаща и по такъв, издаден на 31.10.2011г., Тази допълнителна
индивидуализация на менителничното задължение, което се погасява е допълнително
основание да се приеме, че тези плащания са били за погасяване на задълженията
по процесния запис на заповед.
По делото не са
ангажирани доказателства за погасяване на друга част от задължението по записа
на заповед, съответно по каузалната сделка, поради което и съдът приема, че
правилно районния съд е приел, че иск следва да се уважи за сумата от 6267,19
евро, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението до
изплащането й. Изявленията на въззивника за неправилност на решението, които са
основани на вземанията му, предявени с насрещния иск, не могат да се разглеждат
като основание за отхвърляне на първоначално предявения иск и подробни
съображения за същото съдът изложи по-горе.
По
насрещния иск на З.А. срещу С.З.:
При така предявения иск в тежест на насрещния ищец е да
докаже, че е погасил чрез плащане задължение на ответника към ІІІ-то лице, със
свои средства в размер на 6260 евро, че в последствие основанието за това
плащане е отпаднало и ответникът е получил от ІІІ-то лице тази сума от 6260
евро, поради което и се е получило разместване на блага и ответникът се е
обогатил за сметка на ищеца със сумата от 6260 евро
При така депозирания отговор в тежест на ответника е да
докаже, че сумите, платени на ІІІ-то лице са били платени с негови средства,
които е предоставил на ищеца, поради което и с плащането им ищецът не е
обеднял, а и връщането на сумите от ІІІ-то лице на ответника не е довело до
обогатяване на ответника, защото платените суми от ищеца са различни от тези, които
му е върнало ІІІ-то лице.
Съдът
приема, че от приетите по делото договор от 29.11.2010г., споразумение от
18.11.2011г., разходни касови ордери, по делото се установява, че на 29.11.2010г.
между ответника З. и „И.Б.“ООД е възникнало валидно правоотношение, съгласно
което „И.Б.“ ООД е следвало да построи и продаде на З. апартамент № 1а с мазе №
3 в гр. София, в сграда на ул. „********срещу задължение на ответника З. да заплати 31 308
евро без ДДС на вноски от по 3130 евро без ДДС с падежи, обвързани от достигане на определен
етап от строителството, първата вноска е платена при сключване на договора и е
задатък с уговорена възможност при разваляне на договора от строителя поради
неплащане на някоя вноска строителят да задържи като неустойка платения задатък.
Установява се, че договора за от 29.11.2010г. е развален на 18.11.2011г., като
страните по него са се съгласили, че платена по договора сумата от 7820 евро следва
да се върне от строителя и е върната на купувача З., но платената от него сума
от 4700 евро като задатък е задържана от строителя. При така установеното съдът приема, че причината за разваляне на
договора е е неплащане на вноски от ответника З.. Това е така, защото само при
тази хипотеза за строителя би възникнало основание да задържи задатъка.
Неоснователни са доводите на ответника, че не е сключвал договора от
29.11.2010г. Действително, приетия по делото договор не носи подпис, положен за
купувача. Доколкото, обаче, със споразумението от 18.11.2011г., носещо подпис
на ответника З., се признава съществуването на правоотношението по договора от
29.11.2010г., както и че суми са плащани, като съобрази и приетите по делото
разходни касови ордери, установяващи приемане от ответника З. на сумите по
споразумението, то съдът приема, че по делото е установено валидно възникнало
правоотношение по договора от 29.11.2010г.
Съдът
приема, че от приетите по делото приходни касови ордери, от приетото по делото
заключение по съдебно-графическата експертиза, което съдът кредитира като неопровергано
от другите доказателства по делото, неоспорено от страните, по делото се установява, че по време на
действието на договора от 29.11.2010г. за сметка на ответника ищецът е платил
сумата от общо 6260 евро, както следва: на 06.04.2011г. е платил сумата
от 2011 евро; на 07.04.2011г. е платил сумата от 1119 евро; на 11.05.2011г. е
платил сумата от 1635 евро; на 16.05.2011г. е платил сумата от 1495 евро.
