№ 22
гр. П., 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ, в публично заседание на втори март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря М.Й.А.
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20223520200035 по описа за 2022 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е
образувано по жалба на В. АНТ. ГР. от гр.С., против НП № ** г. издадено от Началника на
РУ П. към ОДМВР, с което е наложено административно наказание глоба в размер на 200
лв. за това, че на 21.10.2021 г., в гр.П., на ул.“В.“ в посока към ул.“П.Хитов“ управлява
л.а.“***“ с рег.№ ***. Предприема маневра завой на ляво в посока ул. „***“ без да се
съобразява с останалите участници в движението. Вследствие на това допуска ПТП с
л.а.“****“ с рег.№*** с водач Ф.С.Ф., който е предприел маневра изпреварване на
л.а.“***“. Настъпва ПТП с материални щети“ – нарушение по чл.25,ал.1 от ЗДвП.
В подадената до съда жалба се оспорва извършеното нарушение, като не се
сочат конкретни обстоятелства. В с.з. жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата и
моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна редовно призована, не ангажира становище по жалбата,
не изпраща процесуален представител в с.з.
Районна прокуратура Т., ТО П., уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не
изпращат представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално
допустима. Жалбоподателят В. АНТ. ГР. живеела в гр. С., била правоспособен по смисъла
на чл.150 ЗДвП водач на МПС /справка л.8/ за категории „В“ и „АМ“, с правоспособност
придобита преди повече от 20 години като до извършване на настоящите нарушения била
санкциониранa неколкократно и за други нарушения на правилата за движение по пътищата.
1
На 21.10.2021 г. жалбоподателят управлявал л.а.“***“ с рег.№ *** собственост
на „***ОД, като около 09.10 ч. се движел по ул. “В.“ в гр.П. в посока към ул.“П.Хитов“. На
кръстовището на ул. “В.“ с ул.“Балканска“ /а не с ул.“***“, както се сочи в АУАН и НП,
която видно от картата на гр.П. общодостъпна в интернет не пресича ул. “В.“/, Г. спряла, с
намерение да завие наляво по посока именно ул. “Балканска“. Поради непознаване на
уличната мрежа на гр.П., Г. се засуетила и малко забавила извършването на маневрата. В
момента, в който започнала маневрата, била блъсната в предната лява част на автомобила от
л.а.“****“ с рег.№ ***, с водач Ф.С.Ф., който незабелязал предприетата маневра и решил да
изпревари л.а.“***“. Настъпило ПТП с материални щети по двата автомобила. На място
пристигнал полицейски патрул в състав полицай С.Я. и полицай А.Д., които провели
разговори с двамата водачи. Полицай Я. преценил, че вина за настъпилото ПТП има
единствено жалбоподателя Г., тъй като не е подала знак /мигач/, че ще завива наляво, а
кръстовището, където е настъпило ПТП е регулирано с пътни знаци и изпреварването не е
забранено. При тези обстоятелства и след като не могли да установят видеозаписи от района
на произшествието, полицай С.Я. преценил, че Г. е виновна за настъпилото ПТП, при което
й съставил АУАН серия ** /приложел л.7/ за нарушение по чл.25,ал.1 от ЗДвП.
Нарушителят се запознал с акта и го подписал с отбелязване, че има възражения, но след
като и в 3-дневният срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН не депозирал такива било издадено и
атакуваното в настоящия процес НП № ** г. на Началник РУ П., връчено лично но
21.01.2022 г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
показанията на изслушаните в с.з. актосъставител С.Я., св.Д., както и от приобщените по
реда на чл.283 НПК писмени доказателства, като същата се оспорва от жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира,
че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Видно от приложеният АУАН серия **/21.10.2021 г., както от показанията в
с.з. на актосъставителя Я. и св.Д. става ясно, че настъпилото ПТП не е констатирано
непосредствено от полицейски служители, т.е. безспорно е, че посочените в акта полицаи не
са свидетели–очевидци.За подобна хипотеза законодателят императивно е предвидил, че
при липса на свидетели, които са присъствали при установяване на нарушението, актът се
съставя В ПРИСЪСТВИЕТО НА ДРУГИ ДВАМА СВИДЕТЕЛИ, КАТО ТОВА ИЗРИЧНО
СЕ ОТБЕЛЯЗВА В НЕГО, съгласно чл.40,ал.3 от ЗАНН. В конкретният случай нито едно от
посочените две отделни императивни изисквания не е спазено, тъй като свидетелят е само
един – А.Д., както и не е отбелязано, че актът се съставя именно по този ред. Липсата на
втори свидетел по акта в случая несъмнено представлява съществено процесуално
нарушение, водещо до нередовност от външна страна на същия, а оттам и до
незаконосъобразност на издаденото НП. Законодателното изискване актът да се състави в
присъствието на двама други свидетели е израз на основния принцип в
административнонаказателното процесуално право – публичността, т.е. констатираната
нередовност на акта поражда съмнение относно самоличността на нарушителя,
2
извършването на деянието и вината за това именно на този нарушител. В конкретният
случай е налице усложнена фактическа обстановка, като за правилното й изясняване е
следвало да бъдат установени и посочени като свидетели-очевидци например лица от
близките търговски обекти, от които е била изискана информация за налични видеозаписи,
както и да бъде приложен снимковия материал от настъпилото ПТП. След като това не е
сторено настоящата въззивна съдебна инстанция намира, че е допуснато съществено
процесуално нарушение на императивни правила, което винаги съставлява самостоятелно
основание за отмяна на обжалваното НП, тъй като прави същото изцяло
незаконосъобразно.Спорните обстоятелства във връзка най-вече с начина на допускане на
ПТП от страна на жалбоподателя, наред с липсата на свидетели-очевидци разколебават
презумптивната доказателствена сила, с която и съгласно чл. 189,ал.2 от ЗДвП се ползва
всеки АУАН и водят до незаконосъобразност на издаденото НП, респ. до неговата отмяна.
Независимо от посоченото по-горе процесуално нарушение, съдът намира, че
извършването на вмененото нарушение по ЗДвП не е доказано и по необходимия за това
убедителен начин. Ноторно известно е, че основен и задължителен елемент от всеки АУАН,
респ. на всяко НП е „описание на нарушението … обстоятелствата, при които е
извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават” [чл.42,т.4 и
чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН], като така посоченото се намира в пряка връзка с разпоредбата на чл.6
от ЗАНН даваща легална дефиниция на понятието за административно нарушение.
Визираните от съда разпоредби са императивни по своя характер и са насочени към
установяване на обективната действителност и участието на лицето, което се твърди, че е
извършило вмененото му нарушение. От установената в хода на съдебното дирене
фактическа обстановка съдът приема за недоказано по надлежен и безпротиворечив начин,
че именно жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение квалифицирано като такова
по чл.25,ал.1 от ЗДвП.
Не е спорно по делото, че ПТП е настъпило в района на „кръстовище“ /по
смисъла на легалната дефиниция по §6,т.8 от ДР на ЗДвП/, образувано от пресичането на
улиците „Балканска“ и „В.“ в гр.П. – улици, които според §6,т.1 на ЗДвП са приравнени на
пътищата. От снетите на място обяснения от участниците в ПТП не е безспорно изяснено
дали всъщност жалбоподателят Г. е била подала мигач преди да започне осъществяването на
маневра – завиване наляво. Самата тя както пред полицейските служители, така и пред съда
поддържа, че е подала такъв сигнал, докато другият участник в ПТП Феимов твърди точно
обратното. Съществуващото противоречие не е отстранено, като този контекст следва да се
напомни, че тежестта на доказване в административнонаказателното производство лежи
върху наказващият орган, а в случая от приобщената в хода на производството
доказателствена съвкупност, същият не е успял да докаже по несъмнен и безспорен начин,
вмененото на жалбоподателя нарушение на чл.25,ал.1 ЗДвП, а именно предприета от
последната маневра завиване наляво, без да съобрази, че в този момент е изпреварвана от
друго МПС. Ето защо, съдът прие, че АНО не се е съобразил и със задълженията си по закон
вменени му по силата на чл.52,ал.4 от ЗАНН детайлно да провери акта с оглед неговата
3
законосъобразност и обоснованост. Ако бе извършил такава допълнителна проверка,
Началникът на РУ П. евентуално би стигнал до съвсем други правни изводи за недоказаност
на вината на посочения като нарушител В.Г.. С оглед на изложеното и установената по
делото фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна страна
жалбоподателят не е извършил административното нарушение, за извършването на което е
бил санкциониран, поради което и издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП № ** г. издадено от на Началника на РУ П. към ОДМВР Т., с което и
на основание чл.179,ал.2,вр. с ал.1,т.5 от ЗДвП, на В. АНТ. ГР. от гр.С., ул.“*** ЕГН-
**********,за нарушение по чл.25,ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 200 лв. /двеста лева/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4