Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София,26.11.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, трети първоинстанционен състав, в публично
заседание на деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Евгения Генева
при участието на секретаря Теодора
Вутева
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
889/15 г. и за да се произинесе,взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба № ТД10СФ/УВ 14682/22.10 2015г. от КОНПИ за
отнемане на имущество на стойност 4 081 099,21 лева, поради“ значително
несъответствие“ в имуществото на
проверяваното лице по смисъла чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ във вр.
с §1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ.
Комисията
твърди, че са налице предпоставките,
визирани в чл. 37, ал. 1 във връзка с чл.
62 във връзка с чл. 63, ал. 1 - 2, т. 1, чл. 64, т. 1, чл. 66, ал. 1, ал.
2, чл. 67, чл. 70, чл. 71, чл. 72 и чл. 73 от ЗОПДНПИ.
На основание чл. 74, ал.1 и ал.2 от ЗОПДНПИ Комисията
за отнемане на незаконно придобито имущество и Решение № 449/21.10.2015 г. на КОНПИ,
моли бъде да постановено решение, с което да се отнеме в полза на държавата следното
имущество на стойност 4 081 099,21 лева от И.И.Г., ЕГН **********,*** и М.И.Д. – Б., ЕГН **********,***,
в качеството ѝ на единствен наследник по закон на Д.Д.
Д., ЕГН ********** /починала, акт за смърт № 0735/24.11.2014 г./ и „С.Е.д.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя И.И.Г., както следва:
На
основание чл. 63, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ от И.И.Г., ЕГН **********:
- равностойността на 100 дяла на
стойност 5 000 лв., притежавани от И.И.Г. в
капитала на „С.Е.д.“ ЕООД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** и адрес за
кореспонденция: гр. С., Район И., ул. „Т.“ № 000, ет. 0, управител И.И.Г.;
- равностойността на 50 дяла на
стойност 5 000 лв., притежавани от И.И.Г. в
капитала на „Г.“ ЕООД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, управител И.И.Г.;
- равностойността на 100 дяла с
номинал 50 лв. всеки на стойност 5 000
лв., притежавани от И.И.Г. в капитала на „Г. с.“
ЕООД, с ЕИК., със седалище и адрес на
управление:***, управител И.И.Г.;
- пазарната стойност на 9 дяла
в размер на 105 485,85 лв. /при
номинал 100 лв. на дял/, притежавани от И.И.Г. в капитала на „М.- Л.“
ООД, с ЕИК. , със седалище и адрес на
управление:***, управител В.Л. А.;
- равностойността на 200 дяла на
стойност 200 лв., притежавани от И.И.Г. в
капитала на „Т. е.“ ООД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, управител К.Г.Д.;
- сумата в размер на 10 000 лв., представляваща направени касови вноски през
2010 г. и 2013 г. по спестовен влог № BG87UNCR70004519636098
в лева в „Уникредит
Булбанк“ АД, с титуляр И.И.Г.;
- сумата в размер на 4 758 лв.,
представляваща
направени касови вноски през 2009 г., 2010 г. и 2011 г. по разплащателна сметка № BG36BPBI79421075504301 в лева в „Ю.Б.“ АД, с титуляр И.И.Г.;
- сумата в размер на 1 000 лв.,
представляваща
направена касова вноска през 2012 г. по разплащателна сметка №
BG09BPBI79421075504302 в лева в „Ю.Б.“
АД, с титуляр И.И.Г.;
- сумата в размер на 2 746 лв.,
представляваща
направени касови вноски през 2009 г. и 2012 г. по спестовен влог № BG95BPBI79424075504301 в лева в
„Ю.Б.“ АД, с титуляр И.И.Г.;
- сумата в размер на 500 лв.,
представляваща
направена касова вноска през 2010 г. по
картова сметка
№ BG39UNCR76301076074955 в лева
в „У.Б.“ АД, с титуляр И.И.Г.;
- сумата в размер на 688,11 лв.,
представляваща
начислени лихви по спестовен влог № BG87UNCR70004519636098
в лева в „У.Б.“ АД, с титуляр И.И.Г.;
- сумата в размер на 39 116,60 лв.,
представляваща направена
касова вноска през 2012 г. по спестовен
влог № BG32UNCR70004519446289
в евро в „У.Б.“ АД, с титуляр И.И.Г.;
- сумата в размер на 2 577,25 лв.,
представляваща
начислени лихви по спестовен влог № BG32UNCR70004519446289
в евро в „У.Б.“ АД, с титуляр И.И.Г.;
- сумата в размер на 1 955,83 лв.,
представляваща направена касова вноска през
2012 г. по сметка в „К. Б.“ АД, С. с №
330140204440094 в евро, с титуляр И.И.Г.;
