ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.София, 13.03.2020г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-3 състав в открито съдебно заседание на петнадесети март
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при секретаря Р.Аврамова,
разгледа търговско дело № 4746 по описа за 2011г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692, ал. 2 ТЗ,
образувано по възражение на Т. ЕООД срещу изготвения от синдика списък на неприетите
вземания на кредитори на А.- Р. ООД /н./, обявен в търговския регистър на 14.02.2020г.
Синдикът подава писмено становище, в което е взел
отношение за неоснователност на възражението.
Кредиторът възразява
срещу невключване в списъка с приети вземания на вземанията му за сторени
разноски за държавна такса и три адвокатски възнаграждения, сторени и присъдени
на ответната страна в инстанционните производства по предявен от кредитора
отменителен иск по чл. 647 ТЗ, който е бил отхвърлен.
Съгласно чл. 649 ТЗ, иск по чл. 645, 646 и 647 от
този закон и по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите, свързан с
производството по несъстоятелност, може да предяви синдикът, а при негово
бездействие - всеки кредитор на
несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на производството, съответно
от момента на обявяването на решението по чл. 632, ал. 2. ....Когато искът е
предявен от кредитор, съдът служебно конституира синдика като съищец. .... В
производствата по предявени искове по ал. 1 държавни такси за всички инстанции
не се внасят предварително. Ако искът бъде уважен, следващите се държавни такси
се събират от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавните такси се
събират от масата на несъстоятелността. По силата на § 14 от ПЗР на ЗИДТЗ
измененията, вкл. и в чл. 649, са приложими и за висящи производства.
В случая, искът е заведен през 2012 година, но
първоинстанционното производство е приключило през 2017 година, когато е даден
ход на устните състезания и е постановено решение по делото.
Установява се, че претендираните вземания са
възникнали, спорът е дали същите са разноски за попълване на масата на
несъстоятелност.
Разпоредбата на чл. 649, ал. 6 ТЗ, след
изменението, относимо в случая, не прави разграничение относно това кой е
субектът, предявил отменителния иск /за кредиторът е предвидена изрична
възможност/. Поради това следва да се приеме, че сумата за заплащане на
дължимата държавна такса е следвало да бъде събрана от масата на
несъстоятелността и съответно е признат за разход по смисъла на чл. 723, т. 4 ТЗ.
Не е такъв разход, обаче, този за присъдените
разноски за адвокат на ответната страна, доколкото те не попадат в приложното
поле на горната разпоредба и не касаят пряко попълване на масата на
несъстоятелност, а по-скоро са свързани с избора и възможността на кредитора да
инициира производство по отменителен иск, при понасяне тежестта на последиците
от това. Същите не попадат и в
приложното поле на чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ, тъй като не се касае до възникнало
в полза на кредитора срещу длъжника вземане /нито до заплатено от кредитор задължение
на длъжника/, нито пък до хипотезата на чл. 616, ал.2, т. 4 ТЗ, тъй като не е
разноска във връзка с участието на този кредитор в самото производство по
несъстоятелността.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВКЛЮЧВА, по възражението
на Т. ЕООД, с вх. № 20548/17.02.2020г., като прието вземане в производството по
несъстоятелност на А. Р. ООД /н./, ЕИК: ****** вземане за сумата от 1866,62
лева – държавна такса, заплатена от кредитора по т.д. № 3294/2012 година, ТО-
21 състав, при ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ, като ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението в останалата му част.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на Агенцията
по вписванията за обявяването му в Търговския регистър по реда на чл. 692, ал.
5 ТЗ.
СЪДИЯ: