Решение по дело №1639/2023 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 407
Дата: 7 ноември 2023 г.
Съдия: Светослава Иванова Алексиева
Дело: 20231720201639
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 407
гр. Перник, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Тина Р. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20231720201639 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
АТСС, серия К, №7993668, издаден от ОД МВР – Перник, на основание
чл.189, ал.4, във връзка с чл. 182, ал.4, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП на В. Р. В. с ЕГН
**********, е наложена глоба в размер 1200 /хиляда и двеста/ лева за
нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, извършено в условията на повторност в
едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/5523655 на 26.04.2023г.
Срещу електронния фиш в срок е постъпила жалба от В. В., в която се
излагат възражения, че ЕФ е издаден в нарушение на закона, при неспазване
на процесуалните правила, че събраните доказателства не установяват
описаното в съдържанието му нарушение, както и че то не съответства на
правното му квалифициране. Моли се за отмяна на издадения ЕФ като
незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателката не е участвала лично, не е
представлявана и от пълномощник.
Административнонаказващият орган – ОДМВР – Перник, не изразява
становище по жалбата. В съдебно заседание представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 17.08.2023г., 11.06 часа, в гр.Перник, по ул. Юрий Гагарин, в посока
към кв. Твърди ливади, се движело МПС – л.а. “Мерцедес МЛ 320ЦДИ 4
Матик“, с рег. №********. В района преди кръстовище Тева на същата улица,
с преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №120СС88, насочена към кв.
1
Изток, гр. Перник, се извършвало измерване на скоростта на преминаващите
пътни превозни средства, движещи се в посока от кв. Изток към кв. Тева, гр.
Перник, в стационарен режим, чрез заснемане. Разрешената скорост на
движение била до 50/км/ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. В 11.06 часа през
обсега на преносимата система за контрол на скоростта преминал и
горепосоченият автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол, рег. № 1158р-6583/21.08.2023г. - приложение към чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия
регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били
въведени данни за това, че след навлизане на превозното средство в
контролираната зоната е измерена скорост на движение от 100 км/ч. /след
съответно приспадане от измерената скорост от 103 км/ч на допустимата
грешка при измерването/.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
с което е извършено нарушението е собственост на ФЛ – В. Р. В.. Затова, с
оглед разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, срещу нея бил издаден
електронен фиш серия К №7993668 на ОД МВР – Перник, с който на
основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП и
била наложена глоба 1200 лв. за повторно извършено нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП /в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/5523655 -
26.04.2023г./.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателката на 06.09.2023г.
Същата не подала декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП или възражение по
чл.189, ал.6 от ЗДвП..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин като взе предвид приетите писмени доказателства: справка от
Централна база данни – КАТ, разпечатка от показанията на техническото
средство – снимка №120сс88/0099505, протокол за използване на АТСС, рег.
№1158р-6583/21.08.2023г. и снимка на разположението на уреда,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от
07.09.2017г. за вписване на преносимата система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 в
регистъра на одобрените за използване средства за измерване, с приложение
към удостоверението, протокол от проверка №026-СГ-ИСИС/23.03.2023г. на
отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към ГД „Мерки и
измервателни уреди“ на БИМ, заповед №313з-310/14.02.2020г. на Директор
ОД МВР – Перник, както и писмо, изх. №23/слу-6931-/1/25.10.2023г. от кмета
на Община Перник.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява
частично основателна.
2
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и
възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на
електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките
за това, тъй като събраните по делото доказателства безспорно установяват,
че процесното нарушение е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство/система – мобилна преносима система за контрол на
скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ
S1, с №120СС88, с каквито съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, вр. §6, т.65 от ДР
на ЗДвП може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза..
