Р
Е Ш Е
Н И Е
№…..
Гр. София, 05.05.2020
г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският
градски съд, въззивно отделение, ІV - „Д” състав, в закрито заседание на пети
май през две хиляди и двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл. съдия : Светослав
Спасенов
като разгледа докладваното от съдия
Иванова ч. гр. д. № 2993 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството
е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е
по две жалби на длъжника ЗАД „ОЗК - З.“ АД, чрез представителя му. Първата е срещу
разпореждане от 16.01.2020 г., постановено по и. д. № 20208380400241 на ЧСИ М.Б.,
с № 838 на КЧСИ, с което е отказал да
намали размера на адвокатския хонорар в полза на взискателя до сумата от 200
лв., както и определения размер на таксата по т. 26 ТТР по ЗЧСИ. В жалбата се
поддържа, че адвокатският хонорар над размер от 200 лв. е прекомерен, тъй като
не са извършени никакви действия от взискателя извън подаването на молбата за
образуване на изпълнителното дело. Поддържа се, че чл. 10, т. 2 от НМРАВ е
неприложим понеже делото няма фактическа и правна сложност и не изисква активно
поведение от страна на представителя на взискателя. Посочената от ЧСИ в ПДИ такса
по т. 26 от Тарифата също е прекомерна. Неоснователно
в сумата за събиране е включено и адвокатското възнаграждение, което
представяла самостоятелно вземане за разноски в изпълнението. Според
жалбоподателя, пропорционалната такса се начислява само върху сумата по
изпълнителния лист. Моли да се намали адвокатското възнаграждение, както и да
се преизчисли таксата по т. 26 от Тарифата. Претендира разноски.
Втората
частна жалба също е подадена от длъжника ЗАД „ОЗК - З.“ АД срещу отказ за прекратяване на
изпълнителното дело, обективиран в съобщение, с изх. № 09514/05.02.2020 г. В
жалбата се поддържа, че всички суми по изпълнителният лист издаден на 27.12.2019
г. - обезщетения за неимуществени вреди и лихви, са заплатени изцяло на
10.01.2020 г. Взискателката е образувала изпълнително производство независичо
от плащането, по което на 14.01.2020 г. на длъжника е връчена покана за
доброволно изпълнение. В поканата, освен заплатените вече суми, са включени
разноските за адвокатски хонорар, както и таксите на ЧСИ за
производството. Поради извършено плащане
на сумите преди образуване на делото, то следва да бъде прекратено на основание
чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, като длъжникът не дължи разноски по изпълнението. По
смисъла на чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК, разноските остават за сметка на кредитора.
Моли да се отмени отказа за прекратяване на изпълнителното дело, като разноските останат
за сметка на взискателя. Претендира разноски съгласно доказателствата.
Взискателят
по изпълнителното дело А.Г.В., оспорва жалбата. Поддържа, че правилно съдебният
изпълнител е отказал да прекрати делото, понеже сумата действително е получена по
сметката на взискателката на 10.01.2020 г., но в 16.13 ч. - т. е. след момента
на образуване на делото, което е станало на 10.01.2020 г. в 13. 09 ч. Поради
това ЧСИ не е имал основание да прекрати делото. Поддържа, че разноски не следва
да се присъждат на жалбоподателя. Моли да се оставят без уважение жалбите.
В мотивите,
представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, с
район на действия СГС поддържа, че не е налице основание за прекратяване по
смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като взискателят е поддържал в
производството, че не е получил сумата, която длъжникът твърди, че е заплатена.
Според представените извлечения от сметка е видно, че сумата е получена по
сметката на кредитора след образуване на делото, поради което длъжникът остава
задължен за таксите по Тарифата на ЗЧСИ, както и за адвокатския хонорар на
взискателя. Жалбата срещу адвокатския хонорар е и безпредметна, понеже той е
бил намален, с разпореждане от 21.01.2020 г. на ЧСИ и възраженията на длъжника
са уважени. Моли да се оставят без уважение частните жалби и да се потвърдят
действията му.
Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното
производство и доводите на страните, намира за установено следното :
Жалбите са
подадени в преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и са
насочени срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в
обхвата на чл. 435, ал. 2, т. 6 и 7 ГПК, поради което са процесуално допустими.
Изпълнително
дело № 20208380400241 на ЧСИ М.Б., с № 838 на КЧСИ, с район на действия СГС е
образувано на 10.01.2020 г. в 13. 09 ч. по молба на взискателя А.Г.В. срещу
длъжника ЗАД „ОЗК - З.“ АД за вземания, посочени в изпълнителен лист, издаден
на 27.12.2019 г. по чл. 432, ал. 1 КЗ –
за обезщетение за неимуществени вреди и лихви.
С възражение
от 16.01.2020 г. длъжникът ЗАД „ОЗК - З.“ АД е поискал намаляване на адвокатския хонорар
на взискателя до 200 лв., както и съответно намаляване (коригиране) на таксата
по т. 26 от Тарифата по ЗЧСИ. С разпореждане от 16.01.2020 г. ЧСИ е уважил
частично молбата, като е намалил хонорара на 350 лв. След като е подадена
частна жалба срещу това разпореждане на 21.01.2020 г., ЧСИ е постановил ново
разпореждане, с което повторно е намалил адвокатското възнаграждение на 200 лв.
Съдът намира, че при наличие на частна жалба срещу предходното произнасяне на
ЧСИ по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, компетентен да се произнесе е бил сезирания
съд и произнасянето на ЧСИ е недопустимо. Доколкото обаче то не е предмет на
разглеждане, съдът не се произнася по него.
Длъжникът е
направил и искане за прекратяване на изпълнителното производство поради плащане
на цялото задължение по изпълнителния лист преди образуването му, което липсва
в кориците на делото. По това искане ЧСИ му е изпратил съобщение изх. №
09514/05.02.2020 г., че е постановен отказ за прекратяване на делото.
По законосъобразността на отказа на ЧСИ да прекрати
изпълнителното дело, въззивният съд намира следното :
Доколкото законосъобразността на постановлението за разноските е
функционално свързано с въпроса за погасяване на сумата, претендирана в изпълнителното производство, следва първо да се разгледа частната жалба
срещу разпореждането за отказ за прекратяване на изпълнителното производство поради
извършено плащане на цялото задължение по изпълнителния лист преди образуването
му.
Нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, на която длъжникът - жалбоподател се
позовава, установява изчерпателно изброени основания за прекратяване на
изпълнителното производство, попадащи в общата хипотеза на погасяване на дълга
преди датата на образуване на изпълнителното производство, а именно: представяне
на разписка, изходяща от взискателя и удостоверяваща плащането на дълга, представяне
на заверена квитанция от пощенска станция или писмо от банка, от които се
вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя
преди образуване на изпълнителното производство.
Настоящият съдебен състав приема, че нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК следва да бъде тълкувана корективно, като следва да се разграничи хипотезата, при която сумата е внесена директно по банковата сметка на длъжника, от тази, при която сумата е наредена чрез паричен превод. В първата хипотеза е достатъчно представяне на доказателства само за факта
на внасяне на сумата по банковата сметка на името на взискателя, тъй като след
внасянето длъжникът губи право да се разпорежда със сумата, а това право
преминава върху взискателя от този момент, поради което без правно значение е
кога последният ще го упражни.
Във втората хипотеза, когато длъжникът нарежда паричен превод на името на
взискателя, приложение намира изискването на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК за
доказване не само на внасянето, но и на получаването на сумата от взискателя.
В конкретния случай, от жалбоподателя - длъжник са представени доказателства
за пълно
изплащане на сумата по
задължението по изпълнителния лист от 27.12.2019 г. издаден въз основа на
решение по гр. д. № 4039/2018 г. на СГС, 1 - 25 с - в по банковата сметка на кредитора,
преди подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело - на 10.01.2020 г. (петък) в 12. 39 часа.
Както се
посочи по – горе, след внасяне на сумата по банковата сметка на
кредитора, длъжникът не може да се
разпорежда повече с нея. Имущественото
право преминава върху взискателя
именно от този момент, като е ирелевантно кога последният ще го упражни. В този случай, съгласно
разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, е достатъчно представянето на доказателства само за факта на внасянето на
сумата за взискателя. Няма данни за оттегляне на съгласието на платеца или
отказ на банката да изпълни платежната операция в срока по чл. 85 от Закона за
платежните услуги и платежните системи. Аргумент в подкрепа на изложеното е
обстоятелството, че съгласно общата норма на чл. 75 ЗЗД плащането на парична сума чрез внасянето ѝ по банкова сметка ***а задължението. Законът има предвид, че това трябва да бъде сметка, която
кредиторът е открил и която е известна на длъжника, както е в
случая.
При
съобразяване на изложеното до момента настоящият състав намира, че е настъпило пълно погасяване на вземането по изпълнителния лист преди образуване на изпълнителното производство, поради което отказа на ЧСИ да
прекрати изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, е незаконосъобразен
и следва да се отмени.
По жалбата
срещу отказа от намаляване на адвокатското възнаграждение и пропорционалната
такса по т. 26 ТТЗЧСИ съдът намира следното :
Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК длъжникът не
отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая:
когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил
дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя
или отменени от съда (в този смисъл - Решение № 82 от 08.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., Г. К., IV Г. О. на
ВКС и Решение № 640 от 04.10.2010 г. по гр. д. № 920/2009 г., Г. К., IV Г. О.
на ВКС).
В случая взискателят
не е имал основание да подава молба за образуване на изпълнително дело. Съдът намира, че той е упражнил
процесуалното право на принудително изпълнение в нарушение на чл. 3 ГПК, с цел
да увреди длъжника с начисляване на разноски и такси в изпълнителното
производство. Доколкото изпълнителното производство не е следвало да
се образува, поради плащане на цялото задължение по изпълнителния лист преди
това, приложение ще намери нормата на чл. 79, ал. 1 т. 1 ГПК - разноските по
него следва да останат в тежест на взискателя. В този смисъл е безпредметно обсъждането на разноските дължими на взискателя и възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Предвид изложеното, обжалваните действия следва да бъдат отменени и делото върнато на съдебния изпълнител за
произнасяне с постановление за прекратяване по реда на чл. 433, ал. 1 ГПК и съответно произнасяне досежно разноските в производството.
По разноските в настоящото производство :
Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е
инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е
свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на
чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на настоящото производство е
законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно
накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя
отговорността за разноски. За извършените разноски в производството по жалба
срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл. 74 от ЗЧСИ.
Така
мотивиран, Софийският градски съд,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ, по жалба на длъжника
ЗАД „ОЗК - З.“ АД, отказ обективиран в съобщение, с изх. № 09514/05.02.2020 г.,
по по и. д. № 20208380400241 на ЧСИ М.Б., с № 838 на КЧСИ, да прекрати изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК и ВРЪЩА делото на ЧСИ за съответно произнасяне по реда на чл. 433,
ал. 1, т. 1 ГПК.
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника ЗАД „ОЗК - З.“ АД, разпореждане от 16.01.2020 г.,
постановено по и. д. № 20208380400241 на ЧСИ М.Б., с № 838 на КЧСИ, с
което е отказано намаляване размера на
адвокатския хонорар в полза на взискателя.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.