Спорен
въпрос по делото е дали сумата от 6260 евро по ордерите от април и май 2011г. е
включена в сумата от 7820 евро по споразумението от 18.11.2011г., както и в
сумата от 6480 евро в споразумението от 31.10.2011г.
Съдът приема, че от приетото по делото
споразумение от 31.10.2011г., носещо подпис на страните по него и неоспорено от
тях, по делото се установява, че през март 2011г. ответникът е предоставил на ищеца
сумата от 6480 евро. За това обстоятелство има изрично признание на
ищеца А. в споразумението. В споразумението от 31.10.2011г. не се сочи
основанието, на което тази сума е предоставена от ответника на ищеца през март
2011г. Тълкувайки волята на страните по това споразумение съдът приема за
установено по делото, че със споразумението от 31.10.2011г. страните са уредили
отношенията си във връзка с предоставени
от ответника на ищеца суми за изпълнение на задълженията на ответника към И.Б.“ООД,
както и за обезщетяването на ответника за вреди от поведението на ищеца, който
е трябвало, но не е платил суми за сметка на ответника по договора от
29.11.2010г . Това е така, защото изявленията на страните са за съществуващи
вземания на З. към А., възникнали поради „…провалена…“ сделка с „И.Б.“ ООД.
Отделно в споразумението то 18.11.2011 и от 31.10.2011г. размерите на сумите за
задържания задатък съответстват. Житейски оправдано е да се приеме, че с едно
споразумение страните уговарят всички свои отношения, свързани с взаимоотношение,
възникнало на едно конкретно основание. В случая тази житейска логика не е
опровергана по делото , не е установено и между страните да е имало други
отношения, поради което и доколкото със споразумението от 31.10.2011г. се
уреждат отношения свързани с вреди от „..проваляне….“ на сделка с „И.Б.“ООД в
размер на 4700 евро, то съдът приема, че и останалите суми, посочени в това
споразумение, са свързани с отношенията между страните, свързани със сделката
от 29.11.2010г. Съдът приема, че по делото е установено, че със споразумението
от 31.10.2011г. страните са уредили отношенията във връзка със суми, които
ищецът следва да плати на ответника във връзка с „…провалянето на сделката….“ и
които суми ответникът няма да може да получи от „И.Б.“ООД на основание връщане на
платено по развален договор. Действително, споразумението между З. и „И.Б.“ООД
е сключено на 18.11.2011г., тоест след споразумението между страните от 31.10.2011г. Това, обаче, не може да обоснове
извод, че със споразумението от 31.10.2011г. не е уредена отговорността на
ищеца към ответника за неблагоприятните последици от разваляне на договора с „И.Б.“ООД.
В тази насока се съдържат изявления на страните по споразумението от
31.10.2011г., защото съществува изрична уредба на отговорността за задържания
задатък от 4700 евро, тоест страните са знаели към 31.10.2011г., че строителят
ще задържи задатъка. Това обосновава и извод, че към 31.10.2011г. страните са
знаели, че договора от 29.101.2010г. ще бъде развален поради неплащане на
вноски, тоест претнеция за връщане на
платено ще бъде основателна само за платено в повече от 4700 евро. Страните по
делото са се съгласили , че отговорност
за „ провалянето …“ на сделката от 29.11.2010г. , съответно отговорност и за неблагоприятните последици за ответника от
това разваляне, ще носи ищеца. В подкрепа на извода на съда е установеното по
делото обстоятелство, че причината за прекратяване на договора с „И.Б.“ООД е
неплащането на вноски по договора от 29.11.2010г., като ищецът се е съгласил, че отговаря и следва да плати
на ответника сумата от 4700 евро, представляващи задържан от строителя задатък
по разваления договор за строителство и предварителен договор за
покупко-продажба. В този смисъл е изричното изявление на ищеца по
споразумението от 31.10.2011г. Поемането от ищеца на отговорността за вредите,
претърпени от ответника от разваляне на договора от 29.11.2010г. обосновава
извод, че ищецът е следвало да плаща вноските по договора от 29.11.2010г. По делото
не са ангажирани доказателства от ищеца за основанието на плащането на тези
суми от него. По делото не е установено, плащането да е било в изпълнение на
парично задължение на ищеца към ответника. Поемането от ищеца на отговорността
за вредите, претърпени от ответника от разваляне на договора от 29.11.2010г.
(плащане на 4700 евро, задържани от строителя), обосновава извод, че
поведението на ищеца при плащането по ордерите от април и май 2011г. не е било
в хипотезата на гестия – чл. 60 и сл. ЗЗД, за което ищецът е направил изявление
в първото по делото о.с.з. пред въззивната инстанция. Знанието на страните към
31.10.2011г., че договора от 29.11.2010г. ще бъде развален, че ответникът няма
да може да си върне платения задатък от 4700 евро, а ще може да търси връщане
само на платеното над 4700 евро, обосновава извод, че със споразумението от
31.10.2011г. страните по делото са уредили отношенията си във връзка със суми,
които са били предназначени за плащане на вноски по договора от 29.11.2010г.,
но ответникът няма да може да получи от „И.Б.“ ООД, като тази невъзможност е в
отговорност на ищеца. При така възприето съдът приема, че сумата от 6480 евро
по споразумението от 31.10.2011г. не е включена в сумата от 7820 евро по
споразумението от 18.11.2011г. и разходните касови ордери за суми, които
строителят е върнал на ответника. В тази сума от 7820 евро съдът приема, че по
делото е установено, че са включени сумите, платени с приетите по делото
приходни касови ордери от април и май 2011г. в общ размер от 6260 евро. Това е
така, защото по делото е установено, че задатъкът е платен преди това, тоест
ищецът не е платил задатъка по договора, а е платил следващи се вноски по
договора от 29.11.2010г. Доколкото съдът
прие, че сумата от 6480 евро по споразумението от 31.10.2011г. е
различна от сумата от 7820 евро по споразумението от 18.11.2011г., то съдът
приема, че сумата от 6480 евро по споразумението от 31.10.2011г. не включва
сумата от 6260 евро по ордерите от април и май 2011г. С оглед гореизложеното
съдът приема, че сумите, предмет на споразумението от 31.10.2011г. от 6480 евро
са различни от сумата от 7820 евро по споразумението от 18.11.2011г. В подкрепа
на извода на съда е обстоятелството, че житейски неоправдано е да се приеме, че
на 31.10.2011г. ( когато страните по делото са уреждали отношенията си във
връзка с развалянето на договора между „Идея Бидингс“ и ответника), въпреки
наличието на вземания на ищеца към ответника за 6260 евро, ищецът е признал и
се е задължил да плати на ответника
сумата от общо 11375 евро.
При
така възприето , съдът приема, че сумата по споразумението от 6480 евро по
споразумението от 31.10.2011г. не е част от сумата от 7820 евро по
споразумението от 18.11.2011г., поради което и връщането на последната от „И.Б.“
на ответника не е довело до обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца.
С
оглед гореизложеното съдът приема, че правилно районният съд е отхвърлил
насрещния иск.
По
отговорността за разноски:
С оглед
изхода на делото съдът приема, че разноските по делото следва да се поставят в
тежест на въззивника. Въззиваемият не е претендирал разноски по делото и такива
не му се следват.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВРЪЖДАВА Решение № ІІ-71-118/19.09.2014г., поправено по реда
на чл. 247 от ГПК и изменено по реда на чл. 248 от ГПК с Решение от 03.06.2016г. по гр.д.№ 41586 по описа за 2012г. на Софийски районен съд, 71 –
ви състав в обжалваната част.
Решението
може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
съобщението му при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.