№ 10675
гр. София, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20221110164343 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „БАЛКАМ ГРУП" ООД срещу
„БАСТАР–ПРОВАДИЯ“ ЕООД и Л. П. Л. иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за сумата
от 23 000 лв., представаща неустойка за предсрочно прекратяване на договор от 29.03.2019г.
за продажба на стоки и реклама. Претендира за направените по делото разноски.
Ответниците оспорват предявеният иск, като счита, че искът е недопустим, тъй като
не кореспондира с нормата на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, поради неуточнен петитум и
липса на обоснован правен интерес. Навеждат възражение за местна неподсъдност на
делото. Поддържат, че не са неизправна страна по договора, тъй като по обективни причини
са били прекратени договорите им за наем на обектите, в които се дължи изпълнение.
Твърдят, че ищецът е отказал да прехвърли изпълнението на договора към други обекти,
каквото предложение му е било отправено. Навеждат доводи, че договорът е бил прекратен
с изтичане на срока му на 29.03.2022г. Считат, че в договора са налице неравноправни
клаузи, като не посочват конкретни такива.
Съдът, като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за
установено следното:
По допустимостта:
Съдът е счел, при изпълнение на задълженията си по чл. 7, ал. 1 ГПК, вр. чл. 129 и
1
чл. 130 ГПК за проверка на редовността и допустимостта на исковете по време на
висящността на процеса, че същите отговарят на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5
ГПК. Видно е, че ищецът е формулирал ясно петитум в исковата си молба, а именно: да се
осъдят ответниците да заплатят сумата от 23 000 лв., представляваща неустойка по чл. 14 от
договор от 29.03.2019г., ведно със законната лихва върху нея. Правен интерес, от друга
страна, се обосновава само при предявяване на установителни искове, докато при
осъдителните такива, какъвто е настоящият, интересът се предполага.
Исковете са местно подсъдни на Районен съд – София, тъй като в чл. 16 от договор от
29.03.2019г. между страните е уговорена местна подсъдност в гр. София. Съгласно чл. 117,
ал. 2 ГПК с писмен договор страните по имуществен спор могат да посочат друг съд, а не
онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност. В случая
предметът и страните по исковете не попадат в никое от изключенията, предвидени в
разпоредбите на чл. 117, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Ето защо, съдът намира, че делото му е местно
подсъдно, съгласно включена в договора клауза за подсъдност.
По основателността:
За уважаване на исковете в тежест на ищеца е да докаже, че е налице валидно
облигационно отношение между страните с посоченото в исковата молба съдържание,
наличие на неустоечни съглашения предвиждащи заплащане на неустойка при прекратяване
на договора, виновно неизпълнение от страна на ответника на задължението за закупуване
на определени количества кафе, на задължението за рекламиране на стоки, на задължението
за връщане на предадените движими вещи или всяко друго задължение по договора, както и
възникнало и надлежно упражнено от едната от договарящите страни право да прекрати
едностранно договора.
Не е спорно между страните, а и се установява от представения договор, че на
29.03.2019г. между ищеца от една страна и юридическото лице „Бастар–Провадия“ ЕООД е
сключен договор със съдържание описано в представения писмен документ, а ответникът –
Л. Л. е солидарен длъжник, който обезпечава задълженията на юридическото лице на осн.
чл. 15 от същия. По силата на договорното правоотношение ищецът се е задължил да
предостави на ответното дружество за временно ползване определени в договора вещи и
възнаграждение за реклама, а последното се е задължило да закупува ежемесечно и за целия
срок на действие на договора определено минимално количество стока от ищеца на цени,
посочени в договора /чл. 4, т. 9 от договора/, както и да рекламира продуктите на „Балкам
Груп“ ООД.
Съгласно чл. 3 от договора, срокът на договора е 3г., като при условие, че до
изтичането на този срок ползвателя не е изкупил уговореното минимално количество кафе,
то срокът се продължава автоматично до закупуване на пълното количество кафе. Тоест,
неоснователно е възражението на ответниците, че договорът е прекратен с изтичане на 3
2
год. срок, тъй като съгласно горепосочената разпоредба договорът не се прекратява с
изтичане на срока в случай, че не е било изкупено минималното уговорено количество кафе,
за което няма твърдения, нито данни по делото.
Ищецът е посочил в исковата молба, че ответникът ЮЛ не е изпълнявал
задълженията си за изкупуване на уговореното количество кафе, поради което и на
основание чл. 8 т. 3 от договора, същият е развален.
Ищецът сочи, а и в трайно установената съдебна практика е прието, че исковата
молба, с която се претендират по делото последици от разваляне на договор /каквато е
настоящата искова молба/ съдържа имплицитно предупреждение и волеизявление за
разваляне на договора /така решение № 706 от 30.12.2010 г. по гр. д. № 1769/2009 г. на
Върховен касационен съд, решение № 186 от 15.07.2014 г. по гр. д. № 6836/2013 г. на
Върховен касационен съд и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК/.
Следователно, към момента на приключване на устните състезания изявлението на
ищеца за разваляне на договора е достигнало до длъжниците, с което и договорът следва да
се счита за прекратен.