Въпреки че в електронния фиш и протокола за използване на АТСС не са
означени точното й наименование и тип, отразеният фабричен номер е
достатъчен за безспорна индивидуализация. Приетото удостоверение
№17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027г. и протокола от проверка
№026-СГ-ИСИС/23.03.2023г. удостоверяват, че преносимата система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип ARH CAM S1 е одобрен тип средство за измерване от
Българския институт по метрология, вписана е в регистъра на одобрените за
използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с
метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с
което е установено и заснето нарушението на датата, визирана в електронния
фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване
на нарушения на скоростния режим по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чл. 4 и
чл.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП
предвижда, че за нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане
на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Нормата е специална и изключва прилагането на общите правила
и ред за установяване на административни нарушения и за налагане на
административни наказания по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е
удостоверено с протокол /приложение към чл.10, ал.1 от наредбата/, с
приложена снимка на разположението му, съставен и подписан от
обслужващия го полицейски служител, в който изчерпателно са посочени
релевантните обстоятелства – идентификационен номер на използваното
АТСС, точното място на контрол, посока на контролираните МПС, въведения
за участъка скоростен режим, режим на измерване, посока на задействане,
начало и край на работа с АТСС на посоченото място и броя на установените
нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на
процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протокола е
относим към описаното в него нарушение. Означените място на използване
на техническото средство – гр. Перник, ул. Юрий Гагарин, преди кръстовище
Тева, времето на работа с него, установеният скоростен режим, посока на
3
движение на контролираните превозни средства и посока на задйстване на
АТСС дават основание да се приеме еднозначно, че на посочените в
електронния фиш място, дата и час чрез техническото средство е установено
нарушение при управление на визираното МПС, изразило се в превишаване
на допустимата максимална скорост от 50 км/ч., валидна за населено място,
съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. В пътния участък, попадащ в рамките на
населено място, за всяка от посоките не е било въведено различно
ограничение на скоростта с пътен знак, което се установява от предоставената
информация от администрацията, стопанисваща пътя, обективирана в писмо,
изх. №23/слу-6931-/1/25.10.2023г. от кмета на Община Перник.
Протоколът е официален документ, тъй като се съставя от длъжностно
лице в кръга на службата му и се ползва с обвързваща доказателствена сила.
Същият е съставен съгласно изискванията в Наредба №8121з-532 от
12.05.2015г. и е подписан от полицейски служител с доказана компетентност
да осъществяват дейност по заснемане на нарушения на правилата за
движение по пътищата със СПУКС, да извършва последващ преглед,
валидизиране и генериране на ЕФ в АИС „АНД“, доколкото е сред
длъжностните лица, определени за това със заповед №313з-310/14.02.2020г.
на Директор ОД МВР – Перник. Протоколът е приет е и е проверен от
полицейски орган, удостоверено с полагане на подпис и посочване имената
на съответното длъжностно лице, в който е посочено, че свалените от
системата статични изображения/видеозаписи са автоматично прехвърлени и
съхранени на компютърна конфигурация/сървър в съответната структура на
МВР. Предвид изготвянето на протокола по предвидения ред съдът го цени
като годно доказателствено средство за удостоверените в съдържанието му
фактически обстоятелства, за изготвения и приложен снимков материал от
записа на нарушението, както и за това, че АТСС е било използвано съгласно
нормативните предписания и при посочените в протокола обстоятелства.
Превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението е идентифицирано по несъмнен начин, а събраните
доказателства еднозначно установяват измерената скорост на движението му
при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази
насока представлява приложената снимка №120СС88/0099505, в която са
означени дата и час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на
данните в протокола и ЕФ/, скорост на движение на заснетото превозно
средство, и разстоянието на измерване. Направения запис на нарушението и
снимковото му визуализиране е доказателствено средство по чл.189, ал.15 от
ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш. На
снимковия материал, който е достатъчно ясен, се наблюдава именно
автомобила, визиран в електронния фиш, заснет при приближаването му към
СПУКС, при какъвто режим на задействане е измерена скоростта, съгласно
протокола за използване на АТСС и приложената снимка на разположението
на уреда, поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС е
изключено. Съгласно приетото приложение към удостоверение за одобрен
тип №17.09.5126 на БИМ, превозното средство, чиято скорост е измервал
лазерния лъч на модула в момента на заснемане на изображението е
определяем от пресичането на маркерите на четирите страни на
изображението. В случая, пресечната точка на маркерите е върху автомобила,
4
посочен в електронния фиш.
Мястото на нарушението е описано ясно и с необходимата конкретика,
означени са и всички обстоятелства, свързани с точното правно
квалифициране на нарушението и елементите от обективната страна на
административнонаказателната норма.
Предвид горното, съдебният състав приема, че обсъдените
доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че
отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно
съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на
движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална
скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са
обективно и са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук
- че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е
извършено законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл.
21, ал.1 от ЗДвП, която норма забранява превишаване на скорост от 50 км/ч.
за населено място, предвид категорията на превозното средство.
Безспорно доказано е, че жалбоподателката е субект на установеното
административно нарушение и следва да понесе отговорност за него,
съгласно чл.188, ал.1, предл.1 от ЗДвП като собственик на автомобила, с
който е извършеното нарушението. В. Р. не е упражнила възможността в
чл.189, ал.5 от ЗДвП, поради което законосъобразно е ангажирана
отговорността й за установеното и доказано по несъмнен начин
административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Не на последно място, обжалваният електронен фиш е издаден в
съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец,, носи
лимитивно установеното в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание,
поради което е редовен от процесуална страна. Изискванията към формата,
съдържанието, реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са
неприложими по отношение на ЕФ. Същият се издава по алтернативна,
съкратена процедура, законосъобразното протичане на която се предпоставя
единствено от съблюдаването на специалните правила и изисквания
регламентирани в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а те в случая са спазени -
отразени са данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че
доказателствената съвкупност е достатъчна за несъмнен извод, че на
посочените дата и място В. Р. В. е управлявала описаното превозно средство
със скорост над разрешената, установена с технически изправно АТСС –
преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
номера и комуникации, тип АRH САМ S1, с №120СС88, поради което
законосъобразно отговорността й е ангажирана по реда на чл.189, ал.4 от
5
ЗДвП с издаване на електронен фиш.
По отношение административното наказване:
АНО не е ангажирал никакви доказателства в насока приложената
административнонаказателна разпоредба на чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП,
предвиждаща наказване за повторно извършено нарушение, което е негово
задължение, произтичащо пряко от разпоредбата на чл.189, ал.8, изр. трето от
ЗДвП, а и предвид лежащата върху него доказателствена тежест.
Както се посочи, с електронния фиш отговорността на жалбоподателката
е ангажирана за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП за това, че при управление
на МПС е превишила разрешената за населено място скорост на движнеие от
50 км/ч. и се е движила със 100 км/ч. /след приспадане на допустимата грешка
при измерването/. За превишаване на разрешената максимална скорост
санкциите са установени в разпоредбата на чл.182 от с.з., вида и размера на
които са определени в зависимост от стойността на конкретното превишаване
на скоростта. Санкциите са диференцирани в пет отделни алинеи с оглед
обстоятелството дали превишаването на скоростта е извършено в населено
място /ал.1/ или извън населено място /ал.2/, като са предвидени и по-тежко
наказуеми състави в хипотезите на особеност на субекта на нарушението
/ал.3/, при повторно извършено нарушение /ал.4/ и системно такова /ал.5/.
В случая В. В. е наказана на основание разпоредбата на чл.182, ал.4, вр.
ал.1, т.5 от ЗДвП, която предвижда по-тежко наказание за повторно
извършено нарушение по ал.1 /в населено място/, а именно глоба в двоен
размер спрямо предвидения за съответното нарушение.
В обстоятелствената част на електронния фиш действително се съдържа
констатация за повторно извършване на установеното с АТСС нарушение,
посочен е актът, обосноваващ този съставомерен признак от обективна страна
и датата на влизането му в сила. Съгласно §5, т.33 от ДР на ЗДвП повторно е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 –
в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с
което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.