- сумата в размер на 2 858,30 лв.,
представляваща начислени лихви по сметка в „К. Б.“ АД, С. с № 330140204440094 в евро, с
титуляр И.И.Г.;
- сумата в размер на 344,30 лв.,
представляваща начислени лихви по депозитна сметка № BG84UNCR700025198499523 в „У. Б.“ АД, с титуляр И.И.Г.;
- сумата в размер на 401,54 лв.,
представляваща начислени лихви по депозитна сметка № BG39UNCR70002519823852 в „У. Б.“ АД, с титуляр И.И.Г.;
- сумата общо в
размер на 121 117,21 лв.,
предоставена в заем на „Т.И.“ ООД както следва: през 2011 г. в размер на
40 117,21 лв.; през 2012 г. в размер на 75 000 лв.; през 2013 г. в размер на 6 000 лв.;
- сумата в
размер на 43 200 лв., предоставена в заем на „С.П.“ ЕАД през 2010 г. и
платени лихви по заема;
- сумата общо в
размер на 755 858,98 лв., предоставена в заем на „А.“ ООД както
следва: през 2011 г. в размер на 710 858,98 лв.; през
2012 г. в размер на 45 000 лв.;
- сумата в размер
на 8 116,69 лв., представляваща касова вноска по предоставен заем на
„А.“ ООД през 2012 г.;
- сумата общо в
размер на 329 856,59 лв., предоставена в заем на „М.-Л.“ ООД през 2011 г.;
- сумата в
размер на 39 000 лв., представляваща върнат заем на „С. В.“ ЕООД през 2011
г.;
- сумата в
размер на 2 340,84 лв., представляваща платени лихви по предоставен
заем на Б.Е. Г. през 2011 г.
- стойността на 1 акция на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД в размер на 146 лв.
На основание
чл. 63, ал. 1 във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ от И.И.Г.,
ЕГН **********:
- сумата в размер на 35 227,50 лв.,
представляваща паричната стойност на 21,35% идеални части от придобития
недвижим имот - Апартамент № 4, с идентификатор № 68134.107.121.1.4, находящ се в град С., район „С.“, ул. „М.“ № 00.
На
основание чл. 70 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 62 от
ЗОПДНПИ от И.И.Г., ЕГН **********:
- равностойността на 50 дяла на
стойност 17 500 евро или 34 227
лв., притежавани от И.И.Г. в капитала на „Towers Inwest“ GmBH /Т. И. ООД/,
фирмен № FN 309681p, със седалище и адрес на управление: „Линиенгасе“ 50-52/2/9, 1060 Виена, с капитал от 35 000
евро и управител Б.Б.;
- сумата в размер на 19 700,05 лв., представляваща направени касови вноски през 2010 г. и 2013 г. по спестовен влог № BG87UNCR70004519636098 в лева в „У.Б.“ АД, с титуляр И.И.Г.;
- сумата в
размер на 53 620 лв., предоставена в заем на „И.С.“ ЕАД през 2010 г.;
- сумата в
размер на 151 576,83 лв., предоставена в заем на „Т. И.“ ООД през 2010 г.;
- сумата в
размер на 195 583 лв., предоставена в заем на П. В.П. през 2010 г.;
- сумата в
размер на 78 028 лв., предоставена в заем на Б.Е. Г. през 2010 г.;
- сумата в
размер на 78 028 лв., предоставена в заем на „А. П.М.“ ООД през 2010 г.;
- сумата в
размер на 50 000 лв., предоставена в заем на „Б.к.“ ООД през 2010 г.;
- сумата в
размер на 19 663,91 лв., представляваща върнат заем и лихви от В. М.В. през
2010 г.;
На
основание чл. 70 във връзка с чл. 72 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 1 във
връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ от И.И.Г., ЕГН **********:
- сумата от продажбата на 25 000 обикновени
поименни акции с право на глас в размер
на 35 354,45 лв. /при номинал 1 лев на акция/, притежавани
от И.И.Г. в
капитала на „И. с.“ ЕАД, с ЕИК .;
На
основание чл. 72 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 62 от
ЗОПДНПИ от И.И.Г., ЕГН **********:
- сумата, заплатена по банков
път, за придобиване на дружествени дялове в размер на 938 652,23 лв. в
капитала на „А.“ ООД, с ЕИК.;
- сумата от продажбата на 25 дяла в размер на 293 016,15 лв. /при номинал 100 лв. на дял/,
притежавани от И.И.Г. в капитала на „М.- Л.“
ООД, с ЕИК.;
- сумата от продажбата на 17 дяла в размер на 1 700 лв. /при номинал 100 лв. на дял/,
притежавани от И.И.Г. в капитала на „С. в.“ ООД,
с ЕИК.;
- сумата от
продажбата на 209 обикновени поименни акции в размер на 82 000 лв., притежавани от И.И.Г. в
капитала на „Фри енерджи
медия“ АД, с ЕИК *********;
- сумата от
продажбата на 13 125 обикновени поименни акции с право на глас в размер на 13 125 лв., притежавани
от И.И.Г. в
капитала на „С.п.“ ЕАД, с ЕИК..