В настоящия случай ищецът не е ангажирал доказателства относно размера на
неизпълнената част - количеството незакупено кафе, съответно период на забава. Въпреки
това, съдът намира, че неизпълнението, като отрицателен факт, не подлежи на доказване от
страна на ищеца, а напротив точното изпълнение следва да бъде доказано от ответната
страна. На ответниците не е била разпределена доказателствена тежест за това
обстоятелство, тъй като не са навели твърдения в тази насока, а напротив имплицитно
признават, че не са изпълнявали договора. Разпоредбата на чл. 87 от ЗЗД, която предвижда
предоставяне на срок за изпълнение е диспозитивна. Страните са свободни да уговорят, че
всяко неизпълнение достатъчно уврежда интереса на кредитора и същият може да прекрати
договора без отправяне на предизвестие и предоставяне на допълнителен срок за
изпълнение. С оглед горното съдът приема разпоредбата на чл. 8 т. 3 от договора за
действителна, както и че въз основа на същата при всяко виновно неизпълнение от страна
на ползвателя по договора, каквото е налице в случая, възниква правото на ищеца да
развали договора на основание чл. 87 от ЗЗД. Тъй като процесният договор е с периодично
действие развалянето има действие занапред.
При констатация за развален договор, поради виновно действие от страна на
ползвателя ЮЛ, налице е установеният състав, от който възниква и отговорността за
заплащане на неустойка.
На осн. чл. 13 от договор от 29.03.2019г. „Балкам Груп“ ООД възлага срещу
еднократно парично възнаграждение на ползвателя, а последният се задължава за целия срок
на договора да рекламира в обектите по чл. 4, т. 1, стоките от ценова листа по Приложение
№ 1 ,чрез поставяне, монтиране или ползване на предоставените му рекламни материали,
както и чрез брандиране на обектите по схема в Приложение № 2. Съгласно чл. 14
възнаграждението по предходния член е в размер на 23 000 лв., платимо по банков път.
3
Видно от платежно нареждане от 05.06.2019г. „Балкам Груп“ ООД е изпълнило
задължението си по договора, като е превело по сметка на „Бастар–Провадия“ ЕООД сумата
от 23 000 лв. – възнаграждение за реклама.
В чл. 14 на договора е предвидено, че в случай на предсрочно прекратяване на
договора по причина, за която отговаря ползвателя, каквото е налице, както се посочи по-
горе, той дължи връщане на полученото възнаграждение като неустойка за неизпълнение на
задължението за реклама.
Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът е отказал да предостави
възможност за изпълнение на договора в други обекти. Видно от чл. 4, т. 1 от договора
страните изрично са уговорили обектите, където ще бъде изпълняван договорът. Тоест, за
кредитора не е без значение къде ще бъде изпълнявано задължението за рекламиране на
продуктите му. Ето защо, след като е уговорено местоизпълнение, не може да се наложи
едностранно от длъжника на кредиторът да получава изпълнение другаде, така според чл.
65, ал. 1 и сл. от ЗЗД.
Прекратяването на сключените договори за наем за обектите, в които се дължи
изпълнение, е ирелевантно, тъй като същите представляват външни за договора отношения,
които не биха освободили страната от задълженията по процесната сделка. Поради липса
на процесуална активност на страната по делото остава недоказано, че тези договори са
били прекратени и най-вече причините за прекратяването им.
Тъй като предмет на делото е търговска сделка, сключена между търговци по смисъла
на чл. 286, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, като нито една от страните не е потребител по
смисъла на ЗЗП, наличието на неравноправни клаузи в договора е неотносимо.
По тези съображения съдът намира, че е възникнала отговорност за заплащане на
неустойка по чл. 14 от договора в размер от 23 000 лв., дължима в условията на
солидарност от ответниците, поради което исковете следва да бъдат уважени изцяло.
Относно разноските
С оглед изхода на делото, разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК и своевременно
направеното искане за присъждане на разноски от страна на ищеца и представен списък с
разноските по чл.80 от ГПК, то следва да бъде ангажирана гражданската отговорност на
ответника в размер на 2 420 лв., от които 920 лв. – внесена държавна такса и 1500 лв. –
платено адвокатско възнаграждение с включено ДДС.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БАСТАР–ПРОВАДИЯ“ ЕООД с ЕИК:********* със седалище и адрес
на управление: гр. Провадия, ул. „Христо Ганчев“ № 17, и Л. П. Л. с ЕГН: ********** с
адрес: гр. Провадия, ул. „Дунав“ № 33, ет. 5, ап. 10, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на
„БАЛКАМ ГРУП" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Сливница“ № 9, както следва:
-на основание чл.92 ал.1 от ЗЗД сумата от 23 000 лв., представляваща неустойка по
чл. 14 за предсрочно прекратяване на договор от 29.03.2019г. за продажба на стоки и
реклама, ведно със законната лихва считано от 25.11.2022г. до окончателното ѝ изплащане;
-на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските по делото в размер на 2 420 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5