Следователно, законосъобразното подвеждане на установените факти под
нормата на чл.182, ал.4, вр ал.1, т.5 от ЗДвП е изисквало отразяване на
налично по-ранно наказване на В. за същото по вид нарушение, означаване на
акта, от който то произтича и датата на влизането му в сила. Тези данни,
релевантни относно преценката за повторност, не са изложени в пълнота в
обжалвания електронен фиш, тъй като липсва констатация за вида на
нарушението, за което е наказана с визирания електронен фиш /законът
допуска издаване на ЕФ и за установени с АТСС нарушения по чл.638, ал.4 от
Кодекса за застраховането/.
Изложеното мотивира извод, че административнонаказващият орган е
приложил санкцията на правната норма без да изложи в пълнота фактите,
изпълващи всички елементи от хипотезата й. Констатираните недостатъци
при очертаване обективната страна на нарушението и цифровото му
квалифициране нарушават процесуалните правила и ограничават правото на
защита на наказания субект, тъй като е поставен в положение да се защитава
срещу административнонаказателно обвинение без да са му известни всички
6
факти, които АНО е съобразявал при решаване на въпроса за отговорността
му. Описанието на нарушението и посочването на всички факти, релевантни
към съставомерността му следва да се съдържат в обстоятелствената част на
съответния административнонаказателен акт, а не да се установяват и
извеждат от други материали по преписката или от събрани нови
доказателства, тъй като чрез тях не може да се запълва с конкретно
съдържание вменения състав на нарушение.
Наред с изложеното, в случая АНО изобщо не е ангажирал и
доказателства, обосноваващи повторността като квалифициращ обективната
страна на нарушението признак - визираният ЕФ серия К, № 5523655 не е
приложен към преписката, не е представен допълнително, липсват
доказателства да е влязъл в сила и то на означената в обжалвания ЕФ дата.
Касае се за обстоятелства, включени в предмета на доказване и
доказателствената тежест относно тях лежи върху АНО. Още повече,
визираната информация е налична при наказващия орган и изначално следва
да е част от преписката, по която е издаден оспореният електронен фиш.
Изложеното мотивира упражняване на правомощието съдът да измени
административнонаказателния акт като преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние и приложи закон за по-
леко наказуемо нарушение при отсъствие на каквото и да е изменение на
обстоятелствата на нарушението, в съответствие с разпоредбата на чл.63,
ал.7, т.1 от ЗАНН..
Установените в производството факти и обстоятелства еднозначно сочат
на осъществен по-леко наказуем състав на административно нарушение по
чл.182, ал.1, т.5, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Същото е безспорно доказано,
поради което жалбоподателката следва да понесе наказание за него. В този
смисъл, съдът следва да измени акта по чл.58д, т.4 от ЗАНН, като в
съответствие с материалния закон наложи наказание по горепосочения по-лек
състав. Правото за защита на наказания не се нарушава, тъй като се е
защитавал срещу идентични факти и положението му се смекчава с налагане
на глоба в по-нисък размер.
По отношение вида и размера на административното наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената
максимална скорост в населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата
на чл.182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост
от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта
е превишена с 50 км/ч. /стойност, получена след приспадане на допустимата
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение/, поради което за
нарушението е приложима санкцията по т.5 от визираната разпоредба.
Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост
над 40 км/ч. наказание, определено в абсолютен размер – глоба 600 лв.,
изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от
ЗАНН. По съображенията, които се изложиха именно такова наказание следва
да понесе жалбоподателката.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл.28
от ЗАНН, предвид разпоредбата на чл.189з от ЗДвП.
Разноски по делото не са доказани, не се претендират и не се присъждат.
7
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.7, т.1, вр. ал.2, т.4,
вр. ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с АТСС, серия К, №7993668, издаден от ОД МВР – Перник, с
който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл. 182, ал.4, вр. ал.1, т.5 от
ЗДвП на В. Р. В. с ЕГН **********, с адрес с. С., общ. К., обл. Перник, е
наложена глоба в размер 1200 /хиляда и двеста/ лева за нарушение на чл. 21,
ал.1 от ЗДвП, извършено в условията на повторност, като за същото
нарушение - по чл.21, ал.1 от ЗДвП в основния състав, на основание чл.182,
ал.1, т.5 от ЗДвП налага глоба 600 /шестстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8