- сумата в
размер на 48 309 лв., получена от продажбата на лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Виано 3.0“, с рег. № СА 4319 РА,
рама № WDF63981113295932, двигател № 64299040306957.
На
основание чл. 66, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 62 от
ЗОПДНПИ от И.И.Г., ЕГН **********:
- сумата в размер на 9 000 лв., представляваща направена касова вноска от И.Г. през
2010 г. по сметка на „И. с.“ ЕАД;
- сумата в размер на 45 000 лв., представляваща направена касова вноска от И.Г. през
2011 г. по сметка на „С.Е. д.“ ООД;
На
основание чл. 66, ал. 2 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 62 от
ЗОПДНПИ от „С.Е.д.“ ЕООД, ЕИК:
- сумата в
размер на 281 000 лв., представляваща част от отчетената касова наличност
на „С.Е.д.“ ООД по ГФО към 31.12.2011 г.
На
основание чл. 64, т. 1 във връзка с чл. 71 от ЗОПДНПИ от М.И.Д. – Б., ЕГН **********:
- Масивна двуетажна вилна сграда /тип „Кристина 2“/,
състояща се на първия етаж от входно антре, тоалетна, килер, кухня, дневна и
стълбище към втория етаж; и на втория етаж, състояща се от две спални, два
балкона и стълбище към първия етаж, със застроена площ от 66,63 кв.м. и с
разгърната застроена площ 152 кв.м. и гараж към нея, построен в прилежащия към
вилата поземлен имот, с начин на трайно ползване: индивидуално застрояване с
площ 0,890 дка, находящ се в землището на град Долна
баня, ЕКАТТЕ 22006, община Долна баня, местността „Яйкъна“,
обл. Софийска, съставляващ имот № 118136, при граници
и съседи: имот № 118135 – индивидуално застрояване на „Г.К.И..“ АД, имот №
000669 – полски път на „Г. К. И.“ АД, имот № 118072 – пасище, мера на „Г.К. И.“
АД, имот № 000673 – полски път на община Долна баня, имот № 118056 –
полски път на „Г.К.И.“ АД, който имот е образуван от имот № 118053 и е
идентичен с поземлен имот № 118053-V по плана за земеразделяне, целият с
площ от 890 кв.м., при граници и съседи на имота: ПИ № 118053-IV, улица и ПИ №
118072, ведно със съответното право на строеж върху поземления имот в който е
построена сградата, включващо право на ползване на прилежащия към вилата поземлен имот.
Недвижимият имот е собственост на М.И.Д. – Б., в качеството ѝ на
наследник на Д. Д. Д..
Пазарна стойност към настоящия
момент – 117 400 лева.
Ответниците оспорват исковете като процесуално недопустими поради
прекратяване на наказателното производство,дало повод за проверка на
имуществото, поради неотстраняване нередовностите в исковата
молба, както и поради депозиране на
исковата молба след законоустановения срок,считан от
датата на налагане на обезпечителните мерки.Оспорват исковете като
неоснователни поради наличие на законни източници за придобиване на
имуществото, така също поради липсата на
повечето имущества,в.т.ч. суми по банкови сметки, в края на проверявания период
и към момента на предявяване на иска .Прави възражение за изтекла давност,включително
абсолютна давност.Претендират съдебни разноски.
Съдът намира исковете процесуално допустими съобразно
разпоредбата на чл.153, ал.6 от ЗПКОНПИ във връзка с параграф пети алинея втора
на ПЗР ЗПКОНПИ.Според общите принципи на правото с обратна сила действат само
процесуалните норми на ЗПКОНПИ, докато относно материално-правните норми
приложим е ЗОПДНПИ/отм./в първоначалната му редакция, когато е инициирана
проверката на имуществото. Това следва да се подчертае особено за релевантната
цена на МПС и недвижими имоти-„действителна стойност“ е посочената в
продавателните актове цена съгласно чл.69 от ЗОПДНПИ/отм/.,
а също за параграф 1,т.4 от ДР на ЗОПДНПИ/отм./ и параграф 1 т.7 в редакцията
на ЗОПДНПИ/отм/.към момента на предявяване на иска
–относно прага на „значително“-250 000 лв.
По същество исковете са неоснователни.
Законът/чл.1,ал.2 от ЗОПДНПИ и чл.5 на ЗПКОНПИ/
изрично постановява,че имуществото е незаконно, ако няма установен законен
източник.Разпоредбата представлява необорима презумпция-материално правна
норма.Да се твърди,че някой трябва да проведе
главно или обратно доказване в смисъл „законно имущество има незаконен
източник“е правен абсурд. Незаконността
на имуществото не се извежда от „недостиг“,още по-малко от „недостиг с
натрупване“.Методиката,с която е обоснована претенцията за отнемане на
имущество в исковата молба, на пръв поглед създава впечатлението ,че „недостиг“
е предикат на презумпция, който е доказан от ищеца при проверката.Нещата стоят
обратно-„недостигът“ не може да бъде предикат на презумпция,защото презумпционната предпоставка винаги трябва да бъде абсолютно
доказана.“Недостигът“ по приложения метод е абстрактна стойност, „идеална“
величина,изчислена към края на съответния период, докато отделните имущества са
придобити в точно определен момент ,несъвпадащ с края на периода.Релевантна е
величината към момента на придобиването,но тя не е фиксирана в изчисления към
края на годината „недостиг“.Дори да го приемем имагинерно като „идеална част“
от общия „недостиг“,не може да се установи размерът на тази част,без да се
идентифицира реалният източник.Точно това императивно изискват чл. 1,ал.2
ЗОПДНПИ/отм/,респ.чл.5 ЗПКОНПИ.“Разпоредбата на
чл.21, ал.2 ЗОПДНПИ/отм/“Обосновано предположение е
налице,когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото
на проверяваното лице“ систематично се намира в Глава трета на
закона,регламентираща проверката, извършвана от КПКОНПИ,докато производството
пред съда е уредено в Глава Шеста, раздел Четвърти на закона.Съдът събира и
преценява доказателствата по вътрешно убеждение, прилагайки принципите на
гражданското право и процес,без да е ангажиран със заключението на
проверката.Производството не е двуфазно,нито правопораждащият
субективното право на ищеца фактически състав е смесен с административно правни
елементи.Актовете,с които е приключила проверката,не се ползват с обвързваща
сила на официален удостоверителен документ,за разлика от ревизионните актове. Следва
да се подчертае,че ЗОПДНПИ/отм./ и ЗПКОНПИ нито постановява презумпция в полза
на ищеца, нито вменява доказателствена тежест на
ответника за установяване на законност на източника,нито извежда незаконност на
имуществото от „недостиг“.“Натрупване на недостиг“ има значение само за
установяване дали е преминат прагът от 250 000 лв./респ.150 000
лв./Натрупването на „недостиг“ е ирелевантно за
следващия период,докато натрупването на активи е релевантно.Впрочем, „недостигът „ на годишна база също е с
натрупване,защото е изчислен към края на годината ,както бе казано по-горе.Комисията
претендира „равностойност“ на налично
имущество общо за сумата 1 356 322.88 лв. без правно основание,тъй
като „равностойност“ се присъжда само когато незаконно придобитото имущество
е“липсва“ или е отчуждено/чл.72 ЗОПДНП,респ.чл.151 ЗКОНПИ/.Неправилен е доводът
на ищеца,че „равностойност“ и „собственост“били идентични понятия.Напротив,
обект на отнемане е „равностойност“ само в изрично определени от закона случаи
по силата на императивни разпоредби.Следва да се отбележи също,че на отнемане
по ЗОПДПНИ/отм./ подлежи имущество, а не доход;имуществото трябва да е налично
към момента на приключване на проверката като част от патримониума на проверяваното или свързаните с него лица
или да е отчуждено по непротивопоставим на Държавата начин,без цената да е
трансформирана в друго имущество.В този смисъл Решение № 147 от 16.09.2019г. по
гр.д. № 1990/2018г. на ВКС, Четвърто ГО на ВКС.
Правото на Държавата да отнеме незаконно придобито
имущество по ЗОПДПНИ/отм./ и действащия ЗПКОНПИ не представлява „конфискация“,
„отнемане на средство за извършване на престъпление“ и „отнемане на предмет на престъпление“ в
наказателно-правен смисъл, нито „гражданска конфискация“,регламентирана в
отменените разпоредби на ЗЗД относно недействителни сделки ,действащите в
социалистическото законодателство Глава Трета ЗСГ, ЗНО и пр. Последната се
базира на потестативно субективно право на държавата
от публично-правен характер, който има за ответника значение на санкция.Като
правен институт се реализира в гражданския процес, но по рода си принадлежи
към наказателната конфискация.Същото се
отнася и за конфискацията в административното право и процес.Искът по
ЗОПДНПИ/отм./ и ЗПКОНПИ е изрично
дефиниран от законодателя като осъдителен ,точно за това не е обусловен от преклузивен срок,което е характерно за конститутивните
искове.Този иск е genus prоximum на непрестационната кондикция, при която ищецът има доказателствена
тежест относно липсата на основание за обогатяване на ответника,т.е.за
незаконно разместване на имуществени блага.Според чл.1, ал.2 ЗОПДПНИ,респ.чл.5 ЗПКОНПИ , „незаконно придобито имущество“ е имущество, за придобиването на
което не е установен законен източник.Това е дефинитивна норма,която изобщо не
съдържа директно или имплицитно някаква презумпция.Съгласно чл.154,ал.2 ГПК,
законните презумпциите се установяват изрично.“Законен“не е факт, а оценка на
факт правно съждение.Липсата на „законен“ източник не е „отрицателен
факт“.Законодателят изрично вменява в задължение на КПКОНПИ да докаже
източниците на средства на ответника/чл.78, ал.4 ЗОПДНПИ респ.чл.156,ал.4 ЗПКОНПИ; чл.154,ал.2 задължава Комисията да докаже твърдението си за „незаконност“ с установителен
иск/.Лекотата, с която понякога се приема за даденост наличие на доказателствена тежест за ответника се обяснява с инерцията
от приложението на чл.124, ал.2 ДОПК,според който фактическите констатации в резвизионния акт се смятат за верни до доказване на
противното.В общия исков процес това е абсолютно неприемливо и няма законна
база. Житейската презумпция е ,че имуществата са законни-на това се основава
нормалността и сигурността на гражданския оборот.Независимо,че повод за
проверката е повдигнато обвинение за престъпление,вероятно акумулиращо
имуществена облага, не съществува презумпция за незаконност на имуществото
.“Обосновано предположение“ е само работна хипотеза на органа,извършващ
проверката,но в исковия процес страните са равнопоставени
и ищецът има тежест да докаже с главно и пълно доказване,че източниците са
незаконни.Отговорът на преюдициалното запитване в
решението по дело С-234-2018г. на СЕС постановява,че качествата на „личността“
са ирелевнтни,изследва се „имуществото“.“Обвиняем“
или “подсъдим“са качества на личността на ответника ,поради което
прекратяването на назказателното производство няма за
последица прекратяване на производството за отнемане на имущество.По същата
логика на основание наказателното преследване не могат да се правят никакви
предположения за незаконност на имуществото му или това на неговите близки.За
да проведе насрещно непълно доказване,ответникът трябва да знае какви твърдения
в исковата молба да обори.Ето защо ищецът следва да посочи конкретните
фактически основания за незаконност на източниците за придобиване. Ако
повдигнатото обвинение е за престъпление,за което е
предвидено наказание „конфискация“, се
поставя въпросът за конкуренция на законни основания за отнемане на
имущество/искът е субсидиарен-дори и при санкционната
„гражданска конфискация“ правото на държавата се погасява при конфискуване на
имуществото с присъда;съдебната практика във връзка с конфискацията по отменените
разпоредби на ЗЗД приема,че конфискацията е субсидиарна
на ревизионното производство./Дали източникът на средства е законен не е
предмет на доказване в производството за „отнемане на незаконно придобито имущество“,освен по
исковете на осн.чл.154, ал.2 ЗПКОНПИ.За да бъде един
източник на средства незаконен,трябва да е бил признат за такъв с окончателен
акт в съответното наказателно или
административно наказателно производство,касаещо
престъпления или административни нарушения,генериращи материални облаги,
и/или с влязло в сила съдебно решение по
установителен иск.
От постановление за прекратяване на
наказателно производство от 03.02.2016г. се установява,че наказателното
производство по пр.пр. № 5113 по описа на СГП,ДП
111/2015г. по описа на СО при СГП срещу И.И.Г. е
прекратено на основание чл.
чл.199,242,243 и за трите престъпления/по чл.253,ал.2,вр.ал.1,вр.чл.26, ал.1 от НК;по чл.255 от НК и по чл.251 от НК/, с
мотиви, че” в рамките на настоящото наказателно производство, неговата досъдебна
фаза не се събраха доказателства, които да обосноват повдигане на обвинение по
чл.255 от НК досежно И. Главников.По
отношение на чл.251 от НК,касаещо И.Г.,следва да се
приложи императивната разпоредба на чл.2, ал.2 от НПК с оглед измененията на НК
в ДВ бр.74 от 2015г.”;”…При така очертания текст от законодателя по чл.253 от НК, която изисква доказване на предикатна престъпна дейност в настоящото
наказателно производство не се събраха достатъчно доказателства, които да
обосноват поддържане на обвинение за пране на пари.Изложеното важи и по
отношение на обвинението,повдигнато на И. Г.за престъпление по чл.253, ал.2 от НК.”С разпореждане по НЧД № 5004/2015г. на СГС,НО,28 с-в от 10.02.2016г. е
прекратено съдебното производство на осн.чл.369, ал.1
от НПК.
С решение № 5006/21.04.2017г. на ВАС,Първо отделение по
адм.д.№ 10621/2016г.,постановено по реда на чл.208 и
сл. на АПК във връзка с чл.160,ал.6 от ДОПК, е обезсилен ревизионен акт №
Р-2210-1310493-091-001/03.07.2015г. издаден от органите по приходите при ТД-НАП-София.
Проверяваният от КПКОНПИ период е от 19.11.2003г. до
19.11.2013г.Исковата молба е депозирана на 22.10.2015г., от което следва,че са
погасени по давност претенциите на ищеца до 22.10.2005г.на осн.чл.73
от ЗОПДНПИ/отм./Разпоредбата на чл.152,ал.3 ЗПКОНПИ,която гласи,че по време на съдебното
производство давността не тече, има смисъл,доколкото подчертава,че давността не
се прекъсва от датата на образуване на производство за проверка на имуществото,
а от датата на предявяване на осъдителния иск.Имуществото на отв.Г. е било обект на ревизия за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2013г./стр.4 от исковата молба/,като
годините 2010г.,2011г.12012г. и 2013г. са изследвани изключително детайлно .След
като най-висшата инстанция на административното правосъдие,специализирана в
данъчно право,не е установила „незаконност“ на имуществото на ответника,то да
се очаква че гражданския съд в общо
исково производство би достигнал до различни констатации звучи неубедително.В
ДОПК има изрични разпоредби за установяване на „укрити доходи и приходи“,за
неистински документи/чл.122,ал.1т.2 и т.3/, за несъответствие в имущественото
състояние/чл.122,т.7,/ за установяване на недекларирани печалби или доходи, на
разходи,които надвишават размера на декларираните и получени средства, като в чл.123,
ал.1 и в чл.124 ,ал.1 се въвеждат и з р и ч н о оборими
презумпция с доказателствена тежест на ревизираното
лице /. Ищецът в настоящото производство,позовавайки се изключително на
„недостиг“, не удовлетвори изискванията за главно и пълно доказване ,че претендираното имущество е придобито с незаконни
средства.От своя страна ответниците проведоха
насрещно доказване, опровергаващо твърденията на ищеца с висока степен на
вероятност,която е релевантната за насрещното доказване модалност.То се базира
на определението за прекратяване на наказателното производство поради липса на
престъпления,генериращи имущество,както и на решението на ВАС-Първо отделение,според което ревизионното производство, образувано
със ЗВР № 1310493/19.11.2013г., е проведено от некомпетентен орган и издаденият
РА е нищожен като страдащ от „най-тежък порок“ и „най-тежка
незаконосъобразност“; обявена е нищожността на
Р-2210-1310493-091-001/03.07.2015г. на ТД на НАП-София.Претендираните
суми от „С.Е.д.“ ЕООД са законни,тъй
като ответникът е представил доказателства за установен законен
източник-договори за заем от
15.11.2011г.,от 19.05.2011г. и от 10.05.2011г.,на основание на които са преведи
сумите 155 000 лв. на 01.12.2011г.,50 000 лв. на 07.12.2011г. и
89 723 лв. на 15.12.2011г.Ищецът не е установил нищожност на договорите с установителен иск,както предвиждат чл.75,ал.2 ЗОПДПНИ,респ.
чл.152,ал.2 ЗКОНПИ.Ответникът Г. е разполагал с достатъчно средства за
закупуване на процесните ниви на посочените в
нотариалния акт цени при условията на чл.69,ал.1 т.2 от ЗОПДПНИ,трансформирани
в наследения от отв.Д.-Б. недвижим имот.Впрочем,
„недостигът“ през годината на закупуване на нивите е калкулиран на базата на
„пазарна оценка“,различна от цената в нотариалните актове,т.е недостигът е фиктивен.
В рамките на проверявания от Комисията
период,изключвайки периода на изтекла давност и периода на ревизията, остава
като предмет на изследване имуществото на ответника Г.,придобито през
2006г.Съгласно исковата молба през въпросната година не е открит „недостиг“и
няма имущество за отнемане.Анализът гласи дословно:
„2006 г.
1. Доходи, приходи или други източници на финансиране
общо в размер на 6 262,20 лв.,
в т.ч.:
- осигурителен и начислен месечен облагаем доход по
справки от НОИ и НАП – 2 985,82 лв.;
- плащания на заплати по данни от анализа на банковите
сметки – 3 274,09 лв.;
- приходи от лихви по банкови сметки – 2,29 лв.;
2. Обичайни и извънредни разходи общо в размер на 2 705 лв., в т.ч.:
- статистическа издръжка на живота в размер на
2 705 лв.
3. Установен
нетен доход: 3 557,20 лв.
4. Имущество /пари; парични суми, внесени по банкови
сметки; допълнителни парични вноски в търговски дружества; недвижими имоти и
движими вещи; ограничени вещни права; нематериални активи/ общо в размер на 2,29 лв., в т.ч.:
- лихви по банкови сметки в различни видове валута,
преизчислени в левова равностойност, общо в размер на 2,29 лв.
5. Липсва
несъответствие.“
До същия
извод е стигнала комисията и за 2008г.
Дори и да се приеме,че анализът на ищеца за
периода 2007-2009 г. е верен/за което няма убедителни доказателства/,то общият
„недостиг“ би възлязъл на
217 079.01лв.,те. под прага от 250 000 лв.и не е представлявал
„значително несъответствие“ към момента на предявяване на иска.
Настоящият
състав намира,че възражението на ответниците за
погасяване на исковете на основание изтекла „абсолютна давност“ е
основателно.Правилата за погасителната давност са от материално-правен характер
и за тях е приложим ЗОПДНПИ/отм/.Към момента на
приключване на устните състезания няма влязъл в сила закон за абсолютна данност в гражданското право, но самата норма може да се
извлече по аналогия от института на абсолютната давност,установен в чл.171,ал.2 ДОПК.След като законите за отнемане на незаконно придобито имущество предвиждат
осребряване на отнетото имущество от НАП по реда на ДОПК/чл.168 ЗПКОНПИ/,то
съществуващата „празнота в правото“ следва да се запълни с привоприлагане
по аналогия и относно давността.След като в наказателното право и процес при
колизия на правила осъденият за престъпление има право на по-благоприятния
режим и за п у б л и ч н и държавни вземания се прилага десетгодишна абсолютна
давност/по ревизионни производства съгласно чл.160, ал.4 ДОПК давността тече по
време на самото производство,включително и в съдебната фаза до приключване на
устните състезания/,то с аргумент за по-силното основание абсолютната давност
се прилага относно частни държавни вземания като процесните,
срещу лица , които нито са осъдени за престъпление,нито са обект на успешно
проведено ревизионно производство.Следователно, дори и ищецът да бе доказал
исковете си в настоящото производство,те биха подлежали на отхвърляне като
погасени по силата на абсолютна давност
и з ц я л о.
По изложените съображения искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Съдът намира ,че с оглед изхода на
делото на ответниците следва да бъдат присъдени
направените разноски.Към молба вх.№4031/14.05.2019г. е депозиран договор за правна
защита и пълномощно№575203/2019г.,в който е вписано,че уговореното
възнаграждение е 7000лв.,платимо по банков път.В отговора по чл.131 ГПК вх.№
7380/03.09.2013г./пощенско клеймо от 02.09.2019г./е направено искане за
присъждане на разноски/л.3430 от делото/.Те не могат да бъдат редуцирани на осн.чл.78 ,ал.5 ГПК,тъй като са под минималния размер по
Наредба № 1/2004г. на САК,чл.7, ал.2,т.5 предвид цената на иска - 281 000
лв./7150 лв./
Отв.Г. е представил списък по чл.80 ГПК с вх.№
5486/22.07.2016г.,според който е платил адвокатски хонорар 147 600 лв. с
ДДС , на три части-с преводни нареждания за
60 0000 лв.,платени на 27.06.2016г.;60 000 лв.,платени на
29.06.2016г. и 27 600 лв., платени на 08.07.2016г.-/л.3195,3196 и 3197 от
делото/.На л.3198 се съдържа списък по чл.80 ГПК с претенция за адвокатско
възнаграждение 147 600 лв., без други разноски. Още с отговора по чл.131 ГПК вх.№ 4630/27.06.2016г.е представил фактура № **********/16.06.2016г./л.3148
в т.9 от делото/,според която Адвокатско Дружество „К. и В.“,ЕИК . е получило
хонорар 123 000 лв.,върху който е начислено ДДС 24 600 лв. и общата
сума възлиза на 147 600 лв.Приложен е договор за правна защита и
съдействие № 308/16.06.2016г. и пълномощно към него, по силата на което отв.Г. упълномощава дружеството да го представлява по
делото;приложено е и преупълномощаване от дружеството
на адв.В..По ч.гр.д. № 902/17г. на ВКС Трето ГО с молба вх.№ 8016/10.09.2018г. е приложен
списък с разноски от 9900 лв./л.29 от делото/ и договор 699609/27.03.2018г. за
процесуално представителство по това дело на отв.Г.
от адв.Х.Б.С..В договора е вписано,че сумата е
платена в брой и предвид размера ѝ договорът служи за
разписка.Следователно, отв. Г. претендира разноски
общо в размер на 157 500 лв.При тези данни съдът достига до извода,че
плащането на сумите за адвокатски хонорари е доказано.Ответникът Г. има право
да получи всички суми за адвокатски хонорари до приключване на делото в първа
инстанция,което включва и възнаграждението за частното производство пред ВКС.
Що
се отнася до приложимата правна норма за определяне минималния размер на
адвокатското възнаграждение,съдът счита,че това е действащата към момента на
настъпване на юридическите факти,“договаряне“ и “плащане“- в случая те са
настъпили преди допълнението на Наредбата в ДВ бр.84/25.10.2016г.Това е
така,защото нормите,регулиращи адвокатското възнаграждение, са материалноправни. Съответно при цена на иска срещу
ответника Г. 3 682 694.21 лв.
минималният хонорар по чл.7,ал.2,т.4/редакция ДВ бр.28/2014г.,т.е преди
отмяната му с решение на ВАС,обнародвано в ДВ бр.41/2017г./ от Наредбата
възлиза на 111 011 лв.без ДДС и 133 213.20
лв. с ДДС съгласно параграф 2а .Предвид изключително голямата правна и
фактическа сложност на делото,продължило повече от пет години, и свободата на
договаряне на адвокатското възнаграждение съгласно чл.1 от Наредба № 4/2004г. ,
страните не са били длъжни да уговорят минималното такова.
Съгласно чл.75, ал.3 ЗОПДНПИ/отм./,респ.чл.154, ал.3 ЗПКОНПИ, при подаване на исковата молба Комисията не внася държавна такса. С
аргумент за противното същата дължи държавна такса към момента на постановяване
на решение за отхвърляне на иска.Ето защо съгласно чл.71,ал.1 изр.първо ГПК,вр.чл.68 ГПК,вр.чл.чл.1 от Тарифата/ПМС38/2008/, ищецът следва да заплати в
полза на СОС държавна такса в размер на 4% от цената на иска, възлизаща на
сумата 163 243.97 лв.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от КПКОНПИ с искова молба № ТД10СФ/УВ14682/22.10.2015г.
искове за отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност
4 081 099.21 лв., както следва: против И.И.Г.
на осн.чл. 75, ал.1 във връзка с чл.63,ал.2,т.1,вр.чл.62 ЗОПДНПИ;чл.63,ал.1 вр.чл.62
от ЗОПДНПИ;на осн.чл.70 вр.чл.63
ал.2 т.1 вр.чл.62 ЗОПДНПИ;на основание чл.70,вр.чл.72,вр.чл.63,ал.2,т.1 вр.чл.62 от ЗОПДНПИ;на осн.чл.75,
ал.1 вр. .чл.72 вр.чл.63,ал.2,т.1,вр..чл.62 ЗОПДНПИ;на основание чл.75, ал.1 вр.чл.66,ал.1 вр.чл.63,ал.2,т.1 вр.чл.62 ЗОПДНПИ;
против М.И.Д.-Б. иск на основание чл.75, ал.1 вр.чл.64,т.1,вр.чл.71 ЗОПДНПИ;против „С.Е.д.” ЕООД иск на осн.чл.75,
ал.1 вр.чл. 66,ал.2 вр.чл.63,ал.2,т.1
вр.чл.62 ЗОПДНПИ ,във връзка с параграф 5, ал.2от
ЗПКОНПИ като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА КПКОНПИ ,ТД София, бул.“В. „ №00, да заплати на
И.И.Г. с ЕГН **********,с постоянен и настоящ адрес ***,
на осн.чл.78, ал.4 ГПК съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение по гр.д. № 889 /2015г. на СОС и ч.гр.д. №902/2017г. на ВКС Трето
ГО, в размер на 157 500 /сто петдесет и седем хиляди и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА КПКОНПИ,ТД София, бул.“В.“ № 00,да
заплати на“С.Е.д.“ЕООД, ЕИК.,със седалище и адрес на управление ***, съдебни
разноски на осн.чл.78, ал.4 ГПК за адвокатско
възнаграждение по гр.д. № 889/2019г. на СОС, платено на адв.Х.Б., в
размер на 7000/седем хиляди/ лева.
ОСЪЖДА КПКОНПИ ,ТД София, бул.“Витоша“
№ 18, да заплати на Софийски окръжен съд държавна такса на осн.чл.71,ал.1
вр.чл.68 ГПК в размер на 163 243.97 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред
софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: